О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Велико Търново, 03.08.2009г.
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV–ти състав, в закрито съдебно
заседание на трети август две хиляди и девета година, в състав:
СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК : Й.М.
като разгледа докладваното от съдия
М. адм. д. № 534/2009г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Горепосоченото дело е
образувано по жалба от “Югофрудс” ЕООД (в несъстоятелност), гр. Монтана срещу Ревизионен
акт № **********/12.03.2008г. на ТД на НАП – Монтана (РА), който според
жалбоподателя е мълчаливо потвърден от директора на дирекция “Обжалване и
управление на изпълнението” (ДОУИ) - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Съдът
намира, че при изписването на годината на издаване на оспорвания РА
жалбоподателят е допуснал техническа грешка (посочвайки я като 2008г. вместо
2009г., когато е издаден представения по делото с административната преписка РА
с този номер). С жалбата до съда се излагат подробни аргументи за
незаконосъобразност на мълчаливо потвърдения (според жалбоподателя) РА в частта,
в която според същия с него е извършено преобразуване на декларирания от
дружеството финансов резултат по ЗКПО за 2005г., 2006г. и 2007г. и съответно е
определен на това основание корпоративен данък за довнасяне, както и в частта
му по ЗДДС за данъчните периоди на м. декември 2006г. и юли 2008г.
От служебно
изисканата от съда ревизионна преписка обаче се установява, че оспореният по
съдебен ред РА не е мълчаливо потвърден. Напротив, установява се от
представеното Решение № 252/23.06.2009г. на директора на ДОУИ - гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП, че РА е отменен като незаконосъобразен в частите по ЗКПО,
с които в резултат на преобразуване на декларирания от дружеството финансов
резултат са определени допълнително корпоративен данък за 2006г. и 2007г. общо
в размер на 23 519.90 лева и лихви за него 5 664.17 лева, както и в
частите по ЗДДС за данъчните периоди на м. декември 2006г., януари – март
2007г. и м. март и юли 2008г. Видно от решението на ДОУИ е, че в частта за
допълнително определения корпоративен данък по ЗКПО за 2005г. жалбата против РА
е оставена без разглеждане и производството по административното оспорване е
прекратено, тъй като решаващият орган е констатирал, че с РА не е определен такъв
за посочената година, тъй като не е извършено преобразуване на финансовия
резултат със сумата от 189 716 лева, като не са възприети констатациите в
този смисъл от ревизионния доклад. С цитираното решение на ДОУИ РА е потвърден само
в частите по ЗКПО за 2003г. – 2007г., с които са установени лихви общо в размер
на 341.41 лева върху невнесените, но декларирани корпоративни данъци и върху
просрочените авансови вноски за тях.
Съгласно чл. 156, ал. 3 от ДОПК, РА
не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е уважена с
решението. Следователно, жалбата против РА **********/12.03.2009г. на ТД на НАП
– Монтана в частта, в която същият е отменен като незаконосъобразен с Решение №
252/23.06.2009г. на ДОУИ – Велико Търново, е процесуално недопустима и като
такава следва да се остави без разглеждане и да се прекрати производството по
делото в тази му част.
Жалбата в останалата й част е
допустима, доколкото макар да излага конкретни мотиви за материална
незаконосъобразност на РА само в определени негови части, жалбоподателят
оспорва същия в цялост и иска пълната му отмяна. Следва обаче да се укаже на
жалбоподателя, че оспорването на РА в потвърдената му част с решението на ДОУИ
и оспорването на същото решение в прекратителната му част по съществото си
представляват различни и самостоятелни производства.
Производството против РА в
потвърдената му част с решението на ДОУИ за лихвите за забава за невнесените в
срок корпоративни данъци и авансови вноски за тях по ЗКПО е по реда на чл. 156
от ДОПК, като в рамките на същото в срок до първото съдебно заседание
жалбоподателят следва да уточни основанията си за това оспорване (посочи
пороците на РА в тази му част), като ангажира по делото доказателства за
внасяне на декларираните корпоративни данъци и авансови вноски за тях за периода
на 2003г. – 2007г. в законоустановения срок.
Тъй като с жалбата до съда
продължава да се оспорва РА и в частта му за допълнително определен
корпоративен данък за 2005г., макар че с решение № 252/23.06.2009т. на ДОУИ
жалбата против РА в тази му част да е оставена без разглеждане и производството
е прекратено, се налага в срок до първото по делото заседание жалбоподателят
изрично да посочи оспорва ли решението на ДОУИ в тази му част
(прекратителната), като следва да има предвид, че правното основание за
оспорването в тази му част е чл. 88, ал. 3 от АПК, като производството пред
съда е по реда на същата норма.
Водим от горното
съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата от
“Югофрудс” ЕООД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр. Монтана,
бул. Трети март № 35, срещу Ревизионен акт № **********/12.03.2009г. на ТД на
НАП – Монтана в частта, в която ревизионният акт е отменен с Решение №
252/23.06.2009г. на директора на дирекция “Обжалване и управление на
изпълнението” - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП – а именно: в частите по ЗКПО
(отм.) за корпоративен данък за внасяне за 2006г. и по ЗКПО за корпоративен
данък за внасяне за 2007г. общо в размер на 23 519.90 лева и лихви за него
5 664.177 лева, както и по ЗДДС (отм.) и ЗДДС за данъчните периоди на м.
декември 2006г., м. януари – март 2007г. и м. март и юли 2008г. и ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата в
тази й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
в тази му част подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните с частна жалба пред ВАС.
ДАВА ХОД НА ЖАЛБАТА в останалата й част, като КОНСТИТУИРА като ЖАЛБОПОДАТЕЛ “Югофрудс” ЕООД (в несъстоятелност),
гр. Монтана, с адрес за призоваване гр. Монтана, ул. Любен Каравелов № 4, чрез
адв. И.С., а като ОТВЕТНИК - директора на Дирекция “Обжалване и управление на
изпълнението” - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП.
На основание чл. 171, ал. 4 от АПК УКАЗВА на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ, че производството
против РА в потвърдената му част с решението на ДОУИ – Велико Търново за лихви
за забава по ЗКПО е по реда на чл. 156 от ДОПК, като в рамките на същото в срок
до първото съдебно заседание следва да уточни основанията си за това оспорване
(пороците на РА в тази му част), като ангажира по делото доказателства за
внасянето на декларираните корпоративни данъци и авансови вноски за тях за периода
на 2003г. – 2007г. в законоустановения срок.
На основание чл. 171,
ал. 4 от АПК УКАЗВА на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ,
че в срок до първото по делото съдебно заседание следва да уточни оспорва ли Решение
№ 252/23.06.2009. на ДОУИ – Велико Търново в частта, в която жалбата му против
РА в частта за допълнително определен корпоративен данък по ЗКПО за 2005г. е
оставена без разглеждане и производството по нея – прекратено, като следва да
има предвид, че правното основание за оспорването на посоченото решение в тази
му част е чл. 88, ал. 3 от АПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 09.09.2009г. от 11.00ч., за която дата да се призоват жалбоподателя
и ответника.
Препис от настоящето
разпореждане ведно с препис от Решение № 252/23.06.2009. на ДОУИ – Велико
Търново да се изпрати на жалбоподателя с призовката за първото по делото
заседание.
СЪДИЯ -
ДОКЛАДЧИК: