№ 51
гр. Велико
Търново, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С.като
разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 453 по описа на Административен съд Велико Търново за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по чл.145 и сл. АПК.
Образувано е
по жалба на К.К.Н.
*** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, издадено от
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, потвърдено със
Заповед № РД 20 – 33 / 31.03.2016г. на Министъра на земеделието и храните, с
което на лицето е оторизирано изплащането на 0 лева. В жалбата се
твърди, че актът е незаконосъобразен,
поради допуснати съществени нарушения на формата и неправилно приложение на
материалния закон поради надлежното обработване на спорните парцели. В съдебно
заседание на 05.02.2020г. от процесуалния представител на страната са наведени
доводи за нищожност на уведомителното писмо. Моли се за обявявяне нижожността на атакувания
административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни
съображения за компетентност на органа. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на ***ско възнаграждение.
Предмет на обжалване е валидността на Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания за кампания 2014, издадено от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, потвърдено със Заповед №
РД 20 – 33 / 31.03.2016г. на Министъра на земеделието и храните, с което на
лицето е оторизирано изплащането на 0 лева. По отношение законосъобразността на
посочения административен акт производството е прекратено с протоколно
определение от 05.02.2020г.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168
от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
К.К.Н. е физическо лице, регистрирано
като земеделски производител, обработващ собствени земи. На 21.03.2014г. лицето
подава Заявление за подпомагане с уникален индивидуален номер 0419051459020 за
подпомагане по схема за единно плащане на площ, схема за преразпределително
плащане и плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински
райони. В таблица имотите са индивидуализирани с номер по ИСАК /46125-145-1-1,
46125-520-1-2, 46125-521-1-1, 46125-628-1-2 и 46125-669-1-2/, площ, землище в
с.Майско и форма на стопанисване /съсобственост/. На 20.05.2014г. е подадено
Заявление за подпомагане с отбелязване за редакция на парцели, като в таблица
към същото са посочени три парцела за подпомагане с номер по ИСАК
46125-145-1-1, 46125-520-1-2 и 46125-628-1-2. На 22.05.2014г. е подадено ново
Заявление за подпомагане, като в таблица към него са посочени следните имоти с
номер по ИСАК 46125-145-1-5, 46125-520-1-2, 46125-521-1-1, 45125-669-1-2 и
46125-628-1-3. Със Заповед № РД 46-287 / 06.05.2015г. на Министъра на
земеделието и храните е одобрен окончателния специализиран слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2014, като заявените от жалбоподателя
площи попадат извън така одобрения слой.
Въз основа на
така установеното Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
приема, че част от площите са неподдържани, поради което не подлежат на
подпомагане, размера на недопустимите площи е 20,89 %, поради което е оторизирана
сума за заплащане 0 лева.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден
от некомпетентен орган.
Безспорно уведомителното писмо по своя
характер обективира налагането на санкция за неизпълнение на условия по Схемата
за единни плащане на площ и схемата за плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони от Програмата за развитие на селските райони 2014 –
2020г.
Отношенията свързани с предоставяните от
Европейския съюз парични средства имат правна регулация на няколко нива – общи
и специални регламенти, регламенти по приложение, общ и специален закон и
множество подзаконови нормативни актове. Във връзка със средствата,
предоставяни за развитие на селските райони намират приложение всички изброени
в различни свои части, тъй като предоставяните на трети лица парични средства
са в изпълнение на политиката и програмата на Европейския съюз за развитие на
селските райони. Общия принцип на разделение на функциите, залегнал в Регламент
1303 / 2013 и възпроизведен в Закона за управление на средствата от
Европейските структурни инвестиционни фондове, е за създаването на специални
органи – управляващ, сертифициращ и одитиращ. Функциите им са за управление на
средствата, чрез предоставянето им на трети лица, сертификация на разходите по
проектите и последващ одит на тези
разходи. По отношение на средствата за развитие на селските райони тези органи
са управляващ орган, разплащателна агенция и сертифициращ орган. Независимо
дали попада под общата или специална регулация отношенията по одобрение на
проектите са предоставени в компетентността на управляващия орган. Общия
регламент 1303/2013 предвижда право на всяка държава-членка да определи за
всяка оперативна програма орган или организация, които да изпълняват функциите
на управляващ орган – чл.123, § 1. Специалния регламент 1305 / 2013г. относно
подпомагането на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските районни също въвежда задължение за държавите-членки да определят за
всяка програма за развитие на селските райони
управляващ орган, който да отговаря за управлението на въпросната
програма, разплащателна агенция и сертифициращ орган. Регламент 1305 / 2013г.
задължава всяка държава-членка да създаде Програма за развитие на селските
райони, като в чл.8 от същия е подробно разписано съдържанието на тази
програма. В §1р б.“м“, i на тази норма е посочено определяне от
държавата-членка на всички органи, предвидени в чл.65, § 2 и за информация
кратко описание на структурата за управление и контрол.
В закона за подпомагане на земеделските
производители е прието в чл.2д управляващият орган на Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020г. да се определя с решение на
Министерския съвет, като съгласно ал.2 той може, след одобрение от министъра на
земеделието и храните, да делегира чрез договор част от функциите си по
прилагане на програмата на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция.
При спазване на изискванията на Закона за
подпомагане на земеделските производители Министерският съвет приема решение, с
което определя управляващ орган - Решение № 792 / 17.12.2013г. в т.2 функциите
на управляващ орган на Програмата за развитие на селските райони, съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони се изпълняват от
дирекция „Развитие на селските райони“ на Министерството на земеделието и
храните.
Ръководител на управляващия орган е
Министъра на земеделието и храните или друго оправомощено от него за
ръководител на оперативната програма длъжностно лице. Съгласно представената
Заповед № РД09-462 / 26.06.2015г., Министърът на земеделието и храните
оправомощава заместник В.Г.– заместник министър на земеделието и храните за
ръководител на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони
в България за периода 2014 – 2020г. и се потвърждават извършените от същото
лице действия като ръководител на управляващия орган.
Съгласно представен Договор за делегация
на функции по прилагане на програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г. № РД 50-74 / 09.04.2015г. на Държавен фонд „Земеделие“ се възлага изпълнението
на дейностите по прилагане на мерките от Програмата съгласно Приложение 1, в
което е включена и мярка 13 – плащания за райони, изправени пред природни или
други специфични ограничения. След като делегацията на дейностите е на
организацията държавен фонд „Земеделие“, то валидно волеизявление може да бъде
извършено единствено от представляващия тази организация – в случая
Изпълнителен директор.
Оспореното уведомително писмо е издадено
от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, като за
наличието на правомощия на последния е представена Заповед № 03-РД / 323 / 11.03.2015г.,
с която се делегират на Ж.Ж.– заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ редица правомощия, измежду които и да издава и подписва уведомителни
писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни
семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 214 „Агроекологични
плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“.
Правните основания за издаване на заповедта са чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1,
2 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Настоящият състав
намира, че към датата на издаване на оспореното уведомително писмо не
съществува правна възможност за делегиране на правата делегирани на Държавен
фонд „Земеделие“ от управляващия орган. От една страна в договора за делегация
и анексите към него не е предвидена възможността актове по прилагането на
мерките да бъдат издавани от упълномощени от изпълнителния директор на фонда
лица. От друга страна предвидената в чл.20а, ал.4 от ЗПЗП възможност за
делегиране на правомощия е само за тези, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство. Правомощията на фонда за проверка на
законосъобразното поведение на претендиращ получаване на помощ по Програма за
развитие на селските райони произтичат от договор за делегация, а не от закон –
национална или европейска норма. Следователно към 11.03.2015г. /датата на
издаване на заповедта/ и към 29.09.2015г. /датата на издаване на уведомителното
писмо/ делегирането на правомощия по прилагане на Програмата на селските райони
и мярка 13 – плащания за райони, изправени пред природни или други специфични
ограничения е недопустимо. Към настоящият момент е налице изменение на чл.20а,
ал.4 от ЗПЗП, който гласи следното -
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по
подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда. Промяната е в сила от
28.06.2019г., което води до извода по аргумент на противното, че преди тази
дата е недопустимо делегирането на правомощия произтичащи по договор за
делегация от управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони.
От гореизложеното следва липса на надлежно
делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ и издаване на административния акт от лице без компетентност,
поради което и следва да се обяви нищожността на уведомителното писмо.
Предвид установената нищожност на
административния акт, по отношение правилното приложение на процесуалния и
материалните закони съдът не следва да се произнася.
Предвид изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно
представен списък и наличие на доказателства за действителното им извършване.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
тъй като предвидения в Наредба № 1 / 2004г. минимум по чл.8, ал.2, т.7 възлиза
на 500лв., а договореното възнаграждение
е 300лв. и не се явява прекомерно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2014, издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ да заплати
на К.К.Н.
*** сума в
размер на 310лв.
/ триста и десет лева/.
ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по искането за финансово подпомагане в
едномесечен срок от получаване на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: