№ 2332
гр. Варна, 20.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВ. Владова
Членове:Николай Св. Стоянов
Антония Якимова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501079 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН и § 1 от ДР на ЗЗДН
във вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 36419/23.04.2025 г., подадена
от В. И... М. (ответник в първоинстанционния процес), действаща чрез адв. Ц.
Б., срещу решение № 1329/16.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2850/2025
г. по описа на Районен съд – Варна, 11-ти състав, в частта, с която
въззивникът е задължена да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Е. М. Г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, задължена е
да не осъществява контакт с последната под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от десет месеца,
считано от датата на издаване на Заповед за незабавна защита № 58 от
19.03.2025 г., постановена по делото, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4, вр. с ал. 2
от ЗЗДН, и е осъдена за заплащане на държавна такса по делото в размер
на 25 лв., както и на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител на насрещната страна в размер на 600 лв.
С въззивната жалба жалбоподателката оспорва първоинстанционното
решение в обжалваната му част като неправилно. Поддържа, че съдът
необосновано е кредитирал изцяло показанията на водените от ищцата
свидетели, като дори не е издирил обстоятелствата относно причините за
началото на конфликта, провокиран ли е от някоя от страните, между кои лица
е възникнал, кой какви действия е извършвал спрямо кого и т.н. Поддържа, че
съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал до разпит
поисканите полицейски служители, които са посетили адреса непосредствено
след приключване на конфликта и са възприели пряко информация от
участващите в него лица. Счита, че от събраните доказателства, вкл.
медицински документи и декларация по чл. 9 ЗЗДН, е установено, че ищцата,
синът й и съпругът й са нанесли побой на нейната майка и съпруг, при което
тя се явява жертва на враждебното настроение на роднините й и не следва да
1
плаща цената на несправедливото решение срещу нея.
По изложените съображения по същество моли за отмяна на решението
в обжалваната му част и претендира разноски по делото.
Формулира и следните доказателствени искания: 1.) за издаване на
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с информация от 03
РУ при ОД на МВР-Варна относно имената на полицейските служители,
посетили на 07.03.2025 г. дома на ул. „В... Х...“ № 19 в гр. Варна, както и 2.) за
допускане до разпит при режим на призоваване на посочените служители с
цел изясняване на фактическата обстановка относно процесния конфликт.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна Е. М. Г., действаща
чрез адв. Т. З..., депозира отговор на въззивната жалба, в който излага
становище за нейната неоснователност. Намира, че първоинстанционният съд
правилно е изяснил фактическата обстановка, релевантна за процесните
актове на насилие, и решението е достатъчно обосновано. Поддържа, че
въззивницата се домогва да докаже, че действията й са в отговор на предходни
неправомерни нейни действия, с което да се освободи от отговорност поради
наличието на реторсия. Намира, че този институт е неприложим в
разглежданата хипотеза, тъй като заповедта за защита по ЗЗДН не цели
налагане на наказание на извършителя, а защита на пострадалото лице. Затова
и дори извършителят да е бил провокиран, това не му дава право да
осъществява актове на домашно насилие.
По същество моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител по реда на чл. 38,
ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗА за осъществената безплатна адвокатска
защита.
Не се противопоставя да бъдат допуснати до разпит поисканите
полицейски служители, но намира, че техните показания не са необходими и
няма да допринесат за изясняване на релевантните обстоятелства, тъй като
служителите не са присъствали на актовете на насилие.
Съдът, след извършена служебна проверка за редовност и
допустимост на подадената жалба, намира следното:
Въззивнатата жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок по
чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от легитимирана страна (ответник в
първоинстанционния процес) и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес от обжалване, като същата отговаря на
изискванията за съдържание и приложения на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Процесуалните представители на страните са надлежно упълномощени
съобразно приложени по делото пълномощни (на л. 83 от делото пред ВРС за
въззивника и на л. 21 от същото дело за въззиваемата). На основание чл. 17,
ал. 2 от ЗЗДН при подаване на жалбата не се внася държавна такса.
С оглед на горното жалбата се явява редовна и допустима и следва да
бъде приета за разглеждане.
На основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
По доказателствените искания:
Съдът намира, че доказателствените искания на въззивника следва да
бъдат оставени без уважение поради липсата на необходимост, доколкото
2
полицейските служители, които страната желае да бъдат разпитани, са
посетили адреса след преустановяване на процесния конфликт между
страните, респ. не са възприели относими факти и обстоятелства, неизяснени
от първоинстанционния съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
36419/23.04.2025 г., подадена от В. И... М. (ответник в първоинстанционния
процес), действаща чрез адв. Ц. Б., срещу решение № 1329/16.04.2025 г.,
постановено по гр.д. № 2850/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 11-
ти състав, в частта, с която въззивникът е задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Е. М. Г., на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН, задължена е да не осъществява контакт с последната под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от десет месеца, считано от датата на издаване на
Заповед за незабавна защита № 58 от 19.03.2025 г., постановена по делото, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 4, вр. с ал. 2 от ЗЗДН, и е осъдена за заплащане на
държавна такса по делото в размер на 25 лв., както и на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна
в размер на 600 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на
въззивника В. И... М. за издаване на съдебно удостоверение, по силата на
което да се снабди с информация от 03 РУ при ОД на МВР-Варна относно
имената на полицейските служители, посетили на 07.03.2025 г. дома на ул.
„В... Х...“ № 19 в гр. Варна, както и за допускане до разпит при режим на
призоваване на посочените служители с цел изясняване на фактическата
обстановка относно процесния конфликт.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
28.05.2025 г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, вкл. по
телефон.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез процесуалните им представители,
препис от настоящото определение, а на въззивника - и препис от отговора на
въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4