№ 6317
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:К. АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от К. АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20221110134112 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК с правно
основание по чл. 7, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. от А. Р.,
гражданин на Руската федерация, роден на **********г. срещу "Б-я Ер" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Аерогара София за вземанията
по издадената на 04.04.2022 г. по ч. гр. д. № 12084/2022 г. по описа на СРС, 53 състав
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: за сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснение на полет № FB 653 от 02.07.2017г. по направление от летище
Бургас до летище Москва Шереметиево, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 02.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 260, 80 лв.
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
начислено за периода от 18.11.2018 г. до 01.03.2022 г.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет от Бургас до Москва, с планиран час на излитане 19:20 часа на
02.07.2017г., който бил изпълнен с повече от три часа закъснение спрямо планираното
разписание. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има
право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 5, параграф 1, б. "в" от Регламент №
261/2004 г., във връзка със задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като полетът е бил с
разстояние от над 1500 км, а именно – 1652 км. Поддържа, че е изпратил нарочна покана до
ответника за доброволно изплащане на обезщетение на 18.11.2018г., като твърди, че
1
ответникът извънсъдебно е признал, че на ищеца следва да бъде изплатено обезщетение на
05.03.2019г., но такова не е изплатено.
След срока по чл. 131 от ГПК от ответника "Б-я Ер" АД е постъпило писмено становище, с
което се оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение по договор за въздушен превоз, оспорва ищецът да се е явил за регистрация
навреме преди началния час за излитане, да се е явил навреме за полета. Сочи, че вземането
е погасено по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с
правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент
и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
По отношение на процесното правоотношение е приложим горепосоченият Регламент,
съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени
правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има
начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е превозът,
осъществен от ответника. Няма спор между страните, че "Б-я Ер" АД е "опериращ въздушен
превозвач" по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен
превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с
пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този
пътник.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента, при прилагането на
този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на
територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3
500 километра.
За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, §
1, б. "б" от Регламента, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1. сключен с ответника договор за въздушен
превоз, по силата на който дружеството се задължило на 02.07.2017г. да изпълни полет с
номер FB653 от летище Бургас, Б-я до летище Москва, Шереметиево; 2. потвърдена
резервация за полета; 3 представяне на гишето за регистрация в час, посочен от въздушния
2
превозвач, а ако не е посочен такъв – не по – късно от 45 минути преди обявения час на
излитане. В тежест на ответника е възложено задължението да докаже пълно и главно, факта
на извършен по предвиденото разписание полет.
От представените по делото писмени доказателства, в т. ч. и преведен на български език
електронен билет, се установява, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за
въздушен превоз, по силата на който ответникът се задължил на 02.07.2017 г. да изпълни
полет с № FB 653 от летище Бургас, Б-я до летище Москва, Шереметиево с планиран час на
излитане в 19:20 часа (местно време) и планиран час на кацане – 22: 00 часа (местно време),
както и потвърдена резервация за полета. Издаденото е и съдебно удостоверение за
предоставяне на официален документ, от който да е виден действителният час на излитане
на полет FB653 от 02.07.2017г. по направление летище Бургас – летище Москва,
Шереметиево. Във връзка с издаденото съдебно удостоверение е извършена справка в
архива база данни за 2017г. на летище Бургас, от която се установява, че действителният час
на излитане на горепосочения полет е 23:13ч.
От представеното по делото писмено доказателство, преведено на български език, а именно
– извлечение от интернет страница за изчисление на разстоянието между летище Бургас и
летище Москва, Шереметиево, се установява, че последното се равнява на 1 652 км.
По делото са представени писмени доказателства, с които ищецът установява изпращането
на извънсъдебна покана за доброволно плащане на задълженията на ответника, както и
извънсъдебно признание на ответника на задължението. Последното представлява частен
свидетелстващ документ, който има характера на извънсъдебно признание на
неблагоприятен за страната факт и като такъв се ползва с висока доказателствена стойност.
Издаването на бордна карта, както и потвърждение за закъснението от ответника,
обективирано в печат върху електронния билет, са по принцип достатъчни, за да се приеме,
че ищецът е бил навреме на гишето за регистрация (в този смисъл и Решение № 4261 от
27.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1165/2018 г. по описа на СГС, IV – "Б" въззивен
състав). Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /Определение от 24.10.2019 г. по
дело С – 756/18 на Съда на Европейския съюз/ "чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) №
261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от
три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация
за този полет, каквато е налице в процесния случай, не може да бъде отказано предвиденото
в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на
претенцията си за обезщетение те не са доказали, по – конкретно посредством бордните си
карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде
доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната
3
юрисдикция следва да провери".
Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004,
което е задължително за националния съд на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че при
положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за
съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез
който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да
проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не е бил превозен чрез съответния
полет. По делото ответникът не е опровергал чрез обратно доказване така въведената
оборимата презумпция. Ответникът не доказва процесният полет да е изпълнен по
разписание. Освен това, по искане на ищеца съдът е задължил ответника по реда на чл.190
от ГПК да представи списък на всички пасажери, допуснати на борда на процесния полет, от
който е видно, че ищецът се е представил на гишето за регистрация поне 45 минути преди
определения час за излитане, надлежно му е издадена бордна карта и е допуснат до борда на
самолета. С оглед непредставянето на посочените документи от страна на ответника и на
основнаие на чл. 190, ал.2 от ГПК вр. чл. 161 от ГПК съдът приема за доказан факта, че
ищецът се е представил на гишето за регистрация поне 45 минути преди определения час за
излитане, надлежно му е издадена бордна карта и е допуснат на борда на самолета.
С оглед изложеното, съдът намира, че всички предпоставки от фактическия състав на
предявения иск са доказани по делото.
Във връзка с подаденото след срока за отговор становище от ответника, в което се релевира
и възражение за изтекла погасителна давност, следва да се посочи следното:
Съгласно разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид дадените разрешения във формираната
последователна практика на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т.
5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент
факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това
означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи всички
свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от
които претендираните права и съответните въведени от страните възражения произтичат.
Затова, съдът не следва да се произнася по възражение на ответника, повдигнато за първи
път след срока за отговор на исковата молба, освен ако не се касае до хипотезата на особени
непредвидени обстоятелства (в този смисъл е и Определение № 60707/21.12.2021 г. по т. д.
№ 785/2021, I т. о. на ВКС).
4
В настоящия случай ответникът в срока по чл. 131 ГПК не навежда каквито и да било
доводи относно наличие на особени непредвидени обстоятелства, обусловили невъзможност
за подаване на писмен отговор в законоустановения срок. В депозираното по делото на
20.10.2022 г. становище ответникът навежда именно правопогасяващо възражение,
основано на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването,
съществуването или погасяването на спорното право. С оглед гореизложеното правото да
заяви това възражение е преклудирано, поради което не следва да бъде взето предвид.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от
Регламента за сумата 400 евро е изцяло основателен. В полза на ищеца следва да се присъди
и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, по делото е установено, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на следващото се на ищеца
обезщетение за закъснение на процесния полет с повече от 3 часа, като същевременно се
установи и отправянето на покана по ел. път до ответното дружество, като последното не
доказва да е изпълнило задължението си за плащане, поради което е изпаднало в забава и
дължи законна лихва за периода от 18.11.2018 г. до 01.03.2022г., чийто размер възлиза на
претендирания от ищеца – 260, 80 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на
лихвен калкулатор на НАП за изчисляване на законна лихва.
По изложените съображения, изцяло основателен се явява и акцесорният иск за лихва.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 325 лв. – за държавна такса и възнаграждение за адвокат в заповедното
производство, и 480 лв. – за държавна такса, съдебно удостоверение и адвокатско
5
възнаграждение в исковото производство. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, тъй като същото е в
минималния размер по Наредба № 1/2004 г. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени
всички включени в списъка по чл. 80 ГПК разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че "Б-Я ЕР" АД с
ЕИК *********, с адрес гр. София, п. к. 1540, Район Слатина, Аерогара София ДЪЛЖИ на
А. Р., гражданин на Руската федерация, роден на **********г., на основание чл. 7, § 1, б.
"б" от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
г. сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за вреди от закъснение на полет
FB653 от 02.07.2017г. по направление летище Бургас - летище Шереметиево по договор за
въздушен превоз на пътници, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата в размер на 260, 80 лева – лихва за забава за периода от 18.11.2018г. до 01.03.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.04.2022 г. по ч. гр. д. № 12084/2022 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав.
ОСЪЖДА "Б-Я ЕР" АД с ЕИК *********, с адрес гр. София, п. к. 1540, Район
Слатина, Аерогара София да заплати на А. Р., гражданин на Руската федерация, роден на
**********г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 480 лева – разноски за исковото
производство и сумата от 325 лева – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6