РЕШЕНИЕ
№
891
град
Пловдив, 17.05.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретар Таня Костадинова и участието на
прокурор Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 672 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по
касационна жалба на Н.Д.П. с адрес ***, подадена чрез адв.Т. срещу Решение № 5
от 31.01.2022 г. постановено по АНД № 20215310200634/ 2021 г. по описа на
Районен съд – Асеновград, 3 н.с., с което е потвърден издадения спрямо него Електронен фиш /ЕФ/ Серия К №4576312 за нарушение на чл.21
ал.2, вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, установено с
автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание
чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба в размер на 300.00 лева“. Със същото решение жалбоподателят е осъден и да заплати на ОД
на МВР – Пловдив сумата в размер на 80 лева разноски.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се развиват доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на
всички наведени с жалбата възражения и се настоява за отмяната му и отмяна на
наказателното постановление. Представят се писмени доказателства. Претендират
се сторените разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, не взима становище по касационната
жалба и не участва в съдебно заседание.
Контролиращата
страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и счита, че
първоинстанционният съдебен акт като законосъобразен, следва да бъде оставен в
сила.
Касационният
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
състав установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР – Пловдив ЕФ, серия К №4576312 е прието, че касационният жалбоподател в
качеството му на собственик на регистрирано МПС – лек автомобил „Мерцедес МЛ320
ЦДИ 4 матик“ с рег.№РВ***ТА на 31.01.2021г. в 15,30 часа на Републикански път I-8 километър 236+800 в посока на движение от запад
на изток следва да носи отговорност за извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр.
ал.1 ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система „Кордон
–М2“ с инд.№MD1196, като при максимално въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 от 40 км/ч, и при отчетен толеранс от 3 км/ч в полза
на водача, е управлявал посоченото МПС със скорост над разрешената – в размер от
74 км/ч, превишение от 34 км/ч, за което е бил санкциониран на основание чл.189
ал.4 във връзка с чл.182 ал.2, т.4 ЗДвП с административно наказание „глоба в
размер на 300 лева“.
За
да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на
районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни
доказателства се установява извършване от страна на П. на вмененото му
нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му наказание съответства на
осъществената от нея противоправна дейност, както и че не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия
орган. Представените от жалбоподателят писмени доказателства за действието на
въведеното ограничение на скоростта отхвърлил като неоснователни.
Така
постановеното решение е неправилно.
Това
е така, тъй като от представените в касационното производство писмени
доказателства: писмо- становище изх.№11-00-310/22.03.2022година, издадено от
директор на Областно пътно управление -Пловдив, безспорно се изяснява, че
действието на посочения в ЕФ пътен знак В26 не е по отношение на посоченият
пътен участък от Републикански път I-8 километър 236+800.
В настоящият случай липсва законосъобразно въведено ограничение на максималната
допустима скорост от 40 км/ч.. Посоченият в обжалваният административен акт
пътен знак В26, поставен на км.236+981 не е бил с действие в посоченият пътен
участък, който е разположен след кръстовището, намиращо се на км.236+100. В
настоящият случай АТСС е било разположено на пътен участък, в който не е имало
въведено ограничение на скоростта за предвижване по посоченият републикански
път, като за него важи общото ограничение от 90км/ч. ОПУ-Пловдив към
АПИ е единствено компетентната институция, която може да наложи ограничение на
даден участък от републиканската пътна мрежа със законосъобразно поставен знак
към дадена дата и да определи каква е зоната му на действие. Тази му
компетентност произлиза от разпоредбата на чл.4 от Наредба № 1 от 17 януари
2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от МРРБ, в която се
сочи, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението,
включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък. При
наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че законосъобразно поставен
пътен знак в процесния участък към процесната дата няма, настоящият състав
намира, че с представените доказателства са оборени констатациите на
административният орган за извършено административно нарушение от жалбоподателя.
Изложеното
до тук, като ново обстоятелство, което не е било представено в производството
пред въззивния съд, не е съобразено от ПРС при постановяване на обжалваното в
настоящото производство решение, води до незаконосъобразност на процесният
съдебен акт, който следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на
оспорения ЕФ..
С
оглед изхода от спора и направените от страните искания за присъждане на
разноски, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На
касатора се дължат направените такива. В случаят той е бил представляван от
адвокат в хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 ЗАдв, които се констатираха в размер
на 600 лева за две съдебни инстанции съгласно представен пред тях списък с
разноски, като следва да се определи съобразно правилата на чл.38 ал.2 вр. чл.18
ал.2, т.1 вр. чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
Пловдивският Административен съд – ХХIII състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №5/31.01.2022г.,
постановено по АНД №20215310200634/2021г. по описа на Районен съд – Асеновград,III н. състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К №4576312 за нарушение на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от
Закона за движение по пътищата, с който на Н.Д.П.
ЕГН********** *** на основание чл.189
ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба в размер на 300.00
лева“.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с
адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“№7 да заплати на основание чл.38 ал.2 от
Закон за адвокатурата на Адвокат Т.В.Т. с адрес *** сумата от 600/шестстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.