№ 4566
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110131954 по описа за 2022 година
„Т....“ ЕАД е предявило срещу С. Й. И. и В. Й. Й. установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна
енергия и мораторна лихва, както следва: 913,93 лева – стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 05.2017 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.03.2021 г. до
окончателното изплащане, 179,84 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. –
18.02.2021 г., 31,81 лева – сума за дялово разпределение за периода 04.2018 г. – 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 08.03.2021 г. до окончателното изплащане 4,91 лева –
мораторна лихва за периода 31.05.2018 г. – 18.02.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ж. к. .... за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
13506/2021 г. на СРС, 82 състав. Сумите се разпределят както следва: за С. Й. И. – ½ или
456,96 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2017 г. – 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 08.03.2021 г. до окончателното изплащане, 89,92 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 18.02.2021 г., 15,91 лева – сума за дялово
разпределение за периода 04.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.03.2021 г.
до окончателното изплащане 2,45 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2018 г. –
18.02.2021 г.; за В. Й. Й. – ½ или 456,97 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 05.2017 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.03.2021 г. до окончателното
изплащане, 89,92 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 18.02.2021 г., 15,90 лева
– сума за дялово разпределение за периода 04.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва
от 08.03.2021 г. до окончателното изплащане 2,46 лева – мораторна лихва за периода
31.05.2018 г. – 18.02.2021 г.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването им.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез особения си представител оспорват
предявените искове. Намират, че не е ясно по отношение на кой имот се претендират
процесните суми. Оспорват да дължат претендираните суми в претендирания размер.
Релевират възражение за погасяване на част от претендираните суми по давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС, от
14.07.1997 г., по силата на който Й. С. Й. и Р... В.ова Й. придобиват собствеността върху
недвижим имот в гр. София, ж. к. „........ От удостоверение за наследници на Р... В.ова Й.,
починала на 29.07.2015 г., е видно, че нейни наследници са С. Й. И. и В. Й. Й.. От справка
по НБД за Й. С. Й. е видно, че същият е починал на 13.05.2022 г. и негови наследници са С.
Й. И. и В. Й. Й.. С оглед на това съдът намира, че по силата на закона между ответниците
като потребители и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект с
абонатен № 269002 – всеки за по ½ ид. част.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
2
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 1550,47 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 31,81 лева.
Ответниците чрез особения си представител с отговора на исковата молба упражняват
правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно
разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане
цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни
вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия
правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни
общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в
който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 08.03.2021 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на
ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 08.03.2018 г.
или обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия
за периода 08.03.2018 г. – 30.04.2020 г. По тези съображения възражението за погасяване по
давност на вземанията е основателно за периода 01.05.2017 г. – 07.03.2018 г. Доколкото
искът е предявен за сума в по-малък размер, то същата следва да се вземе предвид при
3
определяне на погасената по давност част. Така размерът на уважените главни искове,
определен на основание чл. 162 ГПК, за всеки от ответниците, е 327,53 лева. Сумата за
дялово разпределение, която се дължи от всеки от ответниците, определена на основание чл.
162 ГПК, е в размер на 11,39 лева.
Основателността на искa по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това
означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно
задължение. Съдът приема, че следва да уважи предявените акцесорни искове в размери,
определени на основание чл. 162 ГПК, за сумата от по 64,45 лева за всеки от ответниците.
Мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение, определена на основание чл.
162 ГПК, е в размер на 1,75 лева за всеки от ответниците.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
469,61 лева от общо направени разноски в размер на 45,21 лева - държавна такса в исковото
и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, 300 лева – депозит за особен
представител, 10 лева – такса за издадени съдебни удостоверения, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева. Ответниците са били представлявани от особен представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т....” ЕАД, ЕИК ......, срещу С.
Й. И., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че С. Й. И. дължи на „Т....”
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 327,53
лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 08.03.2018 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 08.03.2021 г. до окончателното изплащане, 64,45 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 18.02.2021 г., 11,39 лева – сума за дялово
разпределение за периода 04.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.03.2021 г.
до окончателното изплащане 1,75 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2018 г. –
18.02.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. .... за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 13506/2021 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за следните суми: над 327,53 лева до сумата от 456,96 лева и за периода 01.05.2017
г. – 07.03.2018 г., над 64,45 лева до сумата от 89,92 лева, над 11,39 лева до сумата от 15,91
4
лева и над 1,75 лева до сумата от 2,45 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т....” ЕАД, ЕИК ......, срещу В.
Й. Й., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че В. Й. Й. дължи на „Т....”
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 327,53
лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 08.03.2018 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 08.03.2021 г. до окончателното изплащане, 64,45 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 18.02.2021 г., 11,39 лева – сума за дялово
разпределение за периода 04.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.03.2021 г.
до окончателното изплащане 1,75 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2018 г. –
18.02.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. .... за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 13506/2021 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за следните суми: над 327,53 лева до сумата от 456,96 лева и за периода 01.05.2017
г. – 07.03.2018 г., над 64,45 лева до сумата от 89,92 лева, над 11,39 лева до сумата от 15,91
лева и над 1,75 лева до сумата от 2,45 лева.
ОСЪЖДА С. Й. И., ЕГН ********** и В. Й. Й., ЕГН **********, да заплатят на
„Т....” ЕАД, ЕИК ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното
производства в размер на 469,61 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5