№ 15615
гр. С........... 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110159899 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 308877/01.11.2023 г. на „....“ АД, ЕИК ..........
със седалище и адрес на управление: гр. С........... бул. „.......... III“ .........., срещу „...........“
ООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. С........... ул. „..........., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ сумата в
размер на 906,02 лева – главница, представляваща стойност на предоставени услуги по
доставка на питейна вода за периода 17.11.2017 г. – 17.11.2021 г. в имот, находящ се в гр.
С........... бул. „.......... III“ ............. клиентски номер .........., и 2./ сумата в размер на 48,31 лева
– мораторна лихва върху главницата за периода 18.12.2017 г. – 17.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 04.05.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. № 23852/2023 г.
на СРС, 29 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника съществува валидно
облигационно отношение с предмет доставка на В и К услуги до имот с адрес: гр. С...........
бул. „.......... III“ ............. клиентски номер ........... По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, получаването на В и К услуги става чрез
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. По
силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ответникът има качеството на
потребител на В и К услуги за процесния недвижим имот и е обвързан от договор за
продажба при Общи условия. За исковия период по партидата на имота е открита договорна
сметка ********** и на база отчетените показания ищецът е издавал ежемесечни фактури за
имота, във връзка с които ответникът не е извършил дължимите плащания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
„...........“ ООД, с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Твърди се, че е налице разминаване във вземанията, за които е издадена заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. № 23852/2023 г. на СРС, 29 състав, и
вземанията, индивидуализирани в сезиращата съда искова молба. Оспорва се
съществуването на валидно облигационно отношение между страните по делото с предмет
доставката на В и К услуги до процесния недвижим имот. Твърди се, че ответникът не е
собственик или титуляр на друго вещно право досежно исковия имот. Релевира се
възражение за погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1./ ответникът да има качеството потребител на В и К услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение; 2./ за процесния период ищецът
да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. Установяването на тези предпоставки съобразно правилото
на чл. 154 ГПК е в доказателствена тежест на ищеца по делото. При тяхното установяване, в
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
По главния иск
По делото е приложено заповедно дело № 23852/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от материалите по което се установява следното:
На 04.05.2023 г. „....“ АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „...........“ ООД за сумата от 906,02 лева – главница,
представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода за периода
17.11.2017 г. – 17.11.2021 г. в имот, находящ се в гр. С........... бул. „.......... III“ .............
клиентски номер .........., и за сумата от 48,31 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода 18.12.2017 г. – 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.05.2023 г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от 23.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 23852/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер
на сумата 75,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса, както и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника „...........“ ООД, с
което е заявено, че не се дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за
изпълнение поради погасяването им по давност.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
идентитет.
Съгласно представена по делото справка по лице в периода 01.01.1998 г. до 18.11.2022
г. от Служба по вписванията – гр. С................... – за лицето „...........“ ООД, ЕИК ................., на
02.10.2015 г. е вписано придобиване от последното на право на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с площ по документ 57,660 кв. м., представляващ ателие за
творческа дейност № 16, с адрес: гр. С........... бул. „.......... III“ 152, ет. 6 – процесния
недвижим имот. От същата справка се установява вписано последващо разпореждане с
вещните права върху описания имот от страна на „...........“ ООД, извършено чрез договор за
покупко-продажба от 03.09.2021 г., с посочени съответно продавач „...........“ ООД и купувач
...................
2
Първият спорен между страните въпрос е дали за процесния период те са били
обвързани от валидна облигационна връзка и съответно дали ответникът е собственик на
процесния недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на
този закон.
Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К)
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители“ на В и К услуги, това са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените ОУ на ищцовото
дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на В и К системи и от
съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните по делото
доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на В и К услуги
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
през част от исковия период – 17.11.2017 г. – 02.09.2021 г., тъй като в този период той е
притежавал вещно право на собственост върху процесния имот.
В настоящия случай за установяване на обстоятелството, че ответникът е бил
собственик на процесния имот през исковия период ищецът е представил справка по лице от
служба по вписванията – гр. С.................... От нея, както се посочи по-горе, се установява, че
на 02.10.2015 г. е вписано придобиване от „...........“ ООД на право на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с площ по документ 57,660 кв. м., представляващ ателие за
творческа дейност ......... с адрес: гр. С........... бул. „.......... III“ 152, ет. 6 – процесния обект.
В конкретния случай липсват възражения на ответната страна, че представената по
делото справка по лице от Служба по вписванията не представлява годно доказателствено
средство относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот.
Независимо от това настоящият съдебен състав следва да посочи следното:
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл.
44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по
книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията
удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за
определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно
чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като
провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на
акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право (ВП).
Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в
публичния имотен регистър, представената по делото справка с дата 18.11.2022 г., която не е
3
била оспорена от ответника, е годна да установи притежанието на вещно право от последния
и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. По делото не са
ангажирани доказателства, които да опровергаят удостоверените в справката обстоятелства.
Същевременно установяването на принадлежността на правото на собственост не е
ограничено единствено с представяне на нотариален акт за придобиване на такова ВП.
Притежанието на право на собственост върху имота обосновава извод за наличието на
облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, обвързващо страните в
периода 17.11.2017 г. – 02.09.2021 г., по което ответникът – като потребител на доставените
от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
При изложените по – горе мотиви съдът приема, че страните в производството са
били обвързани от облигационна връзка през периода 17.11.2017 г. – 02.09.2021 г.,
възникнала по силата на публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени от
собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния
регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Що се касае до останалата част от исковия период – от 03.09.2019 г. до 17.11.2021 г.,
тъй като за тази част от него по делото не се установява при условията на пълно и главно и
доказване, че ответното дружество е било собственик на процесния недвижим имот, то в
тази част претенцията на ищеца се явява неоснователна и следва да се отхвърли само на това
основание.
Нормата на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ предвижда задължение за всички В и К оператори
да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К
услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и ОУ влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество
заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни
писмени споразумения. В случая ответникът не се е възползвала от тази възможност, поради
което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ
последица – ОУ на ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в
чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ периоди (в този смисъл Решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 191/06.10.2015 г. по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО,
и др.).
В разглеждания случай за установяване на реалните количества изразходвана вода и
използвани В и К услуги в процесния имот и тяхната стойност по делото са изслушани
заключенията на вещото лице Е. В. и вещото лице Ю. Н. по допуснатата комплексна съдебна
техническа и счетоводна експертиза /КСТСЕ/. Според заключението на вещото лице по
техническата част от КСТСЕ Е. В. процесният имот е водоснабден, като обемът на
ползваните В и К услуги за исковия период възлиза на 411.594 куб. м., като те са начислени
в съответствие с утвърдените от КЕВР цени. В табличен вид експертът е посочил подробно
и конкретно как са били начислени количествата доставени В и К услуги. Размерът на
начислената главница за процесния период е 1 094,48 лева, в т. ч. извършени плащания в
размер на 238,97 лева, и прихващане с кредитни известния в размер на общо 20,51 лева, а
размерът на лихвата за забава за същия период възлиза на 51,19 лева, в т. ч. прихванати и
платени суми в общ размер на 3,42 лева. Съдът възприема заключението по изслушаната
КСТСЕ, което не е оспорено от ответната страна в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК. С
оглед констатациите на приетата по делото комплексна експертиза съдът прави извод, че
количеството на доставените и потребени в процесния имот В и К услуги исковия период
възлиза на 411.594 куб. м., чиято стойност се равнява на посочената от вещото лице сума от
1 094,48 лева, от която непогасена чрез плащане или приспадане е сумата в размер на 906,02
лева /съответстващ на претендирания в настоящия процес/.
При по-горе формирания извод на съда, че страните в настоящото производство са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение единствено в рамките на част от
исковия период – 17.11.2017 г. – 02.09.2021 г., съдът приема, че стойността на количеството
доставени и потребени В и К услуги за него следва да се определи по реда на чл. 162 ГПК.
От данните, отразени в табличен вид на стр. 6-7 от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, сборът на отделните месечни задължения, отнасящи се за периода
17.11.2017 г. – 02.09.2021 г., възлиза на 1 094,48 лева, при констатация, че последно
4
издадената фактура № *********/18.10.2021 г. касае вземания за периода 10.08.2021 г. –
02.09.2021 г. От посочената сума от 1 094,48 лева следва да се извадят платените и
приспаднати суми в размер на 238,97 лева и 42,67 лева и съответно добавените суми по
кредитни известия – графа 6 от счетоводната част на експертизата, в размер на 93,18 лева,
при което се получава сумата от 906,02 лева, равняваща се на неплатената от ответника сума
за цена на потребени В и К услуги, отнасящи се за периода 17.11.2017 г. – 02.09.2021 г. /за
който съдът прие, че страните са били обвързания от облигационна връзка/.
При горния извод на съда, на разглеждане подлежи своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях
се прилага тригодишната давност.
В конкретния случай предмет на спора са вземания на ищцовото дружество за цена
на предоставени услуги по доставка на питейна вода за периода 17.11.2017 г. – 17.11.2021 г.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 04.05.2023 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Следователно в процесната хипотеза извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост настъпва след и на 04.05.2020 г. – по аргумент от разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно чл. 33, ал. 2 от ОУ на ищеца вземанията за цена на доставени В и К услуги
стават изискуеми в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата за съответния период.
Следователно обхванати от тригодишната погасителна давност са вземанията за периода от
17.11.2017 г. до 12.03.2020 г., най-късното от които месечно задължение, включено в рамките
на посочения период – това за м.02.2020 г. е начислено с фактура № 95921199/19.03.2020 г.
/респ. следващото месечно задължение за периода 11.04.2020 г. – 14.05.2020 г. е начислено с
фактура № 96608030/21.04.2020 г., станала изискуема след 04.05.2020 г./, поради което то
/месечното задължение за м.02.2020 г./ е станало изискуемо на 19.04.2020 г., т. е. преди
04.05.2020 г., поради което то и предхождащите го такива /по фактури от № 1 до № 33 от
счетоводната част на КСТСЕ/ са обхванати от изтекла погасителна давност. Техният размер
съобразно неоспореното заключение на КСТСЕ възлиза на сумата от 580,68 лева, която
следва да бъде приспадната от общо дължимата сума от 906,02 лева, т. е. непогасената по
давност част от задълженията на ответното дружество възлиза на 325,34 лева – равняваща
се на непогасените по давност вземания за периода 13.03.2020 г. – 02.09.2021 г., до който
размер главният иск следва да се уважи. За прецизност следва да се отбележи, че от тази
сума не следва да бъдат приспадани извънсъдебно платените и прихванати суми /по т. 38 –
50 от счетоводната част на експертизата/, тъй като според констатациите на неоспорената
КСТСЕ посочените суми са били съобразени от ищеца при завеждане на делото.
По акцесорния иск
По аргумент от нормата на чл. 119 ЗЗД мораторна лихва не се дължи върху
погасената по давност главница.
Задължението за заплащане на доставените В и К услуги е парично и за периода на
своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016 г. потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява
установена по основание.
Мораторната лихва върху главницата е дължима за периода от 22.05.2020 г. (деня,
следващ падежа на първата фактура от непогасения по давност период, издадена на
21.04.2020 г.) до 17.11.2021 г., като неизплатеният остатък е в размер на 7,22 лева според
заключението на вещото лице по счетоводната част на експертизата (таблица на л. 115 и 116
5
от делото), до който размер акцесорният иск следва да се уважи, респ. за горницата до
пълния предявен размер от 48,31 лева следва да се отхвърли, както и за периода 18.12.2017 г.
– 21.05.2020 г.
Относно разноските:
Предвид този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и за платена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозит за КСТСЕ в исковото производство. Съобразно уважената част от
исковата молба, в негова полза следва да се присъди сумата от 26,13 лева – разноски в
заповедното производство, и сумата в размер на 174,28 лева – разноски в исковото
производство.
Ответникът претендира разноски за платен адвокатски хонорар в заповедното
производство. Съобразно отхвърлената част от исковете в негова полза следва да се присъди
сумата в размер на 293,19 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съда сумата в размер на 97,73 лева, а ответникът – сумата в размер на 52,27 лева
– разноски за депозит за КСТСЕ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....“ АД, ЕИК .......... със
седалище и адрес на управление: гр. .............. срещу „...........“ ООД, ЕИК ................., със
седалище и адрес на управление: гр. С........... ул. „..........., кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „...........“ ООД, ЕИК ................., дължи на „....“ АД, ЕИК ..........
сумата в размер на 325,34 лева – главница, представляваща цена на предоставени услуги по
доставка на питейна вода за периода 13.03.2020 г. – 02.09.2021 г. в имот, находящ се в гр.
С........... бул. „.......... III“ ............. клиентски номер .........., и сумата в размер на 7,22 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 22.05.2020 г. – 17.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 04.05.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. № 23852/2023 г.
по описа на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на цена на
предоставени услуги по доставка на питейна вода за разликата над уважения размер от
325,34 лева до пълния предявен размер от 906,02 лева, или за размера от 580,68 лева, както и
за периодите от 17.11.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 03.09.2021 г. до 17.11.2021 г., както и иска
за установяване дължимостта на обезщетение за забава върху главницата за разликата над
уважения размер от 7,22 лева до пълния предявен размер от 48,31 лева, или за сумата от
41,09 лева, както и за периода от 18.12.2017 г. до 21.05.2020 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. № 23852/2023 г. по описа
на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „...........“ ООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр.
С........... ул. „..........., да заплати на „....“ АД, ЕИК .......... със седалище и адрес на
управление: гр. .............. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 26,13 лева –
разноски в производството по ч. гр. д. № 23852/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, и сумата
в размер на 174,28 лева – разноски в производството по гр. д. № 59899/2023 г. по описа на
СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „....“ АД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. .............. да
заплати на „...........“ ООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. С...........
ул. „..........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 293,19 лева – разноски в
производството по гр. д. № 59899/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
6
ОСЪЖДА „...........“ ООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр.
С........... ул. „..........., да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в размер на 52,27 лева – разноски в производството по
гр. д. № 59899/2023 г. по описа на СРС, 29 състав за депозит за възнаграждение на вещи
лица по комплексна съдебна техническа и счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА „....“ АД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. .............. да
заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата в размер на 97,73 лева – разноски в производството по гр. д. № 59899/2023 г. по
описа на СРС, 29 състав за депозит за възнаграждение на вещи лица по комплексна съдебна
техническа и счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7