Решение по адм. дело №369/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Делото е образувано по жалба от Б. А. Б., с постоянен адрес: [населено място], [жк] , [адрес], против Отказ рег. № 1808р-31937/04.11.2025 г. на Началника на РУ – Монтана при ОД на МВР – Монтана, с който на жалбоподателя е отказано да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, поради липса на основателна причина ,която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешение за самоотбрана.

Жалбоподателят оспорва процесния отказ като твърди, че същият е незаконосъобразен и неправилен. Релевира възражения, че не са налице законови основания за отказ по чл. 58, ал. 1,т.10 от ЗОБВВПИ, тъй като не е осъждан, не е привлечен като обвиняем, не страда от заболявания, препятстващи безопасното боравене с оръжие, и е представил в срок всички изискуеми документи. Посочва, че е бивш служител на МВР с дългогодишен професионален опит и преминати системни подготовки за безопасно и отговорно боравене с огнестрелно оръжие. Твърди, че повече от 20 години притежава разрешение за късоцевно огнестрелно оръжие, като през този период не са констатирани нарушения или инциденти от негова страна. Сочи, че към момента работи във фирма на съпругата си „ХРУМ 2“ ЕООД – търговско дружество с оборот над 300 000 лв. за последните девет месеца, в рамките на чиято дейност ежедневно се борави със значителни парични средства и стоки с висока стойност, което създава реален риск за неговата лична сигурност. В тази връзка счита, че необходимостта от носене на оръжие за самоотбрана е обективно обусловена. Навежда възражение за липса на конкретни мотиви в оспорения отказ, като поддържа, че административният орган не е изложил фактически и правни съображения, които да обосновават неблагоприятния за него административен акт. Позовава се на нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Моли съда, след обсъждане на представените доказателства и изложените доводи, да отмени отказ рег. № 1808р-31937/04.11.2025 г. като незаконосъобразен и да задължи административния орган да поднови поисканото разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Представя като доказателства копие от действащото разрешително, както и оборотна ведомост на „ХРУМ 2“ ЕООД за периода 01.01.2025 г. – 30.09.2025 г.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Представя писмена защита, в която излага аргументи за отмяна на заповедта и връщане на преписката на органа с указания да издаде исканото разрешение за оръжие.Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника.

Ответникът -Началника на РУ – Монтана, редовно призован, в съдебно заседание чрез гл. юрк. Д. ангажира становище за неоснователност и недоказаност на жалбата поради липса на основателна причина за издаване на исканото разрешение,не претендира разноски.

С писмо вх. № 1973/14.11.2025 г. по описа на съда е представена административната преписка.

С разпореждане на съда № 1090/17.11.2025 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните и им е указана доказателствената тежест.

Административен съд – Монтана, ІІІ състав, след като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е иницирано по подадено от Б. А. Б. заявление с вх. № 180800-14220/02.10.2025 г. до Началника на РУ – Монтана за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за самоотбрана. Към заявлението са били приложени изискуемите документи, като заявителят е посочил необходимост „самоотбрана“. От данните по преписката е установено, че оръжието е придобито от него през 2004 г. в качеството му на служител на МВР.

Във връзка с подаденото заявление административният орган е извършил проверка и е приел, че е налице недостатъчна мотивировка относно необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Поради това с писмо рег. № 180800-15506/28.10.2025 г., връчено лично на заявителя на 29.10.2025 г., Б. е уведомен, че следва в 7-дневен срок да изложи писмено конкретната необходимост от издаване на разрешението. В указания срок заявителят е представил сведение рег. № 180800-15627/29.10.2025 г., в което е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана и че е придобито като служител на МВР преди около 20 години, като към момента работи като заместник-управител във фирма на съпругата си.

Производството е приключило с постановяване на отказ рег. № 1808р-31937/04.11.2025 г. от Началника на РУ – Монтана, с който е отказано издаване на исканото разрешение.

За да постанови отказа, административният орган е приел, че в представеното сведение заявителят не е посочил конкретни данни относно актове, инциденти или заплахи, които към момента на подаване на заявлението да застрашават неговата лична сигурност или имуществото му. Изложено е, че само позоваването на обстоятелството, че оръжието е придобито преди около 20 години в качеството му на служител на МВР, не е достатъчно да обоснове настояща необходимост от носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана.

