№ 414
гр. Б.С., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Таня Мл. Т.а
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20251410101212 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Д.Б.“ № 87, ет.2 срещу В. П. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.В., ул. „И.В.“ № 6,
вх.Е, ет.6, ап.161, общ.В., обл. В. и настоящ адрес: с.Г., ул. „Люляк“№1, общ.Б.С., обл. В. с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от
2111,70 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
преписка, наречена „щета № **********” в това число и ликвидационни разноски в размер
на 25 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.11.2024 г., до
окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.06.2020 г. в района на с.Г., ул. „Х.Б.“№36, е
реализирано ПТП с участието на МПС „Мерцедес Е 250 ТД“ с рег.№ВР****СА, собственост
на В. П. В. и управлявано от същото лице и МПС „Фолксваген Пасат“ с рег.№ВР****СВ,
собственост на Ц. А. П., управляван от същия.
Посочва се, че според представения Протокол за ПТП №1495108/07.06.2020 г.,
съставен от органите на МВР, причините за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение на В. П. В., който на описаното по – горе място на процесната
дата към 23:20 ч., шофирал с несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол и
блъснал паркирано МПС „Фолксваген Пасат“ с нанесени материални щети на МПС
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ВР****СВ, а именно: облицовка предна броня, фар ляв, калник
преден ляв, капак заден, стоп десен, панел заден десен (калник) 5 вр., панел заден ляв
(калник) 5 вр., облицовка задна броня, основна задна броня, стъкло десен панел, преден
капак, предна лява врата, задна врата дясна, предна дясна врата, таван, рамка врати десни,
рамка врати леви, престилка задна, буфер ляв задна броня, буфер задна броня десен, стъкло
ляв панел, заден шумозаглушител, стоп ляв, рог заден ляв, заден десен рог, под багажник,
летен резервна гума, основна резервна гума PVC и основа калник заден десен. Посочва се,
че увреждането на автомобила представлявало „тотална щета“.
Посочва се, че към датата на настъпване на процесното ПТП, МПС марка Мерцедес Е
1
250 ТД“ с рег.№ВР****СА, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
с ищеца ЗД„БУЛ ИНС“ АД, с полица № BG/02/120000909071, която е била валидна към
момента на събитието. В ищцовото дружество е образувана щета № ********** от Ц. А. П.,
който е собственик и водач на увреденото МПС„Фолксваген Пасат“ с рег.№ВР****СВ към
момента на събитието.
Сочи се, че след представяне на всички необходими документи от собственика на
увреденото МПС по претенцията, ищеца е направил калкулация на щетата и е одобрил като
платил сума по претенцията в размер на 2086,70 лв. на Ц. А. П..
Поддържа се, че от Протокол за ПТП №1495108/07.06.2020 г. е установено, че
ответника към момента на настъпване на ПТП е управлявал МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата по закон норма и неправоспособен. Поради което е налице правен
интерес от ищеца да получи заплатеното от него застрахователно обезщетение. С писмо е
бил уведомен ответника да заплати претендираната сума, но към датата на завеждане на
исковата молба не е изплатена.
Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2111,70 лв.,
представляваща регресна претенция за платеното застрахователно обезщетение по щета №
№ **********, в това число и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 06.11.2024 г., до окончателното й
заплащане. Претендират се и разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. В с.з. ответника се явява и заявява, че признава задължението, посочва, че е
предприел заплащане на претендираната сума, като към датата на съдебното заседание
представя доказателства – вносни бележки за заплатена сума в общ размер на 1600,00 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е регресен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ,
във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2111,70 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, наречена „щета № **********”
в това число и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 06.11.2024 г., до окончателното й заплащане.
Възникването на правото на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” на увредено лице, да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор
срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца,
се обуславя от установяването на три групи юридически факти: 1) породени права на
увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е. вредите да
са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2)
възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” и заплащане от страна на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност” на застрахователно обезщетение на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът да е управлявал МПС
при причиняване на деликта под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма, респективно делинквентът е причинил деликта, без
да притежава правоспособност за управление на моторното превозно средство, което е
управлявал.
Доказването на тези факти е в тежест на ищеца.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване.
От представения по делото протокол за ПТП № 1495108 от 07.06.2020 г. се установява,
2
че ответникът движещ се в л.а. Мерцедес Е 250 ТД, с рег.№ВР****СА се движил с
несъобразена скорост с особеностите на пътя /навлизане в десен завой/ вследствие на което
излязъл в ляво на посока на движението и се блъснал в паркирани три броя МПС. От
представения протокол се установява още, че ответника В. е неправоспособен водач, с
концентрация на алкохол >1,2.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС /решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. №
1506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО;
решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г.
по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС,
II ТО и др. /, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му
в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК – и със задължителна материална такава, като
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на
пътното платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. В
процесния протокол за ПТП в предвидената за това графа е отразено, че
местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител, предвид което
същият се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му
обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него. В тази връзка младшият
автоконтрольор пряко е констатирал, че по отношение на управлявания от ответника
автомобил е била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност с ищцовото
дружество. В процесния случай и при липса на опровергаване на констатациите в протокола,
следва да се зачете неговата обвързваща доказателствена сила относно констатираната
концентрация на алкохол в кръвта на водача. По делото не са налице доказателства
ответникът да се е подложил на кръвен текст, от който да е установена по-ниска от законово
допустимата концентрация от 0,5 на 1000. Това е обуславя извод за наличие на регресна
отговорност спрямо застрахователя за заплатеното в полза на пострадалото лице
обезщетение.
