№ 834
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000501261 по описа за 2024 година
С решение № 261375 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 2466/2021 г., СГС, І-15
с-в, ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на М. Р. М.
сумата от 135 000 лв. на основание чл. 432 КЗ като застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. Б., майка
на ищеца, вследствие на ПТП, настъпило на 30.01.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 17.05.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер
от 200 000 лв.
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлени за сумата над
135 000 лв. до сумата от 200 000 лв., е депозиран въззивна жалба от М. Р. М..
Твърди, че размерът на обезщетение е занижен, като е подчертал, че от ранна
детска възраст е бил отглеждан само от майка си, няма свое семейство, братя
или сестри, и загубата е била изключително тежка и травмираща за него.
Сочи, че не са отчетени инфлационните процеси, като основава претенциите
си и на таблица за обезщетения, възприета в Италия. Отделно оспорва
изводите на съда за съпричиняване, като излага подробни аргументи относно
техническите характеристики на автомобила, местопроизшествието,
1
поведението на пешеходката, същевременно оспорва компетентността и
заключението на автоекспертите и част от свидетелските показания. Намира,
че водачът не е проявил съобразителност и не се е огледал преди да потегли.
Подчертава, че водачът се е движел по иначе забранено за движение на МПС
трамвайно трасе по бул. Скобелев от НДК до Петте кьошета. Моли решението
да се отмени и да се присъди обезщетение до 200 000 лв., ведно с разноските.
Срещу решението, в частта, в която искът е уважен над сумата от 80 000
лв. е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.
Счита, че показанията относно търпените вреди са схематични и
възпроизвеждат чужди впечатления, респ. че обхващат кратък период от
време, като подчертава, че ищецът дълги години е бил шофьор в САЩ и не е
живеел съвместно с майка си. Обосновава възраженията си и с възрастта на
загиналата (87 г.). Твърди, че съдът не е разпределил правилно
доказателствената тежест и е изградил крайните си изводи само въз основа на
свои логически обосновки. Сочи, че пострадалата е съпричинила инцидента
като е пресичала на неразрешено място, при наличие на пешеходна пътека в
близост, без да съобрази придвижването си с намиращото се на платното
превозно средство. Като не оспорва, че водачът има по-голям принос за
настъпването на ПТП, сочи, че съпричиняването на пострадалата е занижено
от съда, тъй като тя е можела да изчака превозното средство и тогава да
пресече. Моли да се назначи САТЕ, с поставени в жалбата въпроси и да се
приобщи НОХД № 5163/2018 г., СГС.
В писмени отговори, изходящи от пълномощникът на М. М. и лично от
него, се оспорва жалбата на застрахователя, като се сочи, че ищецът е живеел в
едно домакинство с майка си, но около 6 месеца в годината е работел, за да
изкарва прехраната и на двама им. Подчертава се, че дори в краткия период на
отсъствие ищецът е подсигурявал всички нужди на майка си – иконом, жена за
почистване, ежегодни екскурзии в чужбина и пр. Сочи се, че загиналата е била
в отлично за възрастта си здравословно състояние. Изтъква се също, че след
инцидента са отключени здравословни проблеми при ищеца. Оспорва
искането за САТЕ, но на свой ред ищецът прави такова за допускане на нови
задачи.
В писмен отговор застрахователят оспорва с подробни аргументи
жалбата на ищеца.
2
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът на М. Р. М. твърди, че на 30.01.2017 г. в гр. София, на обособено
трамвайно трасе по бул. "Скобелев " с посока ул. "Княз Борис" към бул.
"Прага" товарен автомобил, управляван от водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, предизвикал ПТП с пресичащата
на зелен сигнал на светофарна уредба пешеходка В. Б., майка на ищеца, която
загинала. Твърди се, че ищецът понесъл тежко загубата, изпаднал в тежка
депресия, затворил се, отключил заболяване розацея. Претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със
законната лихва считано от 17.05.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ оспорва механизма,
вредите, вината на водача, като твърди, че пострадалата е причинила
произшествието, тъй като навлязла на платното за движение пред автомобила
на неразрешено за пресичане място, по начин, непозволяващ своевременно
спиране и при забранителен сигнал на светофарна уредба.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че М. М. е наследник на загиналата при процесното ПТП –
В. Б., на 87 г., негова майка, нито че по отношение на водача е постановена
влязла в сила присъда, с която същият е признат за виновен (присъда №
260012/26.01.2021 г. по НОХД 5163/2018 г. на СГС, 5 с-в) за нарушение на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП тъй като извършил неправилна маневра потегляне и
реализирал ПТП с пресичащата трамвайното трасе в посока отляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка, която починала.
От представената по делото влязла в сила присъда на наказателния съд,
потвърдена с решение № 50122/19.10.2022 г. по КНД № 537 по описа за 2022
г., на ВКС, ІІ Н. О., и събраните доказателства се установява, че специалният
автомобил "Магерус", управляван от застрахования при ответника водач, е
извършвал на 30.01.2017 г. обслужване на съоръженията по трамвайния
3
релсов път с цел почистване и недопускане заледяване на специалните
устройства чрез осоляване, разместване, гресиране, като в съответствие с
нормативните изисквания на Наредбата за организация на движението на
територията на СО (приета с Решение № 332 по протокол № 48 от 19.5.2005 г.
на Столичен общински съвет) е имал право да ползва трамвайните трасета, а
при преминаването през кръстовища следвало да се съобразява и спазва
сигналите на светофарната уредба, регулираща движението на релсовите
пътни превозни средства. В изпълнение на тези свои функции автомобилът се
е движил по обособеното трамвайно платно по бул. "Ген. Скобелев" с посока
от ул. "Княз Борис" към бул. "Прага", в района на кръстовище „Петте
кьошета“ и намиращата се там трамвайна спирка. Достигайки с автомобила до
№ 39 на бул. "Скобелев", водачът спрял в дясната част на релсовия път в
зоната на светофара, регулиращ движението на трамвайните мотриси,
изчаквайки разрешителен сигнал за потегляне. По това време В. Б. се
придвижвала в района, като поради натрупан сняг на самия тротоар били
направени няколко пътеки за осигуряване за пешеходците на по-лесен достъп
до трамвайното трасе. По такава пътека тя предприела пресичане на релсовия
път на бул. "Скобелев " отляво надясно, считано по посоката на движение на
автомобила, като достигайки до него се придвижила успоредно на лявата част
на превозното средство и за да сигнализира за намерението си да пресечи тя
повдигнала над главата бастуна си. В този момент за автомобила бил подаден
разрешителен сигнал за движение, в неговата посока, от релсовата светофарна
уредба, а пешеходката започнала своето пресичане. Между Б. и автомобилът
настъпило съприкосновение, тя паднала и била прегазена последователно и от
двете странични леви гуми. Тялото след влаченето и прегазването се
установило в рамките на пешеходната пътека, като трупът бил обърнат по
гръб от минувачи, притекли се на помощ. Водачът не разбрал за
произшествието и продължил до депо.
В мотивите на постановената присъда наказателния съд е приел, че Б. не
е пресичала на обозначеното за целта място (пешеходна пътека), като
същевременно е отчетено, че пострадалата е навлязла в обхвата на движение
на автомобила при забранен за пешеходци светлинен сигнал (л. 132 от делото),
но при оглеждане на обстановката вляво, водачът е могъл да предотврати
удара като не потегли (л. 133 от делото). Няма оправдателен диспозитив на
присъдата досежно обвинение за нарушение на правилата за предимство на
4
пресичащи на пешеходна пътека пешеходци. Такова обвинение не е било
повдигано, тъй като се е касаело до недопустимо изменение на обвинението в
по-тежко такова при едновременно изменение и на обстоятелствената част.
Наказателният съд е приел, че водачът е виновен, тъй като е извършил
неправилна маневра потегляне и е нарушен само чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като е
привел в движение превозното средство без да се убеди, че пътят пред него е
свободен, т.е. че няма друг участник в движението. Водачът е оправдан за
обвинение по нарушаване на чл. 76 ППЗДвП ("Маневра" е изменение на
положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите
участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента,
завиване и други подобни). Прието е в присъдата, че появата на пешеходец е
предвидима, въпреки предписаните и неспазени в случая правила за
пресичане на платното за движение при разрешителен сигнал и на указаното
за целта място (л. 136 от делото).
