Определение по дело №281/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260268
Дата: 29 юли 2020 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20203100900281
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./………………2020г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

Като разгледа т.дело №281/2020г. по описа на съда  и взе предвид постановеното определение рег.№260247/28.07.2020г. по т.дело №491/2020г. по описа на ВОС, намира следното:

Производството е по общия ред на ГПК. Образувано е по искова молба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Г.Д. срещу солидарни длъжници Й.Б.Б., ЕГН **********, Д.Ц.Б., ЕГН ********** И М. Ц.Б., ЕГН **********,***, за установяване вземане на банката срещу тримата ответници, като срещу първите двама – като кредитополучател и поръчител както и като наследници на починал поръчител Б Б., а срещу М. Б. – като солидарен длъжник, по договор за кредит №58/22.10.2007г. и 4 бр. анекси към същия, последния от които на 28.06.2011г. и договор за поръчителство към договор за кредит №60/22.10.2007г., сключен с Д.Б. и Б.Й.Б., ЗА СЛЕДНИТЕ СУМИ: 

- ПО ОТНОШЕНИЕ НА Й.Б. и Д.Б. солидарно - за сумата от общо 169 327.60 евро, част от общо задължение в размер на 209 193.39 евро, от която претенция

96 554.88 евро представляват просрочена главница по договор за кредит ведно със законна лихва от 26.07.2019г. /датата на подаване заявление по чл.417 ГПК/ до окончателното плащане;

Сумата от 52 767.05 евро непогасена договорна лихва, начислена за периода от юни 2014г. до 09.07.2019г. на основание договора за кредит и анекс №4 от 28.06.2011г.;

Сумата от 5 117.41 евро, наказателна лихва за просрочие за периода от 25.07.2016г. до 09.07.2019г. въз основа на т.1.2 от анекс №4 и договора за кредит;

Сумата от 429.13 евро, законна лихва от обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 10.07.2019г. до 25.07.2019г./подаване на заявлението/;

Сумата от 13 990.79 евро непогасена такса за промяна на условията по лихва съгласно т.1.6 от анекс №4 към договора за кредит;

Сумата от 345.63 евро непогасени нот.такси за промяна на условията по лихвата и за подновяване на ипотека и

Сумата от 122.71 евро непогасени разноски по връчване покани за предсрочната изискуемост.

-ПО ОТНОШЕНИЕ НА М. Б. солидарно с първите двама сумата от 23 470.07 евро, изискуема неизплатена главница по договора за кредит, част от предсрочно изискуемата в размер на 96 554.88 евро;

Сумата от 52 767.05 евро, непогасена просрочена договорна лихва за периадо 25 юни 2014г. до 09.07.2019г. вкл. съгласно т.1.1 от анекс №4 към договора за кредит;

Сумата от 5 117.41 евро, наказателна лихва съгласно т.1.6 от договор за предоставяне на кредит, изчислена за периода от 25.07.2016г. до 09.07.2019г.;

Сумата от 104.31 евро мораторна лихва за периода от обявяване на предсрочната изискуемост на 10.07.2019г. до подаване на заявлението на 25.07.2019г.вкл.;

Сумата от 13 990.79 евро непогасена такса за промяна на лихвата съгласно т.1.6 от анекс №4 към договора за кредит;

Сумата от 345.63 евро – такси за подновяване на ипотека и нот.такси ведно със законна лихва върху главницата от 23 470.07 евро, считано от 26.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените в производството разноски.

 

Производството по т.дело №281/2020г. е насрочено в съдебно заседание на 04.09.2020г.

 

С определение рег.№260247/28.07.2020г., постановено по т.дело №491/2020г., образувано пред същия съд и състав, е прекратено производството по делото –по т.дело №491/2020г., на основание чл.213 ГПК като е постановено докладване на същото по висящото преждеобразувано между същите страни т.дело №281/2020г. на ВОС, ТО, за присъединяване и общо разглеждане на исковете.

 

Производството по присъединяваното т.дело №491/2020г. на ВОС е образувано по искова молба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Г.Д. срещу М. Ц.Б., ЕГН **********,***, за установяване вземане на банката срещу ответника в размер на сумата от 73 084.81 евро, представляващи разликата над 23 470.07 евро до сумата от 96 554.88 евро, изискуема неплатена главница по Договор за кредит №58/22.10.2007г., изменен и допълнен с няколко анекса, последния от които №4/28.06.2011г., ведно със законна лихва от завеждане на иска на 23.03.2020г.; разликата над сумата от 104.31 евро до 429.13 евро, представляващи мораторна лихва върху просрочена главница, за периода от 10.07.2019г. /обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ до 25.07.2019г.вкл.; сумата от 60 лева непогасени разноски по връчване покана за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ. Претендират се и сторените по делото разноски.

На съда е служебно известно и друго висящо между страните производство по т.дело №281/2020г. на ВОС, ТО, насрочено в първо съдебно заседание на 04.09.2020г.

Съдът е преценил редовността на исковата молба съгласно чл.127 и чл.128 ГПК. Внесена е дължимата за производството държавна такса. Извършена е размяна на книжа като своевременно е постъпил отговор от М. Ц.Б. чрез адв.Сн.Л., за оспорване на исковете.

В молбите са направени от страните доказателствени искания, по които съдът дължи произнасяне с определението по чл.140 ГПК. 

При разглеждане на книжата съдът приема следния проекто-доклад на спора: 

В исковата молба се излагат осъществените за производството по чл.422 ГПК твърдения, вкл. издадена по ЧГД №11948/2019г. на ВРС заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК в полза на ищеца ПИБ АД срещу трима длъжници М. Б., Д.Б. и Й.Б.; постъпили възражения от тримата длъжници по чл.414 ГПК както и в срок упражнено от банката –заявител правомощие за предявяване иска по чл.422 вр.чл.415 ГПК. Исковият съд е извършил сл.справка с досието на заповедното производство по ЧГД №11948/2019г. на ВРС, приложено към образувано по ЧЖ ч.т.дело №309/2020г. на ВОС, ТО. Съдът констатира, че е заплатена и дължимата държавна такса по исковете. По тези искове е образувано цитираното по-горе т.дело №281/2020г. на ВОС, ТО. 

Предявените с настоящата искова молба искове са осъдителни. 

Основните твърдения по исковата молба на банката са за това, че се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение срещу тримата ответници, че същите са подали възражение срещу заповедта, което обосновава иска по чл.422 ГПК. Твърди се, че вземането произтича от договор за кредит, сключен с праводателя на ищеца МКБ ЮНИОНБАНК ЕАД и кредитополучателите Й.Б.Б. солидарно с М. Ц.Б. за сумата от 100 000 евро – договор за кредит №58/22.10.2007г., изменен и допълнен 4 анекса, последният от 28.06.2011г. Твърди се усвояване на кредита в пълен размер. Посочени са условията, при които е сключен договорът, вкл.годишна фиксирана лихва на банката от 10.65% съгл.т.6.1 от договора за първата година, а след този момент неплатената главница се олихвява с плаващ лихвен процент от 6м. Юрибор и фиксирана надбавка от 6.37 пункта, но не по-малко от 10.65%. Тези условия са променяни с последващите подписани Анекси. Твърди се краен срок за погасяване на кредита 240 месеца, или до 20.10.2027г. Твърди се, че за обезпечаване на кредита са подписани договори за поръчителство с Д.Б. от 22.10.2007г. както и с Б Б. от същата дата, съответно договори за поръчителство с №№60 и 59. Поради смъртта на поръчителя Б Б., вземането спрямо него е насочено към наследниците му – Д.Б. и Й.Б.. Твърди се, че кредитът е в просрочие от 25.07.2011г. – общо 2 923 дни, изчислени към юли 2019г. Просрочени са 84 погасителни вноски съгласно погасителен план към анекс №4. Твърди се обявяване предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит на 10.07.2019г. като към този момент размерът на просроченото задължение за главница възлиза на 96 554.88 евро. Към същия момент размерът на просрочената договорна лихва възлиза на 80 690.37 евро. Поради просрочията банката е обявила кредита за предсрочно изискуем съгласно т.7 от договора и т.7.2 от Анекс №4/2011г.

