Решение по дело №1797/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 октомври 2023 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20237180701797
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1700

Град Пловдив 17.10.2023 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII състав, в открито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ                                                     

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

при секретаря П. Петрова и участието на прокурор Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1797/2023 година по опис на съда, взе предвид следното :

Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П.С.П., ЕГН**********,***, подадена чрез защитника адв. К. против Решение №1008/08.06.2023г., постановено по АНД №20235330202232/2023г. по опис на Районен съд- Пловдив- Х н.с., с което е потвърден Електронен фиш № 4290504, издаден от Областна дирекция на МВР-Пловдив, с който му е наложено на осн. чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 50.00лева“ за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е осъден на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 80 лева.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно на основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение на административно наказателния процес, свързано с датата на издаване и датата на връчване. Излагат се съображения за извършено деяние при условията на крайна необходимост, които изключват наказателната отговорност. Счита, че е налице съществено нарушение на административно- процесуалните правиля и на съдопроизводствените правила, свързано с обсъждане на представените доказателства, с което са ограничени правата на нарушителя. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на издаденият административен правораздавателен акт. Не се претендират разноски.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР-Пловдив, редовно призован, чрез пълномощника си юрк. Б. в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна, а постановеното съдебно решение счита за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационния състав, като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с жалба, предявена от касационният жалбоподател срещу процесният Електронен фиш №4290504, издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който е вменено извършено от него административно нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, обстоятелствата по което са се изразили в това, че на 25.11.2020 г. в 10:30 ч. в гр.Стамболийски на бул.Тракия №19- в населено място, при максимално разрешена скорост 50км/ч и въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26, при отчетен толеранс от минус 3км/ч е управлявал лек автомобил Форд Фокус с рег. № *** със скорост от 64км/ч, за което с техническо средство №TFR1-M530 е регистрирано превишение на скоростта от 14 км/ч. За така установеното административно нарушение е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП. Във връзка с установяване на нарушението са приложени снимка с номер на автомобила и справка за собственост на МПС, както и документи за техническата годност на АТСС и Протокол за експлоатация на техническото средство за измерване към 25.11.2020г. с рег. №333р-15014/25.11.2020година. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционният съд като доказателство са приобщени амбулаторен лист от 25.11.2020г. за преглед на дете с придружител жалбоподателя, справка изх.№39044/27.04.2023г на Община Стамболийски с приложения за поставянето на знак В26 в района на административен адрек ул.Тракия №19 гр.Стамболийски и справка рег.№УРИ-323-000-2873/27.04.2023г. на РУ на МВР-Стамболийски с приложено извлечение от АИС-АНД на МВР.

За да потвърди атакуваният пред него ЕФ, първоинстанционният съд е приел, че административно наказателното производство е проведено законосъобразно, ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието, безспорно е установено нарушението, нарушителя, правилно е дадена правната му квалификация и е наложена съответната на него санкция. По отношение на възраженията на жалбоподателят относно неспазване на сроковете по чл.34 ЗАНН и деяние, осъществено при обстоятелства, изключващи търсенето на наказателна отговорност, а именно при крайна необходимост, той ги е подложил на съответният анализ съобразно събраните писмени доказателства и не ги е кредитирал,  като е посочил, че са  несъответни на представените писмени доказателства, поради което и неоснователни. Посочил е, че в мястото на извършване на нарушението безспорно е действало ограничение на скоростта на движение от 50км/ч в населено място, което е било валидно установено с  използването на техническо годно АТСС за времето на извършването на нарушението, поради което не е налице основание, което да води до освобождаването на жалбоподателят от наказателна отговорност. Поради това извел извод за законосъобразността на атакувания ЕФ.

Решението на районният съд е правилно.

Основателни са мотивите на районния съд, че в случая законосъобразно е установено административното нарушение и неговият автор, като приложения по дело електронен фиш, в едно със съответните доказателства отговаря на формалните изисквания на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на  издалия го административнонаказващ орган. По отношение на мотивите, че контролните органи не са допуснали съществено процесуално нарушение, даващо самостоятелно основание за отмяна на издаденият правораздавателен административен акт, същите са законосъобразни. Приложената от Община Стамболийски справка за организацията на движението в района на ул.Тракия в гр.Стамболийски, не води до извода, че са налице обстоятелства, които да изключат вменената административно наказателна отговорност на П.П.. Такива доказателства не са и представеният амбулаторен лист за медицински преглед на малолетното и дете, които законосъобразно са били преценени от първоинстанционният съд. Липсват основания, които да изключат приложеният протокол за използване на АТСС на дата 25.11.2020година. По отношение на това дали са изтекли давностните срокове по чл.34 ЗАНН, изводите на съда са правилни и законосъобразни. В този смисъл при предпоставките на чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд и препраща към тях. Ето защо законосъобразно районният съд е направил преценка, че липсват доказателства, които да доведат до отпадане на административно – наказателната отговорност за жалбоподателя. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваният пред него ЕФ, първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

По отношение на въведените възражения от касационният основания и становище за основателност на касационната жалба, следва да се посочи, че те не се покриват със събраните в хода на производството писмени доказателства и се явяват неоснователни с оглед направените законосъобразни изводи от първоинстанционният съд.

По отношение на разноските, касационният ответник в настоящото производство е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в писмено становище от 14.07.23г.. В този смисъл същите следва да се определят съобразно разпоредбата на чл.78 ГПК, вр. чл.37 ЗПрП, вр. чл.144 АПК, и при приложение на разпоредбата на чл.27е от НЗПрП в размер на 80 лева.

По изложените мотиви на основание чл.221 ал.2 АПК Административен съд Пловдив - ХХIII състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №1008/08.06.2023г., постановено по АНД №20235330202232/2023г. по опис на Районен съд- Пловдив- Х н.с..

ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН**********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР-Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ………………..

ЧЛЕНОВЕ :         1. …………….

2. …………….