РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. П., 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101047 по описа за 2024 година
Първоначално производството е образувано по молба, депозирана от М. Н. В., ЕГН:
**********, с адрес гр. П., ул. „С.“ № 20, вх. Б, ет. 3, ап. 9, чрез адв. П. Й. Н., АК – В., със
служебен адрес гр. В., бул. „Ц.“ № 44, ет. 4, офис 6, срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46,
представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П.
Благовестов Дамянов.
След изпълнение на дадени от съда указания за привеждане на исковата в молба в
съответствие с изискванията за редовност е подадена уточняваща молба с вх. №
6957/13.08.2024 г., с която освен че се внасят някои уточнения, се оттегля и искът срещу
ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 4886917/28.08.2023 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който получава заемна сума в размер
на 2 400 лева, като уточнява и други параметри по сделката. Сочи, че във връзка с чл. 4 от
договора за заем, е сключила с ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД Договор
за предоставяне на гаранция № 48869170/28.08.2023 г., с който да бъде обезпечен
сключеният договор за заем, като ответното дружество се е задължило да отговаря
солидарно с ищцата като заемополучател. Посочва още, че с договора за предоставяне на
гаранция е уговорено възнаграждение за гаранта в общ размер на 1 821,96 лева, платимо на
разсрочени вноски, всяка от които в размер на 130,14 лева, дължими на падежа на плащане
на погасителните вноски по договора за паричен заем и включени в погасителния план
заедно с вноската по кредита, включваща главница и лихва.
Навежда се в молбата, че процесният договор за предоставяне на гаранция е
нищожен, поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД, а именно - нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения и принципа за справедливост и съразмерност, както и
необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Релевира, че с договорения
фиксиран годишен лихвен процент се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие
1
между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, както и че
договорената между страните възнаградителна лихва надхвърля повече от три пъти
законната за периода на договора. Твърди, че заплащането на сумата по договора за
поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за
потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известен е на
кредитора и е следвало да бъде включен в ГПР. Поради невключването на възнаграждението
по гаранционната сделка в ГПР, поддържа, че прилаганият от кредитора ГПР не съответства
на действителния такъв, което е заблуждаваща търговска практика. Поради изтъкнати
пороци на потребителския договор обосновава и недействителността на договора за
предоставяне на гаранция. Сочи, че процесният договор предвижда заплащането на
възнаграждение, което е допълнително такова в полза на кредитодателя, който е едноличен
собственик на капитала на дружеството гарант, като по този начин се заобикаля закона и по-
конкретно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да установи в
отношенията между страните, че М. Н. В., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „С.“ № 20,
вх. Б, ет. 3, ап. 9, не дължи на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, п.к. 1324, р-н „Люлин“, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Благовестов Дамянов, сумата от 1821,96
лв. /хиляда осемстотин двадесет и един лева и 96 ст./, представляваща възнаграждение по
Договор за предоставяне на гаранция № 4886917 от 28.08.2023 г., сключен между ищцата и
„Файненшъл България“ ЕООД, поради противоречие на Договор за предоставяне на
гаранция № 4886917 от 28.08.2023 г. с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява
становище за неоснователност на така предявения иск. Твърди, че процесният договор за
предоставяне на гаранция е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на закона,
като посочва и основния предмет на дейност на ответното дружество. Оспорва ищцовите
твърдения за противоречие на договора с добрите нрави, като поддържа, че договорът за
предоставяне на гаранция не е потребителски и същият не попада в обхвата на разпоредбите
на ЗПК. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е
разход по кредита, а е насрещна престация срещу задължение за обезпечаване на кредит.
Моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани.
Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за липса на предпоставките на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като прави искане за определянето на същото съобразно с липсата на
правна и фактическа сложност на делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ********* е бил
сключен договор за паричен заем № 4709682 от 28.08.2023 г., по силата на който
заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 2 400 лева. Кредитът е
отпуснат при следните условия: ищцата има задължение да върне сумата по кредита в срок
от 28 седмици на 14 поредни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент по заема 40 %,
при ГПР – 48,88 % и общ размер на дължимата сума – 2 685,04 лева.
В чл. 4 от Договора за паричен заем заемателят се задължава в срок до 3 дни да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му
доход да е в размер над 1 000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да
2
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, като поръчителят трябва да подпише
Договор за поръчителство; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2,
т. 7 със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора; одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни
сделки.
Предвид вмененото задължение по чл. 4 от Договора, на същата дата между страните
по делото пък е сключен договор за предоставяне на гаранция със същия номер, с който
ищецът възлага на ответника да му издаде гаранция за плащане на кредита, срещу
възнаграждение за тази услуга от 1 821,96 лева, платима разсрочено с месечните вноски
по договора за кредит.
Като писмени доказателства са представени договорът за паричен заем и
погасителния план към него и договорът за предоставяне на гаранция.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Видно от Договор за паричен заем № 4886917 от 28.08.2023 г. ищцата М. Н. В. е
сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, договор, по силата на който последният се
задължил да предостави на ищцата сумата 2 400 лв., при ГПР 48,88 % и годишен лихвен
процент 40 %, подлежащ на връщане на 14 вноски за 28 седмици. Съгласно чл. 4 от договора
страните се съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант - две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като
поръчителите трябва да отговарят на конкретно определени условия.
На 28.08.2023 г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4886917
между ищцата М. Н. В. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който
ответникът е поел задължение да обезпечи задълженията на ищеца по договора за кредит,
срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1 821,968 лв., платимо разсрочено на
вноски по 130,14 лв., платими заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съобразно
чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство възнаграждението се дължи в полза на поръчителя
като „Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено е овластено да получи паричните средства за
възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.
Предвид гореизложеното съдът намира, че договорът за паричен заем и този за
поръчителство са функционално свързани, макар и формално да представляват
самостоятелни договори. Видно от съдържанието им договорът за поръчителство и
дължимото се по него възнаграждение на поръчителя е във връзка с договора за паричен
заем и обезпечава вземането на заемодателя и е сключен в негова полза, т. е. договорът за
поръчителство не може да бъде сключен самостоятелно, защото има обусловено от договора
за паричен заем значение и правата и задълженията по него са свързани с тези по договора за
заем. Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение
единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на
услугата и оттук за договора за поръчителство също ще са приложими общите правила на
ЗЗД, както и тези на ЗПК и ЗЗП, а по заема следва се отчитат и договорките по договора за
поръчителство. Няма пречка съдът да констатира пороци на договор (за паричен заем),
сключен с трето, неучастващо в производството лице, доколкото това рефлектира върху
спорното правоотношение по договора за поръчителство, без да се произнася с диспозитив
/и без формиране на сила на пресъдено нещо/, тъй като не е сезиран изрично с такъв иск.
Тук важи изцяло нормата на чл. 145 от ЗЗП, съгласно която неравноправната клауза в
договор се преценява, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със сключване
на договора, към датата на сключването и всички клаузи, не само на конкретния договор, а и
на друг договор, от който той зависи.
От договора за поръчителство е видно, че възнаграждението, дължимо от заемателя
3
М. В. не постъпва в патримониума на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, а е
уговорено като част от погасителната вноска, която кредитополучателят следва да заплати
на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД по сметки, които са идентични с посочените в
ДПК. Нещо повече - уговорено е в чл. 3 от договора за поръчителство, че дължимото
месечно възнаграждение в размер на 130,14 лв. следва да се заплати на падежа, посочен в
погасителния план по ДПК и по посочените от „Изи Асет Мениджмънт“ АД банкови
сметки. Уговорено е, че дължимите по договора за поръчителство плащания ще бъдат
събирани от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сметка на поръчителя.
Така чрез сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият
процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, доколкото в
договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде
изплатено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Цели се оскъпяване на договора за
кредит, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В самия договор
за паричен заем е посочен процент на ГПР 48,88 %, т. е. формално е изпълнено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК
същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно – възнаграждението по договора за поръчителство, сключен от ищеца с
„Файненшъл България“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по см. на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК. Договорът за поръчителство и дължимото по него възнаграждение на
поръчителя е във връзка с ДПК (обезпечава вземането на кредитора и е сключен в негова
полза) и се явява част от общите разходи по кредита по смисъла на т.1, § 1, от ДР на ЗПК,
което води отново до нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение на кредитора в тридневен срок
от сключване на договора, а именно - да предложи гарант - две физически лица, поръчители
или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите
трябва да отговарят на конкретно определени условия, както и с изричната уговорка за
изплащане на възнаграждението за поръчителя ведно с основното задължение по кредита.
При включване на възнаграждението от договора за поръчителство, действителният ГПР би
бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничение. По този начин,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да
направи по обслужване на кредита и реално по този начин се калкулира допълнителна
печалба към договорената възнаградителна лихва по ДПК.
Съдът намира основание за противоречие на договора за поръчителство и с чл. 33, ал.
1 и ал. 2 от ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни
плащания, като така сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на
закона. От ДПК е видно, че предоставянето на гаранция е предпоставка за сключването му, а
от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за поръчителство е видно,
че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно
уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план.
На следващо място, от начина по който е въведено в ДПК задължение за
кредитополучателя за предоставяне на кредитора гаранция по кредита в срок от три дни от
сключване на договора, следва, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни
затруднения, защото е въведен изключително кратък срок за представяне на тези
обезпечения. В ДПК са поставени на практика задължения за ответника за обезпечения на
вземането, което автоматично води до сключването на допълнителна сделка по договор за
поръчителство. Изискването за обезпечение в малък срок е и злоупотреба с лошото
финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата.
Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно
чл. 16 ЗПК, за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация
(чл. 16 и сл. ЗПК), в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо,
извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, и едва след
анализа й да прецени дали да предостави кредита. С въведеното задължение на
кредитополучателя за обезпечаване задължението си с предоставяне на поръчителство се
цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие
с чл. 16 ЗПК, тъй като възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи
4
такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Въведеното
задължение на кредитополучателя за осигуряване на поръчителство цели да се заобиколи
забраната на чл. 143, ал. 2, т. 3 от ЗЗП, защото със задължението за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това
дългът му нараства.
Решаващият състав счита за нужно да отбележи, че при направена служебно справка
в ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на капитала на поръчителя
„Файненшъл България“ ЕООД е заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като двете
дружества имат един и същ адрес на управление. Двете дружества се намират в такава
икономическа свързаност, която сочи на недобросъвестност с оглед обективираните права и
задължения по договор за предоставяне на поръчителство, които представляват на практика
разделяне на приходите от кредита между две свързани, формално отделно обособени
юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба. Така
създадените допълнителни възнаграждения за поръчителя, които не са и надлежно описани в
договора за паричен заем и не са включени в месечните вноски, води до недобросъвестно
оскъпяване на кредита в ущърб на потребителя, който е поставен в неравноправна и
неизгодна позиция. Комбинацията от гореописаните условия по възмездното предоставяне
на поръчителство, които отнапред са известни и се извършват със съдействието на
кредитора и които водят до значително фактическо оскъпяване на ползвания заем водят до
извод, че въпросното възнаграждение за професионален поръчител, е следвало да се включи
при изчисление на ГПР по кредита при условията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК в качеството му на
друг пряк или косвен разход, комисиона или възнаграждение от същия вид. Така
икономически по слабата страна /наредителят/ се е задължил да заплати на поръчителя
възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за поръчителство,
съвпадащ с датата на сключване на договора за паричен заем, без значение дали е изправна
страна по същия.
Гореизложеното в съвкупност и поотделно обуславя извод, че договорът за
предоставяне на поръчителство между страните е сключен в противоречие с добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради което и сумата предвидена в чл. 3 от същия не
се дължи.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищцовата страна.
Съгласно представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК, ищцата е сторила такива в
общ размер на 522,88 лева, от които 72,88 лева за заплатена държавна такса и 480 лева,
адвокатски хонорар, за което е представен Договор за правна помощ от 02.08.2024 г.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищцата посочените суми.
Така мотивиран, П.кият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че М. Н. В., ЕГН:
**********, с адрес гр. П., ул. „С.“ № 20, вх. Б, ет. 3, ап. 9, не дължи на „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.
1324, р-н „Люлин“, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от П. Благовестов Дамянов, сумата от 1821,96 /хиляда осемстотин двадесет
и един лева и деветдесет и шест стотинки/ лева, представляваща възнаграждение по Договор
за предоставяне на гаранция № 4886917 от 28.08.2023 г., сключен между ищцата и
„Файненшъл България“ ЕООД, поради противоречие на Договор за предоставяне на
гаранция № 4886917 от 28.08.2023 г. с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
5
адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от управителя П. Благовестов Дамянов, да заплати на М. Н. В., ЕГН:
**********, с адрес гр. П., ул. „С.“ № 20, вх. Б, ет. 3, ап. 9, сумата от 522,88 /петстотин
двадесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща сторени по делото
разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен
срок от съобщението му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6