Присъда по дело №4319/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда №12 постановена по НОХД №4319/2023г.
по описа на БРС

Производството в БРС е образувано по повод внесен обвинителен акт
от Районна прокуратура–Б., с който срещу Н. И. Б. с ЕГН ********** родена в
гр.С. е повдигнато обвинение по чл.183 ал.1 НК за това, че след като е
осъдена с Решение №783/08.04.2019г по гр.д.№5901/2018г по описа на БРС в
сила от 02.02.2020г да издържа свой низходящ –детето си С. С. В., родена на
*********г чрез нейния баща и законен представител С. С. В. роден на
*********г с месечна издръжка в размер на 135 лева, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 35 месечни вноски за периода от месец октомври 2020г до месец
септември 2023г включително всяка по 135 лева, в общ размер от 4725 лева,
платими в град Б..
По инициатива на подсъдимата и нейния защитник съдебното
производство се разви по процедурата на чл.371 т.2 от НПК от Глава 27 НПК–
съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция.
Подсъдимата призна фактите, по начина, по който са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и призна и вината си. Не желае да
се събират нови доказателства. Моли съдът да й наложи наказание, което да
не е лишаване от свобода.
Защитникът й моли за минимално наказание, като не предлага
конкретен размер.
Прокурорът поддържа обвинението от правна и от фактическа страна.
Предлага на съда да признае подсъдимата Б. за виновна и да й определи
наказание от 6 (шест) месеца лишаване от свобода, което с приложението на
чл.58а ал.1 от НК да бъде редуцирано на четири месеца и да бъде наложено в
този размер. Изпълнението на това наказание да бъде отложено на основание
чл.66 ал.1 НК за срок от три години. Мярката за неотклонение „Подписка“ да
бъде отмена.
След анализ на събраните в производството доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимата Н. И. Б., с ЕГН **********, е родена на
****************.
Подсъдимата Н. И. Б. и свидетелят С. С. В., роден на ********* г.,
заживели на съпружески начала, като имали общо дете - С. С. В., роден на
********* г.
Със съдебно Решение № 783/08.04.2019г. по гражданско дело №
5901/2018г. по описа на Районен съд - Б., влязло в сила на 02.02.2020 г., били
предоставени родителските права по отношение на детето С. С. В. на бащата -
свидетеля С. С. В., като майката – подсъдимата Н. И. Б. била осъдена да
заплаща на детето чрез неговия баща и законен представител, месечна
1

издръжка в размер на 135 (сто тридесет и пет) лева.
Въпреки, че била осъдена, подсъдимата Н. И. Б. съзнателно не
изпълнила това свое задължение в размер на две и повече месечни вноски, а
именно - 35 (тридесет и пет) месечни вноски, в периода от месец октомври
2020г. до месец септември 2023г., включително, всяка по 135 (сто тридесет и
пет) лева, в общ размер на 4725 (четири хиляди седемстотин двадесет и пет)
лева, платими в гр. Б..
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от целия събран по
делото доказателствен материал, разгледан поотделно и в съвкупност, а
именно от показанията на свидетелите - С. С. В., както и от другите писмени
доказателства събрани по същото досъдебното производство.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Изложената и установена по несъмнен начин в хода на разследването
фактическа обстановка сочи на осъществен от подсъдимата Н. И. Б. от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК,
за това, че след като е осъдена с Решение №783/08.04.2019г по гр.д.
№5901/2018г по описа на БРС в сила от 02.02.2020г да издържа свой низходящ
–детето си С. С. В., родена на *********г чрез нейния баща и законен
представител С. С. В. роден на *********г с месечна издръжка в размер на
135 лева съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 35 месечни вноски за периода от месец октомври
2020г до месец септември 2023г включително всяка по 135 лева, в общ размер
от 4725 лева, платими в град Б..
Въпреки, че подсъдимата Н. И. Б. била запозната със съдържанието на
горепосоченото съдебно решение и била наясно със задълженията си да
заплаща на своето дете месечни издръжки в определения размер, тя не
заплатила повече от две вноски, без да са налице обстоятелства, които да я
възпрепятстват.
От обективна страна изпълнителното деяние е реализирано чрез
престъпно бездействие–неплащане, т.е липса на фактическо и правно действие
за плащане, при установено с цитираното съдебно решение задължение за
заплащане на издръжки. За реализиране на състава на чл. 183, ал.1 НК от
обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му съС.ие; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите
възможности на родителя, комуто са възложени родителските права;
предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В този смисъл е
Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК,
докладчик съдията С.М.
Деянието е извършено при форма на вината „евентуален умисъл” по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Това е така, тъй като подсъдимакта Б. е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е допускала настъпването на тези последици.
Разпоредбата на чл.183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи
2

наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на
свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или
повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по
чл.183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да
съществува изискване да е образувано изпълнително производство (каквото
няма) за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е
обвързана с гражданскоправната погасителна давност. С чл.183, ал. 1 НК са
създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните
решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване
материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква като
задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително
производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава. Обект
на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за
съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество. От обективна страна подсъдимата
чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка
на свой низходящ по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е бил
осъдена да го издържа на месечни вноски в определен размер, като
неизпълнението на това задължение е в размер на две и повече от две месечни
вноски. Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице, което е било
осъдено да издържа свой низходящ. Престъплението по чл.183 НК е типично
продължено престъпление. В настоящия казус изпълнителното деяние е
започнало през месец октомври 2020г. и е било прекратени до месец
септември 2023г. включително, когато са били сезирани органите на
полицията. Деянието представляват продължено престъпление.
От субективна страна деянието е извършено виновно. Няма съмнение,
че подсъдимата е била наясно с предписаното й от съда активно поведение за
плащане на издръжки. Съзнавала е общественоопасния характер на деянията и
е предвиждал негативните последици за детето С. от неизпълнение на
задължението й да го издържа. Съдът счита, че водещата мотивация и
причина за изследваното поведение на подсъдимата са лошите отношения със
свидетеля В. и поне в нейните представи поведението й е насочено да
противодейства и да засегне именно него, карайки го да търси издръжка на
детето си. В този смисъл увреждането на интереса на детето С. чрез
неплащане на издръжка в никакъв случай не е представлявало основна цел на
подсъдимата, което обосновава извод, че Б. е съзнавала и предвиждала, но
само е допускала настъпването на общественоопасните последици от
бездействието си, т.е. деянието му е извършено при форма на вината
„евентуален умисъл“ по смисъла на чл.11 ал.2 предложение второ от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
3

Престъплението по чл.183 от НК е насочено срещу обществените
отношения в семейството - защитаващи ежедневните нужди на лицата, които
са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и
издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат
неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва,
че тя следва да се плаща ежемесечно, и намира обективен израз в
неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за
плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. Съгласно
нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Подсъдимата Б. не е направила
необходимото за да осигури издръжката на детето си С. със собствени
средства. Финансовите затруднения не изключват съзнание относно
обективните елементи на състава на чл. 183 НК, нито могат да обосноват
липса на обществена опасност. Морално нищо не освобождава осъдения да
плаща издръжка родител от това му задължение, нито дори липсата изцяло на
трудова заетост и доходи. Задължението на родителя за издръжка на низходящ
е приоритетно и безусловно. Грижата за детето, неизменно включваща и
издръжката на ненавършило пълнолетие дете, е основният морален, социален
и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в
системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с
конституционните, европейските и световните принципи за особени грижи за
децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й
с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя и
криминализирането на неизпълнението на това иначе гражданско задължение.
В наказателното право при неплащане на задължение за издръжка от
значение за отговорността на дееца е обективната му възможност да ги плаща,
и въпреки която съзнателно не изпълнява задължението си, ежемесечно и в
определения с влязъл в сила съдебен акт на граждански съд срок и размер.
По делото няма доказателства подсъдимата Б. да е била в обективна
невъзможност да плаща издръжките. Не са представени доказателства в тази
насока. Няма и доказателства да е имал пречки от непреодолим характер,
препятстващи заплащането на издръжка (например да е била тежко болна,
инвалидизирана, или лишена от трудоспособност през този период, както и да
е бил лишена от свобода). От друга страна периодът за който се дължат
издръжките е голям –почти три години.
Поради изложеното съдът счита, че при предоставените от закона
алтернативи за наказания по чл.183 ал.1 от НК, единствено наказанието
„лишаване от свобода“ е това, което в пълна степен съответства на
обществената опасност на деянието на дееца. Продължителността на
неплащането на издръжката също е причина за избора на това наказание. При
определяне продължителността на наказанието „лишаване от свобода“ съдът
се ръководи от обществената опасност на деянието и от неговата
продължителност. Видно от продължителността на неплащането на
издръжките деянието е с по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с обичайната на деянията от същият вид. Обществената опасност на
4

дееца е ниска. Същият е неосъждано лице. По делото не се установи нито
изключително смекчаващо обстоятелство, нито многобройни такива годни да
обосноват приложението на чл.55 от НК при индивидуализация на
наказанието. С оглед тези критерии съдът счита, че наказанието „лишаване от
свобода“ следва да бъде определено към средния предвиден в закона размер–
шест месеца. След като приложи редукцията на чл.58а ал.1 НК наложи
наказание от четири месеца лишаване от свобода. Налице са предпоставките
на чл.66 ал.1 НК. Подсъдимата е неосъждано лице и да постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянате на дееца не е наложително да го
изтърпи ефективно, поради което отложи изпълнението му за срок от три
години.
Така определеното по вид и размер наказание изцяло съответства на
естеството и интензитета на извършеното престъпно посегателство, а и
съдържат потенциал да способства за постигане целите по чл.36 НК–най-вече
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазване на законите и
добрите нрави и за упражняване на предупредително въздействие върху него
и върху другите членове на обществото, с оглед профилактиката на този вид
престъпления.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	145
Дата:	27 август 2024 г. (в сила от 12 септември 2024 г.)
Съдия:	Мая Николова Стефанова

Дело:	20232120204319
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 октомври 2023 г.

Присъда по дело №4319/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите