РЕШЕНИЕ
№ 15059
гр. ******, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. Б. А.А
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д. Б. А.А Гражданско дело № 20231110133736
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
**********, ЕИК *******, против В. А. Б., ЕГН **********, с която са предявени искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на следния
недвижим имот – апартамент 66, находящ се в **********, аб. № 55981. В исковата молба се
сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1 192,34 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
217,73 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., сумата 27,14 лева, представляваща дължима
главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането,
и сумата 5,67 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г. Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда
на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било
образувано ч.гр.д. № 67809/2022 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил
заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника и
разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. Препис от заповедта бил
връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което са предявени настоящите
искове. Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от ********** на потребители в гр. ******, приети с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия били определени редът и
срокът, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната
1
страна по договора е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на
паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния
период от *******, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че В. А. Б., ЕГН **********, дължи на
********** следните суми: 1 192,34 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 217,73 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2020 г. до
25.11.2022 г., сумата 27,14 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 5,67 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 31.12.2019 г. до
25.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч.гр.д. № 67809/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника, чрез назначения особен представител - адв. Н. Т., САК. Със същия не
възразява, че през процесния период ответникът е имал качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Прави възражение за изтекла погасителна
давност в полза на ответника. Счита за неоснователно искането за привличане на трето лице
помагач на страната на ищеца предвид липсата на валидно сключен договор с етажната
собственост за процесния период. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените искове.
Третото лице помагач *********** не излага становище по основателността на
претенциите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Към исковата молба и от третото лице помагач на страната на ищеца са представени
писмени доказателства, които съдът е приобщил към делото като допустими, относими и
необходими, от значение за правилното решаване на делото.
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 187, том XI, дело № 1979 от 21.05.1982 г. на В. ****** – Нотариус при
Софийския районен съд, от който се установява, че на 21.05.1982 г. ********** е прехвърлил
на ******** следния недвижим имот – апартамент № 66, находящ се в гр. ******,
ж.к.*************, в замяна на което ******** е прехвърлила на ********** собствеността
върху недвижим имот – апартамент № 32, находящ се в гр. ******, ж.к. **************.
Приета е молба от ******** от 10.07.1982 г. за откриване на партида на нейно име.
По делото е прието искане за вписване на възбрана с изх. № 38206/15.07.2014 г. от
ЧСИ С. Я., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, от което се
установява, че срещу ответника В. А. Б., ЕГН **********, е образувано изпълнително дело
№ 20148440400456 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС,
като с разпореждане на съдебния изпълнител от 03.07.2014 г. е наложена възбрана върху
собствения му недвижим имот, а именно апартамент № 66, находящ се в гр. ******, СО –
район *********** в жилищната сграда – блок № *, във вход *, на * етаж, с идентификатор
*************.
Прието е удостоверение за идентичност на административен адрес с изх. № КО-7000-
109/1/02.08.2012 г., издадено от Столична община, район “************”, от което се
установява, че адрес **************е идентичен с адрес ж.к. *************.
Прието е писмо от *********** с изх. № Г-22901/17.10.2018 г. относно смяна
титуляра на партида за заплащане на топлинна енергия, адресирано до В. Б., с което
последният е уведомен, че от месец септември 2018 г. са актуализирани данните по партида
с абонатен № 55981 за заплащане на топлинна енергия за апартамент 66, находящ се на адрес
************, като неговото име е вписано като титуляр на партида, в качеството на
собственик на имота.
Представен е протокол от 15.10.2008 г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици на сграда, находяща се на адрес в гр. ******, **************, от който се
установява, че за топлинен счетоводител е избран ************.
Видно от представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г., ищецът е възложил на
2
******* да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажна на топлинна енергия на битови абонати от
************ на клиенти в град ****** (ОУ – 2016 г.), одобрени от КЕВР, в сила от
12.08.2016 г.
От приетите по делото от третото лице-помагач писмени доказателства се установява,
че през процесния период за топлоснабдения недвижим имот са издадени две изравнителни
сметки за отоплителен сезон 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл. 146 ГПК
съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-
докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че
са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на
погасителната давност.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
*********** са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до
30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период,
определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с
3
топлопреносното предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съдът намира, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
следва да се приеме, че ответникът В. А. Б. се явява клиент на топлинна енергия. От
приетото по делото искане за вписване на възбрана с изх. № 38206/15.07.2014 г. от ЧСИ С.
Я., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, се установява, че
ответникът В. А. Б., ЕГН **********, е собственик на недвижим имот – апартамент 66,
находящ се в гр. ******, СО – район ************* в жилищната сграда – блок № *, във
вход *, на * етаж, с идентификатор ***********. Установява се и идентичността между
адрес ************ и адрес *************.
С оглед на изложеното и при липса на доказателства в различна насока, съдът
намира, че за процесния период /01.05.2019 г. до 30.04.2021 г./ клиент на топлинна енергия е
бил ответникът В. А. Б. по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик,
съответно същият дължи заплащане на цената на доставената до имота топлинна енергия за
битови нужди.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, в
случая ***********, като с оглед коректното отразяване на стойностите за конкретния
период, в издаваните изравнителни сметки взаимоотношенията между страните са уреждани
при спазване на приложимата нормативна уредба, поради което подлежи на заплащане от
потребителя реално изразходваната от него енергия за целия отчетен период съобразно
реалното му потребление.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. За установяване на количеството
доставена в имота на ответника топлинна енергия през исковия период и нейната стойност
по делото са приети изравнителни сметки от ************, от които се установява, че за
отоплителен сезон 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. цената на реално потребената енергия се
равнява на 535,12 лева без ДДС или 642,14 лева с включен ДДС, а за отоплителен сезон
01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. – 458,47 лева без ДДС или 550,16 лева с включен ДДС. Предвид
4
изложеното следва да се приеме, че размерът на дължимата цена за доставена топлинна
енергия през исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 1 192,30 лева,
изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Съдът намира за частично основателно релевираното от ответника В. А. Б., чрез
особения представител адв. Т., възражение за изтекла погасителна давност. Приложима в
случая е кратката тригодишна давност. Съгласно задължителните разяснения на ОСГТК на
ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги представляват „периодични плащания“ по смисъл на чл. чл.111, б.
„в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ“ от ОУ са определени редът и срокът, в който
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми. Това трябва да стане в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно това и на основание
разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва, че срокът за заплащане на задължението е уговорен в
полза на длъжника, което означава, че преди изтичането на срока задължението е платимо,
но не е изискуемо. Поради ненастъпилата изискуемост, както е посочено в разпоредбата на
чл. 114 ЗЗД, давност за вземания, които не са изискуеми не тече. В конкретния случай
исковият период обхваща времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. С оглед на горното и на
основание чл. 116 б. „б“ ЗЗД с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение давността е прекъсната на 13.12.2022 г. Отделно от това, следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./,
съгласно която спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.
Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат
„и други срокове“, а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.
в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други
срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Ето защо, за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла.
Предвид гореизложеното и съобразявайки периода, в който давност не е текла, следва да се
приеме, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
13.12.2022 г., погасителната давност за месечните вземания, претендирани за исковия период
от м.05.2019 г. до м.07.2019 г., е изтекла.
Съобразно изложеното, претенцията срещу ответника В. Б. за доставена от ищеца
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена за периода от м.05.2019 г. до м.07.2019 г. за
сумата 116,31 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, съответно да бъде уважена за
периода м.08.2019 г. – м.04.2021 г. за сумата 1 075,99 лева.
Според чл. 36, ал. 2 от общите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – *************, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото от приетите писмени доказателства се установява, че дължимата стойност на
услугата за дялово разпределение за процесния период 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. възлиза в
размер на 26,82 лв. , изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, то искът се явява основателен
и следва да бъде уважен до посочената сума, съответно да бъде отхвърлен за разликата над
26,82 лв. до пълния предявен размер от 27,14 лв.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главното
парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за
изпълнение.
С исковата молба ищецът претендира мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 217,73 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., както и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,67 лв. за периода
от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г.
5
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането
на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая
е установен по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му.
Доколкото главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по давност главница,
с оглед на което в тази част акцесорната претенция срещу ответника се явява неоснователна.
Предвид извода на съда за частична основателност на възражението за изтекла погасителна
давност, претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се изчисли върху
непогасената главница за топлинна енергия (1 075,99 лева), с оглед акцесорния характер на
вземането за лихва. Размерът на дължимото от ответника В. Б. обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г. възлиза на 183,94 лв., изчислен от съда по реда на
чл. 162 ГПК. С оглед на това акцесорният иск срещу ответника се явява основателен и
следва да бъде уважен за сумата 183,94 лв., като бъде отхвърлен за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 217,73 лв.
По отношение предявения иск за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, съдът намира, че същият следва да бъде уважен изцяло за сумата 5,67 лв.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски възниква и за двете страни.
Ищецът претендира разноски в исковия процес в общ размер 671,14 лева – 171,14
лева - държавна такса, 400,00 лева - депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер 100,00 лева, както и разноски в заповедното
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 78,86
лева. С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъде присъдена сумата 601,16 лева за
разноски в исковия процес и сумата 70,64 лева за разноски в производство по ч.гр.д. №
67809/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, **************, дължи
на************, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ******,
****************, следните суми: 1 075,99 лева - главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, 183,94 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., 26,82 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 5,67 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена от дружеството
6
топлинна енергия за разликата над 1 075,99 лева до пълния предявен размер от 1 192,34 лева
и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над 183,94 лева до пълния предявен размер от 217,73 лева,
както и иска за цената на извършена услуга дялово разпределение за разликата над 26,82
лева до пълния предявен размер от 27,14 лева, които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент 66, находящ се в гр. ******, *************, абонатен № 55981 и за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч.гр.д. № 67809/2022 г. по
описа на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
******, ************, да заплати на **********, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, ул. *************, сумата 601,16 лева – разноски за държавна такса,
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
и 70,64 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч.гр.д. № 67809/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – ***********.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7