Р Е Ш Е Н И Е
№………… 16.03.2020г.
ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІ възз. граждански състав
на ЧЕТВЪРТИ МАРТ две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: В. П.
Прокурор: ……………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 46 по описа за 2020
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и
следващите от ГПК.
С Решение № 239/08.11.2019 г., Левченски
районен съд по гр. дело № 402/2019
г. по описа на същия съд е осъдил Главна дирекция Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ - МВР, гр.София, ул.”Пиротска”№171А, да заплати на Л.К.Г., с адрес: ***, ЕГН: **********,
на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР, сумата от 1617,29 лв. главница, представляваща възнаграждение за
извънреден труд от 244,673 часа за периода 05.06.2016г. - 31.03.2019г., получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната
лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
05.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил
предявения иск за разликата до пълния претендиран с исковата молба размер от
1913.52 лв., като неоснователен и недоказан.
Осъдил е
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“, МВР, гр.София, да заплати на Л.К.Г., с адрес: ***, ЕГН: **********, сумата от 290,08лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска.
Осъдил е
на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция“ Пожарна безопасност и защита
на населението“, МВР, гр.София, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд –
гр.Левски, сумата 64,69 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху
уважената искова претенция, както и 221,60лв. разноски за възнаграждение на
вещото лице.
Постъпила е
въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР чрез
процесуалния представител – гл. юрк. И.В., в която се изразява становище, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът
счита, че не е налице празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното време, режима на дежурства на държавните служители на
МВР, както е приел Районният съд в мотивите си, че липсва изрична норма за
преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в която е
регламентирано, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд
през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението
на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, а не както по смисъла на КТ –
7 часа. Неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на КТ, тъй
като в ЗМВР – в чл.187 ал.3, законодателят е определил продължителност на
нощния труд не повече от 8 часа. Няма основание да се приложи общата разпоредба
за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба
на чл.187 ал.1 от ЗМВР. Няма празнота в специалната уредба, а съгласно нея
съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време към
нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа към 8 часа, което е
равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа, което е равно на
коефициент 0,143. Освен това, законодателят ясно разграничава извънреден от
нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а
тези за нощен труд – в заповед на Министъра на вътрешните работи. В процесния
случай, за да е налице извънреден труд е необходимо служителят да е положил
нощен труд извън определените за МВР часове нощен труд – 8 часа. Въззивникът
моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да отмени решението на
Левченски районен съд, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго
такова, с което да отхвърли иска за допълнително възнаграждение за извънреден
труд, като неоснователен, необоснован и недоказан. Претендират се направените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок не е постъпил писмен
отговор от въззиваемия Л.К.Г..
В съдебно заседание въззиваемият Л.К.Г. не се
явява и не изразява становище по въззивната жалба.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в
жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично
основателна.
В тази връзка следва да се
уточни, че в отхвърлителната си част решението не е обжалвано, влязло е в сила
и не е предмет на настоящето въззивно производство.
Безспорно по делото е че за
процесния период страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият е заемал длъжността „водач на специален автомобил” в
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” - Б. при Областна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – София МВР, като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд -
дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Спорни са въпросите: полагал ли е
въззиваемият – ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли
да му се заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв
размер?
Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на
изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
- чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение –
чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.
/влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането
в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена
с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г. /.
Става
ясно, че в рамките на процесния период, от 05.06.2016
год. до 31.03.2019 год. са действали следните наредби: 1. за периода от
01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.;
2. за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; 3. за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Субсидиарното приложение на
гражданското законодателство и по този въпрос следва от цялостната логика на
ЗМВР, който неколкократно – чл.188, чл.190 и т.н. препраща към Кодекса на труда
спрямо права на държавните служители във връзка с полагания труд.
Настоящия
въззивен състав не споделя възраженията на въззивника - ответник относно
неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 –
5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Ето защо, като наредба по общото трудово законодателство, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице празноти или са предвидени
по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните
възнаграждения, и редът за получаването им.
Основателно
обаче е възражението, че правилото за преизчисляване на нощния труд в дневен е
неприложимо за периода 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на
еднаквата по степен норма на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/,
съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната
на този текст в сила от 17.07.2018г. това ограничение е отпаднало.
При
сумирано изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на
работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се
извършва преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава
става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради това
правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съгласно
приетото от районния съд заключение на съдебно –икономическа експертиза за процесния
период ищецът-въззиваем е положил нощен труд както следва: за 2016 г. - 328
часа, за 2017 г. – 591 часа, за 2018 г. – 652 часа и за 2019г. – 160 часа или
общо за целия период ищецът е положил нощен труд от 1711 часа. След превръщането на нощния труд в дневен и
преизчисляването с коефициент 1,143 става ясно, че за процесния период въззиваемият
е положил общо 1955.673 часа труд. Тъй като за периода 01.01.2018г. –
30.06.2018г. работодателят не е имал задължението да отчита и заплаща този
труд, приравнен с посочения коефициент то следва от общото количество да се
приспадне положения през този период нощен труд от общо 320 часа или нощният
труд който следва да се приравнява е в общ размер на 1391 часа и умножен с
коефициент 1.143 става 1589.91 часа. Разликата е от 198,91 часа, която представлява извънреден труд, който не е
отчетен от работодателя и не е заплатен. Умножен по средна часова ставка за
извънреден труд от 6.61лв., съгласно заключението се получава дължима сума 1314.78лв.
или с 302.51лв. по-малко от присъдените 1617.29лв.
Тези съображения обуславят намаляване на дължимите суми, като главница,
съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, като за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. следва да бъдат
приспаднати сумите, получени от вещото лице чрез преизчисляване на нощния труд
към дневен с коефициент от 1,143, като предявеният иск с правно основание
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява неоснователен
и недоказан за сумата над 1314.78 лв. до 1617.29 лв. /за сумата като главница в размер на 302.51 лв./ и следва да бъде отхвърлен в тази си част.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено обжалваното решение на ПлРС в
частта му, в която Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР- София е осъдена
да заплати на Л.К.Г. от гр. Б. сумата над 1314.78лв. до присъдения размер от 1617.29лв., представляващи дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 05.06.2016 г.- 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
като вместо него и по съществото на правния спор, следва да бъдат отхвърлен,
като неоснователен предявения от Л.К.Г. иск срещу Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР- София за сумата
от 302.51лв.,
представляваща разликата над сумата от 1314.78лв. до предявения размер от 1617.29лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските и в частта за
държавната такса над сумата от 52.59лв. до присъдените 64.69лв.
Следва да бъде потвърдено решението на Левченски районен съд в останалата
му обжалвана част.
При този изход на делото, съобразно уважената част от иска от 1314.78лв. на ищеца се дължи
присъждане на разноски от 412.26лв. /900лв. по списъците по чл.80 ГПК, но
платени 600лв./. Отхвърлената част от иска е за общо 598.74лв., като на
ответника се дължи присъждане на юрисконкулско възнаграждение в минимален
размер от по 100лв. на инстанция и д.т. 33лв. за въззивното производство или
съобразно отхвърлената част 72.91лв. Поради това следва да бъде осъдена Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР- София да заплати
направените деловодни разноски по компенсация от Л.К.Г. за двете инстанции в
размер на 339.35лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 239/08.11.2019 г., постановено
от Левченски районен съд по гр. дело № 402/2019
г., в частта му, в която Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ в МВР- София е осъдена да заплати на Л.К.Г. ,
ЕГН ********** от гр.Плевен
сумата над 1314.78лв. до присъдения размер от 1617.29лв., представляващи дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 05.06.2016 г.- 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
както и в частта му относно присъдените разноски и в частта за
държавната такса над сумата от 52.59лв. до присъдените 64.69лв, като вместо
него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Л.К.Г. , ЕГН ********** от гр.Б. против Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР- София , иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР
вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ за заплащане на сумата от 302.51лв., представляваща разликата
над сумата 1314.78лв. до присъдения размер от 1617.29лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 05.06.2016 г.- 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК Главна дирекция “Пожарна безопасност и
защита на населението“ в МВР- София ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски
по компенсация от Л.К.Г. , ЕГН ********** от гр. Б. за двете инстанции в размер на 339.35лв.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Левченски районен съд в
останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :