Решение по дело №548/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 27
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Иво Харамлийски
Дело: 20201200600548
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Благоевград , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев

А. Трионджиев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Весела Стефанова Стоилова (ОП-Благоевград)
Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201200600548 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на
постъпила жалба от А. Т. Я., от гр.П., срещу присъда № 159/08.06.2020
година, постановена по НОХД № 659/2018 година по описа на Районен съд –
гр. П..
Сочи се във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е
постановил неправилна присъда, а наложеното наказание било явно
несправедливо и твърде тежко. Изложени са съображения в насока, че
последното осъждане на лицето било отпреди 17 години. Заедно с това
подсъдимият имал семейство, за което трябвало да полага грижи и да го
подпомага финансово. Моли се ОС да отмени присъдата на
първоинстанционния съд, като постанови нова, с която се признае
подсъдимия за невиновен или алтернативно му се наложи по-леко наказание.
В съдебно заседание Я. се явява лично, като поддържа изцяло въззивната
жалба. Моли да му се намали присъдата.
1
Представителят на ОП намира жалбата за неоснователна. Развива
съображения за правилност на постановената първоинстанционна присъда,
поради което моли съда да я потвърди изцяло.
За да се произнесе, ОС съобрази следното :
С присъдата, отмяна на която се иска, РС е признал подсъдимия А. Т.
Я.,роден на 14.07.1975 г., в гр.П., с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ж.к.“И.“
№ 2, вх., ет.4, ап.11, българин, български гражданин, женен, осъждан, със
средно образование, безработен, с ЕГН – **********, за виновен в това, че
на 12.04.2018 г., около 17.50 часа, в гр.П., по ул.“..“, в района на хотел „Б.“, в
посока към изхода на гр.П. за с.К., е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Т..“ с регистрационен № Е .. КН,
собственост на „Ж.А.“ ООД - гр.Благоевград, след употреба на наркотични
вещества по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични - Приложение № 1, към чл.3, т. 1
– Списък І - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина, а именно кокаин,
установено по надлежния ред - със съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза изх.№ И-4578/31.05.018 г. на ВМА-гр.София,поради което и на
основание чл.343б, ал.3 НК и чл.54 НК му наложил наказания “лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, както и „глоба“ в размер на 750 лева.
На осн. чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ ЗИНЗС определил първоначален строг режим
за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
На осн чл.343г НК, във вр. с чл.37,ал.1,т.7 НК лишил подсъдимия А. Т. Я.
от право да управлява МПС за срок 2години, считано от 13.04.2018г.
На осн. чл.189 НПК осъдил подсъдимия да заплати направените по
делото разноски на етап досъдебно производство в размер на 228.84лв. по
сметка на ОД на МВР-Благоевград ,както и направените разноски в съдебното
производство в размер на 412.90лв. по сметка на РС- гр.П..
За да постанови присъдата си, РС приел за установено следното във
2
фактическо и правно отношение :
Подсъдимият А. Т. Я. е роден на 14.07.1975г в гр.П.,където и живее,със
средно образование е,съжителства на семейни начала,баща е на едно
дете.Осъждан е многократно за престъпления от общ характер-общо седем
пъти. Изтърпял е едно общо наказание от 3 години Лишаване от свобода
,наложено на осн чл.25,ал.1,във вр. с чл.23,ал.1 НК по НОХД №940/2004г,
НОХД №1647/2007г, НОХД №1981/2008г,всички по описа на РС-П. и НОХД
№138/2008г по описа на РС-Д..Освободен от затвора на 28.02.2014г по
изтърпяване на наложеното му наказание.
А. Я. е правоспособен водач на моторно превозно средство категории
„А,” „В”, „М“ и „АМ“.Придобил е правоспособност от 21.08.2007г.
Притежава валидно СУМПС №283426../16.11.2017г.Многократно е
санкциониран за нарушения на ЗДвП с издадени срещу него наказателни
постановления в периода от 2000г до 2014г.
На 12.04.2020г А. Я. се намирал на нивата си,находяща се в землището на
с.П. ,заедно със свид.В.Т./багерист/.Заедно тръгнали от нивата следобяд /не
уточнява час/ и поели в посока гр.П. като подсъдимият управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Т..“ с регистрационен № Е .. КН,
собственост на „Ж.А.“ ООД гр.Благоевград. По време на пътуването Я.
получил обаждане по телефона,че ще бъде спрян за проверка,който факт
обаче не го притеснил,а само го споделил със спътника си.По това време
полицейските служители Ж.К.Д. и С.Т.М. били включени в автопатрул и
работели по организацията на обществения ред и безопасност на движението
в гр.П.. Около 17.50 часа, на 12.04.2018 г., на ул.“..“, пред хотел „Б.“ спрели
подсъдимия А. Я., който се движел в посока към изхода на гр.П. за с.К. и след
като проверили документите му потърсили съдействието на колегата си К.Ц.,
за да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества.Проверка
на самоличността е извършена и по отношения на пътуващото с него лице ,но
след проверката същият е освободен,като не е присъствал при извършеното
тестване за употреба на наркотични вещества.
След като пристигнал на място свид.Ц. запитал подсъдимия дали в
последните няколко дни е употребил наркотично вещество, но получил
3
отрицателен отговор. Свидетелят извършил проба за употреба на наркотични
вещества и техните аналози с техническо средство „Drager DrugCheck 3000“ с
фабричен номер 8325554. Последното отчело наличие на наркотично
вещество – кокаин.Тестването било извършено и в присъствие на адв.И.Д., на
който подсъдимият се обадил за консултация и съдействие. Я. оспорил
резултата, поради което свид.Ц. връчил на лицето талон за медицинско
изследване и съставил акт за установяване на административно нарушение.
След това Я. бил придружен до Центъра за спешна медицинска помощ,
където му били взети кръв и урина за изследване. При химическото
изследване на същите е установена и доказана употреба на наркотично
вещество кокаин.
По делото била приобщена изготвената на досъдебното производство
съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза изх.№ И-4578/31.05.018 г. на
ВМА гр.София, като са изслушани вещите лица изготвили същата инж.химик
Венета Глухарова и доц.доктор В.А.. Съгласно тази експертиза при
извършените изследвания на предоставените биологични проби от
подсъдимия е установено присъствие на наркотично вещество кокаин, както и
неговите метаболити. Вещото лице А. посочи,че при лица без зависимост с
инцидентна и еднократна употреба,може да се приеме,че употребата на
наркотичното вещество е станало до 24 часа преди вземане на кръвната
проба.Най-разпространеният начин за прием на кокаина е чрез
смъркане.Кокаин приет през устата е по-малко вероятно.Инжекционното
приемане не е популярно,кокаин може да се пуши с лула и смъркане,като
това са двата най-популярни начина за прием на кокаин.Кокаинът не е
стабилен във водна среда,чрез престоя във водна среда част от кокаина ще се
разпадне и в зависимост от приетата доза е по-малко вероятно кокаин да
стигне до урината.
С оглед събраните по делото гласни доказателства съдът назначил
съдебна химикотоксикологична/токсикохимична/ експертиза, изготвена от
в.л. гл.ас.Б.М., изслушано в с.з. на 08.06.2020 г. Съгласно становището на
вещото лице дори и да се приеме, че кокаинът поставен в чашата с ракия на
подсъдимия Я., между 22:00-24:00 часа на 11.04.2018 г. е бил с най-висока
чистота( ~100 % кокаин, без примеси), разтворил се е напълно и е бил
погълнат, то приемът през уста на около 100-150 mg (0.10-0-15g) чист кокаин
4
не би предизвикал концентрация на кокаин в орална течност, която би се
детектирала като положителен резултат с техническо средство „Drager Drug
Check 3000“ към времето на проверката (около 18:35 часа на 12.04.2018 г.), в
случай че лицето еднократно е употребило кокаина .
Еднократният прием на 100-150 mg (0.10-0-15g) чист кокаин, през устата
между 22:00-24:00 часа на 11.04.2018 г., не би довел до наличие на
непроменен/неметаболизирал кокаин в урина, взета 18-20 часа по –късно, а
именно в 19:00 часа на 12.04.2018 г. Освен това, отсъствието на специфичния
метаболит кокаетилен в същата урина, показва, че наркотичното вещество
кокаин не е прието съвместно с алкохол(етанол), а идентифицираният в
урината метаболит – метилекгонидин е биомаркер за употреба на кокаин чрез
инхалиране (пушене).
Горната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на
частичните обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите-
полицейски служители,изготвените експертизи и писмените доказателства по
делото.
При така установеното във фактическо отношение първата инстанция
приела, че с действията си Я. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, предмет на ОА.
ОС намира въззивната жалба за процесуално допустима, но разгледана
по същество - за неоснователна.
В хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен e била
изяснена обективната истина по делото. Индиция за това е и обстоятелството,
че страните не са направили нови доказателствени искания и не представят
нови доказателства.
РС е положил достатъчно усилия за изясняване на обективната истина по
делото. В хода на съдебното следствие са били събрани гласни и писмени
доказателства, приети са заключения на експертизи, включително и на
новоназначена такава. Съдът е подложил на задълбочен анализ събрания
доказателствен материал, като детайлно в мотивите си е отразил кои факти и
обстоятелства въз основа на кои доказателства намира за установени.
5
Направените въз основа на същия правни изводи са логични, обосновани и
верни. При формирането на вътрешното убеждение на съда относно
въпросите по чл.301 от НПК не са били допуснати нарушения.
Както в жалбата си, така и в съдебно заседание А. Я. не оспорва мотивите
на първата инстанция, касаещи фактическата обстановка, съпричастността на
подсъдимия към деянието, предмет на повдигнатото обвинение, както и
неговата правна квалификация.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя за явна
несправедливост на наложените му с присъдата санкции.
Твърде схематично и при известно вътрешно противоречие
първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че при определяне на
вида и размера на наказания е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината
на Я. обстоятелства, за да отбележи веднага, че като отегчаващо
обстоятелство приел предходните осъждания на лицето, а смекчаващи не
констатирал. Независимо от това и разрез с правилата на чл.54, ал.2 от НК,
първата инстанция определила размери на наказанията „лишаване от
свобода“ и „глоба“ около и под средните, предвидени в нормата на чл.343б,
ал.3 от НК. Същевременно РС все пак приел наличието на смекчаващо
отговорността обстоятелство – тежко материално положение на подсъдимия –
безработен, без доходи, семеен, баща на едно дете, но и неясно защо
съобразил същото само за второто, предвидено в закона наказание – „глоба“.
Независимо от така констатираното, въззивната инстанция не намира
основания за корекции на размера на наложените с обжалваната присъда
наказания в насока тяхното намаляване. Като краен резултат същите се явяват
справедливи и адекватни на извършеното от Я., доколкото фактически
размерите им са определени при баланс на смекчаващите и отегчаващи
отговорността на жалбоподателя обстоятелства. Изложените в жалбата
обстоятелства, свързани с това, че подсъдимият е семеен и следва да се грижи
за малолетно дете са били отчетени и от РС. По своята същност те не се
явяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства,
което да обоснове изменение на присъдата в желаната от подсъдимия насока.

6
Проверявайки изцяло атакувания съдебен акт съобразно правомощията
си на въззивна инстанция, ОС не констатира основания за неговото изменение
или отмяна. Като законосъобразен и правилен, същият следва да бъде оставен
в сила.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК,
Окръжният съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 159/ 08.06.2020 година, постановена по
НОХД № 659/2018 година по описа на Районен съд – гр. П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7