Р Е Ш
Е Н И Е
№262009/21.6.2021г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
май
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №5118/2020 г.,
по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „А.“ ООД,
ЕИК *., със седалище и адрес на управление:***, с която против ЗП Т.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, са предявени искове за осъждане на ответника, да заплати на
ищеца, следните суми: 10230,34 лева – главница – общ размер на дължими суми по
фактури издадени в периода от 04.07.2017 г. до 18.11.2019 г. въз основа сключен
между страните договор за продажба на земеделска техника, селскостопански
машини и съоръжения, както и договор за изработка – извършване на ремонт на земеделска техника; сумата от 1371,89 лева – общ размер на обезщетение за забава в изплащане на
задълженията по издадените фактури, начислено за периода от 05.07.2017 г. до
22.05.2020 г. Претендират се разноски.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права.
Между страните е налице
облигационна обвързаност, въз основа сключени между тях устни договор за
продажба и договор за изработка, по силата, на които ищецът продавал, а
ответникът закупувал резервни части за земеделска техника, масла за земеделска
техника, както и извършвал ремонт на закупената техника. Сочи, че за
извършените продажби и ремонти, в периода от 04.07.2017 г. до 18.11.2019 г. е
издал 19 фактури, за сума в общ размер на 10230,34 лева. Поради неплащане на
сумите по издадените фактури, ищецът претендира обезщетение за забава в общ
размер на 1371,89 лева, начислено за периода от 05.07.2017 г. до 22.05.2020 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявените искове. Твърди, че извършените от ищеца ремонтни дейности са били
некачествено изпълнени и довели до възникване на аварии с техниката, която
използвал. Сочи, че от изключително значение е да разполага с изправна техника,
когато е необходимо да извършва конкретни агротехнически мероприятия по време
на стопанската година. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства –
приемо-предавателни протоколи, кредитни известия, като сочи, че в последните не
се съдържа негов подпис. Оспорва ставката „цена на човекочасове“ като
прекомерно завишена. При претендирани от ищеца 70 лв./час, ответникът сочи, че
е заплащал за ремонт на машини сума в размер на 20-30 лв./час, за периода от
2017 – 2019 г. Заявява несъответствие между фактурите и кредитните известия,
както и че е налице вписване на получател, различен от ответника.
В открито съдебно заседание по
делото ищецът поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът,
чрез упълномощен процесуален представител, настоява за отхвърляне на ищцовата
претенция поради неоснователността ѝ.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Като писмени доказателства по
делото са приети издадените от ищеца следните първични счетоводни документи:
- фактура №**********/04.07.2017 г. на стойност 324 лева, ведно с приемо-предавателен протокол работна карта № 0004905/02.07.2016 г. и приемо - предавателен протокол работна карта №0004903/30.06.2017 г.;
- фактура № **********/05.09.2017 г. на стойност 197,83 лева, ведно с приемо-предавателен протокол работна карта №0005213/28.08.2017 г.;
- фактура №**********/ 03.10.2017 г. на стойност 168 лева, ведно с приемо - предавателен протокол работна карта № 0005357/27.09.2017 г.;
- фактура №**********/29.03.2018 г. на стойност 468,83 лева, ведно с приемо-предавателен протокол работна карта № 0006006/27.03.2018 г.;
- кредитно известие
№**********/03.04.2018 г.;
- фактура № **********/16.04.2018 г. на стойност 149,76 лева, ведно със складова разписка №16835/14.04.2018 г.;
- фактура №**********/ 20.09.2018 г. на стойност 147,74 лева, ведно с предавателно-приемателен протокол - работна карта №0005737/20.09.2018 г.;
- фактура №**********/23.11.2018 г. на стойност 3752,54 лева, ведно с предавателно-приемателен протокол работна карта №0005779/ 20.11.2018 г. и складова разписка №18618/20.11.2018 г.;
- фактура №**********/27.02.2019 г. на стойност 159,72 лева, ведно с предавателно-приемателен протокол - работна карта 0005770/15.02.2019 г.;
- фактура №**********/21.03.2019 г. на стойност 96 лева, ведно с предавателно-приемателен протокол - работна
карта №0000111/20.03.2019 г.;
- фактура №**********/29.05.2019 г. на стойност 177,19 лева, ведно със складова разписка №19784/29.05.2019 г.;
- фактура №**********/04.06.2019 г. на стойност 2081,52 лева, ведно с предавателно-приемателен протокол - работна карта 0000248/ 29.05.2019 г. и ведно със складова разписка 19782/29.05.2019 г.;
- фактура №**********/20.06.2019 г. на стойност 923,47 лева, ведно с предавателно-приемателен протокол - работна карта 68/14.06.2019 г., ведно със складова разписка 19903/14.06.2019 г.;
- фактура №**********/10.07.2019 г. на стойност 234 лева, ведно с предавателно - приемателен протокол - работна карта 372/09.07.2019 г.;
- фактура № **********/23.07.2019 г. на стойност 96 лева, ведно с предавателно-приемателен протокол - работна карта №**********/17.07.2019 г.;
- фактура №**********/19.09.2019 г. на стойност 158,66 лева, ведно с предавателно-приемателен протокол - работна карта №**********/18.09.2019 г. и ведно със складова разписка №20704/18.09.2019 г.;
- фактура №**********/27.09.2019 г. на стойност 157,72 лева, ведно със складова разписка №20711/19.09.2019 г.,
- фактура №**********/04.10.2019 г. на стойност 324 лева, ведно с предавателно-приемателен протокол - работна карта №**********/04.10.2019 г.;
- фактура №**********/ 22.10.2019 г. на стойност 577,36 лева, ведно със складова разписка 20962/18.10.2019 г.;
- фактура №**********/18.11.2019 г. на стойност 96 лева, ведно с предавателно-приемателен протокол - работна карта **********/08.11.2019 г.
Като получател във всички
горепосочени счетоводни документи е вписан ответникът - ЗП Т.Н.Д., ЕИК **********.
По искане на страните са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
От показанията на св. А. – главен
счетоводител на ищеца, се установява, че търговските взаимоотношения между
страните са с продължителност над 15 години. Разяснява, че фактури се издават
след представяне на складова разписка – в случаите, когато се продават резервни
части и след съставяне на работна карта – при извършване на ремонт. Издадените
фактури се изпращат до счетоводството на получателя - по имейл и чрез куриер.
Счетоводителят сочи, че ответникът не е имал каквито и да е претенции по
отношение закупени части или извършен ремонт, поради което и изразява
учудването си, че има неплатени задължения от 2017 и 2018 г., като по
доставките не е имало възражения, а ответникът е продължил да работи с ищеца.
Сочи, че има и други случаи, при които ответникът не е заплащал в срок сумите
по издадените фактури. Обяснява, че ищецът има търговски отношения и с М.Д.-
брат ответника, действащ като ЧЗП, както и с търговското дружество на последния
– „Р.“. Свидетелят обяснява, че ремонтните дейности се извършват или на място,
където се намира земеделската техника или в сервиза на ищеца. Претенции от
какъвто и да е характер, свързани с качеството на извършените ремонтни дейности
се отправят до управителите на ищцовото търговско дружество, като сочи, че не
знае такива да са били изразявани. Показанията на този свидетел са
последователни и логични, като съдът кредитира същите като достоверни, при
спазване изискването на чл.172 ГПК.
В показанията си, воденият от
ответника свидетел – Г.С.Г.– работник при ЧЗС М.Д.твърди, че му е известно, че
в базата на последния в с. Стожер има земеделска техника и на брат му – Т.Д.,
като заявява, че не знае кои машини на кого са. Твърди, че вижда последния
рядко. Сочи, че ремонтните дейности на
селскостопанската техника, която се намира в двора в с. С., се извършва на място. Когато
се налагало да се извърши по-сериозен ремонт, той се извършвал в сервиз на
ищеца. Заявява, че от лятото на 2020 г. техниката не се ремонтира в сервиз на
ищеца. Показанията за конкретни претенции по отношение на извършени ремонтни
дейности, съдът намира, че не следва да обсъжда, доколкото свидетелят на
ответника твърди, че не знае дали се касае за земеделска техника на неговия
работодател или на ответника. Отделно, твърди, че не знае дали ЧЗС М.Д.ръководи
дейността на ответника.
По делото е допуснато провеждане
на съдебно-счетоводна експертиза, от приетото заключение, на която се установява,
че в периода от 04.07.2017 г. до 18.11.2019 г. ищецът е издал фактури с
получател ответника, на обща стойност 10230,34 лева с ДДС /8525,29 лева без
ДДС/. Всички фактури са осчетоводени при ответника в хронологичен счетоводен
регистър по сметка 401 „Доставчици“ на
датите на издаване на фактурите и със същите стойности, като с данъчната основа
е дебитирана сметка от група 60 „Разходи по елементи“; със стойността на ДДС е
дебитирана сметка 453/1 „Начислен ДДС по покупки“, а с общата стойност по
фактурите е кредитирана сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида „А.“ ООД.
Вещото лице е установило, че всички процесни фактури са включени в дневниците
за покупки на ответника. Задължението по кредита на сметка 401 „Доставчици“ на
ответника към датата на проверката се равнява на сумата от 10230,34 лева към „А.“
ООД.
При така установената фактическа обстановка,
се налагат следните правни изводи:
Исковете намират правно основание в
разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.318 и
сл. ТЗ вр. чл.183 ЗЗД и чл.258, ал.1 и сл. ЗЗД,
и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността
им.
Налице е валидно възникнала
облигационна връзка между страните по делото, произтичаща от сключени между тях
договор за продажба и договор за изработка. Правоотношението по договора за
продажба следва да се регулира
от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл.318 ТЗ, при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД
/арг. чл. 288 ТЗ/. Договорът за продажба е двустранен, възмезден, консенсуален.
От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните,
затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено
от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е да
предаде годна за употреба стока и да прехвърли собствеността върху нея, по
начин и при условия, договорени от страните. В
обсъжданата хипотеза, продавачът, в лицето на ищцовото дружество е доставило на ответника резервни
части, цената, на които е вписана в издадени от последното фактури. По делото
са представени писмени доказателства, от които се установява, че процесните
стоки са доставени на ответника. За продажба на резервни части са издадени
счетоводни документи, като ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че не е
заплатил стойността им.
Разпоредбата на чл.258 ЗЗД дава
легална дефиниция на договора за изработка. Съгласно посочения законов текст,
това е съглашение, с което едната страна – изпълнител се задължава да изработи
нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати
възнаграждение. Съществените условия на договора обхващат неговия предмет,
възнаграждение и изпълнение на поръчаното. Следователно - доказването на
твърдяната договорна връзка означава установяване на съвпадащи волеизявления на
страните досежно елементите от същественото ѝ съдържание. Между страните
не се спори нито относно факта на сключване на договора, нито по отношение
предмета на същия. Спорният въпрос, който възниква едва след предявяване на
иска, касае качеството на извършеното от изпълнителя и размера на дължимото
възнаграждение.
Съобразно разпределението на доказателствената
тежест, ищецът следва да установи, че е налице валиден договор, с който е
постигнато съгласие за доставка на определени стоки, както и че е изпълнил
задълженията си по договора. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо
поведение от страна на ответника – заплащане на уговорената продажна цена, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно - точно
изпълнение.
Неоснователно е възражението на
ответника, че в счетоводните документи като получател е вписано друго лице.
Видно от представените по делото писмени доказателства, както и от заключението
на ССчЕ, всички фактури, по които ищецът претендира изпълнение, са с получател
ЗП Т.Н.Д..
Съдът намира възражението на
ответника относно размера на начисленото възнаграждение също за неоснователно.
По делото не се събраха доказателства, а и не се твърди преди, по време на
извършване на ремонтните дейности, а и до представяне отговора на исковата
молба, ответникът да е изразил несъгласие с размера на начисленото от ищеца
възнаграждение или да е поискал от ищеца намаляване на възнаграждението за
труд. Такава претенция се заявява едва след предявяване на иска, поради което
възражението се явява неоснователно.
Съгласно заключението на
проведената съдебно-счетоводна експертиза, всички фактури са осчетоводени при
ответника. С оглед безспорното установяване на това обстоятелство, то следва да
се приеме, че същият се е съгласил както с дължимостта на сумите за закупените
части, така и с извършените ремонтни дейности на техниката му. По делото не бе
установено след осъществяване на последните, ответникът да е възразил по
отношение качеството на предоставената услуга. Не се доказа в какъвто и да е момент
преди предявяване на исковете той да е отправил претенции към ищцовото
дружество, за наличие на недостатъци в извършената работа.
Ответникът – възложител по
договора за изработка е приел извършената работа, съгласно изискванията
чл.264 ЗЗД. При приемането на
работата, той е имал правото и възможността да направи всичките си възражения за неправилно или непълно неизпълнение на договорената работа, тъй като в
противен случай тя се счита за приета, както и
в случай, че установи, че при извършване на работата, изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа е с недостатъци, да иска
поправянето на работата без заплащане, заплащане на разходите, необходими за
поправката или намаляване на възнаграждението.
В процесния случай липсват каквито и да е
данни за направени възражения от страна на възложителя, в срока по чл.265, ал.3 ЗЗД, поради което към датата на депозиране на писмения отговор на исковата
молба, тези права са погасени. След като не е направил възражения за
неизпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 264, ал.3 ЗЗД, работата се счита за приета, респективно дължи се
заплащане на възнаграждение за същата. Съгласно разпоредбата на чл.
266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа,
поради което всички
суми за извършени ремонтни дейности са дължими от ответника.
С решение
№187/13.01.2020 по дело №3093/2018 на ВКС, ТК, II т.о. е припомнено, че в
практиката на ВКС по приложението на чл. 264 - 266 ЗЗД, цитирана и обобщена в
решение № 99 от 11.07.2017г. по т. д. № 2483/2016 г. на І т. о.,
безпротиворечиво се приема, че недостатъците на престирания резултат - предмет
на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Задължение на възложителя е да приеме
извършената работа, като при приемането ѝ, той трябва да я прегледа и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно.
При горните доводи, съдът намира,
че предявения от ищеца главен иск за доказан по основание и размер. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на
ССчЕ се установи, че по сключените между страните договор за продажба и договор
за изработка, ищецът е изправна страна, като за продадените стоки и извършените
услуги са издадени счетоводни документи, всички осчетоводени при ответника,
като реално изпълнение не е последвало. Искът е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед основателността на
главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на обезщетение
за забава. На основание чл.162 ГПК, след изчисление с онлайн лихвен калкулатор,
съдът намира, че дължимият от ответника, в полза на ищеца, размер на
обезщетение за забава, за горепосочения период – от 05.07.2017 г. до 22.05.2020
г., възлиза на сумата от 1374,87 лева /разлика в размер на 3 лв. по фактура
№**********/29.05.2019 г./, но доколкото ищецът претендира сумата от 1371,89 лева, съдът следва да присъди заявения с исковата молба
размер, за посочения от ищеца период.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват сторените разноски по
делото в общ размер на 2034,10 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени
по следната банкова сметка ***: *********************.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗП Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А.“ ООД, ЕИК *.,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 10230,34 лева, представляваща сбор от дължими суми по сключени
между страните устни договор за продажба и договор за изработка, ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 22.05.2020 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 1371,89 лева,
представляваща сбор от обезщетенията за
забава, начислени върху главните задължения, както следва:
- фактура №**********/04.07.2017 г. на
стойност 324 лева,
ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното плащане,
както и обезщетение за забава в размер на 94,77 лева, начислено за периода от
05.07.2017 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура № **********/05.09.2017 г. на
стойност 197,83 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в размер на 54,41 лева, начислено за
периода от 06.09.2017 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/ 03.10.2017 г. на
стойност 168 лева,
ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното плащане,
както и обезщетение за забава в размер на 44,90 лева, начислено за периода от
04.10.2017 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/29.03.2018 г. на
стойност 468,83 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в размер на 102,23 лева, начислено за
периода от 30.03.2018 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура № **********/16.04.2018 г. на
стойност 149,76 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в размер на 31,90 лева, начислено за
периода от 17.04.2018 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/ 20.09.2018 г. на
стойност 147,74 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в размер на 25,04 лева, начислено за
периода от 21.09.2018 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/23.11.2018 г. на
стойност 3752,54 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в размер на 569,14 лева, начислено за
периода от 24.11.2018 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/27.02.2019 г. на
стойност 159,72 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в размер на 19,97 лева, начислено за
периода от 28.02.2019 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/21.03.2019 г. на
стойност 96 лева,
ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното плащане,
както и обезщетение за забава в размер на 11,41 лева, начислено за периода от
22.03.2019 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/29.05.2019 г. на
стойност 177,19 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в размер на 17,67 лева, начислено за
периода от 30.03.2019 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/04.06.2019 г. на
стойност 2081,52 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в размер на 204,10 лева, начислено за
периода от 05.06.2019 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/20.06.2019 г. на
стойност 923,47 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в размер на 86,45 лева, начислено за
периода от 21.06.2019 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/10.07.2019 г. на
стойност 234 лева,
ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното плащане, ; както и обезщетение за забава в размер на 20,61 лева,
начислено за периода от 11.07.2019 г. до 22.05.2020 г.
- фактура № **********/23.07.2019 г. на
стойност 96 лева,
ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното плащане,
както и обезщетение за забава в размер на 8,11 лева, начислено за периода от
24.07.2019 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/19.09.2019 г. на
стойност 158,66 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в размер на 10,84 лева, начислено за
периода от 20.09.2019 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/27.09.2019 г. на
стойност 157,72 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в
размер на 10,43 лева, начислено за периода от 28.09.2019 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/04.10.2019 г. на
стойност 324 лева,
ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното плащане,
както и обезщетение за забава в размер на 20,79 лева, начислено за периода от
05.10.2019 г. до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/ 22.10.2019 г. на
стойност 577,36 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в размер на 34,16 лева, начислено за
периода от 23.10.2019 до 22.05.2020 г.;
- фактура №**********/18.11.2019 г. на
стойност 96 лева,
ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното плащане,
както и обезщетение за забава в размер на 4,96 лева, начислено за периода от
19.11.2019 г. до 22.05.2020 г.
ОСЪЖДА ЗП Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „А.“
ООД, ЕИК *., със седалище и адрес на управление:***, сторените разноски по делото в общ
размер на 2034,10
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненския окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: