РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Сливен, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Белла В. Стоименова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело №
20242230103521 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Д. Д. П. срещу М. Х. М., с която са
предявени претенции за прекратяване на брака между страните, сключен на
**** г. в с. Т, общ. Сливен, от който имат родени две ненавършили пълнолетие
деца - **** и **** *** ****, с развод, без произнасяне по въпроса за вината.
Ищцата твърди, че през последните няколко години от брачния им живот
отношенията между нея и ответникът се влошили. Сочи, че поведението на
ответника е причината тя да напусне него и семейното им жилище в **** през
месец май 2023 г., като взима децата със себе си и се установява в дома на
родителите си в с. Т, общ. Сливен. След направен неуспешен опит отново да
заживеят заедно в дома на ищцата в с. Т съпрузите окончателно се разделят в
началото на месец януари 2024 г. Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения помежду им граждански брак поради това, че същият е
дълбоко и непоправимо разстроен, да присъди родителските права по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца на нея и да определи
местоживеенето на децата при нея, а на ответника да бъде определен режим
1
на лични контакти с децата и същият да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка на всяко от децата в размер на 240 лв., считано от подаване на
исковата молба, както и издръжка за минал период, считано от януари 2024 г.
до завеждане на исковата молба. Претендира разноски.
В законоустановения срок не е подаден отговор от ответника М. Х. М..
В съдебното заседание ищцата лично и с пълномощник поддържа иска си.
Прави уточнение по отношение на издръжката, като моли съда да определи
издръжка в размер на 270 лв. за всяко от децата, считано от 01.01.2025 г.
предвид увеличението на минималната работна заплата за 2025 г.
Ответникът се явява лично и заявява, че оспорва иска за развод. Заявява,
че не иска да се развежда със съпругата си, иска да си намери работа и да си
гледа децата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Представен е и
служебно изискан социален доклад от Отдел „Закрила на детето“ към
Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен, както и допълнително
становище относно възможността детето Д М М. да бъде изслушано в съдебно
заседание. Предвид становището на социалните работници, че изслушването
на детето Д в съдебно заседание би се отразило неблагоприятно върху
психическото и емоционалното му състояние, съдът не пристъпи към
изслушване на детето.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Съгласно представеното по делото Удостоверение за граждански брак от
*** г. на Община Сливен страните по делото – Д. Д. П., ЕГН ********** и М.
Х. М., ЕГН **********, са сключили брак с Акт за граждански брак №
***/**** г. на Община Сливен, като съпругата е запазила предбрачното си
фамилно име П.. По делото не се спори, че от януари 2024 г. страните не
живеят съвместно.
От представените по делото удостоверения за раждане се установява, че
страните имат две родени от брака малолетни деца – Д М М., ЕГН **********
и **** ЕГН **********.
От приетия по делото социален доклад се установява, че децата Д и Ц се
отглеждат в къща в с. Т, общ. Сливен от майка си Д., която е подпомагана в
2
грижите за децата от своята майка. Задоволяват се потребностите на двете
деца, свързани с храна, облекло, нормални жилищни условия, здравни грижи,
подходящ дневен режим, осигуряване на редовно присъствие в училище и
гарантиране на тяхната сигурност и спокойствие. Установява се, че между
майката и децата има изградена силна емоционална привързаност.
От показанията на свидетелката на ищцата Тодорка П., майка на ищцата,
се установява, че по време на брака им отношенията между ищцата и
ответника са се влошили. Свидетелката съобщава, че ответникът употребявал
алкохол и ставал агресивен към ищцата. Вследствие на влошените си
отношения през през месец май 2023 г. са се разделили, след което през месец
август 2023 г. са направили повторен опит да заживеят заедно в дома на
свидетелката П.. По думите й ответникът обещавал, че ще спре да пие и ще
промени поведението си, но това не се случило. През януари 2024 г.
ответникът напуснал дома на свидетелката, в който живеели също ищцата
заедно с децата, и оттогава двамата живеели разделени. Откакто е напуснал
дома й ответникът не е полагал грижи в отглеждането на децата и не е
заплащал издръжка.
От показанията на свидетеля Д Д, първи братовчед на майката на ищцата
и техен съсед, се установява, че ищцата и ответникът живеят разделени. След
първоначалната им раздяла са направили опит да заживеят отново заедно през
2023 г. в дома на Д. и майка й, но за кратко, след което ответникът окончателно
ги е напуснал. Периодично се появявал, като идванията му били съпроводени
със скандали.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, преценени по реда
на чл. 172 ГПК като логични и непротиворечащи нито помежду си, нито на
останалите събрани по делото доказателства.
