Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито
съдебно заседание проведено на двадесет и шести октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело №2969/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх. № 16064/30.10.2019
г. на ДЗЗД„Тайра корект“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, Район „Младост“, ул.“Фантазия“ № 43, ет.3, ап.9, представлявано от управителя
Б Р Р , чрез адвокат В.Д. ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 380-ФК/16.10.2019г., издадена от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
С обжалваната заповед на дружеството е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин
за плодове и зеленчуци „Тайричка“, находящ се в гр. Варна, ул.“Фантазия“ № 43,
стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/
дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят намира обжалваната заповед за незаконосъобразна,
необоснована и немотивирана. Твърди, че не са налице данни за осъществен
състава на чл.186 от ЗЗД. Счита, че в процесната заповед липсват конкретни
мотиви на органа досежно определената продължителност на срока за налагане на
ПАМ от 14 дни, като изложените от административния орган мотиви са бланкетни. Направено
е искане за нейната отмяна. С депозирана
молба с.д. № 17428/25.11.2019г. чрез процесуалния си представител адвокат Д.,
жалбоподателят поддържа жалбата на основанията посочени в нея, излагайки
допълнителни аргументи.
Ответникът по жалбата – Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез
процесуален представител Р Г – старши
юрисконсулт, с депозирани писмени бележки с.д. № 16750/12.11.2019 г., оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на
законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема
за установено следното:
С обжалваната заповед Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП налага на ДЗЗД„Тайра
корект“, ЕИК ***** принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци „Тайричка“, находящ се в гр.
Варна, ул.“Фантазия“ № 43, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до
него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1
от ЗДДС.
От доказателствата по делото категорично е установено,
че на 15.10.2019 г. в 14.40 часа от служители в отдел „Оперативни дейности“ гр.
Варна при ЦУ на НАП в ГД „Фискален контрол“ е извършена проверка в търговския
обект. При проверката е констатирано, че дружеството, в качеството си на лице
по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект. Установената от проверяващите е,
че при извършването на контролна покупка в 14.35 часа, не е издадена фискална
касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ или касова бележка от
кочан с ръчни касови бележки по реда, определен в Наредбата. От фискалното
устройство е изведен ДФО № 003120/15.10.2019г. в 14.26 часа, като е установено,
че регистрираната касова наличност е в размер на 179.07 лева, в т.ч. служебно
въведени 60.00 лева и общ оборот в размер на 119.07 лева, а установената
фактическа касова наличност е в размер на 497.80 лева, т.е. налице е
положителна разлика в размер на 318.73 лева. От фискалното устройство е изведен
КЛЕН за 15.10.2019г. от който е видно, че за направената контролна покупка не е
издадена фискална касова бележка. Извършената проверка е обективирана в
Протокол за извършена проверка серия АА, № 0352806/15.10.2019г.
Изложени са съображения относно
продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при
конкретното му определяне от административния орган са взети предвид целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца. Посочено е, че целта му е промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и
предаване на изискуемите данни към НАП.
Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ,
съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще
настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
жалбата, становищата на страните и представените и приети от съда писмени
доказателства и административната преписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде преценена на
всички основания по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган с
оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал.1, т.2 от ЗНАП и
правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на
изпълнителния директор на Националната агенция по приходите. Със Заповед
№ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. Изпълнителният директор на НАП е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане
на принудителни административни мерки запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС,
каквато е процесната. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, поради което
твърдението на жалбоподателя за нищожност е неоснователно.
Не се констатират допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование
на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на
адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и
подпис на физическото лице. Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, принудителната
административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва
изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59
от АПК. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са
изложени в заповедта. Неправилно се твърди в жалбата, че Заповедта за налагане
на ПАМ не съдържа основание за обжалване на същата. Видно от самата заповед, в
същата се съдържа текст, който посочва, че в частта, с която се разпорежда
предварително изпълнение на ПАМ, може да се обжалва в 3-дневен срок от
връчването й, чрез органа наложил мярката, пред Административен съд Варна, на
основание чл.60, ал.5 от АПК. Посочен е реда, по който следва да се обжалва,
както и пред кой орган и в какъв срок, което опровергава твърденията в жалбата.
Посочено е, също, че Заповедта за налагане на ПАМ може да бъде оспорена на основание
чл.81, чл.148 и чл.149 от АПК в 14-дневен срок от връчването й пред директора
на Дирекция „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София
или пред Административен съд Варна, чрез органа наложил мярката. Органът
достатъчно ясно и изчерпателно е посочил реда на обжалване, както на
разпореждането за предварително изпълнение, така и на заповедта за налагане на
принудителна административна мярка – по административен и съдебен ред, като са
цитирани правните норми.
Налице са и материалноправните предпоставки за
налагане на ПАМ.
Неспазване реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, е
предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна
мярка по чл. 186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно
осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални
правила за поведение.
Преценката за съответствие на принудителната мярка с
целта на закона, следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка
една от хипотезите на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186,
ал.1, т.1 б.“а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. Следва да се съобрази, че във всички случаи
изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически
обоснован от конкретни обективни обстоятелства, от които може да се изведе
обоснована констатация, че нарушителят може да извърши следващо, друго
административно нарушение. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че
срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, като при определяне на срока на ПАМ е
съобразен принципа за съразмерност. Нормата на чл. 186, ал.1, т.1 б.“а“ от ЗДДС
е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба (фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД), отпечатан и издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я
съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази законова разпоредба е
издадена НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. /наричана Наредбата/, издадена от министъра
на финансите, съгласно ал.4, т.1 на чл. 118 от закона. Съгласно чл. 3, ал.1 от
Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Съответно изключенията от това правило са визирани
в разпоредбите на чл. 4, т.1-10 и чл. 5 от Наредбата, като в настоящия случай
не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице някоя от
хипотезите, визирани в посочените норми. Събраните по делото доказателства
съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена
констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за издаване на
документ при извършената продажба, е нарушен от жалбоподателя, като в
оспорената заповед са изложени подробни мотиви относно възможността провереният
субект да извърши друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено
посредством налагането на процесната принудителна мярка.
Продължителността на срока на наложената принудителна
мярка също е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно
определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК. Неправилно в жалбата се твърди, че органът не е изложил мотиви при
определяне продължителността на наложената ПАМ. Като мотиви за определяне на
срока органът е посочил, че е съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
Посочено е, че целта е правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността
на относимите към ФУ документи. Органът е преценил, че за срок от 14 дни
търговецът ще може да организира по такъв начин дейността си че да отразява
всички извършени продажби в обекта, поради което неоснователно се твърди в
жалбата, че по отношение срокът на наложената ПАМ не са изложени мотиви.
При упражняване на правомощието за определянето на
продължителността на ПАМ, административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от четиринадесет
дни е в рамките на законоустановения срок, като в обжалвания акт са изложени
мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона.
Разбира се, не трябва да се забравя, че принудителната
административна мярка е израз на административна държавна принуда, поради което
за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за
съразмерност, заложен в чл. 6, ал.2 от АПК.
В конкретният случай обаче, не може да се приеме, че с
налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбата на чл.
118, ал.1 от ЗДДС, респ. на чл. 3 от Наредбата имат за цел, установяване на стриктен
контрол на извършваните в брой продажби от субектите в стопанисваните от тях
търговски обекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения данък от
една страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на
дребно от друга страна.
Изложеното дава основание на съда да приеме за
неоснователни изложените в жалбата твърдения относно липсата на фактически и
правни основания за издаване на обжалваната заповед, като в противовес на
доводите на жалбоподателя са представените от ответника доказателства,
удостоверяващи наличието на общи задължения, дължими от едноличния търговец. В
тази връзка настоящия съдебен състав счита, че жалбата против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 380-ФК/16.10.2019г.,
издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на ДЗЗД„Тайра корект“, ЕИК ***** е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
магазин за плодове и зеленчуци „Тайричка“, находящ се в гр. Варна,
ул.“Фантазия“ № 43, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за
срок от 14 /четиринадесет/ дни е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, на основание чл. 143,
ал.4 от АПК, жалбоподателят дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ДЗЗД„Тайра
корект“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район
„Младост“, ул.“Фантазия“ № 43, ет.3, ап.9, представлявано от управителя Б Р Р против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 380-ФК/16.08.2019г., издадена от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ДЗЗД„Тайра корект“, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Район „Младост“, ул.“Фантазия“ № 43,
ет.3, ап.9, представлявано от управителя Б Р Р да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: