Решение по гр. дело №10746/2012 на Софийски градски съд

                                                            РЕШЕНИЕ

 

                                                        гр.С., 29.08.2014 г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседание на осемнадесети юни през двехиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.

 

при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ....................... като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 10 746 по описа за 2012 година и за да се произне-се, взе предвид следното:

              При условията на субективно съединяване са предявени искове с правно осно-вание чл.124, ал.1 ГПК.

              В исковата молба на М.А.Ц. и В.А.Ц., гр. Х. с уточненията и измененията към нея се твърди, че ищците са собственици на описаните в исковата молба недвижими имоти: реална част с площ от 746 кв.м. от по-землен имот с идентификатор 68134.1931.1193, заедно с построената в него еднофамил-на жилищна сграда на етаж и половина с мазе /сутерен/ със застроена площ от 70 кв.м. с идентификатор 68134.1931.1193.9, находящи се в гр.С., ул.”С.Р.” № 66 /подробно индивидуализирани в ИМ и в молби от 04.10.2012 г. и 11.04.2014 г./ на осно-вание чл.1, ал.1 ЗВСОНИ в качеството им на наследници на тяхната баба М.А.Г. – по мъж, а по баща – М. /Мика/ А.Д., закупила съ-щия с договор за покупко-продажба по нот.акт № 186, т.ХVІІІ, рег.№ 3794, д.№ 3504/ 1932 г. и записка за вписването му от 26.10.1932 г. и придадени по регулация през съ-щата година 50 кв.м., който имот заедно със сградата е бил отчужден от наследодател-ката им през 1949 г. по ЗОЕГПНС, за което е съставен АДС № 769 /9142/ от 13.10.1949 г. Сочи се и че през 1972 г. етажите от сградата са били продадени на трети лица, но със заповед № РД 40-1221/14.08.1986 г. на Председателя на ИК на СГНС сградата е била отчуждена от купувачите за комплексно жилищно строителство – блок 136-Б и за улица, а последните са били обезщетени, както и че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, както сградата, така и дворното място са били изцяло държавни; че предви-деното в застроителния план от 06.12.1983 г. мероприятие, касаещо този имот, а имен-но: изграждането на подземни гаражи не е осъществено, както и че учреденото право на строеж в полза на ЖСК „Ефир ІІ” не засяга имота до размера на мястото от 746 кв. м., поради което тези имоти подлежат на реституция по силата на чл.1 ЗВСОНИ.

              Излагат се доводи и че с оглед на това, че имотът се е владеел от наследниците на купувачите, от които същият е бил отчужден през 1986 г., ищците са водили иск сре-щу тях с правно основание чл.108 ЗС, който е бил отхвърлен поради това, че няколко месеца преди приключване на делото същите са го напуснали; че в решенията си по това дело ВКС и СГС единодушно приемат, че процесният имот: сграда, състояща се от мазе, два етажа с тераси и таван със застроена площ от 70 кв.м., заедно с терен от 746 кв.м. по изготвената скица по него, следва да им се реституират на основание чл.1 ЗВСОНИ, тъй като е заварен от закона като собствен на държавата, независимо, че преди това е бил прехвърлен на трети лица, а впоследствие отчужден от тях по ЗТСУ и обременен с учре-дено вещно право на строеж в полза на ЖСК, защото сградата и теренът от 746 м. съще-ствуват реално до размерите на отчуждението, като се поддържа и че доколкото тези имоти не са реституирани – съгласно разпоредбата на § 7 ПЗР на ЗМСМА /в сила от 17. 09.1991 г./ са станали общински, което обуславя правния интерес на ищците от предявя-ването на процесния иск спрямо Столична община, която е отказала да ги деактува, под-държайки, че няма достатъчно основание да счита същите за реституирани; отказва да попълни кадастралната карта с ищците като собственици и считайки имота за общински, а не за частен – е предвидила прокарване на тупик за достъп до друг имот изцяло в процесния поземлен имот.

              Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отноше-ние на ответника, че същите са собственици на процесните недвижими имоти, подробно описани в исковата молба и в молбите от 04.10.2012 г. и 11.04.2014 г., находящи се в гр.С., ул.”С.Р.” № както и да им се присъдят направените по делото  разноски.

             Ответникът – Столична община, гр.С. в законния срок по чл.131, ал.1 ГПК не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по исковете и не изпраща предс-тавител в с.з.

              Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на ищците, съг-ласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

             От приетото по делото заверено ксерокопие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 186, том ХVІІІ, регистър 3794, дело № 3504/26.10.1932 г. на І-ви нотариус при СОС, е видно, че със същия К. Г. А. по баща, а по мъж В. Б.С., е продала на М. /М./ А.Д. по баща, а по мъж А. С. Г., от собствената си ливада, цялата от 6,1 дка, находяща се в землището на с.Б. м.”Б.” между съседи по нот.акт № 53, том 5 от 1926 г.: наследници И. В., братя Ст.К., В.М. и наследници на Л. и И. И., само 824 кв.м., съставляващи част от урегулиран парцел XIV-421, кв.216 по плана на м.”Красно село”, при сегашни съседи: от изток – ул.”М. с.”, от север – К.С. Н., от запад – С. С. К. и наследни-ци на К. Сп.К.и от юг – продавачката К. Г. А. /В. Б. С./. Съгласно данните от записка № 172, том 16, визираният нотариален акт е бил вписан на 26.10.1932 г.

              От нот.акт за отчуждение по регулация № 97, том ХХІІ, регистър 4 553, дело № 4212//28.12.1932 г. на І-ви нотариус при СОС и записка за вписването му № 179, том 19 от 28.12.1932 г. се констатира, че същият е съставен за признаване на правото на собст-веност на М. А. Г. на празно място от 44 кв.м., находящо се в земли-щето на с.Б., м.”Б.” между съседи: от север и изток – М. А.Г., от запад – наследници на К. С. К. и от юг – Е. Г. С., което й се придава по регулация към парцел XIV от кв.216 от регулационния план на ”К. С.” от мястото на наследниците на К. С. К..

              С последващ нот.акт № 98 , том ХХІІ, регистър 4 554, дело № 4213//28.12.1932 г. на І-ви нотариус при СОС и записка за вписването му № 180, том 19 от 28.12.1932 г. М. А.Г. е призната за собственик и на 6 кв.м. между съседи: изток – М. А. Г., от север и запад – С.С. К. и от юг – наследници на К. С. К., придаваема част по регулация към собствения й парцел ХІV, кв. 216 по регулационния план на ”Красно село” от мястото на С.С. К..

            Съгласно данните от акт за завземане недвижим имот за държавен /АДС/ № 9 142 по актовата книга на СГНС и МФ /№ 769, съотв. пореден № 1732 по актовата книга на VІ РС по местонахождението на имота/, съставен на 13.10.1949 г., недвижимият имот, собственост на М.А.Г. от гр.С., находящ се в с.П. – С., ул.”М. с.” № 61, представляващ вила, застроена върху 70 кв.м. и 858 кв.м. незастроено място, при съседи: Т. Б., е отчужден по ЗОЕГПНС по преписка № 4712/48 г. и одържавен изцяло от 04.08.1949 г. с Министерско постановление № 31, като съгласно извършеното в Графа 4 описание на сградата същата представлява: вила от приземен етаж: стая, кухня, вестибюл и тавански – от две стаи, баня и килер.

              Съгласно допълнително ръкописно отразяване в Графа 2 от същия акт е видно и че: имотът се завзема и на основание присъда на Нар.съд С., 12 състав от 1945 г.;  че заварени ползвателите на имота са: Х. И. С., А.В., С. И. А. и Х. Т. Щ., както и че на гърба на акта на 07.12.1989 г. е нанесена ръкописна забележка от гл.специалист, че съгласно писмо № 14-08-00-1874 от 05.12.1989 г. на Фирма „С.” /представено по делото/ на 30.10.89 г. е изплатено на М. С. Щ. и Ю. Х. Т. – РД-09-164/24.05.89 г.; на О.А. Б. – РД-09-162/29.05.89 г.; на И. Т. В. – РД-09-161/ 29.05.89 г., Т. Х. Т. – РД-09-160/29.05.89 г.; на Й. Х.Щ. и К. П.Б. – в брой сумата 29 547,37 лева, в т.ч. 2 704,53 лева по съд. решение за отчуждаване имот на ул.”К. Я.” 66, кв.216, м.”П.-Б.”, от-чужден със заповед РД-40-1360/02.09.87 г. на Председателя на ИК на СНС за нуждите на ЖСК „Ефир” бл.136в.

