Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .................

гр.София, 05.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНА КОЛЕГИЯ, IV-Г състав, в закрито заседание на пети ноември през 2019 година в състав:

                                                          Председател:ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                                  Членове: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

                                                                                   СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

                                                        

като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 1647 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба от 05.08.2019 г. на въззивника З.К.С. с искане да се допълни решението от 31.07.2019 г. по гр.д. № 1647/2019 г. по описа на СГС, IV-Г състав, като се присъди законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. от датата на постановяване на отказа на прокурор от ВКП – 11.07.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззиваемата страна-П. на РБ поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като такова искане не е било заявено с исковата молба и уточнителните такива.

Молбата с правно основание чл.250 ГПК е допустима, тъй като е депозирана в срока по 250,ал.1 ГПК, но е неоснователна.  

Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет, като произнасянето на допълнително решение не може да доведе до промяна на постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение, ако са налице основания за това. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда в диспозитива на решението относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет.

В конкретния случай не е налице непълнота на въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, като е отменил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения иск по чл.49 ЗДД, като вместо това е постановил друго, с което е уважил иска до пълния предявен размер от 1 000 лв. Нито в първоначалната искова молба, нито в изявлението, направено пред СГС в о.с.з. на 21.06.2018 г. и молбата-уточнение от 12.09.2018 г., с които са уточнени обстоятелствената част и петутима на иска срещу П. на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на противоправен отказ на прокурор от ВКП да поиска възобновянате на наказателно производство, не се съдържа искане за заплащане на законната лихва от датата на постановяване на отказа до окончателното изплащане на обезщетението. Искане за заплащане на компенсаторни вреди от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението не е направено и в хода на устните състезания пред СРС.

С оглед изложеното настоящия съдебен състав намира, че молбата на ищеца за допълване на решението е неоснователна.

 

 

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

                                                                                                   

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З.К.С., обективирано в молба от 05.08.2019 г., за допълване на решението от 31.07.2019 г. по гр.д. № 1647/2019 г. по описа на СГС, IV-Г състав, като се присъди законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. от датата на постановяване на противоправния отказ на прокурор от ВКП – 11.07.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението не подлежи на обжалване.  

 

   

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                                     2.