Видно от решението на САС по наказателното дело (решение № 16 от
27.01.2022 г. по н.д. № 689/2021 г.) въззивният съд е счел за правилни и
законосъобразни аргументите на решаващия първостепенен съд, че
починалата пешеходка се е намирала неправомерно на пътното платно, в
нарушение на чл. 113, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Неправомерното поведение на
пешеходката се намирало в причинна връзка с настъпилото пътно-
транспортно произшествие и заедно с виновните действия на водача е
допринесло за обществено-опасния резултат по делото. Това е така, защото
при условие, че пешеходката не се е намирала на пътното платно, без да има
правомерно основание за това, пътното произшествие не би настъпило, т.е.
поведението на починалата има пряк каузален принос към обществено-
опасните последици от престъплението. В този смисъл съдилищата са приели
наличие на съпричиняване, което са отразили в определянето на наказателната
отговорност на подсъдимия. Върховният съд е променил само определеното
наказание.
Приета пред СГС е САТЕ, като относно констатациите й настоящият
състав препраща към мотивите на решението на СГС.
Пред настоящата инстанция с определението за насрочване е изискано и
приобщено наказателното производство.
Пред САС е допусната и приета по въпроси и на двете страни КСАТЕ.
5
На първо място съдът намира за необходимо да подчертае, че приема
включените в състава на експертизата вещи лица за компетентни и
непредубедени. Обстоятелството, че в.л. С. Д. е участвал в подготовката на
експертизи в наказателното дело не сочи, че той е бил заинтересован или с
формирано предварително мнение по делото, тъй като се установява, че
експертът се е отвел от участие в експертизата по наказателното дело и не е
защитавал същата там.
Съдът кредитира заключението на КСАТЕ, като отчита, че същата е
работила въз основа на всички събрани по делото материали (вкл. и
приобщеното наказателно производство), като е извършила и проверка на
налични в района на инцидента записи от камери. Експертизата е провела
необходимите експериментални проучвания за съпоставяне относно времево и
пространствено позициониране на участниците в инцидента и свидетелите на
същия, и въз основа на тях е изградила своите крайни изводи. Вещите лица са
отчели, че свидетелят (охранител в банка) от позицията, на която се е намирал
не е имал видимост към пешеходния светофар, намиращ се на тротоара, по
който е вървяла пешеходката. Ако на релсите е имал спрял автомобил този
свидетел не е можел да възприеме и светофарния сигнал, на който е потеглил
автомобила преди удара. Лунният светофар е можело да бъде видян от
свидетеля едва след 6,85 секунди. Вещите лица са направили извод, че
пешеходката е пресичала по пешеходна пътека, като в момента на
навлизането си на трамвайното трасе, обикаляйки купчините сняг, тя не е
можела да види лунния светофар (регулиращ движението на трамваите), а
само пешеходния. Видно от л. 17 на КСАТЕ вещите лица са приели, че
пешеходката е навлезнала на трамвайното трасе на проход в снега и е
изминала диагонално 4 м за 9 секунди, като в това време автомобилът не е
потеглил. Плавно потегляне е предприето след 1,07 сек от навлизане на
пешеходката на платното, което обяснява и повдигането на бастуна на Б. за да
привлече вниманието на водача. Ако в този момент тя е била спряла е щяла да
избегне удара. Посочено е, че ако водачът е насочвал погледа си напред е
можел да възприеме пешеходката, но ако е бил с отклонен поглед на дясно,
(през страничния прозорец) с цел да възприеме сигналите на лунния светофар
(който е бил подминал с предната част на автомобила), той не е имал
възможност да възприеме пешеходката. Разяснено е, че св. Д. при
позициониране в предната част на процесния автомобил (от дясната му страна
6
и на срещуположния тротоар спрямо пострадалата), с оглед данните за нейния
ръст и височина на бордюра от 17 см., не е имала възможност да възприеме
евентуалното движение на пешеходката през проходите сняг, а само при
навлизането й на платното по пешеходната пътека. Посочено е, че трупът е
бил разположен на пешеходната пътека, с крака 30-40 см. навътре към
маркировката, считано от посоката на движение на автомобила. Пояснено е в
о.з., че поради преминаването на двете гуми върху тялото, то е можело да бъде
върнато и назад (спрямо мястото на удара).
При разпит вещите лица са посочили, че са дали варианти за
придвижване на пешеходката, като се приели, че тя се е движела по маршрута,
по който е изминала 30 м. (със зелена линия на скица на л. 110 от делото). В
същото време е посочено (л. 119), че жената е навлязла по средата на
пешеходната пътека и е тръгнала косо към спирката на тролеите. Експертът е
уточнил, че най-дългия маршрут е възприет, тъй като ако се приеме, че тя е
навлезнала през другите проходи на снега, то ще се получи разлика 9 секунди,
които са й щели да бъдат необходими за да напусне платното за движение.
Посочено е, че пешеходката се е движела косо на автомобила и е направила
една-две крачки, като е можела да види, че МПС се движи и за това е
размахала бастуна си.
Разпитана св. К., първа братовчедка, сочи, че ищецът бил късно родено
дете, живеел с майка си в едно домакинство, понастоящем не бил женен,
нямал партньорка. След инцидента той споделял, че му е много лошо, след
погребението се запуснал, спрял да се бръсне, гледал в празното пространство,
никъде не искал да ходи, с никого не искал да се види, споделил, че стигнал до
антидепресанти.
Приетата СПсЕ установява, че при М. е констатирана остра стресова
реакция и разстройство в адаптацията. Експертът прави извод, че към датата
на интервюто от психиатрична гледна точка загубата е преживяна.
Настоящите емоции и мисли са характеризирани като нормална реакция на
тъга при спомен за разговор за събитието. Не е констатирано твърдяното от
ищеца депресивно състояние.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 30.01.2017 г.
7
настъпил пътен инцидент, при който загинала майката на ищеца. Няма
разногласие и относно това, че произшествието е предизвикано от виновното
и противоправното поведение на водача И. Т., който е осъден с влязла в сила
присъда (задължителна за гражданския съд) за причиняване на смърт поради
непредпазливост поради нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП тъй като
извършил неправилна маневра потегляне и реализирал ПТП с пресичащата
трамвайното трасе в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходка, която починала.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите какъв е приносът от
загиналата и какъв е конкретния размер на обезщетяването за търпените от
ищеца неимуществени вреди.
Съдът възприема довода на първоинстанционният съд, отразен в
мотивите му, че загиналата е способствала с поведението си за настъпването
на вредните последици, по следните съображения:
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд по отношение на това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца при разглеждане
на гражданските последици от деянието. Ако в наказателното производство е
прието съпричиняване, този извод обвързва гражданския съд по силата на
посочената по-горе норма от ГПК, но само по отношение на факта на
извършване на деянието (при конкретно възприетата фактическа обстановка),
но не обвързва съда непременно относно конкретното разпределение на
вината или съотношението на съпричиняване, което гражданският съд може
да определи самостоятелно въз основа на доказателствата по гражданското
дело. В случая съпричиняването на инцидента е прието от наказателния съд за
настъпило за да може той да приеме, че се касае само до нарушение на
привилото на чл. 25 ЗДвП, но не и до неспазване на правилата за осигуряване
на предимство на пешеходците, пресичащи пешеходна пътека. Ето защо в
конкретния случай изводите за принос и от пострадалата следва да бъдат взети
предвид.
До този извод – относно наличието на принос, настоящият се състав
достига и самостоятелно, въз основа на анализа на събраните в настоящото
гражданско производство доказателства. Съдът приема, че пострадалата не е
спазила правилата за движение, тъй като е нарушила чл. 113, ал. 1 т. 1 и т. 2 от
8
ЗДвП. Текстът гласи, че при пресичане на платното за движение пешеходците
са длъжни да преминават по пешеходните пътеки като следва преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,
както и да не спират без необходимост на платното за движение. При
аналитичен прочит на приетата пред САС КСАТЕ съдът не намира за
необходимо да подкрепи извода, че пешеходката е преминала по най-дългия
маршрут, обозначен с зелена линия на скицата, който я е отвел на пешеходната
пътека, от където тя е предприела пресичане. Този извод не кореспондира с
фактите, прието по наказателното дело, касаещи установяването на
престъплението. Посоченото съждение не може да се подкрепи и поради
факта, че то е основано на предположение – вещите лица са приели, че тъй
като се установяват 9 секунди разлика във времето на достигане на
пешеходката до мястото на инцидента, то тя обезателно е преминала по
зелената линия. Забавянето на пешеходката с посочените 9 секунди може
лесно да бъде обяснено и с други обективни и логични причини - със
затрудненото придвижване между купчините сняг, със заледената улица, с
наличието на пътното платно на превозно средство, както и с оглед възрастта
на пешеходката. Ето защо съдът не приема за доказан по несъмнен начин
крайния извод на вещите лица, че пешеходката е пресичала по пешеходната
пътека. Обратно – както приема и наказателния съд, по делото се установява,
че тя не е съобразила наличието и придвижването на автомобилът със
специален режим, започнала е пресичане на необозначено за целта място, в
непосредствена близост до пешеходна пътека, придвижвала се е ненужно
успоредно и косо спрямо автомобила и така е попаднала в опасна близост до
него и в трудна за видимост от водача зона.
Относно конкретния размер на приноса съдът отчита, че нарушението
на правилата е извършено в по-голяма степен от водача, който е следвало при
извършването на маневрата потегляне да се убеди, че пред него и в страни от
него не се намират в опасна близост пешеходци или други участници в
движението, независимо дали присъствието им там би било неправомерно.
Правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължава водачът да има ясна визия върху
цялостната пътна обстановка, така че да осигури безопасно извършване на
маневрата. Отделно от това мястото на инцидента се е характеризирало със
затруднена за придвижване зимна обстановка с голямо присъствие на
9
пешеходци, тъй като това е оживено кръстовище в централната част на града с
няколко спирки на градския транспорт. Водачът е следвало да отчете тези
фактори на фона на обстоятелството, че управляваното от него превозно
средство, с оглед изпълняваните от него функции, се намира на необичайно
място (върху трамвайните релси) и с нетипични габарити.
Предвид казаното съдът намира, че поведението на водача е
способствало в по-голяма степен за инцидента, поради което приноса на
пострадалата възлиза на 10 %.
Що се касае до размера на обезщетението съдът намира, че същото
следва да се определи на стойност от 130 000 лв., при съобразяване на
обичайната практика, момента на настъпването на събитията (2017 г.),
възрастта на загиналата (87 г.), възрастта на ищеца (60 г.), данните, че те са
съжителствали заедно и сами (без друг родител за ищеца, който няма свое
семейство), но и факта, че той през половината от времето е живеел отделно
от майка си. Относими са и събраните доказателства, които сочат, че загубата
е променила в негативен план ищеца и му се е отразила зле, при него е изявена
обичайната тъга и мъка от загуба на родител, но няма данни за преживени
болестни психомеоционални процеси (според СПсЕ). При определяне на
крайният размер след отчитане на приноса на пострадалата, в полза на ищеца-
жалбоподател следва да се присъди общо сумата от 117 000 лв. Ето защо
решението в частта, в която е присъдено обезщетение до сумата от 135 000 лв.
следва да се отмени, като се потвърди в частта, в която е присъдено
обезщетение над 80 000 лв., и в частта, в която искът е отхвърлен над сумата
от 150 000 лв. В частта, в която искът е уважен за 80 000 лв. решението е
влязло в сила. Решението следва да се отмени в частта, в която в тежест на
застрахователя е възложена такса над 5 537,08 лв. до 6257, 08 лв.
С оглед изхода на спора на адв. Я. С. се следва съразмерно
възнаграждение от 3 610 лв. за въззивната инстанция. На застрахователя се
следват разноски в размер на 277,50 лв. за такси и разноски по делото.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение № 261375 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 2466/2021 г.,
СГС, І-15 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ да заплати на М. Р. М. сумата над 117 000 лв. до сумата от
135 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.05.2017 г. до окончателното изплащане, и в частта, в която ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ се осъжда да заплати държавна такса и
разноски към бюджета на съда над сумата 5 537,08 лв. до 6257, 08 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от М. Р. М.
срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за обезщетение на
неимуществени вреди за разликата над 117 000 лв. до сумата от 135 000 лв.,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е уважен за сумата
от 80 000 лв. до сумата от 117 000 лв. и е отхвърлен за сумата над 135 000 лв.
до сумата от 200 000 лв.
В частта, в която искът е уважен за сумата от 80 000 лв. решението е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на адв. Я.
Д. 3 610 лв. като възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. Р. М. да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ разноски от 277, 50 лв. за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11