              С удостоверение изх.№ ДИ-16-00-84/28.08.1994 г. ТОА „В.”, гр.С. е удостоверила, че към момента на отчуждаването му по ЗОЕГПНС имотът се е намирал на ул.”М. с.” № 61, който адрес е идентичен с ул.”К.Я.” № 66/66а и нас-тоящата ул.”С.Р.” – при запазена номерация.

             Обстоятелствата, че по пр.№ 4 712/48 г. на V р. на Комисията по чл.11 ЗОЕГПНС и Министерско постановление № 31/04.08.1949 г. от М.А.Г. е от-чужден имот по ЗОЕГПНС, представляващ вила в с.П.-С., ул.”М. с.” № 61, застроена на 70 кв.м. и 858 кв.м. незастроено място, се потвърждават и от предста-веното удостоверение № ДИ-16-00-97/21.11.1991 г. на ОбНС „В.”, „Държавни имо-ти”.

              С писмо изх.№ 661/24.04.1998 г. на Централен държавен архив е удостоверено, че в арх.единица № 14 по инв.опис № 1 на Министерство на финансите /ф.163/ няма дан-ни за плащане на отчуждени имоти на името на М.А.Г.. Липсата на данни за изплащането на отчуждения по ЗОЕГПНС имот в Столична община е обекти-вирано в писмо на последната с рег.№ 94-А-8/22.04.1997 г.

              С последващо писмо изх.№ А-94-00-0052/22.05.1997 г. на Министерство на фи-нансите е удостоверено, че в същото няма данни за емитиране на държавен заем във връзка с обезщетяване по чл.14 ЗОЕГПНС от 1948 г., а в писмо с рег.№ 94-А-247/96 от 22.08.97 г. СО, Управление „Общинска собственост” е изразила становище и че съгласно чл.8 ЗОЕГПНС на собствениците на отчуждени хотели, болници, клиники и др. се пре-доставят в замяна подходящи държавни жилища; че в други случаи на отчуждаване за-конът не предвижда имотни обезщетения, както и че в управление „Общинска собстве-ност” не се съхраняват данни за подобни обезщетения.   

              От договори за продажба от 14.10.1972 г. и 18.11.1972 г. се констатира, че Кир-ковски РНС на основание Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд е продал на: Х. Т. Щ. и М. С. Щ., респ. на А. Т. В. и И. Т. В., апартаменти от 68,25 кв. м. и 70,52 кв. м., представляващи етажи от къща, находяща се на ул.”К.Я.” 61 – нов 66, парцел ХІІІ в кв.216, м.”Красно село-Боянско ІІІ ч.”. Съгласно данните от първия акт етажът -предмет на същия е с граници: изток – ул.”К.Я.”, запад – празно място, север: наследници на Т.Б., юг – празно място, С.П., отгоре А.В., отдолу мазета, а този по втория договор – при съседи: изток – ул.”К.Я.”, запад – празно място, север: наследници на Т.Б., юг – празно място, отгоре таван, отдо-лу Х.Щ.. И в двата договора е посочено, че къщата е строена 1943 г. и че същата е одържавена с акт № 1732.

              С нот.акт № 4, том VІІІ, дело № 1327/09.04.1982 г. И.Т.В. е да-рила на осиновената си дъщеря О.А.Б. 2/3 ид.ч. от собствения й нед-вижим имот – апартамент, находяща се в гр.С., ул.”К.Я.” 61, ет.2, с площ от 70,52 кв.м. /подробно описан в предходния абзац/, която от своя страна с договор по нот. акт № 9, том Х, дело № 1602/30.04.1982 г. е дарила на майка й М. П.Л. 1/3 ид.ч. от притежаваната от нея ид.ч. от същия имот. С последваща сделка, материали-зирана в нот.акт № 89, том ХІ, дело № 1881/18.05.1982 г. М. П.Л. е дарила на брат й К.П.Б. собствената й 1/3 ид.ч. от този  апарта-мент.

              Съгласно удостоверение за наследници № 442/03.04.1983 г. на Кирковски РНК купувачът на апартамента на ет.1, находящ се в къщата на ул.”К.Я.” № 66, Х. Т. Щ. е починал на 09.08.1983 г. /акт за смърт № 1069/83 г./, като е оставил за негови наследници по закон лицата: М. С. Щ.а – съпруга; Т.Х. Т. – син; Й.Х. Щ. – син и Ю.Х.Т. – син.

              Със заповед на Председателя на ИК на СГНС № РД-40-1221/14.08.1986 г. по пр. № 17/85 г., изменена със заповед № РД-40-1360/02.09.1987 г., на основание чл.95 ЗТСУ е извършено отчуждаване на застроен имот пл.№ 22 от кв.216 в м.”П.-Б.-Три-ъгълника”, гр.С., находящ се на ул.”К.Я.” № 66 за комплексно жилищно строителство – жил.блок 136в на ЖСК ”Ефир” и предсрочно за улица, съгласно открито производство за отчуждаване по доклад № РД-44-42/01.06.83 г. В същия акт е определе-на стойността на имота и начина на обезщетяването на собствениците: Й.Х. Щ. и К.П. Б.; Т.Х. Т.; М. С. Щ.а; Ю.Х. Щ.; И.Т.В.; О.А.Б. – съотв. парично и имотно в блок 136в на ЖСК ”Е.”, съобразно правата и претенциите им.

              Изложените данни в цитираното писмо с изх.№ 14-08-00-1874 от 05.12.1989 г. на Фирма „С.” във връзка със заплащането на определеното обезщетение на посо-чените лица се потвърждават и от представените в производството заверени преписи от платежно нареждане и 2 бр. нареждане-разписки, каса-разход на ДСК „Жилищно креди-тиране”, находящи се на л.56-л.58 на делото.

              С удостоверение № ДИ-18-00-193/06.07.1994 г. на ТОА „В.”, Отдел „Дър-жавни имоти” е удостоверил, че при направената справка в архива на ТОА „В.” не е открит акт за държавна собственост на имената на: М. С. Щ.а, Ю.Х. Щ.; О.А.Б.; И.Т.В.; Т.Х. Т.; Й.Х. Щ. и К.П. Б.; че е налице пре-писка № ДИ-07-00-16/89 г. във връзка с извършено отчуждаване по ЗТСУ, но тази пре-писка е свързана със стария акт за държавна собственост № 769, който е съставен по ЗОЕГПНС.

              Със заповед № 43/4.06.1990 г., издадена от Председателя на ИК на ОбНС „Вито-ша” по молба на ЖСК „Ефир ІІ”, е наредено да се отстъпи възмездно право на строеж върху държавна земя – актове за държавна собственост 769 и 6016 на ОбНС „В.”, находяща се в кв.216, имоти пл.№№ 22 и 27 по плана на м.”П.-Б.-Триъ-гълника” за изграждане по стопански начин на жилищен блок № 136в на 5 етажа с 18 бр. апартаменти и едно ателие, заедно със съответните мазета и таван, с обща застроена площ от 1 854,85 кв.м., срещу заплащане на сумата 33 388,00 лв. и 1 % режийни разнос-ки на стойност 333,88 лева. След внасяне на определените в заповедта суми на 14.06. 1990 г. между ОбНС „В.” и ЖСК „Ефир ІІ” е сключен договор за отстъпване на ЖСК „Ефир ІІ” на правото на строеж върху държавно урегулирано място – имоти пл. №№ 22 и 27 от кв. 216 по плана на м.”П.-Б.-Триъгълника”, ул.”К.Я.”, за изграждане на жилищен блок № 136в на 5 етажа с 18 бр. апартаменти и едно ателие на таванския етаж и е подписан предавателен протокол за предаване на държавното място -предмет на договора. В протокола представителят на ОбНС „В.”, гр.С. изрич-но е удостоверил, че предаваемите имоти са изцяло държавни – одържавени с актове за държавна собственост № 769 и № 6019. 

              Като доказателство по делото с исковата молба е прието и писмо № НС-94-В-5/ 30.07.2003 г. на Столична община, район „В.”, от което е видно, че по време на из-вършените строителни работи по изграждане на ЖСК ”Ефир-2” – бл.136в са премахнати част от външна тераса и стълбищен подход към двуетажна жилищна сграда, без да са предприети нови действия по премахване на останалата част от терасата.

              Представено е и заверено копие от проект на сграда на М. *** /ул.”Батак”/ – п.XIV, кв.216, м.”Красно село” от 1943 г., съг-ласно който, сградата се състои от партер, етаж и зимници, като партерният етаж – е от две стаи, хол, кухня, санитарен възел и тераса, етажът – от две стаи, хол и баня, а в зим-ника е предвидено избено и перално помещение.

              В производството е приложена и скица на сграда № 40873/21.06.2012 г., изда-дена от АГКК, Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.С. за имот с иденти-фикатор 68134.1931.1193.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК. От визира-ния акт се констатира, че сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1931.1193; че същата е с адм.адрес: гр.С., район „В.”, ул.”С.Р.” № **, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи: 1 и застроена площ от 76 кв.м.

              Представена е и скица № 10180/18.02.2013 г. на АГКК, Служба по геодезия, кар-тография и кадастър - гр.С. за поземлен имот с идентификатор 68134.1931.1193  по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12. 2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със следните данни: ▪ адрес на поземления имот: гр.С., район „В.”, ул.”С.Р.” № 68; ▪ площ: 7 760 кв.м.; ▪ начин на трайно ползване: комплексно застрояване; ▪ номер по предходен план: 1193, квартал 216; ▪ съседи: 68134.1931.123, 68134.1931.124, 68134.1931.402,  68134.1931.1274, 68134. 1931.120, 68134.1931.1255, 68134.1931.118, 68134.1931.48, 68134.1931.119, 68134.1931. 47, 68134.1931.50, 68134.1931.49, 68134.1931.116, 68134.1931.1246.                        

              И в двете скици като собственик на имотите е посочена Столична община, район ”В.”. Последното визирано обстоятелство е отразено и в удостоверение рег.№ 9400 - 7260(2) от 17.01.2014 г. на Столична община, район „В.”.

              Ангажирано е и заверено копие от скица–извадка от ЗП, одобрен със заповед № РД-09-50-255/1996 г. относно УПИ-ХІV, кв.216, м.”П.-Б.” и предвиденото изменение на плана за застрояване и регулация на същото, одобрено на 22.03.2004 г., както и копие-извадка от 24.02.2014 г. от действащия регулационен план за УПИ ХІV-119, кв.216 по плана на м.”П.-Б.”, район „В.” – СО, одобрен с визира-ната заповед от 1996 г.

              Съгласно данните от удостоверение за наследници № 002134/27.06.2012 г. на Община Х. М. А. Г., родена на *** г., ЕГН ********** е починала на 24.01.1989 г. в гр.Х., за което е издаден акт за смърт № 0068/24.01. 1989 г. на Община Х., като след смъртта й същата е оставила за неин наследник по закон дъщеря й А.А. Г., ЕГН ********** – починала на 25.02.2001 г. с наследници по закон: В.А.Ц., ЕГН ********** и М. А. Ц., ЕГН ********** – дъщери.   

              Идентичността на имената на посоченото в удостоверението лице с тези по оста-налите приложени в производството документи: М. (Мика) А.Д. по баща, а по мъж А. С. Г.; М. А. Г., М.А.Г., М. А.Д. /Г./ се установява от приетите и неоспорени в производството: декларация за идентичност на имена на починало лице от 25.07.2012 г. на М. Ц., удостоверение за наследници № 1430/28.06.2001 г. на Общински съвет Х. и препис от записка за вписване на протокол от 04.05.1950 г. по гр.д.№ 16/1950 г. на Околийски съд Х..

              Приетото е и заверено копие от решение № 252/06.05.1997 г. по дело № 813/ 1996 г. на ВКС, ІІ НО, с което на основание чл.356 във вр. с чл.328, т.4 и чл.336 НПК /отм./ по реда на надзора е отменена постановената на 28.04.1945 г. в гр.С. по нохд № 12/45 г. от Народния съд, 12 състав в наказателно-осъдителната и в конфискационна част присъда /приложена по делото в заверен препис/ по отношение на подсъдимите: А. С. Г., д-р Д. Г. П., А. Г.А. и П. А. К., като тези лица са признати за невиновни и са оправдани по обви-ненията им по чл.2, п.9 и 10 и чл.4 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд винов-ниците за въвличане на  България в световната война срещу съюзените народи и злодея-нията, свързани с нея.

