№ 1852
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Василена Дранчовска
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20241100503936 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20863/16.12.2023 г. по гр.д. 11462 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 58-ми състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 42465/04.03.2022г. на „БКС”ООД, ЕИК ********* срещу
„Щрабаг”ЕАД, ЕИК ********* с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 232, ал.2 вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено, че „Щрабаг”ЕАД, ЕИК ********* дължи на
БКС”ООД, ЕИК ********* заплащане на сумата от 2621,45лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 23.03.2021г., до изплащането й,
представляващи неплатена цена по договор за наем за периода от 22.10.2017г.
до 18.11.2017г. за нощувки по фактура № 3356/19.04.2018г.; сумата от 778лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода
от 20.04.2018г. до 23.03.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 16384/2021г. по описа на СРС, като „БКС”ООД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на „Щрабаг”ЕАД, ЕИК ********* на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100лв., представляващи съдебни
разноски.
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
21014/23.01.2024г. по регистъра на СРС от ищеца „БКС”ООД, ЕИК
********* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочило е, че неправилно районния съд приел, че задълженията са погасени
по давност. Претенцията за главница била за два периода - 1100 без ДДС за
периода октомври – ноември 2017г. и 1305лв. без ДДС за периода от март
2018г. и срок за плащане на втората сума бил 14.04.2018г., погасителната
давност за тази сума не била изтекла към подаване на заявлението. Районният
съд не съобразил и Законът за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на
последиците във връзка с § 13 от ПЗР на Закона за здравето, съгласно който от
13.03.2020г до отмяна на извънредното положение не тече погасителния
давностен срок. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете „Щрабаг”ЕАД, ЕИК ********* е
оспорило жалбата. Посочило е, че решението е правилно. Посочило е че
исковете са неоснователни на всички посочени в отговора на исковата молба
възражения, а не само поради изтекла погасителна давност. Платил
задълженията си към ищеца. Не била установена датата на подписването на
протоколите във връзка с които били предявени исковете, нощувките за март
2018г. били платени. Цената на нощувките била фиксирана в договора, Н.И.
нямал право да договаря друга цена, той можел само да подписва протоколи за
извършени нощувки.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
42465/04.03.2022г. на „БКС”ООД, ЕИК ********* срещу „Щрабаг”ЕАД,
ЕИК *********, с която е поискало от съда да признае за установено на
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 232, ал.2 вр.
с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, че „Щрабаг”ЕАД, ЕИК ********* дължи на
БКС”ООД, ЕИК ********* заплащане на сумата от 2621,45лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 23.03.2021г., до изплащането й,
представляващи неплатена наемна цена по договор за наем №
2
KRU008/30.06.2017г. за нощувки в стаи в хотел „Ахрида” в гр. Крумовград в
периода от октомври-ноември 2017г.-258 нощувки на цена от 1100лв. без ДДС
и за периода март 2018г. – 87 нощувки на цена от 1305лв. без ДДС , за които е
издадена фактура № 3356/19.04.2018г.; сумата от 778лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 20.04.2018г.
до 23.03.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело
№ 16384/2021г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е
твърдения че предоставило на ответника за ползване стаи в хотела по договора
цената била по 15лв. без ДДС за единична нощувка, ДДС било 9%, издал
фактура за осъществените нощувки и тази фактура била приета от ответника,
но той не заплатил процесните суми, изпаднал в забава да стори същото.
Ответникът „Щрабаг”ЕАД, ЕИК ********* в срока за отговор е оспорило
исковете. Посочило е , че задълженията са погасени по давност срок на която
била 3 години , подаването на заявлението не прекъсвала същата, погасени по
давност били и лихвите за забава на основание на чл. 119 от ЗЗД. Съгласно
договора за наем нощувките били на цена от 15лв. без ДДС, за всеки месец се
подписвал протокол за осъществени такива и след това се издавала фактура за
тях. За октомври 2017г. била издадена фактура на 01.11.2017г. и тя била
платена на 14.11.2017г. За ноември 2017г. била издадена фактура на
01.12.2017г. и тя била платена на 14.12.2017г. За март 2018г. била издадена
фактура на 10.04.2018г. и тя била платена на 07.06.2018г. Списъците на
нощувките и фактурата от 19.04.2018г. били с недостоверна дата и съставени
за нуждите на процеса, до момента ищецът не бил искал плащане на суми по
тази фактура от 19.04.2018г., тази фактура била издадена и много по-късно от
данъчното събитие и в противоречие на ЗДДС определящ срок за същото от 5
дни. Представените от ищеца списък и справки не съответствали на
договореното между страните, че фактурата се издава по подписан между
страните протокол, нито на цената на нощувката, И. нямал право да я
предоговаря, тези списъци сочели само 3-ма служители на ответника които са
нощували в хотела, останалите лица не били негови служители. Претнедирал е
разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 16384/2021г. на СРС, 58-ми
състав, от което се установява, че по заявление вх. № 23021514/23.03.2021г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
„Щрабаг”ЕАД, ЕИК ********* да заплати на БКС”ООД, ЕИК *********
3
сумата от 2621,45лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
23.03.2021г., до изплащането й, представляващи неплатена цена за
предоставени хотелски услуги за които е издадена фактура №
3356/19.04.2018г.; сумата от 778лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата за периода от 20.04.2018г. до 23.03.2021г.,; сумата от
667,99лв. представляващи съдебни разноски, срещу така издадената заповед
длъжникът е подал възражение на 25.06.2021г., без да обосновава същото, на
08.02.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в
едномесечен срок от съобщението на доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
04.03.2022г.
По делото е приет неоспорен от страните договор за наем №
KRU008/30.06.2017г., носещ подписи за страните по него, съгласно който
БКС”ЕООД се е съгласило да предоставя под наем на Щрабаг”ЕООД
единични стаи в хотел „Ахрида” в гр. Крумовград, ул. Хлисто Ботев” № 1 , за
да се ползват от служители на наемателя и8или други лица, посочени от
представителя на Щрабаг - Н.И. до завършване на обект „Проект за добив и
преработка на златосъдържащи руди от участък „Ада тепе” в гр. Крумовград”
при наемна цена от 15лв. без ДДС за една нощувка, която не подлежи на
предоговаряне до изтичане на срока на договора, платима до 14-то число на
следващия месец. Съгласно чл. 4 от договора условие за плащане на наемната
цена е подписан от Н.И. и управителя на наемодателя приемо-предавателен
протокол, сочещ нощувките за съответния месец.
Приет е списък , носещ подписи за Н.И. като представител на Щрабаг”ЕАД
и за управителя на БКС”ЕООД, съгласно която за октомври и ноември 2017г.
нощувките са общо 258, общата цена на същите е 1100лв. без ДДС. В списъка
са посочени П.Б. и 10 човека с небългарски имена.
Приета е справка, подписана от управителя на БКС”ООД съгласно която
цената на 258 нощувки от 1100лв. без ДДС е договорена устно между
ръководителя на строителния обект и представител на Щрабаг” – Н.И. , и
управителя на БКС”ООД.
Приет е списък, носещ подписи за Н.И. като представител на Щрабаг”ЕАД
и за управителя на БКС”ЕООД, съгласно която за март 2018г. нощувките са
общо 87 като лицата, които са ги ползвали са Н.И., Т.С., Я.Я. – по 22 нощувки
4
всеки, както и Т.Т. – 21 нощувки.
Приета е фактура № **********/19.04.2018г. издадена от ищеца на
ответника и подписана от ищеца, за сумата от общо 2621,45лв. с ДДС,
формирана като сбор от сумите: сумата от 1305лв. без ДДС за 87 нощувки при
единична цена от 15лв. и за сумата от 1100лв. без ДДС за 258 нощувки за
октомври и ноември 2017г., гърци за сметка на Щрабаг.
Приет е протокол от 31.10.2017г. , носещ подписи за управителя на ищеца и
за Т.С. като представител на ответника , съгласно който за октомври 2017г.
нощувките по договора за наем са 147, за 8 човека с български имена сред
които не е П.Б..
Приета е фактура № 3174/01.11.2017г., платежно нареждане, съгласно
които ищецът е издал на ответника фактура за 147 нощувки по протокол от
31.10.2017г. при единична цена от 15лв. без ДДС за сумата от общо 2403лв. с
ДДС, на 14.11.2017г. ответникът е платил сумата на ищеца.
Приет е протокол от 31.10.2017г. , носещ подписи за управителя на ищеца и
за Т.С. като представител на ответника , съгласно който за ноември 2017г.
нощувките по договора за наем са 222, , за 10 човека с български имена сред
които не е П.Б..
Приета е фактура № 3197/01.12.2017г., платежно нареждане, съгласно
които ищецът е издал на ответника фактура за 222 нощувки при единична
цена от 15лв. без ДДС за сумата от общо 3629,70лв. с ДДС, на 14.12.2017г.
ответникът е платил сумата на ищеца.
Приет е протокол от 02.04.2018г. , носещ подписи за управителя на ищеца и
за Н.И. като представител на ответника , съгласно който за март 2018г.
нощувките по договора за наем са 217, като лицата, които са ги ползвали са
Н.И., Т.С., Я.Я., Т.Т. – всеки по 31 нощувки, отделно още 3 лица и те по 31
нощувки.
Приета е фактура № 3343/10.04.2018г. , платежно нареждане, съгласно
които ищецът е издал на ответника фактура за 217 нощувки при единична
цена от 15лв. без ДДС по протокол за март 2018г. за сумата от общо 3547,45лв.
с ДДС, на 07.06.2018г. ответникът е платил сумата на ищеца.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно .
По допустимостта на решението в обжалваната част:
Съдът приема, че решението в частта за главница от 1199лв. с ДДС /9%
съобразно предявена претенция/ като стойност на наем за 258 нощувки през
ноември и октомври 2017г. е допустимо, както допустимо е и в частта за
лихвата за забава на плащането на тези сума в размер на 356лв. Твърденията
на ищеца за фактите на които този иск се основава, формулирания петитум и
търсената защита съответстват на разгледания от районния съд иск-неплатени
нощувки за октомври- ноември 2017г. и обезщетение за забава на плащането
му.
Решението на районния съд в останалата част – за главница от
1422,45лв. с ДДС /9% съобразно предявена претенция/ и за лихва върху тази
сума в размер на 422лв. е недопустимо, като постановено по искове, които не
са предявени . С исковата молба ищецът изрично е посочил, че тези суми
представляват неплатен наем за 87 нощувки през месец март 2018г. в размер
на 1305лв. без ДДС, съответно за ДДС от 9%, както и за лихва за забава на
плащането на тази сума. Районният съд обаче се е произнесъл по иска за
главницата като такава за нощувки за октомври-ноември 2017г. В
заповедното дело не е уточнен периода на главницата, посоченото основание е
неплатени нощувки по фактурата от 19.04.2018г. В тази фактура на втория ред
– за вземането от 1100лв. без ДДС е посочено, че е за период октомври-
ноември 2017г. за 258 нощувки. Такова пояснение не е направено във
фактурата за сумата на първия ред – за 87 нощувки с цена от 1305лв. без ДДС.
Така съдът приема, че посоченото във фактурата не обосновава извод, че за
сумата от 1305лв. без ДДС заявление и заповед са издадени за наем за
октомври-ноември 2017г. Следва да се посочи, че фактурата не е основание на
исковете. Тя е счетоводен документ, но основанието на вземането в случая е
договор за наем и предоставените по него нощувки. Непрецизното
индивидуализиране на вземанията по заповедното дело – без да е посочен
период на наема, който се претендира е следвало да доведе до указания от
6
заповедния съд към заявителя, недаване на такива указания от съда до
заявителя по заповедно дело за отстраняване на тези недостатъци на
заявлението, не са основание да се откаже на ищеца да направи такова
уточнение в исковата молба. Това изявление на ищеца не представлява
промяна на основанието на претенциите, а уточнение на същите, което е
допустимо, а и необходимо. Доколкото с исковата молба ищецът е посочил
периода на вземанията, които претендира, то съдът приема, че с исковата
молба вземанията са били индивидуализирани по начина предписан от ГПК и
районният съд е следвало да съобрази същото. При така възприето съдът
приема, че претенцията за сумата от 1422,45лв. главница е за март 2018г.,
лихвата върху тази сума, която се претендира до подаване на заявлението е
422лв., районният съд не се е произнесъл по тези искове , а се е произнесъл по
други искове, които не са били предявени, поради което и решението в тази
част следва да се обезсили и да се върне на СРС за произнасяне по исковете
така, както са предявени.
По правилността на решението в обжалваната част, която съдът прие, че
е допустима - за главница от 1199лв. с ДДС /9% съобразно предявена
претенция/ като стойност на наем за 258 нощувки през ноември и октомври
2017г. е допустимо, както допустимо е и в частта за лихвата за забава на
плащането на тези сума в размер на 356лв.:
Предявените искове са с правно чл.422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с 232, ал.2 пр. 1 от ЗЗД– иск за установяване съществуване на
вземане за заплащане на наемна цена и за обезщетение за забава на
плащането му, за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК.
Съдът приема за установено по делото че на 30.06.2017г. страните са
сключили писмен договор за наем , съгласно който БКС”ЕООД се е съгласило
да предоставя под наем на Щрабаг”ЕООД единични стаи в хотел „Ахрида” в
гр. Крумовград, ул. Христо Ботев” № 1 , за да се ползват от служители на
наемателя и/или други лица, посочени от представителя на Щрабаг-Н.И. до
завършване на обект „Проект за добив и преработка на златосъдържащи руди
от участък „Ада тепе” в гр. Крумовград” при наемна цена от 15лв. без ДДС за
една нощувка, която не подлежи на предоговаряне до изтичане на срока на
договора, платима до 14-то число на следващия месец., като условие за
плащане на наемната цена е подписан от Н.И. и управителя на наемодателя
7
приемо-предавателен протокол, сочещ нощувките за съответния месец. Тези
обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от приетия по
делото неоспорен по делото договор за наем.
Съдът приема за установено по делото, че през октомври и ноември 2017г.
ищецът е предоставил на ответника под наем освен посочените с протоколите
нощувки от 147 за октомври 2017г. и 222 за ноември 2017г., които са платени
от ответника на ищеца и 258 нощувки , ползвани от П.Б. и 10 човека с
небългарски имена. Приетият делото списък на лист 10 от делото носи подпис
за Н.И. като представител на ответника, той е посочен в договора за наем като
представителят на ответника, който следва да подпише този протокол. Този
списък удостоверява неизгодни за ответника обстоятелства и като подписан
от негов представител му е противопоставим. По делото не е установена
неверността на този списък, а в тежест на ответника е било да го направи по
делото. Приетите по делото протоколи за нощувки през октомври и ноември
2017г., подписани от Т.С. като представител на ответника, сочат други лица,
които са ползвали нощувките, за тях са издадени други фактури, поради което
и извод, че тези 258 нощувки са платени по фактурите, издадени въз основа
на протоколите подписани от Стронгелова, не може да се обоснове. Цената по
договора за наем е 15лв. без ДДС за една нощувка, претенцията за заплащане
на нощувките по списъка, подписан от Н.И., не надхвърля тази сума, поради
което съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на
ищеца към ответника за заплащане на 258 нощувки за октомври-ноември
2018г. в размер на 1199лв. с включен ДДС. Съобразно договора при тази
хипотеза падеж на задължението е 14.12.2017г. Този извод следва при
съобразяване на уговореното в договора, че условие за плащането е да има
подписан протокол , установяващ броя на нощувките, като плащането следва
да е до 14-то число на следващия месец. При така установеното и като
съобрази дата на подаването на заявлението – 23.03.2021г., краткия 3-годишен
срок за погасяване на задълженията за заплащане на наем, то съдът приема, че
вземанията за главница са погасени по давност. Действително, за периода от
13.03.2020г. до 21.05.2020г. погасителна давност е спряна на основание на
Законът за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците
във връзка с § 13 от ПЗР на Закона за здравето. При съобразяване на същия
обаче заявлението е подадено повече от 1 месец след изтичане на 3 годишния
8
погасителен давностен срок. Обстоятелството, че фактурата за 258 нощувки е
издадена едва на 19.04.2018г. не променя началото на погасителния давностен
срок, защото тя не е условие за изискуемостта на вземането.