От събраните служебно от съда справки за доходите на страните се
установява, че ищцата е ангажирана по трудов договор и получава месечно
възнаграждение в размер на минималната работна заплата, а за ответника
няма данни за доходи в последните 12 месеца. Последният в с.з. съобщава, че в
момента е безработен и в процес на търсене на работа.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска прекратяване
3
на брака с развод, когато установи, че страните са в брак, който е дълбоко и
непоправимо разстроен. Дълбоко е разстройството, което засяга сериозно
отношенията на съпрузите и не позволява съществуване на доброволна връзка
на взаимност помежду им. То е непоправимо, когато не може да бъде
преодоляно. Във всеки конкретен случай разстройството на брака се
предизвиква от различни причини и се отразява по различен начин, но винаги
води до съществуване на брачната връзка само формално, без взаимност.
Съобразно установената по делото фактическа обстановка съдът счита, че
предявеният иск за прекратяване на сключения между страните брак поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство е допустим, а по същество и
основателен.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
брачната връзка между страните е разкъсана, като е налице отчуждение и
фактическа раздяла, настъпила преди повече от година. От вече направения
неуспешен опит на съпрузите за продължаване на съвместния им живот се
прави извод, че разрушаването на семейната общност е с траен характер и е
довело до преустановяване на всякакви духовни, емоционални и физически
връзки между тях. Брачната връзка е лишена от съдържание и съществува
само юридически.
Бракът според чл. 46 от Конституцията на Република България е
доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите имат равни права и
задължения в семейството, т.е. възникването и съществуването на брачните
отношения е основано на съгласието на двете страни. Ето защо, доколкото
съпругата е категорична в нежеланието си тази обвързаност да продължи,
бракът между страните следва да бъде прекратен. Съдът не дължи
произнасяне по въпроса за вината, доколкото такава претенция не е заявена от
никоя от страните.
Според чл. 322, ал.2, изр. второ ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че в най-
добър интерес и на двете деца е родителските права да бъдат предоставени за
упражняване на майката. Същата и към настоящия момент полага грижи за
4
децата, осигурила е добри жилищно-битови и други условия за отглеждането
им, задоволява потребностите им от храна, облекло, здравни грижи,
възпитание и обучение. С оглед събраните по делото доказателства се
установи една по-висока степен на родителски капацитет на майката да полага
грижи за децата и тяхното възпитание.
Следва да се отбележи, че по повод изготвянето на социалния доклад
социалният работник е провел разговор и с двете деца, като те са споделили
пред него, че желаят да продължат да живеят с майка си и нейните близки.
Изразили са също желание да поддържат връзка с баща си и са заявили, че не
възразяват да му гостуват.
Ето защо съдът намира, че следва да предостави упражняването на
родителските права спрямо малолетните деца Д, *** и Ц, *** на майката и да
определи местоживеенето им при нея, а на бащата да се определи
задължителен режим на лични отношения с децата, който следва да осигури
нуждата на двете деца от пълноценно общуване и с двамата родители.
Независимо от различията в пола и възрастта на децата, режимът с бащата
следва да бъде еднакъв за двете деца. Това съдът намира като най-логично
решение с оглед обстоятелството, че настоящият адрес на бащата е в **** и за
него би представлявало трудност и допълнителна финансова тежест да взима
и връща децата всяко по различно време от дома на майката в с. Т, общ.
Сливен. При тези съображения съдът счита, че бащата следва да взима децата
при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа
на съботния ден до 16,00 часа на неделния ден, като с цел да се избегнат
спорове по повод определянето на първата седмица от месеца следва да се
уточни, че първа седмица е тази, при която всички дни от седмицата попадат в
съответния месец, както и един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
Следва да бъде определен и режим на лични контакти с бащата по време
на основните официални празници в годината, като бащата следва да може да
взима при себе си децата с преспиване на Коледните и Великденските
празници всяка четна година, а на Новогодишните празници всяка нечетна
година, като под „празници“ следва да се разбира периодът от 10,00 часа на
първия официален почивен ден до 16,00 часа на последния официален
почивен ден.
5
Съдът намира, че този режим ще позволи на децата да общуват
пълноценно и с двамата си родители и е съобразен изцяло в техен интерес.
Предвид предоставянето на родителските права спрямо децата на
майката, бащата следва да бъде осъден да заплаща на децата чрез тяхната
майка и законен представител месечна издръжка. Размерът на издръжката се
определя, като се държи сметка както за потребностите на всяко дете, така и за
възможностите на задължения да я заплаща. Тя обаче не може да бъде по–
малка от 1/4 от минималната работна заплата, определена за страната. В
конкретния случай е претендирана издръжка в размер на по 240,00 лева за
всяко от децата, считано от подаване на исковата молба – 03.07.2024 г. до
31.12.2024 г., и месечна издръжка в размер на по 270,00 лева за всяко от
децата, считано от 01.01.2025 г.
