Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Пазарджик, 10.03.2020  година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Иванка Панчева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 779 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, чл.415 ГПК, вр.чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на  ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника му адв. Виолета Герова от САК, със съд. адрес ***, срещу Р.Р.Н., ЕГН ********** *** и с друг адрес гр.Якоруда, ул.“Даме Груев“ № 4.

Предявени са ОСИ, а именно : установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК за установяване наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на следните суми: сумата в размера 186.64 лв. -незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 01.07.2016 г. до 30.11.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410  от ГПК до окончателното плащане на сумата, която е част от задължение по издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1218/2018г. на ВлРС, както и осъдителен по чл. 79 от ЗЗД  - за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 179.80 лв. -представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.07.2016 г. с абонатен номер №********* за мобилно устройство ЛЕНОВО  модел А6010 Вlаск за периода от м. 12/2016г. до м.06/2018г.

 

Ищецът твърди, че между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника Р.Р.Н., е сключен  договор за мобилни услуги от дата 23.07.2016г. с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0893/385379 с избрана абонаментна програма НонСтоп 30.99лв. с неограничено национални минути Договорът бил с уговорен срок на действие 24 месеца -до 23.07.2018 г. При възползване от преференциални условия на Оператора абонатът бил сключил и Договор за лизинг от същата дата 23.07.2016г., по силата на който взел мобилно устройство ЛЕНОВО модел А6010 В1аск на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 8.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия  договор.

          Въз основа на посочените договори ответникът се ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за  посочения мобилен номер 0882/394453 било фактурирано под абонатен номер №*********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бивал уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

Твърди още, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 01.07.2016 г. до 30.11,2016г. ищеца   е издал  следните фактури:

1.         Фактура №**********/01.08.2016 г. за отчетения период на потребление 23/07/2016г. -31/07/2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 37.36 лв. /с ДДС/, от които 23.64 лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент НонСтоп и 8.99лв. за месечна лизингова вноска. Дължимата сума била платима в срок 16.08.2016г.

Към фактурата било приложено извлечение от потреблението па ползвания мобилен номер. 

2.         Фактура №**********/01.09.2016. за отчетения период на потребление 01/08/2016- 31/08/2016г. е начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 115.00 лв. /е ДДС(, от които 18.32 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план НонСтоп. 8,99лв. за месечна лизингова вноска и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер ма 70.02лв./без ДДС/, от които 70,00лв./без ДДС/ за Услуги с добавена стойност (8М8) и 0.02лв./без ДДС/ за Разговори към ,.1 рижа за клиента". Дължимата сума е платима в срок 16.09.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. 

3.         Фактура №**********/01.10.2016г. за отчетения период на потребление 01/09/2016- 30/09/2016г . с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 30,97лв./с ДДС/, от които 18.32 лв./'без ДДС/ за месечен абонаментен план НонСтоп и 8.99лв. за месечна лизингова вноска.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 183,33 лв.. фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 07/2016 г., за месец 08/2016 г. и за месец 09/2016 г.

Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

С Кредитно известие №**********/01.11.2016 г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -5.68./с ДДС/ за върнати  абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 8,99 лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 183.33 лв.. за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 186.64лв.

Настоява се на това, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 186.64лв. е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка е чл.75, вр.с чл. 196. в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника Р.Р.Н. за ползвания абонамент и издал по абонатен номер №********* на дата 01.11.2016г. крайна фактура №**********/01.12.2016 г.с начислена обща сума за плащане в размер на 914.61 лв. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 548.17лв.; В тази крайна фактура била фактурирана цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 179.80лв. и включена сумата за потребените  мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 186.64лв.

Датата на деактивация на процесния абонамент била 24.10.2016г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, абонатът било в неизпълнение на договора си, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонамента ИонСтоп 30.99лв. с неограничени национални минути за мобилен номер 0893/385379 до 23.07.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 23.07.2016г. 

В настоящото производство Операторът нямал претенция по отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на 548.17 лв., като същата не било част от предмета на иска.

Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване па предоставяните услуги, на основание т.12. ад.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка ЛЕНОВО модел А6010 В1аск били обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер 0893/385379, „Месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали  от  лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и ОУ на „Теленор България“ ЕАД”.

При сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 01-во число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12. ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /..Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от месец 12/2016 г. когато е издадена крайната фактура №**********/01.12.2916г„ съгласно уговорения погасителен план, както следва:за устройство ЛЕНОВО  модел А6010 В1аск, взето във връзка с мобилен номер 0893/385379, се дължи цената в размер на 179.80/сто седемдесет и девет лева и 80ЛВ./ след месен 12/2016 г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.12/2016 г. до м.06/2018г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът Р. Райкова Н. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно Общите Условия. Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаша определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Р.Р.Н.. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя. Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на г. 196. в) да прекрати едностранно индивидуалния договор е потребителя или да откаже сключване На нов договор е него“.Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в  него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени. съгласно действащата ценова листа на  ищеца месечния абонамент  осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане па оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска установяване наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата в размера 186.64 лв. -незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 01.07.2016 г. до 30.11.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410  от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и осъждане на ответника да заплати сума в размер на 179.80 лв. -представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.07.2016 г. с абонатен номер №********* за мобилно устройство ЛЕНОВО  модел А6010 Вlаск за периода от м. 12/2016г. до м.06/2018г. Претендира и разноски направени в заповедното и настоящото производство.

 

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради  което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.

   В о.с.з. ищеца, с писмена-становище молба, ищецът подържа иска и иска уважаване на същия, по съображения   изложени в нея.  Със същата е направено и искане за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и 239 ГПК, при наличие предпоставки за това.

 В о.с.з. ответника не се явява и не изпраща представител, не взема становище по иска, не ангажира доказателства. 

  Съдът констатира, че препис  от искова молба и  доказателствата към нея,   са връчени на ответника на 05.11.2019г.  по реда на чл.46, ал.2 от ГПК   с указания да подаде писмен отговор в месечния срок, като са   разяснени и последствията от неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. На ответникът е връчена призовка на 12.02.2020г. за о.с. по реда на чл.43, ал.2 от ГПК. Ответникът редовно призован за  не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 1215/2018г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 705/13.09.2018г., се установява да е разпоредено  Р.Р.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на ”ТЕЛЕНОР  БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, ЖК Младост 4,  Бизнес парк София, сграда 6,    СУМАТА от  366.44 лева - главница, представляваща  потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г., дължима по Договор за далекосъобщителни услуги от 23.07.2016г.,   както и сумата от 61.10  лева- мораторна лихва за забава за периода от 17.12.2016г. до 08.08.2018г.,  ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.08.2018г. до изплащане на вземането,     както и разходи по делото в размер на   общо 205,0лв., от които 25.00 лева -държавна такса и 180.00 лева - адвокатско    възнаграждение.

Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1215/2018г. на ВлРС  е връчена на длъжника Р.Р.Н.  по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на осн. чл.415,  вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за вземането си  по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1215/2018г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 24.06.2019г., а настоящият установителен иск е предявен на 23.07.2019г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.

От представените в тази насока писмени доказателства – Договор за мобилни услуги от 23.05.2016г. се установява, че между „Теленор България“ ЕАД,  като продавач и  Р.Р.Н., като купувач,  е бил сключен договор, с който на Н. са  предоставени   услуги за  мобилен номер 0893/385379  по избран тарифен план  Нонстоп 30,99  въз основа на който за нея е възникнало задължение да заплаща сумите въз основа на издадени месечни фактури на нейно име като абонат. Срокът на договора е до 23.07.2018г.

В изпълнение на договора дружеството е издало следните фактури:

1. Фактура №**********/01.08.2016 г. за отчетения период на потребление 23/07/2016г. -31/07/2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 37.36 лв. /с ДДС/, от които 23.64 лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент НонСтоп и 8.99лв. за месечна лизингова вноска., платима в срок 16.08.2016г.

2. Фактура №**********/01.09.2016. за отчетения период на потребление 01/08/2016- 31/08/2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 115.00 лв. /с ДДС, от които 18.32 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план НонСтоп. 8,99лв. за месечна лизингова вноска и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 70.02лв./без ДДС/, от които 70,00лв./без ДДС/ за Услуги с добавена стойност (8М8) и 0.02лв./без ДДС/ за Разговори към „грижа за клиента", платима в срок 16.09.2016 г.

3.       Фактура №**********/01.10.2016г. за отчетения период на потребление 01/09/2016- 30/09/2016г . с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 30,97лв./с ДДС/, от които 18.32 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план НонСтоп и 8.99лв. за месечна лизингова вноска. Общо по трите фактури е начислено за плащане 130,30лв. =(23.64 лв.+ 18.32 лв.+ 70.02лв.+ 18.32 лв.) или 156,36лв. с ДДС.  Общо по трите фактури е начислено за плащане с ДДС 186,64лв., в която сума са включени и 3 бр. лизингови вноски по 8,99лв.

От ищеца е представена и издадена крайна фактура №**********/01.11.2016г., в която е начислена за плащане от ответника за предходен период сума от 186,64лв. с ДДС, включваща и вноска за лизинг 8,99лв.

При тези доказателства съдът намира, че размера на незаплатените потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г., дължима по Договор за далекосъобщителни услуги от 23.07.2016г. е в размер на 156,36лв. с ДДС, а не както твърди ищеца, тъй като в начисленията за плащане по фактури са включени и лизингови вноски. Предвид това не са налице предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, тъй като от представените доказателства на се установява вероятна основателност на иска.

Ищеца е представил и Договор за лизинг от 23.07.2016г., сключен между „Теленор България“ ЕАД,  като продавач и Р.Р.Н., като купувач, по силата на който е продадено устройство марка Леново модел А6010 Вlаск  на стойност 206,77лв. с ДДС, платима на 23бр. месечни лизингови вноски от по 8,99лв., дължими за периода от 23.07.2016г. до 23.06.2018г. 

Представена е и фактура № **********/01.12.206г. в която са начислени за плащане следните суми: 548,17лв. –неустойка за прекратяване на ДМУ; 179,80лв. – вноски лизинг след 01.01.2014г.; 186,64лв. –баланс от предходен период.

За процесния периода от м.12/2016г. до м.06/2018г. вкл., в който попадат 19 месеца при месечна лизингова вноска от 8,99лв. се дължат лизингови вноски в размер на 170,81лв.

  Ответникът  не е ангажирал каквито и да било доказателства, с които да оспори така изложеното,  поради което  следва да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение, произтичащо от посочените договори. Следва да се отбележи, че срокът на Договора за мобилни услуги е изтекъл на 23.06.2018г., а на Договора за лизинг е изтекъл на 23.05.2018г., което е станало преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК и настоящата искова молба. При което и неизпълнените задължения са дължими към момента .   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира следното: По Договор за мобилни услуги от 23.05.2016г. на ответника са начислени за плащане потребени от него мобилни услуги в размер на общо 156,36лв. с ДДС за заплащането на които са издадени посочените по-горе фактури. Тъй като в тях едновременно със задължението за заплащане на мобилни услуги предоставени за тел. № 0893/385379  са начислени и лизингови вноски, но същите произтичат не от този договор от Договора за лизинг, който е предмет на друга претенция на ищеца, то установителния искът е основателен до размера от 156,36лв., която сума представлява потребени мобилни услуги. А над този размер до пълния претендиран такъв от 186.64 лв. – за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 01.07.2016 г. до 30.11.2016г. искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

По отношение на осъдителния иск за заплащане на неизплатени лизингови вноски дължими за периода от м.12/2016г. до м.06/2018г., то като се установи месечната лизингова вноска да е 8,99лв., за този период се дължат вноски в размер на общо 170,81лв. До този и размер искът е основателен и като такъв ще се уважи, като се осъди ответникът да заплати на ищеца тази сума, а над този размер до пълния претендиран такъв от 179.80 лв. -представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.07.2016 г. с абонатен номер №********* за мобилно устройство ЛЕНОВО  модел А6010 Вlаск за периода от м. 12/2016г. до м.06/2018г., дори и да са дължими такива лизингови вноски, то те са извън процесния период, при което искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски, като е представляван от адвокат и представил доказателства за направени такива в размер на 75 лева държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева, съобразно списък по чл.80 ГПК. При което и общия размер на направените от ищеца разноски в настоящото производство е 255 лв. По съразмерност с уважената част от исковете на ищеца ще се присъдят разноски в размер на  която и сума ще се осъди ответника да му заплати.

До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 2286/2019г. на РС Пазарджик на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 205 лв.,  а искът се уважава изцяло, то и на ищеца ще се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 205.00лв., които ответникът ще се осъди да му заплати.

Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, а и като не неправил искане за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда разноски.

Мотивиран от горното съдът,

Р     Е     Ш     И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ТЕЛЕНОР  БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, ЖК Младост 4,  Бизнес парк София, сграда 6, Че Р.Р.Н., ЕГН ********** ***, му ДЪЛЖИ следните суми- СУМАТА от 156,36лв. /сто петдесет и шест лева и 36ст./- главница, представляваща  потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г., дължима по Договор за мобилни услуги от 23.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.08.2018г.,    която суми  е разпоредено  Р.Н. да заплати със  Заповед 705/13.09.2018г. по ч.гр.д.№ 1215/2018г. по описа на РСВелинград, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния претендиран такъв от  186.64 лв. – за незаплатени далекосъобщителни услуги, като неоснователен.

ОСЪЖДА Р.Р.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на ”ТЕЛЕНОР  БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, ЖК Младост 4,  Бизнес парк София, сграда 6, СУМАТА от 170,81лв. /сто и седемдесет лева и 81 ст./, представляваща сбор на дължими незаплатени лизингови вноски дължими за периода от м.12/2016г. до м.06/2018г., произтичащи от Договор за лизинг от 23.07.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния претендиран такъв от  179.80 лв. – за незаплатени лизингови вноски, като неоснователен.

ОСЪЖДА Р.Р.Н., ЕГН ********** ***,  да заплати на ”ТЕЛЕНОР  БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, ЖК Младост 4,  Бизнес парк София, сграда 6, СУМАТА от 183,03 лева /сто осемдесет и три  лева и 03ст./,  представляваща разноски, направени в заповедното производство по съразмерност, както и Сумата от 227.67 лева / двеста двадесет и седем лева и 67ст./, представляваща разноски направени в исковото производство по съразмерност с уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                                  ( Валентина Иванова)