РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Благоевград, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210200930 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подадена от Д. И. Г., ЕГН **********, от
село ******, община ********, област ******, ул. „******* против Наказателно
постановление № 25-7852-000362 от 19.06.2025 г., издадено от Началника на 02 РУ
Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение
на чл.140, ал.1 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, сочи се, че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните
правила, непълнота на доказателствата и явна несправедливост на наложеното
административно наказание. Излагат се доводи за липсата на вина.Иска се отмяна на НП.
В съдебното заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се
от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество излага доводи за
отмяна на процесното НП, като сочи че в случая е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неправилно приложена санкционна норма. Претендират се
разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, редовно
призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество. В
придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност
на разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 03.02.2025 г., св.С. и Б. изпълнявали служебните си задължения в с. Крупник на
ул.“Кирил и Методи. Около 14.05ч. полицейските служители спрели лек автомобил
„******“, с рег. № ********, който се движил в посока от ул.„Васил Коларов” към ул. „Яне
Сандански”. Полицейските служители извършили проверка на водача и установили, че това
е жалбоподателя. Била извършена проверка чрез РСОД и ОДЧ, като се установило, че
автомобилът не е регистриран по съответния ред, същия бил с прекратена регистрация по
1
служебен ред от дата 29.11.2024 г.. по чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистриране.
Констатираното било прието от проверяващите като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
поради което св. С. в присъствието на св.Б. съставил АУАН № 3528164 на жалбоподателя.
Актът бил подписан без възражения. Междувременно случаят бил докладван и образувана
прокурорска преписка № 4750/2025 г. в хода, на която било установено, че на процесната
дата Г. управлявал автомобила. Било установено още, че автомобилът бил собственост на В.
М., която я продала на М. Б., и тъй като последния не изпълнил законовите си задължения и
не заявил в КАТ промяната в собствеността, на 29.11.2024г.. регистрацията на лекия
автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.
След преценка на събраните доказателства с постановление от 13.06.2025 г. прокурор
от РП-Благоевград, преценил, че извършеното не покрива признаците на престъпление по
НК, доколкото същото е с незначителна обществена опасност и в случая е налице хипотезата
на чл.9, ал.2 от НК, поради което отказал да образува досъдебно производство и изпратил
материалите на административнонаказващия орган доколкото в случая е налице
административно нарушение.
Въз основа на това постановление и съставения АУАН, Началника на 02 РУ
Благоевград издал обжалваното Наказателно постановление № 25-7852-000362 от 19.06.2025
г., с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.140, ал.1
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели С.,Б. и Б.. Конкретно свидетелите С. и Б. при разпита си
установяват обстоятелства, свързани с извършената проверка, констатираното по време на
същата. Чрез показанията на тези свидетели се установява и процедурата по съставяне на
АУАН. Св.Б. от своя страна установява, че той е собственик на автомобила, което се
потвърждава и от приложения договор за покупко-продажба, както и по какъв повод е
предоставил същия на жалбоподателя, както и че не го е уведомявал за прекратена
регистрация защото и той не е знаел.
В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства: Докладна записка от Р. С., Обяснение от
Д. Г., Постановление за отказ да бъде образувано ДП от 13.06.2025 г., заверено копие на
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., писмо № 111600-19133/09.10.2025 г. на СПП ведно с
договор за покупко –продажба и справка собственик на автомобил, както и доказателствата,
съдържащи се в приобщената по делото прокурорска преписка. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетелите, по отношение извършената проверка,
установеното при нея, както и относно собствеността на автомобила и в частност
показанията на Б., относно причините, поради които същия се е намирал у жалбоподателя,
като същите кореспондират със събраните писмени доказателства. Настоящият съдебен
състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства. Фактите по извършената
проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата около
извършената проверка се изясняват посредством показанията на посочените свидетели и
събраните в хода на проверката писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
2
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, за което по делото са представени
безспорни доказателства. Наказателното постановление е в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3
ЗАНН. Видно от приложените доказателства във връзка със случая е била образувана
прокурорска преписка в рамките, на която е извършвана проверка за евентуално
престъпление по НК, като в този период доколкото срока по чл.34 от ЗАНН е давностен
същия спира да тече за ангажиране на административнонаказателна отговорност до
произнасяне на прокурор. В конкретния случай постановлението на прокурора е от
13.06.2025г., от която дата започва да тече нов срок по чл.34 от ЗАНН за издаване на НП.
Видно от приложеното по преписката, същото е издадено на 19.06.2025г. при спазване на
чл.34 от ЗАНН.Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и
връчването му, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.57 ЗАНН
реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място, обстоятелствата, при които
е извършено същото и правната му квалификация. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
засегнали правото му на защита и които в този смисъл да водят до издаване на процесуално
незаконосъобразен акт, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставения акт за установяване на
административно нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.
В конкретния случай съдът приема, че акта съдържа всички реквизити, същия е съставен в
присъствие на водача, подписан от него, като към момента на съставяне същия не е
направила възражения по редовността му. Поради което констатациите в него правилно са
послужили за издаване на атакуваното НП.
Ето защо настоящия състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
НП, поради което и възраженията в обратна насока съдът намира за неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че в атакуваното НП е посочено като извършено
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП без отразяване на съответните предложение 1 или 2. В
конкретният случай обаче, доколкото по делото е установено, че жалбоподателят е
управлявал ППС, което не е било регистрирано по съответния ред и доколкото нарушението
е описано и посочено изрично в обстоятелствената част на акта, непосочване на
предложенията от законовата разпоредба не създава каквато и да било неяснота, а оттам и
нарушение на правото на защита на наказаното лице. Релевантните за обективната
съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна
квалификация съответства на словесното описание. Не могат да бъдат споделени и доводите
за допуснато процесуално нарушение, свързано с неправилно приложена санционна норма.
Действително видно от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.1 от
ЗДвП, която разпоредба предвижда наказание за водач, който управлява МПС без поставени
регистрационни табели на определените за това места, каквото поведение в случая не е
установено, това обаче не предпоставя отмяна на санкционния акт . С Тълкувателно
решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС е разяснено, че в
производството по реда на раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд има
правомощия да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или полеко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Същите правомощия са предоставени на
съда и с разпоредбата чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. /, съгласно която
разпоредба съдът може да измени наказателното постановление, като приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на
3
обстоятелствата по нарушението. В настоящия случай, доколкото липсва съществено
изменение на обстоятелствата, при което е било извършено нарушението, съдът разполага с
възможността да преквалифицира нарушението, като приложи санкционната норма на
чл.175, ал.3 от ЗДвП. Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт, а изтъкнатите от защитата се опровергават
от приложените по делото НП и АУАН.
По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, съдът намира следното.
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на
03.02.2025 г. Г. е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред , това е установено, след като същия е проверен от полицейските служители.
Това се установява от показанията на св. С. и Б., както и събраните писмени доказателства.
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на
моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, който
не е регистриран. Доколкото законодателят с разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел
забрана да се управлява нерегистриран автомобил, причините са без правно значение.
При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване
на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си
в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи
собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния, прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган,
поради което и не е било необходимо контролните органи да информират новия собственик
за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение).
В случая обаче жалбоподателя е само водач на МПС и за него няма задължение да
регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на
проверката жалбоподателя не е бил собственик на управлявания от него автомобил , тъй
като не е имала сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл. 144 ал.2
ЗДвП. Управлявания от него автомобил въпреки служебно прекратената регистрация бил с
регистрационни номера и притежавал съответните документи .Към момента на твърдяното
нарушение 03.02.2025 г. Г. не е бил юридически собственик на автомобила по смисъла на
тази разпоредба, поради което е нямал задължение в двумесечен срок от придобиването да
регистрира на свое име закупения автомобил. По делото се установява, че той не фигурира
и като страна в собственически правоотношения. Събраните доказателства включително
представения договор и показанията на св.Б. сочат, че автомобила съгласно справка е на
Марянска, която съгласно сключен договор я продал на Б., като липсват доказателства
собственика да е уведомил жалбоподателя, че автомобила е със служебно прекратена
регистрация по чл. 143 ал.15 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на
регистрация на регистрирано ППС на собственик , който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство в месечният
срок по чл.145 ал.2 ЗДвП . Очевидно собственика не е изпълнил това си задължение , поради
което е последвало служебно прекратяване на регистрацията на 29.11.2024 г. , без това
обстоятелство да е известно на ползващия автомобила към 03.02.2025 г. жалбоподател . Към
момента на проверката автомобила е бил с поставени регистрационни номера , като Г. не
е уведомяван от собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията,
потвърдено и от показанията на св.Б.. Това обстоятелство изключва субективния
4
елемент на възведеното нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП , задължаващо ползвателите на
автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са
регистрирани .Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до
категоричен извод , че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено
от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на
дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства
принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват
умисъла - арг. от 14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи
отговорността. В тази връзка с оглед застъпената от прокурора теза, че в случая е
извършено административно нарушение следва да бъде посочено, че тя не обвързва съда,
който следва да извърши собствена преценка съобразно събраните доказателства налице ли
е извършено административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. В случая при така
установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от
състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства
за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.
При тези доводи, след като процесното нарушение не е извършено виновно от Г., то
неправилно за него е ангажирана административно наказателната му отговорност, поради
което НП следва да се отмени. С оглед този извод на съда, че в случая липсва нарушение от
субективна страна е безпредметно съдът да извършва преценка, относно преквалификация
на деянието и индивидуализиране на наказанието.
Предвид приетото от съда, че с атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е безпредметно да бъде обсъждано дали
случаят е маловажен.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само за
жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер на 500, 00 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващия орган чрез процесуалния си представител релевира възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща
към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна
помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е
редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна
помощ, към който момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно
установения в наредбата минимален размер. В случая договора е сключен на 24.09. 2025г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата /в приложимата редакция/ За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000
лв. – 400 лв. Ето защо съотнесено към наложеното на жалбоподателя глоба, предвидения по
реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 400
лв..
Предвид горното и с оглед фактическата и правна сложност на делото, като се
отчете предметът на делото, броят на проведените открити съдебни заседания, обемът на
осъществената правна защита и при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по дело
5
С- 438/22 от 25.01.2024 г.следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на установения с Наредбата минимум, а именно 400 лв..
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
ОД МВР Благоевград, която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято
структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-7852-000362 от 19.06.2025 г., издадено
от Началника на 02 РУ Благоевград, с което на Д. И. Г., ЕГН **********, от село Б********,
община ********, област ******, ул. „***** на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП
ОСЪЖДА ОД МВР Благоевград, да ЗАПЛАТИ на Д. И. Г., ЕГН **********, от село
Б*******, община *****, област *******, ул. „*******, сумата в размер 400 /четиристотин
лева/лв. , представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като
над уважения размер отхвърля искането като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6