             Във връзка с предмета на спора е приложена и заповед № РД-57-1453/28.04.1993 г. на кмета на СГО, с която е постановен отказ да се отпише от актовите книги за дър-жавни и общински недвижими имоти в ТОА ”В.” акт № 769/49 г. следния недви-жим имот: къща с дворно място от 858 кв.м. на ул.”М. с.а” № 61 /ул.”К.Я.” № **/, поради това, че е продаден на Щ.и през 1972 г. и отреден за строеж на ЖСК „Ефир”.

              Представено е и писмо на СО, район „В.” от 23.02.10 г., в което във връзка с искане на ищците за попълване на непълноти и грешки в одобрения кадастрален план на гр.С., общинската администрация е изразила становище, че от приложените към него решение № 2394/06.02.1998 г. на ВКС, решение от 24.01.2006 г. на СГС и опреде-ления на СГС същата не може да установи по безспорен начин, че молителките са титу-ляри на правото на собственост към настоящия момент; че мотивите на решението не се ползват с обвързващата сила на присъдено нещо, поради което от направените в тях из-води за наличие на предпоставките на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ не следва, че имотът им е възстановен; че в случая е налице частично застрояване на отчуждения имот и собстве-ността върху останалата незастроена част се възстановява, ако може да се обособи само-стоятелен имот, което подлежи на доказване.                           

              За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищците е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от вещото лице инж.Тео-дора Д. на базата на представените в производството доказателства, извършена про-верка в плановия архив на НАГ при СО и оглед на място.

              От приетото заключение на същата се констатира, че предвид данните по делото според вещото лице е безспорно, че имотът бивша собственост на М. Г., одържавен по ЗОЕГПНС с административен адрес: ул.”М.С.” № 61 /ул.”К.Я.” № 61/, е с настоящ адрес: ул.”С.Р.” № 66 и представлява част от позем-лен имот с идентификационен номер /идентификатор/ 68134.1931.1193; че продаденият на Щ.и и Великови имот – парцел XІІІ-22, е имотът, одържавен по ЗОЕГПНС от М. Г. /номерът на акта за одържавяване е вписан в договорите за продажба/, като е установено и че ул.„М.С.”, ул.”К.Я.” и ул.”С.Р.” са имена на една и съща улица.

              На комбинирана скица № 4, неразделна част от СТЕ, е показано: разположе-нието на парцел ХШ-22, съгласно регулационния план на м.”Красно село-Боянско ІІІ ч.”, одобрен със заповед № 419/18.06.1959 г./ – черни линии, син пунктир по букви АБВГА; на парцел XIV-119, съгласно действащия регулационен план на м.”П.-Б., одобрен със заповед № РД-09-50-255/19.06.1996 г. – черни линии, червен пунктир и по букви АБВ¹Г¹А – около 741 кв.м. /процесното място/ и частта – червено щрихована по букви АББ¹А¹, представляваща улица-тупик северно от процесната сграда, на разстоя-ние от 1,5 м., предвидената по ИПРЗ, одобрено със заповед № РД-09-50-180/22.03.2004 г. – в неприключила процедура по обжалване по съдебен ред.

             Посочено е и че по регулационния план на м.”Красно село- Боянско Ш част”, одобрен със заповед № 419/18.06.1959 г., за имот пл.№ 22 е отреден парцел XIII-22 от кв. 216; че мястото е ъглово и с площ по графични данни от около 943 кв.м. и че имотът е застроен със сграда /„мж”/ – скица № 1 към експертизата; че по регулационния план на м.”П.-Б.-Триъгълника”, одобрен със заповед № 7223/30.12.1976, имот пл.№ 22, 27 и съседните имоти попадат в терен с отреждане „За комплексно жилищно строи-телство”, кв.216 – скица № 2 към експертизата, както и че по действащия регулационен план на м.”П.-Б.”, одобрен със заповед № РД-09-50-255/19.06.1996 г., част от имот пл.№ 22 по предходния план е заснет с пл.№ 119 и за този имот е отреден парцел XІV-119 от кв.216 с площ по графични данни от около 741 кв.м.

              Констатира се и че към настоящия момент мероприятието по план от 1976 г. ”КЖС” е реализирано – жилищните блокове са изпълнени, вкл. и блок 136в; че  в плана от 1996 г. съществуващите жилищни блокове са нанесени; че блок 136в заема част от процесния имот; че за част от него по плана от 1996 г. е отреден самостоятелен парцел XIV-119 от кв.216 с площ 741 кв.м., както и че построеният блок № 136в /червено-оцветен на скица № 3/ е на юг от парцел XIV-119 на разстояние от около 1-1,5 м. от регулационната линия – южна за парцел XIV-119 /северна за УПИ ХVІІ – за ЖС/.

              В СТЕ вещото лице е обосновало заключение и че според същото процесният имот е УПИ XIV-119 по плана от 1996 г., който по графични данни е с площ 741 кв.м. /записът е отразен и върху комбинирана скица на ГИС-С.” от 18.02.2014 г./; че екс-пертизата не може да посочи дали в имота са били предвидени за изграждане подземни гаражи, тъй като в плановия архив на НАГ не са й били предоставени ЗП отпреди 1996 г.; че при огледа на място в процесния имот не е констатирано наличието на подземни гаражи, както и че предвид обстоятелствата, че договорът за отстъпено право на строеж е от 1990 г., а жилищните блокове са нанесени в ЗП от 1996 г., се следва, че строителст-вото им е започнало след 1990 г. и е завършило преди 1996 г.

              От разглежданото доказателство е видно и че към настоящия момент отчужде-ната от М. Г. сграда съществува на място; че същата е показана в регула-ционните планове от 1959 г. и следващите такива, както и в кадастралната карта, по коя-то е получила съответен идентификационен номер, поради което може да се направи из-вод, че е съществувала и към 25.02.1992 г.; че сградата е масивна: 1 и 1/2 етажа и мазе /сутерен/; че същата съществува във вида преди отчуждаването с изключение на частич-но съборената тераса и стълби, както и че като масивна жилищна сграда може да се счита, че експлоатационната й годност е 100 години.

              От заключението на СТЕ с поясненията на вещото лице, дадени в о.с.з., се уста-новява и че свободната площ от мястото от 741 кв.м. по графични данни е абсолютно достатъчна за самостоятелен обект – УПИ по чл.19, ал.1 ЗУТ, чийто изисквания са: минимум 14,00 м. лице и 300,00 кв.м. площ; че има достатъчно площ за лице към ул. ”С.Р.”, което е отразено на скица № 3; че отстоянието до блока от южната страна е достатъчно, като планът от 1996 г. го е предвидил по този начин, с които пред-виждания експертът се съобразява.

              При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявените при условията на субективно съединяване положителни уста-новителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

              Ищците основават правата си върху имотите-предмет на спора на настъпило в патримониума на същите възстановяване ех lege на правото им на собственост върху тях по силата на чл.1 ЗВСОНИ, в която новела е предвидено от законодателя, че се възста-новява собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.61 ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Безспорно бе установено по делото, че към ревелантния за приложението на този нормативен акт момент – влизането в сила на същия на 25.02.1992 г., отчуждените през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС от наследодателката на ищците М. /М./ Го-любова имоти с бивш административен адрес: с.П. - С., ул.”М.С.” № 61, са били собственост на Столична община по силата на § 7, т.3 от ПРЗ на ЗМСМА, както и че жилищната сграда /бивша вила/ е съществувала в първоначалния й вид и обем, а дворното място в незначителна степен е засегнато от изградената в южната му страна сграда на бл.136в. От приетото по делото заключение на изслушаната СТЕ с поясненията на вещото лице, дадени в о.с.з., което съдът кредитира, като обективно, обосновано и ком-петентно изготвено, е видно, че частта от одържавения урегулиран имот, която не се засяга от извършеното строителство на бл.136в, е с площ от около 741 кв.м. по графични данни, както и че последната може да се обособи като самостоятелен обект съгласно из-искванията на чл.19, ал.1 ЗУТ. Предвид това обстоятелство останалата свободна част от мястото също отговаря на законовото изискване: имотът да съществува реално до разме-рите, в които е бил отчужден, като съгласно приетата СТЕ тази част, заключена между букви АБВ¹Г¹А по скица № 4 към заключението, съвпада с УПИ-119 по действащия ре-гулационен план на м.”П.-Б.” от 1996 г.   