Твърди се, че с разпореждане от 16.08.2019г. по ЧГД №11948/2019г. ВРС, потвърдено от ВОС по в.ч.т.дело №1623/2019г., е отхвърлено заявлението на банката за издаване на ИЛ и заповед за незабавно изпълнение спрямо М. Б. за вноските по главницата, чийто падежи не са настъпили преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Този извод съдът е формирал въз основа на непроведена/недоказана процедура по връчване на длъжника уведомление за предсрочната изискуемост по кредита. 

Твърди се, че с разпореждане от 18.02.2020г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск по чл.415, т.3 ГПК срещу длъжника М. Б. за разликата в претенцията по заявлението. 

С настоящата искова молба се поддържа въведеното вече основание – договор за кредит при посочените негови характеристики, който поради просрочени 84 бр.вноски по главница, съгласно погасителен план към Анекс №4, е обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че размерът на предсрочно изискуемия остатък по договора за кредит, над просрочените вноски в размер на 23 479.07 евро, до общата сума от 96 554.88 евро, е предмет на настоящия осъдителен иск за главницата. Налице е претенция и за договорна лихва, явяваща се разликата между общия сбор от 80 690.37 евро и просрочените вноски към датата на заявлението в размер на 80 313.68 евро. Тъй като ответницата Б. е уведомяване за предсрочната изискуемост чрез ЧСИ, то се претендира и заплащане на сторените разходи за връчването в размер на 60 лева. Твърди се обявяване на кредита за предсрочно изискуем от 10.07.2019г. Претендира се осъждане на ответника за разликата в претендираните суми, за които въз основа на издадената заповед и изпълнителен лист по ЧГД №11948/2019г. на ВРС е образувано изп.дело №20197190401163 на ЧСИ Ст.Янкова, рег.№719 в КЧСИ. 

С отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, ответницата М. Ц.Б., представлявана от адв.Сн.Л. от ВАК, оспорва основателността на исковете и размера им.

Прави се основно възражение за погасяване на вземането по договора за главница и лихви с изтичане на петгодишната обща давност, считано от първоначалното обявяване на кредита за предсрочно изискуем с писмо на МКБ Юнионбанк с №348-140 от 13.06.2013г. относно договор за кредит №58/22.10.2007г. Твърди се, че това писмо е връчено лично на Й.Б., на М. Б. и на поръчителя Д.Б.. Твърди се, че от 13.06.2013г. до обявената предсрочна изискуемост от банката на 10.07.2019г. са изтекли повече от 5 години, поради което вземането е погасено по давност. Обявената повторно предсрочна изискуемост не поражда никакво правно действие предвид погасяване на задължението към този момент по давност. 

В евентуалност ответницата чрез проц.си представител твърди, че към датата на обявената първоначално предсрочна изискуемост на 13.06.2013г., дългът е възлизал на 126 399.50 евро, а по сега връченото уведомление дългът е нараснал двойно – 209 193.39 евро. Поради това се прави довод, че банката в нарушение на добрите нрави е обявила втори път дългът за предсрочно изискуем. Поради това се твърди, че изявлението на банката от юли 2019г. е нищожно на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Условията на обявяване на предсрочната изискуемост са били налице още към юни 2013г. като банката е следвало да осчетоводи размера на задължението към този момент. 

В евентуалност ответниците твърдят, че кредитът е в просрочие от 25.07.2011г. С исковата давност се изсрочва не само вземането по кредитния договор, но и правото да бъде обявен за предсрочно изискуем. Правото на обявяване на предсрочната изискуемост е погасено по давност към 26.07.2019г. 

Отново в евентуалност, ответницата оспорва размера на всяко едно перо по претенцията – главница, лихва и разноски. 

Отделно от изложеното, ответникът М. Б. твърди, че следва да носи отговорност единствено за падежиралите вноски, тъй като с влязло в сила разпореждане на заповедния съд е прието, че на същата не е връчено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост. Прави се възражение за погасяване по давност на падежиралите вноски за периода преди 23.03.2015г. като твърди, че главницата се дължи за времето от пет години назад от завеждане на иска, изчислена по погасителен план от 23.03.15г. до предсрочната изискуемост на 10.07.2019г.  сумата възлиза на 16 747.84 евро, а не на 23 470.07 евро. По-голямата сума включва суми за периода отпреди това, т.-е. от 25.07.2011г. Претендира се, че настоящото производство е недопустимо поради висящност на друго производство между същите страни по т.дело №281/2020г. на ВОС. Претендираната сума е предмет и на двата иска спрямо този ответник – за периода 23.03.2015г. до 25.07.2019г. Евентуално, искът би бил допустим за разликата над 16 747.84 евро, неизплатена главница от 26.07.2019г. до завеждане на иска на 23.03.2020г., за каквато няма предявен иск. Възразява, че липсва основание за претендиране на мораторна лихва отпреди завеждане на иска, за периода от 10.07.2019г. до 25.07.2019г. и за този период няма предявен иск за главница.  Прави се възражение и за частично плащане на дълга и неправилно изчисляване на претендираните суми от ищеца.  С оглед изчерпване на размяната на книжа, която съгласно новата редакция на чл.113 ГПК се движи по общия ред, съдът следва да насрочи производството в открито заседание.

С оглед на горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИСЪЕДИНЯВА производството по т.дело №491/2020г. на ВОС, ТО към т.дело №281/2020г. на ВОС, за общо разглеждане на исковете, на основание чл.213 ГПК.

 

ДОПЪЛВА изготвения проектодоклад по т.дело №281/2020г. със следното:

   ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Г.Д. срещу М. Ц.Б., ЕГН **********,***, искове за осъждане на ответницата да заплати на банката следните суми, основани на договор за кредит №58/22.10.2007г. и 4 бр. анекси към същия, последният от които от 28.06.2011г., ЗА СЛЕДНИТЕ СУМИ:

 

-  73 084.81 евро, явяващи се разлика над 23 470.07 евро /по т.дело №281/2020г. на ВОС, ТО/ до сумата от 96 554.88 евро, представляващи изискуема неплатена главница по Договор за кредит №58/22.10.2007г., изменен и допълнен с няколко анекса, последният от които №4/28.06.2011г., ведно със законна лихва от завеждане на иска на 23.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

- разликата над сумата от 104.31 евро до 429.13 евро, представляващи мораторна лихва върху просрочена главница, за периода от 10.07.2019г. /обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ до 25.07.2019г. /подаване на заявление по чл.417 ГПК вкл./;

- сумата от 60 лева непогасени разноски по връчване покана за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: чл.430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД и чл.415, , ал.1, т.3 ГПК.

 

НЯМА БЕЗСПОРНИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, освен наличието на договор за кредит №58/22.10.2007г. и подписаните към него четири анекса, усвояване на сумата по кредита; качеството на ответника М. Б. на солидарен длъжник по договора за кредит, сключен между ТБ МКБ ЮНИОНБАНК АД /праводател на настоящия ищец ПИБ АД/ и кредитополучател Й.Б.Б.. 

 

На основание чл146, т.4 ГПК ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че на съда е служебно известно, че пред ВОС, ТО е образувано и висящо производство между същите страни по т.дело №281/2020г. за следните суми, претендирани от банката чрез иск по чл.422 ГПК и по отношение на М. Б. солидарно с други двама ответници Й.Б. и Д.Б., а именно: сумата от 23 470.07 евро, изискуема неизплатена /падежирала/ главница по договора за кредит, част от предсрочно изискуемата в размер на 96 554.88 евро; - сумата от 52 767.05 евро, непогасена просрочена договорна лихва за периода 25 юни 2014г. до 09.07.2019г. вкл., съгласно т.1.1 от анекс №4 към договора за кредит; Сумата от 5 117.41 евро, наказателна лихва съгласно т.1.6 от договор за предоставяне на кредит, изчислена за периода от 25.07.2016г. до 09.07.2019г.;  Сумата от 104.31 евро мораторна лихва за периода от обявяване на предсрочната изискуемост на 10.07.2019г. до подаване на заявлението на 25.07.2019г.вкл. и суми за непогасена такса за промяна на лихвата съгласно т.1.6 от анекс №4 към договора за кредит; такси за подновяване на ипотека и нот.такси ведно със законна лихва върху главницата от 23 470.07 евро, считано от 26.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените в производството разноски.

 

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи основанието и размера на вземането си по отношение на ответника М. Б. – основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем досежно претендираната главница съгл.т.18 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС; основанието и срока на претендираната мораторна лихва върху главницата; уведомяване на ответника за обявената предсрочна изискуемост; вземането си за главница и мораторна лихва върху главницата /по размер/ за падежиралите и непадежиралите изискуеми вноски по договора за кредит към датата на обявената предсрочна изискуемост, съотв. датата на подаване на заявлението и към датата на приключване на устните състезания съгл.изложените мотиви в т.1 и т.2 от ТР №8/2017г.; съответствието на претендираните суми с договореното между страните както и с разпоредбите на ЗЗП; основание за обявената повторно изискуемост на вземането по договора. 

 

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да установят възраженията си срещу исковете, вкл. за нищожност на изявлението за предсрочна изискуемост от 30.05.2019г. поради противоречие с добрите нрави, връчване на уведомление за обявяване на кредита в просрочие от 2013г.; извършените плащания, погасявания, които не са отразени в размера на дълга както и всички възражения, от които черпят благоприятни правни последици. 

 

ДОПУСКА приобщаване на представените от страните писмени доказателства.

 

ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице, след преглед на материалите по делото, справка при ищеца, да даде заключение по всички въпроси от исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в 1 седмичен срок от уведомяването.

 

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по ССЕ Б.Б., назначен като вещо лице и по предходна експертиза, който следва да бъде уведомен след внасяне на депозита.

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи всички действащи към договора погасителни планове, вкл. този към последния Анекс №4/28.06.2011г. както и предостави същите на вещото лице.

 

УКАЗВА на ищеца, че при непредоставяне на необходими за изготвяне на заключението книжа на вещото лице, съдът ще приложи последиците по чл.161 ГПК.

 

УКАЗВА на ответниците, че не сочат доказателства за извършените плащания по договора /каквито се твърдят в отговора/ както и не са навели твърдения дали погасяванията са извършени преди обявяване на предсрочната изискуемост или след това в рамките на образуваното принудително изпълнение на ЧСИ Ст.Янкова.

 

УКАЗВА на страните, че съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

 

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността за постигане доброволно уреждане на спора чрез спогодба или чрез Центъра за медиация при ВРС. центърът предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.  За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд В., вкл. Окръжен съд – В.. Центърът е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд В. на адрес: гр. В., ул. „Ангел Кънчев" №12.  За връзка с Центъра по медиация страните могат да се свържат за дела на окръжен съд В. с Нора Великова, на тел.052 623 362 както и да изпратят запитване по e-mail: *********@***.** .

             

ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ, ищецът – с препис от постъпилия отговор на адв.Сн.Л. по т.дело №491/2020г., присъединено към т.дело №281/2020г. Да се уведоми в.л.Б. за изготвяне на експертизата след внасяне депозита от страните, а по телефона – за допусната нова ССЕ, въз основа на същия договор за кредит.

 

                                                СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: