Определение по в. ч. гр. дело №287/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 495
Дата: 12 май 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Моника Христова
Дело: 20221200500287
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 495
гр. Б., 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска

Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500287 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 577 от ГПК,
във вр. чл. 32а от ПВп. и е образувано по частна жалба на Фондация „С.Н.Ф.“,
в процес на регистрация, срещу определение № 4 от 24.03.2022г. на Р.Г.-Т.,
съдия по вписвания при РС Р., по преписка № 1298/24.03.2022г., с което е
постановен отказ за вписване на Устав (Учредителен акт) на фондацията
жалбоподател.
Недоволен от така постановения акт жалбоподателят оспорва същия
като незаконосъобразен. Твърди, че изводът на съдията по вписвания за липса
на индивидуализация на страните в съответствие с чл. 6, ал. 1 от ПВ е
неправилен. Посочва, че не е необходимо фондацията да бъде учредена и
регистрирана, за да придобие недвижим имот, тъй като предоставянето на
имущество е предпоставка за възникване ù. Приложена е и съдебна практика
в тази връзка. Иска отмяна на обжалвания акт и постановяване вписването на
устава на фондацията.
Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателя
доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички
останали обстоятелствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като са налице всички условия за това.
Съгласно чл. 32а, ал. 4 от ПВ определението за отказ на съдията по
вписванията се връчва на заинтересуваното лице срещу подпис. Видно от
1
доказателствата по делото препис от определението не е връчено на
заинтересованата страна, а единствено нотариуса, поради което жалбата
следва да се счита подадена в срок.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно т.6 от ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС проверката, която
съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за
вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на
вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично
предвидено в закон. Следователно проверката на съдържанието на акта е в
две насоки: идентификация на страните ( чл. 6, ал. 1, б. "А" ПВ) и
идентификация на имота (чл. 6, ал. 1 б. "В" ПВ).
Настоящият състав намира за неправилен изводът на съдията по
вписвания, че за да се извърши вписване на устава на фондацията в Имотния
регистър, е необходимо първо да се учреди и регистрира фондацията в
съответния специален регистър. Съгласно съдебната практика предоставянето
на имуществото е предпоставка за възникване на фондацията. Когато за
целите на фондацията се дарява недвижим имот, учредителният акт следва да
бъде вписан от съдията по вписванията при съответната служба по вписвания
преди депозиране на молбата пред Търговския регистър за вписване на
фондацията (Решение № 138 ОТ 09.03.2004 г. по гр. д. № 845/2003 г., ТК на
ВКС; Решение № 261/12.05.2021г. по в.т.д. № 344/2021г. по описа на СГС;
Решение № 1330 от 30.12.2020 г. на СГС по т. д. № 1773/2020 г.). Уставът
следва да бъде вписан по нарочна персонална партида на фондацията в СВ
въпреки липсата на ЕИК, като за целта се отбележи, че юридическото лице е в
процес на регистрация.
Въпреки горното частната жалба е неоснователна, тъй като правилно
съдията по вписванията е приел, че актът, чието вписване се иска, не отговаря
на изискванията на чл. 6, ал.1, б. „а“ от ПВ, а именно не е индивидуализирана
страна прехвърлител. Видно от самия учредителен акт не е посочено
местожителството (постоянният адрес) на прехвърлителя А.. В. Г..
Неоснователно е твърдението в жалбата, че този реквизит, предвиден в чл. 6,
2
ал.1, б. „а“, не се отнася до физически лица – чужденци. В тази връзка видно
от представения нотариален акт лицето притежава удостоверение за
продължително пребиваване на граждани на ЕС в Република България №
*********, издадено на 12.08.2021г. от МВР – Б., като е посочен и адреса му в
страната – гр. Б., общ. Б., обл. Б., ул. „С С К.М.“ № 19. Производството по
вписване на актове е охранително и строго регламентирано, като липсата на
някой от предвидените в чл. 6 от ПВ реквизити води до постановяването на
отказ за вписване на представения акт. Ирелевантно в случая е
обстоятелството дали от представените по делото доказателства се
установяват индивидуализиращите данни на страните по представения за
вписване съдебен акт, доколкото разпоредбата на чл. 6 от ПВп поставя
изискване именно подлежащите на вписване актове да имат посоченото в
него съдържание, а не същите да се установяват от съпътстващите ги
документи.
Поради горните съображения частната жалба следва да бъде оставена
без уважение.
Воден от горното, Б.ския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Фондация „С.Н.Ф.“, в
процес на регистрация, срещу определение № 4 от 24.03.2022г. на Р.Г.Т.,
съдия по вписвания при РС Р., по преписка № 1298/24.03.2022г., с което е
постановен отказ за вписване на Устав (Учредителен акт) на фондацията.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1 и
ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3