№ 10708
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110160928 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 60928/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от В. Р. С. срещу „Д.“ ЕООД, като се твърди, че страните се
намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 53/04.01.2019 г. за
длъжността „Счетоводител“. Поддържа, че уговореното основно месечно възнаграждение по
договора е било променяно с допълнителни споразумения към него, като възнаграждението
било в размер на 5413,40 лева, като се дължало и допълнително възнаграждение за стаж в
размер на 649,61 лева – за стаж от 20 г. или 12 % върху трудовото възнаграждение. Навежда
доводи, че била прекратила трудовото възнаграждение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
тъй като работодателят не й бил изплащал редовно дължимите трудови възнаграждения,
като същото било прекратено със заповед № 82 от 25.02.2022 г. Развива съображения, че на
основание чл. 221, ал. 1 КТ работодателят й дължал едно брутно трудово възнаграждение с
оглед прекратяването на трудовия договор, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск от 8 дни за 2022 г. в размер на 3210,27 лева. Инвокира
съображения, че за периода м.03.2021 г. до м.05.2021 г. било дължимо трудово
възнаграждение в размер на 87443,56 лева, обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на
6063,02 лева, както и обезщетение по чл. 224 КТ в посочения размер. Освен това ответника
бил изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва върху неизплатеното
възнаграждение в размер на 8923,06 лева за периода 01.04.2021 г. до 10.11.2022 г., съответно
мораторна лихва върху вземането по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 419,87 лева за пеирода от
01.06.2022 г. до 10.11.2022 г. Прави доказателствени искания за приемането на писмени
1
доказателствени средства, както и за допускането изслушването на заключението на ССчЕ
по формулираните в исковата молба задачи. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
претенциите са недопустими, тъй като за периода ищеца не бил установил, че бил изпълнил
трудовите си функции, а трудовото възнаграждение се дължало за положен труд, като прави
извод, че недопустими в тази насока са и акцесорните искове. Освен това прави отвод за
нередовност на исковата молба, тъй като не било ясно за каква работа се дължало
претендираното възнаграждение. Излага съображения, че действително възнагражденията
не били платени, но ищеца не изразявал никакви твърдения за това каква работа била
извършена, а освен това сумите били недължими, тъй като работата не била извършена.
Поддържа, че въпреки, че ищцата била запозната с работата била допуснала множество
грешки при извършването й, както и грешки и забавяния, което обосновава подробно. Прави
доказателствено искане за допускането на събирането на гласни доказателствени средства
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелства,
че ищцата е извършвала работата си бавно, неточно и непълно от което е имало последици.
Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение отводите за недопустимост и нередовност на исковата молба, съдът
счита, че същите са неоснователни. Исковата молба отговаря на изискванията по чл. 127, ал.
1, т.4-5 ГПК и чл. 128 ГПК, както и чл. 130 ГПК, поради което и въпросът повдигнат от
ответника не касае упражняването на правото на иск, а въпроса по същество, каквито са
всъщност доводите на ответника,
За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в
обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно
възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал реално
работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил
дължимото трудово възнаграждение, респ. допълнително трудово възнаграждение.
Ищецът носи доказателствената тежест, т.е. има процесуалното задължение (арг. чл.
154, ал. 1 ГПК) да установи посочените материални предпоставки, а ответника следва да
установи, че е заплатил претендираните суми.
Искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е обусловен от доказване, че
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и размера
на брутното трудово възнаграждение, което е в тежест на ищеца, а ответника следва да
установи пълно и главно, че е заплатил претендираното обезщетение.
Спорното материално право за претендираното обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) между страните да е било налице трудово
правоотношение, което да е прекратено; 2) ищецът да е имал право на платен годишен
отпуск за съответната година, които да не е ползван; 3) работодателят да не е заплатил
обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение. Първите две материални
предпоставки следа да бъдат доказани от ищеца, а третата от ответника.
Съдът намира, че между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно: 1) че страните са се намирали в
2
трудово правоотношение; 2) че трудовото правоотношение е заповед № 82 от 25.02.2022 г.
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне представените към исковата
молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото.
Съдът счита, че направеното доказателствено искане за допускане изслушването на
заключението на ССчЕ по формулирани от ищеца задачи е допустимо, относимо и
необходимо за разрешаването на предмета на правния спор. Същевременно съдът намира, че
са налице предпоставките за служебно формулиране на задача към вещото лице – арг. чл.
195, ал. 1 ГПК, като последното посочеи размера на мораторната лихва върху всяка от
дължимите главници.
По отношение доказателственото искане на ответника за допускане събирането на
гласни доказателствени средства, съдът намира, че следва да се произнесе в първото открити
по делото заседание след като отдели спорното от безспорното и изслуша становището на
страните – арг. чл. 143 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 24.04.2023 г. от 10:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводите за недопустимост и нередовност на исковата
молба, които са направени в отговора на исковата молба от ответника.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК:
1) че страните са се намирали в трудово правоотношение; 2) че трудовото правоотношение е
заповед № 82 от 25.02.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението съдебно-счетоводна експертиза по
задачите поставени в исковата молба от ищеца и служебно поставената задача от съда, при
депозит в размер на 300,00 лева, вносими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.В. която да бъде уведомена да работи по поставени
задачи и да представи заключението в срока по чл. 199 ГПК.
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
3
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра
за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА В СЛУЧАЙ ЧЕ ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4