РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Ихтиман, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.ова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Радослава М. Й.ова Административно
наказателно дело № 20241840200738 по описа за 2024 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
С. Н. Б. е обжалвал наказателно постановление № BG19062024/5800/Р8-
532/27.11.2024 г. на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което за извършено нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП на основание чл.
179, ал. 3а ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
не е извършено нарушението. Навеждат се доводи и за непропорционалност на наложената
санкция
Въззиваемата страна, представлявана от юрк. К., оспорва жалбата..
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На 19.06.2024 г. товарен автомобил с допустима максимална маса над 3,5 тона,
управляван от С. Н. Б., се намирал в района на ГКПП „Калотина“, когато служители на
митнически пункт „Калотина“ при проверка на документите за напускане на територията на
страната, установили, че за автомобила е констатирано движение по републиканската мрежа
на 13.06.2024 г. на път А-1, км 54+150, в района на тунел „Траянови врата“ без да има
заплатена тол такса. На водача бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № BG19062024/5800/Р8-***/19.06.2024 г. за извършено нарушение на чл. 139, ал.
7 ЗДвП.
Констатациите в акта са потвърдени от актосъставителя К. Г., според когото камионът
няма право да напусне страната без да са платени дължимите тол такси, като водачът
отказал да заплати компенсаторна такса. Водачът потвърдил, че той е управлявал товарния
автомобил към датата на извършване на нарушението.
1
По преписката е представен доклад от Електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно който за товарния автомобил часа тол секцията №
20031 в района на тунел „Траянови врата“ е отчела, че няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването в участъка от пътя. Докладът е придружен от
снимков материал на автомобила.
Видно от приложеното по делото писмо изх. № 53-00-7746/04.11.2024 г. Национално
тол управление собственикът на товарния автомобил чрез законния му представител е
поканен да заплати в 14-дневен срок сумата от 227,00 лева на основание чл. 10б, ал. 9 от
Закона за пътищата.
След изтичането на срока въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното
НП, с което на С. Б. на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800
лева
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление на
формално основание.
В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и
такси на база време и на база изминато разстояние, при преминаване по платената пътна
мрежа.
За движение на товарните превозни средства с обща допустима максимална маса над
3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.1 и 2 от Закона за пътищата е
предвидено, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики
на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен
път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство
по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на
тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл.
10б от Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между
две точки
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата.
В чл. 139, ал. 7 ЗДвП е въведено задължение за водачите на ППС от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато
2
тези задължения са изпълнени от трето лице.
От друга страна в санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП е предвидено, че
водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията
на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В случая от обективна страна от доклада по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установи, че на
13.06.2024 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния
автомобил, който се е движел по АМ „Тракия“, района на км 54+150, който участък е част от
платената пътна мрежа без да има валидна маршрутна карта или тол декларация за
преминаването, като закупените маршрутни карти не включват тол секция № 20031 в района
на тунел „Траянови врата“ на АМ „Тракия“.
На първо място, настоящият състав приема, че макар и обективно да е било
допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, тъй като за осъщественото движение по АМ
„Тракия“ не е била заплатена дължимата тол такса, неправилно е бил санкциониран водачът
на превозното средство, доколкото не е установено, че именно той е извършил
нарушението.
За да достигне до този извод съдът съобрази разпоредбата на чл. 187, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б ЗДвП отсъствие
на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а
в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице, а ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо
лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без
да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага съответна имуществена
санкция.
Това означава, че водачът на пътно превозно средство би могъл да носи отговорност
за това, че управлява превозно средство без платена такса само в случаите, когато
нарушението е установено непосредствено при неговото извършване или когато
наказващият орган събере убедителни доказателства за това, че именно той е управлявал
превозното средство към момента на извършване на това нарушение.
В случая нарушението е установено на 19.06.2024 г., като жалбоподателят
санкциониран за това, че на 13.06.2024 г. е управлявал моторно превозно средство по
автомагистрала „Тракия“, собственост на юридическо лице, за който автомобил не е
заплатена дължимата тол такса.
От страна на наказващия орган не се представиха убедителни доказателства за това,
че именно Б. е управлявал автомобила с рег. № В8803ТС към момента на извършване на
нарушението. Извънпроцесуалното изявление на водача пред контролния орган няма
процесуална стойност, след като отсъстват други доказателства в подкрепа на
констатацията, че именно той е извършил твърдяното административно нарушение.
На второ място, дори да се приеме, че приложените по делото обяснения (без дата и
подпис) от страна на С. Б. биха могли да се приемат за доказателство за това, че именно той
е допуснал извършване на нарушението, то издаденото наказателно постановление не
незаконосъобразно, тъй като предвиденото в чл. 179, ал. 3б ЗДвП наказание противоречи на
общностното право и в частност чл. 9а от Директива 1999/62 Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили
3
за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) поради нарушение на
изискването за пропорционалност. Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда
задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да
бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Съгласно решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално
запитване, отправено от АдмС-Хасково, отправено именно във връзка с системата от
санкции в българското право, член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл,
че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер.
Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й
транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на
съответните текстове на директивата.
В този смисъл след като в чл. 179, ал. 3а ЗДвП санкцията е абсолютно определена и
не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението
(размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице отсъствие на
каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е
отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични
характеристики и пр.), е налице липса на пропорционалност спрямо преследваната от
законодателя цел, поради което и издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора и в съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, включващи изплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG19062024/5800/Р8-***/27.11.2024 г. на
директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. Б. ЕГН
********** от с. Бяла Паланка, общ. Твърдица сумата от 570,00 лв. (петстотин и седемдесет
лева) разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4