Съдът намира, че предвид възрастта и потребностите на децата на този
етап, а също и обстоятелството, установено в хода на производството, че
бащата към момента не е трудово ангажиран и няма постоянни доходи, е
справедливо да уважи така направеното искане, като определи издръжка за
всяко от децата в минималния размер, който считано от 01.01.2025 г. е 270 лв.
За периода от завеждане на исковата молба – от 03.07.2024 г. до 31.12.2024 г.
(общо 6 месеца) следва да се определи издръжка също в минимален размер,
който съответства на ¼ от минималната работна заплата за 2024 г., а именно -
по 240 лв. на всяко дете.
С оглед на установяването, че ответникът не е заплащал месечна
издръжка на двете деца от напускането на дома на ищцата в началото на
януари месец 2024 г., същият на основание чл. 149 СК следва да бъде осъден
да заплати издръжка на всяко от децата за минал период за месеците от януари
до юни 2024 г. включително (общо 6 месеца), която е в минималния размер от
240 лв. месечно или общо сумата от 2880 лева.
Страните не претендират ползване на семейното жилище, а и
понастоящем такова липсва поради фактическата раздяла между тях, поради
което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл. 32***К съдът следва с решението за развод
да разреши и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят след
развода. Съпругата, за която се установява, че при сключване на брака е
запазила предбрачното си фамилно име, след прекратяването на брака следва
6
да продължи да носи предбрачното си фамилно име П..
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр.второ ГПК при липса на установена по делото
вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили. С оглед на посочената разпоредба платената първоначална
държавна такса, както и разноските за адвокатско възнаграждение следва да
останат в тежест на страната, която я е заплатила, а именно – на ищцата.
С оглед този изход на делото ищцата и ответникът следва да бъдат
осъдени да заплатят окончателна държавна такса за производството в размер
на по 25 лева всеки, а ответникът следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса върху присъдения размер на издръжката и държавна такса
върху издръжката за минал период.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака, сключен с Акт за граждански брак №
*** от **** г. на Община Сливен, между Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес: с.
******** и М. Х. М., ЕГН **********, с адрес: ****, *********, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3, във
вр. с чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс.
ПОСТАНОВЯВА след развода Д. Д. П., ЕГН ********** да носи
предбрачното си фамилно име П..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по
отношение на малолетните деца Д М М., ЕГН ********** и **** ЕГН
********** на майката Д. Д. П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Д М М., ЕГН ********** и ****
ЕГН ********** при майката Д. Д. П., ЕГН ********** на адрес: ****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата М. Х. М., ЕГН
********** с децата Д М М., ЕГН ********** и **** ЕГН ********** с,
както следва:
- бащата има право да взима при себе си децата всяка първа и трета
седмица от месеца от 10,00 часа на съботния ден до 16,00 часа на неделния ден
с преспиване, като първа седмица е тази, в която всички дни от седмицата
7
попадат в съответния месец, както и един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на майката;
- бащата има право да вижда и взема при себе си децата на Коледните и
Великденските празници всяка четна година, а на Новогодишните празници -
всяка нечетна година, с преспиване, като под „празници“ следва да се разбира
периодът от 10,00 часа на първия официален почивен ден до 16,00 часа на
последния официален почивен ден.
ОСЪЖДА М. Х. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на малолетните
деца Д М М., ЕГН ********** и **** ЕГН **********, чрез тяхната майка и
законен представител Д. Д. П., ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА за
всяко дете в размер на 270 ЛЕВА, считано от 01.01.2025 г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, месечна
издръжка за всяко дете в размер на 240 ЛЕВА, считано от датата на подаване
на исковата молба 03.07.2024 г. до 31.12.2024 г. (общо 6 месеца), както и ДА
ЗАПЛАТИ месечни издръжки на децата за минал период, считано от м.
януари до м. юни 2024 г. включително (общо 6 месеца), в размер на 2880
ЛЕВА.
ОСЪЖДА М. Х. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен окончателна
държавна такса за производството в размер на 25 ЛЕВА, както и държавна
такса върху присъдения размер на издръжката в размер на 777,60 ЛЕВА и
държавна такса върху издръжката за минал период в размер на 115,20 ЛЕВА.
ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен окончателна държавна
такса за производството в размер на 25 ЛЕВА.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването на съобщение от страните, че е изготвено.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8