Представени по делото са Уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС, документи необходими за завеждане на щета
№**********/12.06.2020 г., с което са описани щетите. Представен е опис на щета
№**********/12.06.2020 г., както и калкулация на щета за увреденото МПС „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ВР****СВ с придружен доклад с определен размер на обезщетението –
2086,70 лв. Представено е платежно нареждане с референция №FT20258813770402 от
14.09.2020 г., с което на пострадалия участник в ПТП Ц. А. П. е преведена от ищцовото
дружество сумата в размер на 2086,70 лв. с основание „**********“ и още пояснения
„BG/02/120000909071“.
От справка в Гаранционен фонд се установява, че към датата 06.06.2020 г. МПС с ДКН
ВР****СА е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател „Бул
Инс“АД, начална дата на покритие 01.04.2020 г. и крайна дата 31.03.2021 г.
Установи се, че с регресна покана от 29.09.2020 г. ищецът е предявил извънсъдебната си
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е
възстановил изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
От събраните по делото доказателства се установи, че към датата на събитието ищецът
е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на автомобила,
управляван от ответника. Установи се и че същият е извършил застрахователно плащане в
размер на 2086,70 лв. по сметка Ц. А. П. /съгласно преводното нареждане/.
3
Установи се по делото и третият елемент от фактическия състав на материалното право,
а именно, че към момента на събитието ответникът е управлявал процесния автомобил под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма и без да притежава правоспособност за управлението му. Тези обстоятелства
безспорно се установяват от представения по делото констативен протокол.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпване на ПТП е извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал
МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма, а съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, когато не
притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, или на което
временно е отнето свидетелството за управление на МПС. Нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) предвижда, че на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда.
Установи се, че настъпилото събитие е в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника, който е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и който не
е бил правоспособен да управлява моторното превозно средство, както и че размерът на
причинените вреди съответства на платената от застрахователя сума, за което не е налице
изрично оспорване между страните.
В случая всички елементи от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника са налице – противоправно деяние, вреда, причинна връзка и
вина. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на обезщетението, което
ищецът е платил на увредения, и от размера на обезщетението, което ответникът като
делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на увредения. Причинителят на вредите не
може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията му към увреденото лице.
Съдът намира, че сумата, претендирана като ликвидационни разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи
в общия размер на дължимата от ответника сума. Предвид това, съдът намира, че искът се
явява основателен изцяло.
Ответникът в първото по делото заседание представя 5 броя разписки за плащане с
основание „щета номер ********** В. П. В.“, а именно: разписка от 28.03.2025 г. за сумата в
размер на 100,00 лв., разписка от 24.04.2025 г. за сумата от 100,00 лв., разписка от 08.07.2025
г. за сумата от 100 лв., разписка от 23.09.2025 г. за сумата от 500,00 лв. и разписка от
02.11.2025 г. за сумата от 800,00 лв.
В становище получено след проведеното заседание /пощенско клеймо от 14.11.2025 г./
ищеца посочва, че ответникът е заплатил сумата от 1400 лв.
Представените доказателства за плащане не са оспорени от ищеца, поради което съдът
приема, че установеното от него плащане е надлежно извършено и е достигнало до ищеца, с
оглед че същия заявява, че са налице плащания от страна на ответника.
При това положение съдът намира, че липсва спор между страните, че всички
предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции, са се осъществили,
както и предвид извършеното плащане на претендираните суми, извършено в хода на
настоящото производство, което съдът съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, респ.
налага се извод, че в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответника за платена сума
на основанието, посочено в петитума на исковата молба.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните
4
състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването
на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието
става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването
на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня
на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Исковата претенция за заплащане на главница в размер на 2111,70 лв. е основателна и
доказана до сумата в размер на 511,70 лв., с оглед представените в хода на производството
доказателства за заплатена от ответника част от главница /платена главница в размер на
1600,00 лв./, който факт съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Ето
защо, искът следва да бъде частично уважен в размер на 511,70 лв., като бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 2111,70 лв. Следва да бъде присъдена и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2024 г. до
окончателното погасяване на сумата.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК присъждането на разноски на страните
се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай частичната неоснователност на исковата претенция е
обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода на процеса, а именно поради
извършено плащане от страна на ответника след постъпването на исковата молба в съда, се
налага извод, че с поведението си същият е дал повод за завеждане на делото, съответно
дължи на ищеца разноските, които ищецът е направил във връзка със завеждането на делото.
По разноските:
По делото не е представен списък по чл. 80 ГПК от ищеца, нито доказателства за
други извършени разноски. Исковата молба е подадена от адв.М. Г., с пълномощно по
делото, без представен договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплатен
адвокатски хонорар. По делото са постъпили становища и молби от юрисконсулт на
ищцовото дружество, като по делото не е представено пълномощно за юрисконсулт, поради
което съдът намира, че не следва да бъде определяно възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В., ул. „И.В.“№6, вх.Е,
ет.6, ап.161, общ. В., обл. В. и настоящ адрес с.Г., ул. „Люляк“№1, общ. Б.С., обл. В. да
заплати на „ЗД„Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д.Б.“ № 87 на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от
511,70 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
преписка, наречена „щета № **********” в това число и ликвидационни разноски в размер
на 25 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.11.2024 г., до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 511,70 лв. до
пълния предявен размер от 2111,70 лв., КАТО ПЛАТЕНИ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
5
ПОСОЧВА на осн. чл. 236, ал. 1, т.7 ГПК, че сумите могат да бъдат заплатени по
банковата сметка на ЗД „БУЛ ИНС“АД, а именно: IBAN: BG55 STSA 9300 0016 1883 03 при
„Банка ДСК“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
6