Р Е Ш Е Н И Е № 92
21.10.2019 год., гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Гражданско отделение
на 02 октомври 2019 година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. СЪБИНА ХРИСТОВА
2. РОСИЦА СТОЕВА
секретар: Пенка Шивачева
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
възз.гр.дело № 283/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Апелативен съд - Бургас е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Й. И. П., гражданин на Р. Ф. против Решение №214/12.06.2019 г., постановено по гр.д. №1510/2018 г. на БОС, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „Инвестбанк" Ад иск за признаване на установено, че не съществува ипотечното право върху собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в общ. Н., гр. С. в., м."К.", в.к."Р. б.", вх. *, ет. *, ап. * *.* в сграда № *.
Цитираното съдебно решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че ипотечното право е несъществуващо, поради задължението, което ответникът е поел към „Робинзон бийч инвестмънт" ЕООД в споразумение от 26.06.2015 г., което касае отношения между страните по договор за кредит, за обезпечаване на изпълнението на който е сключен договор за ипотека за множество имоти, включително процесния. Твърди се още, че с подписване на това споразумение, ипотечното право върху процесния имот е престанало да съществува. Сочи се, че в чл.5, ал.2 от Споразумението било постигнато съгласие, че при изпълнение на задълженията по чл.1 от страна на „Робинзон бийч инвестмънт" ЕООД, ответната банка ще даде писмено съгласие за заличаване на ипотеките върху група имоти по пар.1. Посочено е, че съгл. чл.5, ал.3 от споразумението даването на съгласие по чл.179 ЗЗД за различните групи имоти не било обвързано едно с друго и следва да става поотделно при изпълнение на съответните задължения. Твърди се, че ищецът е представил доказателства за изпълнение на задълженията, но банката не е издала писмено съгласие за заличаване на ипотеката върху процесния имот. С оглед на факта, че банката отказва да изпълни задължението си, а „Робинзон бийч Инвестмънт" ЕООД не е предприело действия да започне поетапно заличаване на ипотеките, то за третото лице - ипотекарен длъжник остава възможността да встъпи в правата на длъжника. Съобразно разпоредбата на чл.151 от ЗЗД, собственикът на ипотекиран имот разполага с всички възражения, с които разполага длъжника, чийто дълг е обезпечен с ипотека върху чужд имот. Изложените мотиви на съда в противоположния смисъл се твърди, че са неправилни. Предвид това от въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и постанови ново, с което уважи исковите претенции и присъди сторените деловодни разноски.
Въззивната жалба е връчена редовно на насрещната страна „Инвестбанк" АД, която в законоустановения срок по чл.263 ГПК, е депозирала писмен отговор. В отговора е заявено, че твърденията в жалбата са неоснователни, а обжалваното решение е мотивирано, правилно и постановено при съобразяване на правната и фактическа обстановка по делото. Излагат се твърдения, че длъжника „Робинзон бийч Инвест" ЕООД не е изпълнил своите задължения по сключеното споразумение, по уговорения начин и срокове. Твърди се, че фактът на неизпълнение на задълженията с паричен и непаричен характер не е спорен между страните. Изпълнението на част от задълженията, представлява частично неизпълнение, което не може да породи насрещно задължение на банката по смисъла на Споразумението. В отговора се твърди още, че на длъжника „Робинзон Бийч Инвест" ЕООД е връчено уведомление от „Инвестбанк" АД, с което длъжникът е уведомен, че на осн. чл.6, ал.1 от Споразумението с дата 26.06.2015 г., същото следва да се счита развалено от страна на банката. Уведомлението е получено от длъжника на адреса на управление на дружеството, посочен в ТР. Развалянето на Споразумението е потвърдено от страна на длъжника чрез писмено уведомление до Банката, представено по делото. Развалянето на Споразумението е факт, който не може да бъде дерогиран от ищеца - ипотекарен длъжник, чрез възражения по основното/главно материално правоотношение. Сочи се още, че неправилно е заявено в жалбата, че за Банката съществува задължение по Споразумението за поетапно предоставяне на писмени съгласия за заличаване на ипотеки. Твърди, се чл.5 от Споразумението не съдържа задължение за „Инвестбанк" Ад за даване на съгласие по чл.179, ал.1 от ЗЗД за заличаване на ипотеката върху недвижимите имоти, описани в пар.2 от същото, един от който е и процесния имот. Липсва и основание, което да обоснове задължението на банката да предостави съгласие за заличаване на ипотеката върху конкретния недвижим имот, предмет на исковата претенция. Наличието на неизпълнение на договорни отношения по споразумението от страна на „Робинзон Бийч Инвест" ЕООД, довело до развалянето му, препятства възможността това дружество или друго лице да изисква каквото и да е изпълнение от Банката чрез заличаване на ипотечното право. От въззивния съд се иска да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като се присъдят и деловодни разноски пред настоящата инстанция.
В о.с.з. въззивника, чрез пълномощника адв. К., подържа въззивната жалба, като иска уважаването й. Подържа и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. Допълнителни съображения са изложени в представени писмени бележки.
В о.с.з. въззиваемата страна, чрез пълномощника юрисконсулт Х., подържа съображенията, изложени в писмения отговор. Иска потвърждаване на атакуваното решение. Подържа и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски за въззивната инстанция. Допълнителни съображения са изложени в представени писмени бележки.
След преценка на доводите по жалбата и отговора, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на БОС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в обжалваното решение е даден отговор.
В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.179 ЗЗД.
Ищецът Й. И. П. (понастоящем въззивник) е поискал постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника „Инвестбанк" АД (сега въззиваема страна), че ипотечното право на банката върху собствения на ищеца, съгласно НА № **, том ***, рег. № ****, дело № 4**/10.11.**** г. на нотариус Л. Ч., рег. № *** на НК недвижим имот, а именно: Апартамент **.*, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.13.49.2.54, съгласно КККР на гр. Н., с административен адрес на обекта: обл. Б., общ. Н., гр. С., м. К., ваканционен комплекс ,,Р. Б.“, вх. *, ет. *, ап. **.*, като самостоятелния обект се намира в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор *****.13.49, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, целият с площ от 61.00 кв.м., прилежащи части съгласно документ за собственост: 7.62кв.м. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при граници на апартамента: на същия етаж: обект с идентификатор *****.13.49.*** и *****.13.49.2.**, под обекта - *****.13.49.2.**, над обекта - *****.13.49.2.** и *****.13.49.2.**, което е възникнало на основание договорна ипотека, сключена с НА № **, том **, рег. № ****, дело № ***/26.03.**** г. на нотариус М. Б. № *** на НК, вписана в СВ – Н. вх.рег. № 20** от 27.03.**** год., акт № **, том **, дело № ****/**** год., не съществува.
Ищецът е основал
претенцията си на твърдение, че е собственик на процесния
недвижим имот, който е обект на
принудително изпълнение по изп.д. № 1784/2017г. по описа на ЧСИ Т. М.,
рег. № ***
на КЧСИ. Взискател по посоченото изпълнително дело е
ответната банка, която претендирала да е носител на ипотечно право върху процесния имот, възникнало по силата на Нотариален акт № **,том **, рег. № ****,
дело № ***
от 26.03.****
г., вписан в СВ с вх.рег. № ****/27.03.**** г., акт№ **, том **, дело № ****/**** г. Твърди, че със споразумение с нотариална заверка на
подписите от 26.06.2015 г., сключено между праводателя
на ищеца - ,,Робинзон бийч инвестмънт“
ЕООД, в качеството му на ипотекарен длъжник и
кредитополучател и ответника, в качеството на ипотекарен
кредитор и кредитор по договор за банков кредит и в качеството им на спорещи
страни по т.д. №484/2014 г. по описа на БОС, е постигната извън съдебна
спогодба по чл.365 и сл. от ЗЗД, с която страните се съгласили да прекратят
съществуващите между тях съдебни спорове относно дълг с общ размер от 1909155
евро, дължими на ответника по настоящото дело по договор за банков кредит,
сключен на 23.03.2007 г. с дружеството - трето лице. Ищецът е заявил, че
,,Робинзон бийч инвестмънт“
ЕООД изпълнило задълженията си по споразумението, поради което ипотечното право
е погасено и не съществува към момента на подаване на исковата молба. Посочва
се, че въпреки това ответната банка не е предоставила договорените съгласия за
заличаване по чл.179 от ЗЗД и ипотеката върху процесния
имот, като един от имотите, предмет на договорната ипотека, не е заличена.
Защитавайки се против предявения иск, ответника е противопоставил следните възражения: На 23.03.2007 г между "Инвестбанк “АД и ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД, е сключен договор за банков кредит във валута № 029-В/**** г. от 23.03.2007 г., изменен и допълнен с Анекс№1/20.08.2008 г.; Новационно споразумение от 30.09.2008 г., Анекс №2/23.01.2009 г., Анекс №3/18.01.2010 г.; Анекс №4/13.10.2010 г.; Анекс №5/09.04.2012 г. и Анекс №6/29.09.2012 г. Предвид допуснати просрочия и нередовното погасяване на дължимите вноски, банката упражнила правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, за което длъжникът е бил уведомен чрез връчване на покана за доброволно изпълнение. Тъй като в предоставения седмодневен срок не последвало изпълнение, банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение № 2380/23.05.2014 г. и изпълнителен лист от 27.05.2014 г., издадени по ч.гр.д. №036871/201 г. по описа на РС- Бургас, по силата на които ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД следвало да заплати на ,,Инвестбанк“ АД следните суми: 1446009.35 eвро - главница по договор за кредит №029-В/2017 г. от 23.03.2007 г.; 184095.78 евро - лихва за периода от 27.09.2012 г. до 21.05.2014 г.; 20020 евро - лихва за периода от 20.08.2013 г. до 21.05.2014 г.; 17465.49 евро - неустойка за забава за периода от 27.10.2013 г. до 21.05.2014 г.; 104213.54 евро - комисиона; 3600 лева - разноски; 875.32 лева - дължима застрахователна премия; 192186.46 лева - съдебно-деловодни разноски. Въз основа на посочения изпълнителен титул е образувано изпълнително дело №20148030400898 по описа на ЧСИ Т. М., рег. № ***, район на действие - БОС. Срещу издадената заповед за изпълнение, длъжникът подал възражение по реда на чл.415 ГПК. На 26.06.2015 г., ,,Инвестбанк“ АД и ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД, в качеството им на страни по т.д. №484/2014г. по описа на БОС, на основание чл.365 от ЗЗД, подписали спогодба. На 16.08.2017 г. длъжникът - ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД бил уведомен, че на основание чл.6, ал.1 от Споразумението от 26.06.2015г., същото следвало да се счита за развалено от страна на ,,Инвестбанк“ АД. Твърди, че след издаване на изпълнителен лист от 08.08.2017 г., по молба на ,,Инвестбанк“ АД, било образувано изпълнително дело № 20178030401784 по описа на ЧСИ Т. М., рег. № ***, район на действие - БОС. Твърди се, че ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД не е изпълнил конкретни задължения по постигната спогодба с ответника, касаещи доброволно прехвърляне (без тежести), на собствеността върху обектите по чл.1, ал.1, т.1.4, т.1.5 и т.1.6 от споразумението. Твърди, че учредената на 26.07.2007 г. ипотека обезпечавала цялото вземане на банката по посочения договор, новационно споразумение и анексите към договора, в т.ч. главница, лихви, такси и разноски до пълното му погасяване, тъй като ипотечното право било неделимо. Даване на съгласие по смисъла на чл.179, ал.1 от ЗЗД, като задължение на кредитора с обезпечено вземане, следвало да възниква само при пълно погасяване на кредитното задължение. По отношение размера на вземанията на ,,Инвестбанк“ АД от ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД по договора за банков кредит от 23.03.2007 г. сочи, че към 18.12.2018 г., възлизали на сума в общ размер на 1392429.69 лева.
При така заявените становища и възражения на страните, с обжалваното решение БОС е приел предявения в производството отрицателен установителен иск за неоснователен и го отхвърлил. В мотивите е изложено, че по делото не е спорен въпроса относно действителността на договора за ипотека между праводателя на ищеца - ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД и ответната банка, нито се оспорва, че към датата на подписване на нотариалния акт, както и към датата на вписване на ипотеката, ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД е бил собственик на имота. Не се твърди и да е налице дефект както в сделката, така и във вписването й. Твърдението на ищеца е, че ипотечното право е несъществуващо, поради задължението, което ответникът е поел към ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД в споразумение от 26.06.2015 г., сключено да уреди отношенията им по повод спора, предмет на т.д. № 484/2014год. по описа на Окръжен съд Бургас, възникнал от договора за кредит, за обезпечаване на изпълнението на който е сключен договор за ипотека за множество имоти, включително процесния. Това твърдение на ищеца, а именно, че с подписване и изпълнение на цитираното споразумение ипотечното право върху процесния апартамент е престанало да съществува, решаващия съд е намерил за неоснователно. Посочено е, че според разпоредбите на чл.179, ал.1 ЗЗД и чл.19, ал.1 ПВ вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Ако ипотеката е погасена, то трябва да бъде заличено вписването ѝ. Оттук следва, че във всички случаи, когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена. В този случай заличаването на вписването става въз основана влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това заличаване. По делото не са представени убедителни доказателства за погасяването на ипотечното право, нито има изрично искане за заличаването на ипотеката. Ищецът не е страна по договора за кредит, нито по ипотечния договор и в настоящото производство е предявил иск в защита на собствените си права, а не като процесуален субституент на кредитополучателя ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД. Независимо от горното, ищецът не е установил погасяването на ипотечното право и в качеството си на лице, имащо правен интерес от заличаването на ипотеката. По делото не са представени доказателства, че ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД е изпълнил задълженията си по споразумението, напротив - има множество индиции, че обезпеченото с ипотеката вземане по договора за кредит продължава да съществува, което е обусловило висящността на изпълнителното дело, по което е насочено изпълнение върху ипотекирания процесен имот. От друга страна, видно от текста на споразумението, ответникът е поел задължение при изпълнение на задълженията от страна на ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД, да предостави съгласие за заличаване на ипотеките върху част от имотите, включително процесния. Това задължение е поето по отношение на ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД и ищецът не може да иска пряко от ответника изпълнение на това задължение. Не се спори, че съгласие за заличаване на процесното ипотечно право не е налице. Няма доказателства ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД да е предприел действия, за да осигури изпълнение на задължението на ответника и да постигне заличаване на ипотеката. До заличаване на вписването, ипотечното право е валидно и съществуващо. Ищецът не твърди, че обезпеченото задължение е погасено, позовава се единствено на конкретно цитираното задължение, на стр.19-20 от споразумението за предоставяне на съгласие по чл.179 от ЗЗД. В обобщение, съдът констатирал, че ищецът не е доказал нито наличието на правопогасяващ факт по отношение на ипотечното право, нито се твърди изначална нищожност на същото, като не се оспорва и че не е заличено вписването на ипотеката, поради което приел претенцията за неоснователна.
Така изложените от БОС съображения се споделят от въззивния съд в настоящия състав, поради което и атакуваното решение се прецени за правилно.
Страните не спорят, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, който е придобил от ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД по силата на договор за покупко-продажба, оформен в НА № **, том ***, рег. № ****, дело № ***/**.**.**** г. на нотариус Л. Ч., рег. № *** на НК. Не се спори и че процесния имот е обект на принудително изпълнение по изп.д. №1784/2017 г. по описа на ЧСИ Т. М., рег. № *** на КЧСИ, взискател по което е ответната банка. Не е спорно и че на 23.03.**** г. между ,,И. “ А. и ,,Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД, е сключен договор за банков кредит във валута №029-В/2007 г. от 23.03.2007 г., изменен и допълнен с Анекс№1/20.08.2008 г.; Новационно споразумение от 30.09.2008 г., Анекс №2/23.01.2009 г., Анекс №3/18.01.2010 г.; Анекс №4/13.10.2010 г.; Анекс №5/09.04.2012г. и Анекс №6/29.09.2012 г. За обезпечаване на отпуснатия кредит длъжника учредил в полза на банката договорна ипотека, оформена в НА № **, том **, рег. № ****, дело № ***/**.**.**** г. на нотариус М. Б. № *** на НК, вписана в СВ – Н. вх.рег. № **** от **.**.**** год., акт № **, том **, дело № ****/**** год. по отношение на подробно описани в нотариалния акт недвижими имоти, сред които и процесния апартамент. Установено е и че на 23.03.2017 г. ипотеката е подновена. Не се спори и досежно факта, че поради допуснати просрочия и нередовното погасяване на дължимите вноски, банката упражнила правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, за което длъжникът по него е бил уведомен чрез връчване на покана за доброволно изпълнение. Тъй като в предоставения седмодневен срок не последвало изпълнение, банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение. Срещу издадената заповед за изпълнение, длъжникът подал възражение, поради което банката предявила установителен иск, по който било образувано т.д. №484/2014 г. по описа на БОС. На 26.06.2015 г., "Инвестбанк“ АД и "Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД, в качеството им на страни по т.д. №484/2014 г. по описа на БОС, на основание чл.365 от ЗЗД, подписали споразумение. Видно от текста на представеното по делото споразумение страните уточнили размера на дълга по договора за кредит и анексите към него на сума в общ размер на 1909155 евро, в т.ч. главница, лихви, такси и разноски, както и условията и начините за погасяването му. На 16.08.2017 г. банката отправила да длъжника "Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД уведомление, че на основание чл.6, ал.1 от Споразумението от 26.06.2015г., същото следва да се счита за развалено поради неизпълнение на поети с него задължения от страна на длъжника.становено е и че след издаване на изпълнителен лист от 08.08.2017 г., по молба на ,,Инвестбанк“ АД, било образувано изпълнително дело № 20178030401784 по описа на ЧСИ Т. М., рег. № ***, район на действие - БОС, по което дело е насочено изпълнение върху ипотекирания имот на ищеца. От останалите събрани пред първостепенния съд доказателства, в т.ч. и неоспореното заключение на допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза се установява, че обезпеченото с ипотеката вземане не е погасено от ,,Робинзон бийч инвестмънт“ЕООД изцяло, като към 31.03.2019 г. е налице непогасен остатък в размер на 1752425,99 лева.
При така приети за установени правнорелевантни факти по делото въззивният съд достига до следните правни изводи: Твърдяните от ищеца факти, дори и да са налице, принципно не могат да доведат до желания правен резултат. Ипотечното право се погасява в следните алтернативни хипотези: ако се погаси обезпеченото вземане, или с изтичането на 10-годишен срок от вписването на ипотеката, ако не бъде подновено – чл.172 ЗЗД, или преди погасяването на обезпеченото вземане и преди изтичането на срока по чл.172 ЗЗД – ако кредиторът даде писмено съгласие за заличаването на ипотеката, което се впише в имотния регистър. В конкретния казус нито една от тези хипотези не е налице. По-специално – не е налице твърдяното от ищеца погасяване на обезпечено вземане. Кое е обезпеченото вземане се определя от акта за учредяване на ипотеката – в случая от уговореното в договора за ипотека, обективиран в процесния нотариален акт № **/**.**.**** г. От същия е видно, че обезпечени са всички вземания на банката по договора за банков кредит № 029-В/**** г. от 23.03.**** г., като обект на ипотека са подробно описани в нотариалния акт недвижими имоти, сред които и процесния апартамент **.*. В договора за ипотека не е уговорено, че всеки обект обезпечава само част от дълга, а напротив – уговорено е, че всеки обект обезпечава целия дълг. Това означава, че ипотеката върху процесния апартамент С4.8 обезпечава всички вземания на банката по договора за кредит в целия им размер. Действително, не е невъзможно да се уговори, че всеки ипотекиран имот ще обезпечава само конкретна част от дълга до определен размер. Подобна уговорка обаче липсва в съдържанието на договора за ипотека, обективиран в нотариален акт № **/**.**.**** г. Не се твърди, а и липсват доказателства, че този договор е бил изменен с друг такъв, сключен в нужната форма за действителност по чл.167, ал.1 ЗЗД – нотариален акт. Подобно правно значение няма и подписаното на 26.06.2015 г. споразумение между "Инвестбанк“ АД и "Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД, тъй като не е сключено във формата на нотариален акт, а в обикновена писмена форма и в него липсва уговорка, която да "разделя" общия обезпечен дълг между отделните ипотекирани обекти, а нямат това значение уговорените условия, при които банката би дала съгласието си за предсрочно заличаване на ипотеките върху отделните обекти. По тази причина дори и да са изпълнени всички условия по споразумението от 26.06.2015 г. от страна на "Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД (за което в действителност по делото липсват доказателства), това не означава, че е погасено цялото обезпечено вземане, за което е учредена ипотеката върху процесния апартамент. Напротив - установено е от заключението на изслушаната ССЕ, че дълга не е погасен изцяло, като към 31.03.2019 г. е налице непогасен остатък в размер на 1752425,99 лева. При това положение ипотеката ще се погаси тогава, когато се погаси целият обезпечен чрез нея дълг, описан в нотариалния акт за учредяването й.
За изчерпателност на изложението и предвид това, че ищеца основава претенцията си именно на споразумението от 26.06.2015 г., следва да бъде отбелязан и установения по делото факт, че на длъжника „Робинзон Бийч Инвест" ЕООД е връчено уведомление от „Инвестбанк" АД, с което длъжникът е уведомен, че на осн. чл.6, ал.1 от Споразумението от 26.06.2015 г., същото следва да се счита развалено от страна на банката.ведомлението е получено от длъжника на адреса на управление на дружеството, посочен в ТР. Развалянето на споразумението е потвърдено от страна на длъжника чрез писмено уведомление до банката, представено по делото. Развалянето на Споразумението е факт, който не може да бъде дерогиран от ищеца - ипотекарен длъжник, чрез възражения по основното/главно материално правоотношение.
Въз основа на изложеното до тук, следва извод, че ипотечното право върху процесния недвижим имот не е погасено, следователно – предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.8 ГПК, в полза на въззиваемата страна, предвид наличието на надлежно искане и на обстоятелството, че са защитавани от юрисконсулт, следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лв.
Така мотивиран, Апелативен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 214/12.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1510/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Й. И. П. , гражданин на Р. Ф., роден на **.**.**** г. в гр. Б., с постоянен адрес: гр. С. П., ул. "*-* *. “, бл. **-**, ап. **, чрез адв. Б. К., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т. К.“ № **, ап. ***** да заплати на ,,Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,България“ № 85, представлявано от П. Й. М. и Р. Б. Н. - Изпълнителни директори, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, сумата 300 лв. - възнаграждение за юрисконсултска защита за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при усл. на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.