              Ирелеванни към изложения извод на съда във връзка със сградата са обстоятелст-вата, че части от стълбищен подход и от външна тераса на същата са били разрушени при строителството на бл.136В и че функционалното й предназначение е било променено, тъй като разрушенията са минимални и не засягат външните стени, отграничаващи прост-ранствено този обект, които го идентифицират на място, съотв. съгласно задължителната практика на ВКС по приложението на ЗВСОНИ, обективирана в ТР № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВС, извършените промени в отчуждените имоти, свързани с тяхното функцио-нално предназначение, не са пречка за възстановяване на собствеността – т.1.

              Основавайки се на изложеното и вземайки предвид обстоятелствата, че собст-веничката на одържавените имоти не е била обезщетена при отнемането на собстве-ността й, съотв., че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ тези имоти са били соб-ственост на субект от кръга на изброените в чл.1, ал.1 от цитирания акт, настоящата инс-танция приема, че по силата на тази правна норма в патримониума на двете ищци ех lege е настъпило възстановяване на правото им на собственост върху процесните имоти – в качеството им на наследници на бившия собственик на сградата и мястото, от който те са били отнети, поради което предявените от последните искове по реда на чл.124, ал.1 ГПК за установяването на това тяхно право се явяват основателни и следва да бъдат ува-жени изцяло, като се съобразят настоящите статути на имотите по одобрените КККР.

              С оглед приетия изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците трябва да се присъдят направените по делото разноски – за държавни такси, адвокатски хоно-рар и депозит за вещо лице, в размер на 2 927,53 лева.

              Водим от горното, Съдът

 

                                                               Р    Е    Ш    И:

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявени от М.А.Ц. с ЕГН ********** и В.А.Ц. с ЕГН ********** и двете с адрес: гр.Х., ул.”Е. Й.” № ** срещу Столична община с адрес на управление: гр.С., ул.”М.” № **, че М.А.Ц. с ЕГН ********** и В.А.Ц. с ЕГН ********** са собственици на следните недвижими имоти: СГРАДА с идентификатор 68134.1931. 1193.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.С., район „В.”, ул.”С.Р.” № 66, с предназначение: еднофамилна жилищна сграда, на етаж и половина с мазе /сутерен/, със застроена площ от 70 кв.м., разположена в позем-лен имот с идентификатор 68134.1931.1193, както и ДВОРНО МЯСТО с площ от 741 кв.м., съставляващо УПИ XIV-119 от кв.216 по действащия регулационен план на м. ”П.-Б.”, одобрен със заповед № РД-09-50-255/19.06.1996 г. на Главния архи-тект на С., с граници, заключени между букви: АБВ¹Г¹А от скица № 4 към заключе-нието на СТЕ на в.л.Т.Д., приложена на л.219 от делото /която приподписана от състава на съда съставлява неразделна част от решението/, представляващо част от поземлен имот с идентификатор 68134.1931.1193  по кадастралната карта и кадастрални-те регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр.С., район „В.”, ул.”С.Р.” № 68, с площ от 7 760 кв.м.; при съседи: 68134.1931.123, 68134.1931.124, 68134.1931.402,  68134. 1931.1274, 68134.1931.120, 68134.1931.1255, 68134.1931.118, 68134.1931.48, 68134.1931. 119, 68134.1931.47, 68134.1931.50, 68134.1931.49, 68134.1931.116 и 68134.1931.1246.                     

 

              ОСЪЖДА Столична община с адрес на управление: гр.С., ул.”М.” № ** да ЗАПЛАТИ на М.А.Ц. с ЕГН ********** и В.А.Ц. с ЕГН ********** и двете с адрес: гр.Х., ул.”Е. Й.” № ** на осно-вание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2 927,53 лева /две хиляди деветстотин двадесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/ – разноски по делото.

 

             Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: