РЕШЕНИЕ
№ 615
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330108869 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл. 235 от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Г. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес в С. ***,
депозирана против „Ей Ди Макс Строй“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. „Рогошко шосе„ № 36, и иск с правно основание в чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 92 от Закона за задълженията и договорите.
Според изложените в исковата молба факти, между страните имало сключен на дата
17.10.2018г. предварителен договор № *** за продажба и строеж на недвижим имот, по
силата на който ответното дружество поело задължение да изгради жилището , предмет на
договора, съгласно уговорената степен на завършеност , да прехвърли собствеността върху
изграденото и да завърши цялата сграда съгласно изискванията на Закона за устройството на
територията, включително да я снабди със разрешение за ползване.
Договорена била обща цена от 72085.59 лева.
Договорена била и неустойка в случай на забава на продавача – изпълнител на
стройтелните и довършителните работи, определена по размер като равностойност на
0.05% от продажната цена за всеки от дните на забавата, но не повече от 5 % от общата цена.
Задълженията на ответника да построи сградата и да прехвърли правото на собственост
върху договореното ( апартамент № *** в сградата на адрес бул. „П. ****“ в П., находяща се
в имот с идентификатор ***) били изпълнени своевременно, макар собствеността да била
прехвърлена преди издаването на разрешени еза ползване. Задължението на ответника да
1
снабди сградата с разрешение за ползване по смисъла на чл. 177 от Закона за устройството
на територята обаче било изпълнено със закъснение от 11 месеца и 14 дни след края на
договорения срок; ищецът поканил ответното дружество да плати договорената неустойка в
максимален размер. Това не било направено.
Ищецът се снабдил със заповед за плащане, издадена по частното дело № 5016 по описа на
ПРС за 2021г. , за сумата от 3604.28 лева , представляваща неустойка по договора в
максимален размер от 5% от договорената цена . Ответното дружество възразило против
заповедта в срока по чл. 414 от ГПК . Затова се иска от съда да постанови решение , с което
да се признае за установено по отношение на ответното дружество , че дължи на ищеца
сума от 3604.28 лева неустойка за забава , еквивалент на 5 % от договорената цена, и то да
бъде осъдено да плати разноските по делото.
Ответното дружество оспорва иска, възразява, че иска е недопустим , тъй като подлежал на
разглеждане от арбитражен съд предвид нарочната арбитражна клауза в договора. Приема
го и за неоснователен, тъй като забавата в изпълнението се дължала на непреодолима сила,
или настъпила по причина, за която длъжникът не отговарял. Моли се искът да бъде
отхвърлен.
Искът е допустим като установителен , има идентичност между вземането , така , както е
индивидуализирано в заповедта за плащане , и това , предмет на исковата молба. Спазени са
сроковете по чл. 414 от ГПК и чл. 422 от същия кодекс. Съдът не отрича качеството на Ф. на
потребител по смисъла на § 1 т . 13 от ДР на Закона за защита на потребителите, при което
наличието на арбитражна клауза в договора между страните не е процесуална пречка иска
да бъде разгледан по същество от общия съд: за вземането е вече издадена заповед за
плащане , а спорът е неарбитрируем предвид забраната на чл. 19 ал. 2 от ГПК.
По същество , съдът съобрази следното :
Не се спори по сключването на договора между страните, а и копие от същия е
представено на л. 5 от делото. Спор по изпълнението също няма, задълженията на ответника
да построи и да прехвърли правото на собственост върху построеното са изпълнени в срок.
Няма и спор , че сградата е въведена в експлоатация по смисъла на чл. 177 от Закона за
устройството на територията на дата 15.12.2020г., в който смисъл е представен официален
документ – удостоверение на л. 18 от делото. Забавата е по причина, за която отговаря
ответното дружество; не бяха установени каквито и да било форсмажорни обстоятелства,
които да са довели до забавено изпълнение.
Клаузата на чл. 13 . 4 от договора между страните предвижда неустойка, дължима в
хипотеза на „забава на продавачът – изпълнител „ на строителните и довършителните
работи в срока по чл. 4 повече от два месеца“. Тъй като съгласно чл. 1.3 от договора ,
„окончателното“ завършване на цялата сграда „съгласно изискванията на ЗУТ „ е съществен
елемент на договора , то съдът следва да приеме съобразно чл. 20 от ЗЗД , че така
договераната неустойка обхваща и случая на неизпълнение на това задължение, което
съставлява и довършителна работа , без която сградата не може да бъде ползвана по
2
предназначение.Съобразно чл. 4 от договора , цялата сграда следва да бъде издадена
съгласно изискванията на ЗУТ в срок до 31.12.2019г. тоест, задължението на строителя –
ответник да въведе сградата в експлоатация е изпълнено със закъснение от 11 месеца и 14
дни. Това е повече от стоте дни, след изтичането на които така договорената неустойка
достига максималния си размер . Сто дни са изтекли и от деня , следващ с още два месеца
изтичането на срока по чл. 4 от договора , тоест, иска , освен по основание , е доказан и по
размера си.
Той следва да бъде изцяло уважен.
Разноските се присъждат в полза на ищеца, предвид изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на „Ей Ди Макс Строй“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, ул.„Рогошко шосе „ № 36 ,че в
отношенията между страните дължи на В. Г. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес в С.
***, плащане на сумата от 3604.28 лева – неустойка за забава по чл.13.4 предварителен
договор ***/17.10.2018г., за която сума е издадена заповед за плащане № 2948 по частното
дело № 5016 по описа на ПРС за 2021г.
Осъжда „Ей Ди Макс Строй“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, ул. „Рогошко шосе „ № 36 , да заплати на В. Г. Ф., ЕГН **********, със съдебен
адрес в С. ***, сумата от 631 лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3