Административният орган е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не създава привилегировано положение за бивши служители на МВР, а предвижда специален ред, приложим само при доказване на общите предпоставки по закона, включително наличието на действителна необходимост от оръжие за лични цели. Според органа в тежест на заявителя е да установи с убедителни доказателства основателната причина за притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие, като такива доказателства не са представени.

Органът е посочил още, че в случая не се установява нито реална, нито потенциална заплаха за личната сигурност на заявителя, която да го поставя в по-рисково положение спрямо останалите граждани. Изложените от него доводи не водят до извод за необходимост по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

Допълнително е отбелязано, че административният орган разполага с оперативна самостоятелност при преценка ad hoc във всеки отделен случай дали да издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

В обобщение органът е приел, че не е налице основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на исканото разрешение, поради което е постановен процесният отказ.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като обжалваният акт е връчен на Б. на 05.11.2025 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 07.11.2025 г. с вх. №180300-16113. Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Оспорения акт е издаден от материално и териториално компетентен орган – от Началника на РУ – Монтана към ОДМВР – Монтана, по постоянния адрес на заявителя, съгласно чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ и в кръга на предоставените му от закона правомощия по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ.

Отказът за издаване на разрешение за късоцевно огнестрелно оръжие е в писмена форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, след преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите реквизити по чл. 59 от АПК. Въз основа на установеното от фактическа страна органът е приел, че заявителят не е обосновал по несъмнен начин необходимост от притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана, като същевременно се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща липсата на основателна причина като самостоятелно основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение. В изпълнение на чл. 34, ал. 3 от АПК на оспорващия е предоставена възможност за представяне на допълнителни доказателства или излагане на факти, които да сочат за наличието на основателна причина за необходимостта от самоотбрана. Предвид изложеното жалбоподателят е имал възможност да участва в производството, като представя факти, обстоятелства и доказателства в подкрепа на твърденията му, поради което не са нарушени правата му и в производството по издаване на постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящият съдебен състав намира, че оспореният отказ е съобразен и постановен при правилно приложение на действащите материалноправни разпоредби.

Придобиването, съхранението, носенето и употребата на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия са уредени в Глава четвърта на ЗОБВВПИ.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Цитираната разпоредба съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, които важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава четвърта от закона.

Обосноваването на основателна причина от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице по ЗОБВВПИ. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона.

Административният орган има задължение да събере доказателства за обстоятелствата по чл. 76 от ЗОБВВПИ във вр. с чл. 58, ал. 1 от същия закон, което е сторено в случая. Органът служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешение за осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, както е сторил и в настоящия случай.

Трайна е съдебната практика, че с оглед високата степен на риск от обществена опасност при извършване на дейностите, свързани с придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим.

Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение или за такова по реда на чл. 87 за подновяване на разрешение, във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт, т.е. да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейността.

Посочената правна регламентация изисква съответното физическо лице да изложи и докаже конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси.

Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като абсолютно необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и боравенето с огнестрелно оръжие. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ – за самоотбрана, е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Съобразно изискванията на закона тази нужда за самоотбрана следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична.

За да се обоснове нужда в тази насока, извод за опасност и съответно за основателна причина може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно установени факти и обстоятелства, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора, т.е. действителна необходимост от притежаването на оръжие. Принципно заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило „обоснованата необходимост“ като критерий, въведен в закона, за установяване основателността на искането за извършване на дейности с огнестрелно оръжие. Не такива са регламентираните в чл. 6 от ЗОБВВПИ цели на закона и на въведения с него разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяване контрол върху посочените в чл. 1 от закона дейности.

Когато заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Б. не е доказал с убедителни факти съществуваща за него или членовете на семейството му опасност, застрашаваща живота, здравето и/или имуществото му, която да налага носенето на оръжие.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че продължителната му служба в системата на МВР, преминатите обучения и липсата на нарушения през годините автоматично налагат издаването на исканото разрешение. Посочените от него обстоятелства са свързани с придобити в минал период професионални умения и дисциплина при боравене с оръжие, но те не установяват актуална, конкретна и индивидуализирана необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие към настоящия момент.

Самото обстоятелство, че оръжието е придобито преди около двадесет години в рамките на служебните му функции, не е релевантно към настоящия режим на носене на оръжие за лични цели. Придобитата служебна подготовка е била предназначена за изпълнение на задължения в специфична професионална среда, подчинена на вътрешни правила, командна структура и контрол. Тази подготовка няма автоматично действие след прекратяване на служебното правоотношение и не доказва наличие на повишени рискови фактори в личния му живот извън професионалната му роля.

Неоснователно е и твърдението му, че липсата на нарушения през годините следва да бъде преценена като основание за подновяване на разрешението. Отсъствието на нарушения само удостоверява спазване на правилата до момента, което е положително, но не изпълнява критерия за установяване на настояща необходимост от притежаване на оръжие. Разрешителният режим не се издава като форма на поощрение или награда за дисциплинирано поведение, а след индивидуална оценка на реалната потребност към конкретния момент.

В обобщение, съдът приема, че посочените от жалбоподателя факти-статус на бивш служител на МВР, дългогодишен опит и липса на нарушения, представляват положителни лични характеристики, но не доказват наличието на актуална необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Те не оборват преценката на административния орган и не променят извода, че жалбоподателят не е установил реална заплаха или фактически обстоятелства, които да обосновават издаването на разрешение.

Във връзка с изложената причина за необходимостта от притежание на оръжие от страна на жалбоподателя, а именно, че съпругата му притежава фирма, на която той самия е зам.-управител, имала високи парични обороти, следва да се има предвид следното:

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Придобиването на оръжие за служебни цели и за граждански цели са две различни възможности, които имат различен правен режим. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ обосновава трайно застъпен в съдебната практика извод, съгласно който физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.

Служебната ангажираност на Б. към едноличното дружество с ограничена отговорност, на което е зам.-управител, не може да бъде причина за издаване на заявителя като физическо лице на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие за служебни цели. Ако работата на заявителя крие потенциална и непосредствена опасност за здравето, живота или имуществото, то дружеството може да поиска издаването на разрешение за служебни цели. Редът обаче, както и заявителят, в тази хипотеза са различни.

Изложените от жалбоподателя доводи във връзка наличие на големи парични суми, са относими към случаите, когато се иска издаване на разрешение за служебни цели по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ. След като законодателят изрично е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността като трудова или търговска дейност, правото на лицето да претендира снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната цели, се реализира на друго основание и по друг нормативноопределен ред. Заявлението е подадено от Б. в качеството му на физическо лице. При това положение, в случай на наличие на сочените обстоятелства, оръжие може да му бъде зачислено, но по друг ред и от неговия работодател. Физическите лица могат да придобиват огнестрелни оръжия само за граждански цели – чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Възможността за използване на личното огнестрелно оръжие за служебни цели, не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на оръжие с цел самоотбрана, каквато причина е посочена в заявлението, тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона.

В случая не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Началникът на РУ – Монтана е административният орган, който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите и след изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска без основателна причина разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество граждани. Осъществяването на правно регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от жалбоподателя аргументи.

Неоснователно е и възражението, че административният орган не е изложил мотиви. От съдържанието на оспорения отказ ясно се установява фактическата и оценъчна основа, върху която органът е изградил преценката си. Изложени са съображения относно липсата на данни за реална или потенциална заплаха за личната сигурност на жалбоподателя, обсъдени са представените сведения и е изведено ясно становище относно липсата на основателна причина за издаване на исканото разрешение. Тези мотиви са конкретни, достатъчни и позволяват съдебен контрол.

В обобщение, необходимостта от осигуряване на самоотбрана следва да е обвързана с конкретна, пряка и достатъчно сериозна опасност от посегателства срещу живота, здравето или имуществото на заявителя или неговото семейство. Такава непосредствена и тежка заплаха, която да оправдава повишения риск от притежаване и носене на огнестрелно оръжие, не е установена в настоящия случай.

В този смисъл съдът приема, че жалбоподателят не е оборил фактическите констатации и преценката на административния орган, нито е доказал наличието на обстоятелства, които да обуславят различен изход на административното производство.

По изложените мотиви съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.

Не се претендират разноски от ответника с оглед изхода на спора, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Монтана, ІІІ състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. А. Б., постоянен адрес: [населено място], [жк] [адрес], против Отказ рег. № 1808р-31937/04.11.2025 г. на Началника на РУ – Монтана при ОД на МВР – Монтана.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.