Погасени по давност по аргумент от 119 от ЗЗД са и вземанията за лихва за
забава.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в обжалваната
част , в която е допустимо, е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на страните при съобразяване на изхода на
делото по исковете, както и че разноските по иска за главница за март 2018г. и
акцесорния му иск за лихвата за забава ще се разпредели от районния съд при
произнасянето по тези искове, а не в настоящото производство.
За производство пред СГС на въззиваемия не се следват разноски, защото
такива не е претендирал до приключване на делото пред СГС. Направени
изявления след приключване на устните състезания не следва да се
съобразяват, защото нито е поискана нито е дадена от съда възможност за
представяне на писмена защита.
Решението на СРС в частта в която в тежест на ищеца са поставени
разноски от 54,32лв не следва да се потвърди, защото това са разноски, по
искове, решение на СРС по които е недопустимо и същите ще следва да се
разпределят с оглед изхода на делото произнасяне на СРС по предявения иск
след връщането му от въззивния съд.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20863/16.12.2023 г. по гр.д. 11462 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 58-ми състав в частта, в която са
отхвърлени като погасени по давност исковете, предявени с искова молба вх.
№ 42465/04.03.2022г. на „БКС”ООД, ЕИК ********* срещу „Щрабаг”ЕАД,
ЕИК ********* с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 232, ал.2 вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че „Щрабаг”ЕАД, ЕИК ********* дължи на БКС”ООД, ЕИК
9
********* заплащане на сумата от 1199лв. с вкл. ДДС, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 23.03.2021г., до изплащането й,
представляващи неплатена цена по договор за наем за 258 нощувки за периода
от 22.10.2017г. до 18.11.2017г. , за които е издадена фактура №
3356/19.04.2018г. цялата за 2621,45лв; сумата от 356лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 20.04.2018г.
до 23.03.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело
№ 16384/2021г. по описа на СРС, както и в частта, с която БКС”ООД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на „Щрабаг”ЕАД, ЕИК ********* съдебни
разноски от 45,67лв.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20863/16.12.2023 г. по гр.д. 11462 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 58-ми състав в частта, в която са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 42465/04.03.2022г. на
„БКС”ООД, ЕИК ********* срещу „Щрабаг”ЕАД, ЕИК ********* с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 232, ал.2 вр.
с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че „Щрабаг”ЕАД,
ЕИК ********* дължи на БКС”ООД, ЕИК ********* заплащане на сумата от
1422,45лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
23.03.2021г., до изплащането й, представляващи неплатена цена по договор за
наем за 87 нощувки за периода от 22.10.2017г. до 18.11.2017г. , за които е
издадена фактура № 3356/19.04.2018г. цялата за 2621,45лв; сумата от 422лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода
от 20.04.2018г. до 23.03.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 16384/2021г. по описа на СРС , както и в частта, с която
БКС”ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Щрабаг”ЕАД, ЕИК
********* съдебни разноски от 54,32лв. и ВРЪЩА делото на СРС за
произнасяне по иска за тези суми на основанието на които са предявени –
главница от 1422,45лв с ДДС , представляваща неплатена цена по договор за
наем № KRU008/30.06.2017г. за 87 нощувки за периода март 2018г. , за
които е издадена фактура № 3356/19.04.2018г. и за сумата от 422лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода
от 20.04.2018г. до 23.03.2021г.
Решението е окончателно.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11