№ 160
гр. Свиленград, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200502 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №25-0351-000277 от
04.06.2025година на Началник група в ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград, с което на С. А. В. с ЕГН ********** , от
гр****************** за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП на основание
чл.174,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 500лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за
срок от 6 месеца.
Жалбоподателят С. А. В. в законопредвидения срок обжалва
горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно.
Оспорва изложеното в него,като твърди,че не бил извършил нарушението
описано в него. Отделно от това намира,че липсвали обективните и
субективните признаци на същото,а описаната фактическа обстановка била
непълна,неясна и невярна. Оспорва се и размера на наложените
административни наказания,като се твърди,че същите били
незаконосъобразни и несправедливи. С оглед на изложеното моли съда за
пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. От
пълномощника му адв.Г. е постъпило становище в което поддържа жалбата по
изложените в нея доводи и излага допълнителни такива. В съдебно заседание
не ангажира доказателства .
Претендира присъждане на направените по делото разноски,за което
прилага списък на същите.
1
Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на Група към ОД
на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема
становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Д. Н. Д. и М. Х. Д. се установява, че на 07.05.2025година
свидетелят М. Х. Д. съвместно с колегата си Д.Д., при изпълнение на
служебните си задължения в гр.******,когато на 07.05.2025г. около 03,20часа
спрели за проверка движещият се по ул.Сакар ,до дом №4 в посока ул.Бяло
море,лек автомобил марка Ауди 80 с рег.№ СО 23 93 АР, който автомобил бил
управляван от жалбоподателя .
При проверката полицейските служители констатирали,че МПС е
собственост на Я.М.Л. от ******,а жалбоподателя миришел на алкохол,поради
което бил извикан служител при РУ Свиленград, който да тества водача на
МПС за употреба на алкохол.
На място пристигнал св.Д. Н. Д.,който изпробвал водача –жалбоподател за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен № ARPL
0560,който отчел 0,76 промила.
Жалбоподателят обяснил,че бил изпил само две водки.
Във връзка с отчетеното наличие на алкохол в кръвта, св.Д. издал на
водача талон за медицинско изследва №279360, който му бил връчен срещу
подпис,като в него му било указано,че до 30минути от връчването на талон /в
04,30часа/,следва да се яви в ЦСМП ******,за даване на кръвна проба, но
жалбоподателя не се явил за даване на кръвна проба.
За така констатираното нарушение на жалбоподателят бил съставен,
предявен и връчен лично акт за извършено административно нарушение серия
GA №3326286 от 07.05.2025г. в негово присъствие, като жалбоподателят не е
вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило
възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, поради което
на основание чл.174,ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 500лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 6 месеца.
По административно наказателната преписка има приложени справка
за нарушител/водач, резултата от техническото средство с което е тестван
водача-жалбоподател, справка за регистрация на МПС,извлечение от
2
преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в
Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар
скоростовер,както и Декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП,в която жалбоподателя декларирал,че именно
той е управлявал процесното МПС на датата и часа посочен в АУАН.
Цениха се с доверие от съда и писмените доказателства, приети по
делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се
оспориха от страните, по своето съдържание и истинността си /признака
авторство/.Ето защо, с оглед липсата на външни -формални недостатъци в тези
документи, те се ползваха за установяване на данните, възпроизведени в тях.
С такива надлежни и годни писмени доказателествени средства се
установяват техническата изправност, премината метрологична проверка и в
срок на валидността й за използваното техническо средство за проверка
употребата на алкохол. Последното е удостоверено в представеното
официално писмо на Лаборатория за проверка СИ, с рег. № 3286р-
15600/26.03.2025г., наред с материализирано в писмена форма, на хартиен
носител, показанието с отчетен от уреда резултат на алкохолната
концентрация, при употребата му за изследване в момента на проверката –
07.05.2025г, в 03,46ч. ,талон за изследване, Декларация във връзка с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, картон на НП,справка за нарушител/водач и
Заповеди.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.
Н. Д. - актосъставител и М. Х. Д. – свидетел при установяване на
нарушението, така също и от приетите писмени доказателства – посочени по
горе ,като последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283
НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Д. и Д., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени
възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично
систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради
което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя
доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за
състава на конкретните нарушения, чието фактическо осъществяване
потвърждават, като установяват категорично обстоятелствата за управлението
на МПС от водача -жалбоподател под въздействието на алкохол,констатиран с
техническо средство.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на група
към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, въпреки че не се оспорва по делото,
последната се доказва и от приетата по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която на определен
кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал
правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично
визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност –
3
обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 351000-
4440 от 26.06.2025 година на АНО, поради което производството не подлежи
на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на
плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на
НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото
контролно производство, съдът констатира допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по издаването му, които налагат
неговата отмяна.
В съдебното производство по обжалване на наказателни постановления,
административно наказващият орган се явява орган, поддържащ
административно-наказателното обвинение. Нарушителят следва да се счита
за невиновен до доказване на противното по безспорен начин. Отразените в
акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на
противното. Актът за установяване на административно нарушение няма
обвързваща доказателствена сила. Административно наказващият орган
следва в административно-наказателното производство пред съда да докаже
по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното
нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същият го е
извършил виновно/когато става въпрос за физическо лице/. За да бъде едно
деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки: това
деяние да нарушава установения ред на държавно управление; да е извършено
виновно/при посочените по горе условия важащи се физическото лице,но не и
за ЮЛ/; да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на
която и да било от тези предпоставки означава липса на административно
нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
Следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по
издаване на акта и на наказателното постановление. Неспазването на
съответните процесуални правила би довело до отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Съставеният акт служи като предпоставка за издаване на друг акт -
наказателно постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е.
тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест
носи наказващата администрация.
Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се
4
изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения
да бъдат доказани на общо основание. Предпоставките, които установени по
безспорен начин, обуславят реализирането на административнонаказателната
отговорност на дееца са следните: първо - нарушителят да е извършил
деянието, т. е. установен е фактът на нарушението, второ - идентифициране на
дееца и трето: деянието да е извършено виновно т.е. установена е вината. При
наличието на тези кумулативни предпоставки се съставя наказателно
постановление.
Неспазването от страна на административнонаказващия орган на
изискването в издаденото наказателно постановление ,както и в АУАН да бъде
посочено - освен датата и обстоятелствата, при които същото е извършено
нарушението ,но и мястото, където е извършено нарушението, води до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така, прави
невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в
производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл.
59 - 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването
на описаното в наказателното постановление административно нарушение и
съответно съпоставянето на фактически установеното действие или
бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма,
регламентираща същото като административно нарушение.
Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде наказателно постановление,
макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната
нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това
положение не се отнася до издаването на наказателно постановление, при
което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания
на нормите на ЗАНН , включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 , като неспазването на
това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление
и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без
да се разглежда спорът по същество.
Видно от АУАН и НП,са посочени две различни места на извършване на
нарушението,от една страна е посочено като място на нарушението-
гр.Свиленград,ул.Крайречна,а в обстоятелствената част в противоречие с
горепосоченото са изложени обстоятелства,че нарушението е извършено в
гр.****** по ул.Сакар …
На тази плоскост, анализирано съществуващото несъответствие по този
обективен признак разкрива и вътрешно противоречие на мотивите на НП,
доколкото неможе да се установи волята на наказващия орган относно кое е
мястото на извършеното нарушение.
От тук основателно се предпоставят съмнения в законосъобразността на
направения от него извод, че е извършено административно нарушение.
5
Поради това, че противоречието е относимо към задължителен реквизит от
съдържанието на НП, какъвто безспорно е място на нарушението – по пряк
аргумент от чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН и тъй като последната съставлявайки основен
елемент от обективната страна на нарушението и негов съществен
индивидуализиращ признак, като такъв и се явява факт подлежащ на
доказване, съдът приема, че обжалваното НП е издадено в разрез с правилото
по чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН и в същото липсва надлежно описание на вмененото
административно нарушение, индивидуализирано с неговия съществен
обективен признак –място на извършване на нарушението.
И това е така, защото неговата обстоятелствена част сочи явен дефицит и
неточност в описанието на фактическото деяние, вменено като нарушение, с
дължимата индивидуализация по релевантни обективни белези и елементи,
основният от които е именно място на извършеното деяние, който недостатък
е сложил се в резултат на очевидното разминаване и несъвпадение на
твърдения и изводите на АНО за този обективен факт.
В този смисъл НП е незаконосъобразно на процесуално основание, от
формална страна, по този реквизит за формата му. Изискването на
законодателя, визирано в чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН се преценява с оглед това, дали
са изложени фактически твърдения за времето и мястото и осъществените
елементи от състава на административната норма нарушена от
санкционираното лице, които АНО е приел за установени, поради което и
упражнява санкционната си власт. Последното, няма как да се счита за
сторено, в конкретния случай, предвид наличното противоречие и
разминаване ,както в НП ,така и в АУАН за основни факти от вменената
деятелност, както вече се посочи.
А допуснатото неизпълнение на императивното процесуално предписание
е дотолкова съществено, не само поради неизпълнението си като обвързващо
правило, но и от др. страна, поради това да е довело до накърняване правото
на защита на наказания субект, доколкото не става ясно за кое точно деяние по
местоизвършването му се наказва нарушителя с конкретно по размер
наказание.
Последното предопределя санкционния акт и като издаден в
противоречие с чл.42,ал.1,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН, поради липса на правно
едниство между приетите за установени факти и правната им оценка на
съставомерно нарушение извършено на конкретно място, при възведената
правна квалификация.
Поради това, закономерно се налага и крайният извод на съда, в тази си
форма допуснатото процесуално нарушение да се явява особено съществено,
тъй като произтича от неизпълнение на императивна процесуална норма –
чл.57,ал.1,т.5,вр. чл.42,ал.1,т.3 ЗАНН и във всички случаи затруднява правото
на защита. Ето защо, последното е непреодолимо и неотстранимо, не подлежи
и на саниране в съдебната фаза на производството.От тук и явява се
достатъчно основание за отмяна на НП. Подобно нарушение, в крайна сметка
6
поставя и съдът в обективна невъзможност да извърши дължимата преценка
за законосъобразност на НП по същество, досежно въпросите извършено ли е
деянието, кой е неговия автор и съставомерно ли е то, като административно
нарушение. Съобразно изложените правни аргументи, за основателни се
прецениха доводите на защитата, относими към обсъдените процесуални
нарушения в НП.
По Разноските по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 900 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане,а от страна на АНО не се претендира такива.
С оглед изхода на делото,искането за присъждане на направените по
делото разноски от страна на жалбоподателя,следва да бъде уважено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2,т.1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№25-0351-000277 от 04.06.2025година на Началник група в ОД на МВР
Хасково, РУ Свиленград, с което на С. А. В. с ЕГН ********** , от
гр.****************** за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП на основание
чл.174,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 500лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на С. А. В. с ЕГН ********** , от гр****************** ,
сумата от 900 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по АНД
№502/2025г. по описа на РС Свиленград .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7