Решение по дело №737/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 август 2023 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20237180700737
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpeg                                       РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1472/3.8.2023г.

 

 

Град Пловдив,  03.08.2023 г.

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и двадесети трета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ЕОРГИЕВА                                       

                          СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Г.Г. и участието на прокурор СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 737 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ХЕБРОС ОЛД ТАУН“ ООД,ЕИК 20356678 *** чрез адв. В., срещу решение № 156 от 27.01.2023 г. по АНД № 7342/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 001183 от 24.11.2022 г. на директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което касатора на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/лева за нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП.

В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Позовава се на нормата на чл. 125, ал. 1-5 ЗЗП. Счита,  че съдът е следвало да установи дали в действителност е налице рекламация. Счита, че от представената кореспонденция по електронна поща между хотел Хеброс и А.Т. като потребител причината за напускане на хотела след първата нощувка са неприятните условия в хотела, като от съдържанието на тази кореспонденция ставало ясно, че не е налице рекламация. Счита, че за да се произнесе по предмета на проверката, КЗП също е следвало да установи дали фактически жалбоподателката е предявила рекламация пред търговеца, кото да не е била вписана в наличната книга. Посочва, че от приложената разпечатка на имейла на искането на потребителя за връщане на сумата е отговорено незабавно същия ден. Счита, че в имейла на потребителката не се съдържа конкретно посочване кое обстоятелството от заплатената чрез Букинг услуга не е в съответствие с предоставеното й на място. Намира за неправилно, че с НП е ангажирана отговорността на дружеството Хеброс Олд Таун ООД, тъй като хотелът се управлявал от две дружества. Възразява относно изводите на съда за неприложение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. В.. Не се претендират разноски.

Ответникът по касационната жалба - Регионална дирекция КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, чрез процесуалния представител адв. П. счита, че касационната жалба е неоснователна - не са изложени съображения относно постановено решение на ПРС. Моли да се потвърди решението. Претендират се разноски съгласно минималните адвокатски възнаграждения по наредбата, тъй като бил на граждански договор с КЗП.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди решението.

Административен съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С оспореното НП търговецът е санкциониран за това, че при проверката на 13.10.2022 г. е установено, че търговецът „Хеброс Олд Таун"ООД  поддържа на хартиен носител Регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации на потребителите от 23.01.2017г., в който няма описани никакви рекламации, включително и рекламацията на жалбоподателката по жалба с вх.№ П-03-1109/ 27.09.2022 г., предявена по имейл на 25.09.2222 г., и по която също по имейл има произнасяне на 25.09.2022 г., не е описана в регистъра от управителя на дружеството или упълномощено от него лице.

Към преписката е приложено заверено копие от регистъра на предявените рекламации на потребителите, поддържан в хотел-резиденс „Хеброс“, направено по време на проверката.

Посочено е, че с това търговецът „Хеброс Олд Таун" ООД е нарушил чл. 127, ал. 3 от Закона защита на потребителите, обн. ДВ бр.99/09.12.2005 г. в сила от 10.06.2006 г., изм. ДВ 23/2021 г., посл. доп. и изм. ДВ бр. 20/2022 г.

За да потвърди обжалваното пред него НП, районният съд е приел, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, като е приел, че по делото не е спорно, че предявената от А.Томешкова рекламация не е вписана в поддържания от търговеца регистър. Съдът е приел, че отправената по имейл рекламация от потребителката е надлежно предявена и безусловно е подлежала на вписване в регистъра, като се е позовал на нормите на чл. 125, ал. 2 и ал.4 ЗЗП. Тъй като в случая потребителят е направил своя избор като е предявил рекламацията по електронен път на официалния имейл на търговския обект, по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, поради което е приел, че по един несъмнен начин, предявената чрез електронно изявление рекламация следва да се приравни на писмена такава.

Съдът се е позовал и на св. показания, от които става ясно защо рекламацията е била подадена по електронен път. Установено е, че потребителката предявила рекламацията си устно на рецепцията на хотела още преди да го напусне и поискала връщане на парите за втората нощувка, но и било обяснено, че претенцията й не може да бъде удовлетворена, доколкото е направила online резервация чрез booking.com, което станало причина потребителят, след напускането на хотела, да подаде отново рекламацията си, но по електронен път. Съдът е посочил, че видно от книгата за рекламации нито устно направената, нито електронно подадената рекламация е била вписана.

Съдът не е възприел твърденията на жалбоподателя за неправилно определен субект, който да понесе отговорността. От представените документи и информационни табели е установено, че именно "Хеброс Олд Таун" ООД стопанисва процесния търговски обект. Приел е, че дговореностите между Актив Про Фин ЕООД, Хеброс Олд Таун ООД, Булрайзен ЕООД, Хеброс България ООД касаят вътрешните отношения между тези търговски дружества по повод разпределението на ползите и риска от споделената им стопанска дейност, но са непротивопоставими на потребителя, като трето за техните отношения лице. Във връзка с възраженията, че са налице две сгради, стопанисвани от различни субекти, съдът е пособил, че в удостоверението за категоризация № РК-19-12570 Хотел-резиденс Хеброс е вписан като единен търговски обект, находящ се на адрес: ул. "Константин Стоилов" № 51-53, в което наказаният субект Хеброс Олд Таун е вписан като лице извършващо дейност в обекта Хотел-резиденс Хеброс. Съдът е установил, че „Хеброс Олд Таун“ ЕООД и „Хеброс Олд Таун“ ООД представляват един и същи търговски субект, с едно и също ЕИК, който е претърпял промяна в правно организационната си форма от ЕООД в ООД, поради което е приел, че е налице пълна идентичност между наказания субект "Хеброс Олд Таун" ООД и субектът вписан в удостоверението за категоризация "Хеброс Олд Таун" ЕООД. Освен това касовият бон за престоя от потребителя е издаден именно от "Хеброс Олд Таун" ООД, където е "Хеброс Олд Таун" ООД е посочен като лицето, стопанисващо процесния търговски обект - Хотел Хеброс. В решението е посочено също, че комуникацията между потребителя и рецепцията на Хотел Хеброс по повод подадената по електронен път рекламация е осъществена от служител на "Хеброс Олд Таун" ООД, което налага несъмнен извод, че именно това е дружеството, предоставило търговската услуга на потребителя и върху него е тежало задължението да впише рекламацията в поддържания за това регистър.

Съдът е приел, че няма съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП - достатъчно ясно е описано мястото на извършване на нарушението, по несъмнен начин е посочево, че това е Хотел-резиденс Хеброс, съответно със административен адрес ул. "Константин Стоилов" № 51-53.

Приел е също, че обстоятелството дали конкретната стая в единния като търговски обект хотелски комплекс се е намирала на № 51 или 53 е изцяло ирелевантно към отговорността на наказаното лице, поради което това уточнение не се дължи в АУАН и НП.

Намерил е за ирелевантно обстоятелството дали предоставената на потребителя хотелска стая е отговаряла на категория "5 звезди", като последното има отношение към евентуалната основателност и уважаване на рекламацията, но не и към изпълнение на задължение за нейното отразяване в регистъра.

Съдът не е приел за основателни възраженията за приложение на чл.28 ЗАНН, позовавайки се на т.4 от РД на ЗАНН, като е посочил, че нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства конкретното нарушение да разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичния случай на нарушения с подобна правна квалификация. Садат е намерил обществената опасност на конкретно извършеното деяние за завишена, предвид огромните усилия, които е проявил потребителят да предяви рекламацията си-първо устно на рецепцията на хотела, а в последствие и по електронен път, като въпреки това рекламацията останала невписана.

При съвкупната преценка на събрания доказателствен материал по делото, касационният състав намира процесното решение за валидно, допустимо и неправилно.

Описаната в НП и възприета от районния съд фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин, както от показанията на разпитаните свидетели, така и от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на административното и на съдебното производство. С оглед на това същата се възприема изцяло. Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Според нормата на чл. 125, ал. 2 от ЗЗП рекламацията може да се предяви устно или писмено пред търговеца или упълномощено от него лице. Рекламацията следва да се счита за предявена от момента, когато е било устно съобщено от потребителя за несъответствието с договорената и заплатена услуга пред представляващото дружеството лице. От този момент възниква и задължението за търговеца тя да бъде описана по реда, посочен в  чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. Бездействието на търговеца и невписването на предявената рекламация в регистъра е достатъчно, за да се осъществи от обективно и субективна страна съставът на административното нарушение. Представянето на необходимите документи по чл. 125, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗП (в редакцията им действаща към 21.10.2021 г.) не е елемент от фактическия състав на предявяването на рекламацията, а е от значение за основателността на рекламационната претенция, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика. Едва след приемане на подадената устно или писмено рекламация и завеждане в регистъра, е необходимо да се прецени дали тя следва да се уважи или не. Противното разбиране е в противоречие с логиката на правната регламентация в ЗЗП. Това следва от граматическото тълкуване на нормата на чл. 127, ал. 1 от с. з. - търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно. Като е потвърдил НП на това основание, ПРС е постановил едно правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По останалите възражения в касационната жалба съдът препраща към обоснованите и достатъчно изчерпателни мотиви на въззивната инстанция на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК.

Настоящият касационен състав не споделя и доводите за маловажност на нарушенията, развити в касационната жалба. В случая липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние би могло да бъде определено като такова с ниска степен на обществена опасност. Касае се до деяние на просто извършване и е ангажирана отговорността на юридическо лице. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото задължение да описват в регистъра на предявените пред тях и пред упълномощените от тях лица рекламации. Фактът, че нарушението е установено за пръв път също не означава, че други такива не са били извършвани, а и последното би имало значение само за квалификацията на деянието, с оглед евентуална повторност или разглеждането му като отегчаващо обстоятелство при индивидуализиране на наказанието, но в случая административнонаказващият орган е определил минималния размер на имуществената санкция, поради което и това възражение е неоснователно.

От всичко изложено следва, че по категоричен начин е установено касаторът да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

От страна на районния съд въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани и правилни изводи относно приложението на процесуалния и на материалния закон. Предвид изложеното съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

От ответника по жалбата се претендира адвокатско възнаграждение, но не се представя договор за правна защита и съдействие, от който да е виден заплатеният хонорар по конкретното дело. Процесуалният представител на ответната страна заявява, че е на граждански договор, но по делото такъв не е представен, за да се установи какви са направените по него договорки, за да бъде коментиран. Тъй като на страните се дължат действително направените разноски по конкретното дело, в тома число и заплатеното адвокатско възнаграждение, липсата на доказателства за направени такива водят до извода, че същите са недоказани. Поради това и претенцията за присъждане на минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС не следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХI състав

 

Р Е Ш И :

 ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 от 27.01.2023 г. по АНД № 7342/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ :  1.   

                                                                                                                              

 

                                                                       2.