Решение по дело №553/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 98
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Коста Стоянов Стоянов
Дело: 20215200600553
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Пазарджик, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20215200600553 по описа за 2021 година
Пазарджишкият окръжен съд е втора инстанция по делото ,образувано пред
нея по въззивна жалба на защитникът на подсъдимият Д.Г. М. срещу
присъда от 09.06.21г по НЧХД№15/21г на В.ският РС с наведени доводи,че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна ,че е постановена в нарушение
на материалният и процесуален закон.Иска се отмяна и оправдаването
му,както и отхвърлянето на гражданският иск,алтернативно да се отмени
присъдата и върне делото за ново разглеждане
РС с присъдата си е признал подсъдимият Д.Г. М. за ВИНОВЕН в това, че на
30.10.2020 година , в село Д. е нанесъл на Г. ИВ. М. от с.с.лека телесна
повреда,извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК , изразяваща се в разкъсно
контузна рана в теменно-тилната област на главата, кръвонасядане по цялата
носна пирамида ,кръвонасядания по двете странични поясни области ,по
лявата ребрена област и по горната повърхност на първи пръст на дясната
ръка - престъпление по чл. 130 , ал 1 от НК,като на основание чл.78а от НК
го освободил от наказателна отговорност за престъпление по чл.130,ал.1 от
НК и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА
И ДВЕСТА ЛЕВА.
1
О С Ъ Д И Л подсъдимият да заплати на Г. ИВ. М. сумата
ОСЕМСТОТИН ЛЕВА , представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 130,ал.1 от НК ,
ведно със законната лихва ,считано от 30.10.2020 година до окончателно
изплащане на сумата и разноски по делото 815.00 лева / осемстотин и
петнадесет лева/ , като предявения иск за разликата до 1000 лева/ хиляда/
отхвърлил като неоснователен.
О С Ъ Д И Л подсъдимият да заплати Държавата такса 50.00 лева /
петдесет лева/ плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист..
В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитникът си
подържат жалбата със заявеното в нея искане.
Частният тъжител с повереникът си не подкрепят жалбата,против
уважаването й са.
ПОС намери,че трябва да се потвърди обжалваната присъда.
Липсват основания за нейната отменяне или изменяне.
Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа
обстановка: Подсъдимият е чичо на тъжителя,като двамата живеят в
съседни имоти,находящи се в с.Д.,общ.Р..Отношенията между тях са
влошени,поради спор за ползване на имот.По повод на тези отношения
същите са подавали молби по ЗЗДН до РС В.:

- на 16.07.2019 година от тъжителят против против подсъдимият.,като гр.д.№
754/2018 год. е прекратено,поради оттегляне на молбата ;

- на 02.08.2019 год. от подсъдимият против тъжителят и И.Г. М.,като гр.дело
№ 832/2019 година е приключило с издаване на Заповед за защита на
10.10.2019 година,с която е задължен тъжителят да се въздържа да извършва
домашно насилие по отношение на подсъдимият и да доближава жилището
му,местоработата му и местата за социални контакти и отдих на разстояние
по-малко от 20 м. за период от 1 год.,считано от 02.08.2019 г.
Районна прокуратура В. е отказала да образува наказателно
производство по процесния случай с Постановление от 14.12.2020 г. година
2
по преписка с вх.№ 367000-9298/2020 г. и е прекратила същата,като в
мотивите към това постановление е прието ,че в хода на проверката на
жалбата на Г.М. не е установено Д.М. да е извършил престъпление от общ
характер – дори и да се приемат твърденията на Г.М. ,то е налице
причиняване на лека телесна повреда,а това престъпление е от частен
характер.Посочената прокурорска преписка е приложена по делото,като към
нея са приложени молба от Г.М.,постъпила на 06.11.2020 год.,ведно с
писмено обяснение от същото лице,снето от полицейския служител
К.;обяснение от Д.М. – снето от същия полицейски
служител,Съдебномедицинско удостоверение и Медицинско свидетелство за
пред съда,които са приложени и към тъжбата.
На 30.10.2020 година свид. Д. минавал с колата си по улицата,на която
живеят тъжителя и подсъдимия и чул да се вдига „аларма“,поради което
намалил скоростта и спрял. Същият се обърнал и видял подсъдимия да удря
тъжителят с керемида,тъжителят паднал,подсъдимият започнал да го псува и
рита,а тъжителят викал „Помощ!Помощ!“,отскубнал се е избягал окървавен в
съседен двор. Този свидетел уточнява,че това се е случило в задния край на
техния двор;не е имало време да помогне,тъй като всичко станало бързо;
подсъдимият ударил тъжителят с червена керемида- един път по главата и
след това го ритал с крака и го псувал – „*****.Свид. Д. видял тъжителя след
случилото се – след 4-5 дни,имал рана на главата и той споделил,че И.Б. го
закарал с колата си на доктор до болницата. Последното обстоятелство се
потвърди от показанията на свид. Б.. – през месец октомври миналата година
той карал пелети за В. и тъжителят му махнал да спре,при спирането той
видял, че е целия в кръв ,казал му да звънне на тел. 112,но получил
отговор,че телефона на Г. е счупен и за това го закарал до болницата – спрял
в близост до нея,тъй като бил натоварен с пелети. Пред този свидетел
тъжителят споделил,че чичо му го ударил с керемида по главата,той паднал и
след това е ритан от него.Свид. Б. видял тъжителя след 5-6 дни и той
споделил ,че все още е зашеметен.
По делото е налично Медицинско свидетелство за пред съда №
137/30.10.2020 година,издадено от д-р С.,хирург към ДКЦ 1 В. и е
отбелязано,че на лицето Г. ИВ. М. на 30.10.2020 година,в около 14:00 ч. ме у
нанесен побой и са констатирани -4 бр. разкъсно-контузни рани по челото с
3
неправилна форма ,с диаметър 1,5х1,5,1,8 и 5 мм,две рани с неправилна
форма в теменната област с диаметър 2 см. и 1,3 свм.,хематом с морав цвят на
нокътя на десен палец на ръката.

Налично е и Съдебномедицинско удостоверение № 34/2020
година ,издадено от д-р М. – съдебен лекар, на лицето Г. ИВ. М. от с.Д. ,е
посочено: предварителни сведения- на 30.10.2020 година ,в около 14.00 часа
в с.Д.,в двора на съседка,където работел,е бил нападнат и бит от чичо си
Д.М.. ,с керемида в главата и ритници,оплаква се от болки в лицето,главата и
тялото; ; обективна находка – описание на глава,шия,тяла,корем,крайници и
по-контректо : пет охлузвания и оток на кожата в цялата теменна област и
разкъсно –контузна рана средино в обастта на теменно –тилната област;
носна пирамида оточна и синкаво кръвонаседната по цялото протежение;
кръвонасядане по първи пръст на дясната ръка; кръвонасядания в лявата и
дяснта странични поясни области,като са посочени размерите на
нараняванията и заключение: разкъсно контузна рана в теменно-тилната
област на главата, кръвонасядане ,охлузване и травматичен оток по
лицето,главата,тялото и крайниците.
За изисняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-
медицинска експертиза от която е видно следното:

1. по първи въпрос: Какъв е характерът на причинените наранявания на
тъжителя Г.И.М. ?При инцидент на 30.10.2020 година е получил следните
травматични увреждания: пет броя охлузвания и травматичен оток на
кожата,на площ 1х1 см. и 2х1 см.,покрити с кафеникава коричка,над нивото
на околността по теменна област на главата; разкъсно-контузна рана с
размери 2х0,8 см. в срединна част на теменно-тилната област на главата;
кръвонасядане по цялата носна пирамида; кръвонасядане по двете странични
поясни области/11х7 см. вляво и 9х5 см. вдясто/;кръвонасядане по лява
ребрена област 4х4 см.ч кръвонасядане по горната повърност на първи пръст
на дясна ръка; като разкъсно-контузна рана в срединна част на теменно-
тилната област на главата е причинила на пострадалия ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, а останалите –
болки и страдания.
4

2. по втори въпрос: Какъв е механизмът на причиняване на нараняванията
?Гореописаните травматични увреждания са причинени,като най.общ
механизъм в резултат на на действие на твърд, тъп /тъпоръбест/предмет, чрез
удар с или върху такъв и добре отговарят да са причинени към момента на
инкриминираната дата.

3. по трети въпрос: Какъв е периодът на лечение ? Периодът на лечение на
разкъсно-контузната рана е около десетина дни от датата на травмата,а на
останалите травматични увреждания – около 2-4 дни за болката и
страданията,а за избледняване – около седмица.

4. по четвърти въпрос: Какво е отражението им върху здравословното му
състояние за в бъдеще ?Перспективата за бъдещото здравословно състояние
е благоприятна,поради вида на травматичните увреждания и те би трябвало да
са преминали ,отзвучали за около 10-13 дни .

В ОСЗ вещото лице е изяснило,че при изготвяне на заключението
си е взел предвид Съдебно медицинското удостоверение,издадено от д-р М.
след преглед на 02.11.2020 година,като уточнява,че травматичните
увреждания са така разположени,че не могат да се получат само с един
удар.Освен това вещото лице изяснява,че съдебния лекар описва по-добре
нараняванията от хирурга – с цвят ,размери и т.н.
От извършената допълнителна съдебно-медицинска експертиза е видно ,че
разликата в описаните наранявания в Медицинското свидетелство за пред
съда и в Съдебно медицинското удостоверение – посочени по-горе,е че във
второто са описани повече на брой наранявания по главата – 5 бр. и в повече
области- травми на носната пирамида и кръвонасядания в двете поясни
области и в лява гръдна област,като преценката за разкъсно-контузните рани
преобладава в Медицинското свидетелство за пред съда,като контузията на
палеца на дясната ръка е отразена и в двата документа.Освен това вещото
лице дава заключение,че различното описание на травматичните увреждания
в двата документа може да даде различно тълкуване относно механизма на
5
причиняването им – ако се взе предвид медицинското свидетелство за пред
съда,то описаните в него травматични увреждания могат да се получат и при
падане на отрязан клон от дърво върху пострадалия,а травматичните
увреждания,описани в Съдебно медицинското удостоверение – не биха могли
да се получат по този механизъм – налице са такива в областта на носа,лява
гръдна половина,двете поясни области ,т.е противоположни и различни
повърхности на тялото; те могат да се получат при хвърлена керемида по
главата и нанесени удари по лицето,тялото и крайниците на пострадалия.

В ОСЗ вещото лице обяснило че травматичните
увреждания,описани в Съдебномедицинското удостоверение,издадено от д-р
М. ,по цветова гама отговаря да са получени няколко дни по-рано,т.е към
момента на инцидента.
Настоящият състав приема изцяло фактическата обстановка, която е приела
първата инстанция, като безспорно установена.Тя не се променя от
представените по делото доказателства от защитата на подсъдимият писмени
доказателства Епикриза от хирургично отделение към „МБАЛ - В.“ ЕООД,
Съдебно-медицинско удостоверение № 173/2019 г., издадено от д-р Б.Х.П.,
Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от
17.06.2021 г., тъжба от Д. Г. М. срещу Г. ИВ. М. от 08.07.2021 г. и скица на
поземлен имот № 15-127868-30.04.2014 г сочещи на влошените между тях
отношения касаещ друг инцидент и друга дата.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от
правна страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл.130,ал.1 от НК ,защото на
30.10.2020 година , в село Д. е нанесъл на Г. ИВ. М. от с.с.лека телесна
повреда,извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК , изразяваща се в разкъсно
контузна рана в теменно-тилната област на главата, кръвонасядане по цялата
носна пирамида ,кръвонасядания по двете странични поясни области ,по
лявата ребрена област и по горната повърхност на първи пръст на дясната
ръка .
Прав е в съжденията си съдът,че при осъществяване на деянието
подсъдимият е действал при пряк умисъл съгласно материално правната
характеристика визирана в разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК.
6
Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се
споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и
точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за
авторството на деянието е намерил своето правилно разрешение в
обжалваната присъда. Обосновано първата инстанция е приела, че фактът на
упражненото насилие е установен по един несъмнен начин от
безпротиворечивите и взаимнодопълващи се доказателствени
средства,показанията на свидетеля очевидец на ударите св.Д.,потвърдени по
експертен начин от заключенията на СМЕ.
Позоваването от защитата на обясненията на подсъдимият че на
инкриминираната дата не се е виждал с тъжителя,не го е удрял и псувал и
показанията на свидетелите А. и на свид. С. - че на инкриминираната дата
тъжителят е рязал клон на дърво по неправилен начин,клона е паднал върху
него и е причинил наранявания по главата му не може да промени
формираното вътрешно убеждение на съда за упражненото от подсъдимият
насилие,защото освен че са в противоречие с показанията на свидетелят
очевидец сочещ че извършител на престъплението е именно подсъдимият,а
най вече и с констатациите отразени в Съдебномедицинското
удостоверение,издадено от съдебен лекар и със съдебно –медицинската
експертиза,относно начина на причиняване на увреждането ,както и
обяснението на вещото лице-съдебен лекар - че описаните наранявания от
съдебния лекар не биха се получили от падащ клон,тъй като те се намират на
различни повърхности.
Неоснователни са доводите ,че присъдата е необоснована,защото
всъщност недоволството на жалбоподотелят е в резултат на тази
обоснованост.Това е така ,защото фактическите изводи на решаващия орган
се подкрепят от събрания доказателствен материал. От въззивната инстанция
не се откри грешка в мисловно-аналитичния процес от негова страна.
Неоснователно е възражението за нарушение на закона.Законосъобразен е
изводът,че с оглед конкретно установеното поведение на подсъдимият
приложимият материален закон е по чл.130 ал.1 от НК.
Като е отчел че е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII , раздел IV от общата част на
НК , както и , че за извършеното от него престъпление се предвижда
7
наказание „лишаване от свобода” за срок до две години или пробация;,а
съставомерни и подлежащи на възстановяване имуществени щети няма -
,правилно съгласно разпоредбата на чл.78 а ал.1 от НК съдът го е освободил
от наказателна отговорност и наложил административно наказание,при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и близко до минимума
Гражданският иск предявен от пострадалия е уважен в съответен размер-
800лв. , представляваща обезщетение за причинените с престъплението по
чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди , той е справедлив,тъй като са
преценени болките и страданията на пострадалия в резултат на причиненото
от подсъдимият увреждане и в тази част няма основание за изменение.
Производството пред първата инстанция е проведено при спазване на
процесуалните правила без да са допуснати съществени нарушения от
категорията на посочените в чл.348 ал.3 от НПК,за които въззивната
инстанция следи служебно.ДТ и Разноските са правилно
изчислени.Ръководен от всичко казано съдът намери жалбата за
неоснователна,а съобразно още с чл. 338 от НПК

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 09.06.21г по НЧХД№15/21г на В.ският РС
.
Решението на съда е окончателно

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8