РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Б., 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101179 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от ЦВ. К. Т., ЕГН **********, АЛБ. К. Т., ЕГН
********** и Л. К. Л., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр. Б., ул. “К. М.”№
10, вх. Б, ет. 1, ап. 24, чрез адв. Д.Б. срещу ЕЛ. Л. М., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.” №
44, вх. Б, ет. 5, ап. 13, Т. ХР. М., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Д. Г.“ № 19, ет. 3, ап. 8 и К.
ХР. Н., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.” № 44, вх. Б, ет. 5, ап. 13.
Ищците твърдят, че са собственици на по 1/3 ид.ч. от недвижим имот УПИ VII-252,
представляващ парцел VII-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две,
в кв.25-двадесет и пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и
индивидуализацията му по плана на с. К., общ. С., обл. Б., одобрен със Заповед
№513/31.03.1975г. на Кмета на община С., при съседи: югозапад-улица, УПИ VIII-253; УПИ
V-262, УПИ VI-251. Поддържат, че в гореописания имот била изградена двуетажна масивна
жилищна сграда, в която живеела тяхната баба Ц. Т. /починала на 12.04.2008г./ и баща им К.
Т. /починал на 22.05.2017г./. Сочат, че от женитбата й ответницата, която е тяхна леля,
живеела в гр. Б., и никога не е била имала собственически намерения по отношение на
поземления имот и на изградената в него сграда. Излагат, че са придобили правото на
собственост на по 1/3 ид.ч. от първия жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна
сграда и на ВТОРОСТЕПЕННА ПРИСТРОЙКА -„ЛЯТНА КУХНЯ на основание давностно
владение, продължило повече от 30 години /от 1988г./, като упражнявали фактическа власт
върху процесния имот лично и чрез баща им К. Т. до неговата смърт. Поддържат, че през
есента на 2018г. децата на първия ищец Ц.Т. им били съобщили, че ответницата Е.М. била
нахлула в изградената в процесния имот жилищна сграда и ги била изхвърлила оттам.
Сочат, че в полза на ответницата Е.М. били издадени констативен нотариален акт № 74, том
II, дело №210/27.06.2018г. на нотариус К. М., с която последната била призната за
собственик на първия жилищен етаж от изградената в поземления имот двуетажна жилищна
сграда и на второстепенната пристройка, представляваща лятна кухня. Сочат, че
ответниците Т. ХР. М. и К. ХР. Н. са деца на ответницата Е.М. и на нейния покоен съпруг Х.
Г. М.. Искат да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на по 1/3 ид.ч. от процесните сгради на основание давност.
Ответниците оспорват предявените искове с доводи, че ищците не притежавали по 1/3
ид.ч. за всеки един от тях от процесните сгради. Поддържат, че страните по настоящото
1
производство били наследници на Л. Х. Т., бивш жител на с. К. починал на 14.04.1986г., и
Ц. И. Т., бивш жител на с. К. починала на 12.04.2008г. Излагат, че от съвместното
съжителство на последните били родени ответницата ЕЛ. Л. М. и К. Л. Т., бивш жител на с.
К. починал на 22.05.2017г., оставил за свои наследници ищците по настоящото производство
— А.Т., Ц.Т. и Л.Л.. Сочат, че още приживе бащата на ответницата Е.М. и на брат й К. Т. —
Лазар Т., се бил снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №
147, том II, дело № 336 от 22.05.1968г. по описа на Б.ски районен съдия, касателно
процесния недвижим имот, като двуетажната жилищна сграда, ведно с лятната кухня и
гаража били построени в периода 1969г.- 1970г. Това бил родният дом, в който ответницата
Е.М. е израснала заедно с брат си К. Т., като процесният недвижим имот след смъртта на
родителите им оставал единствен наследствен такъв. Заявяват, че ищците не са владеели
процесните сгради през последните 10 години, тъй като същите живеели и работили в
чужбина — Л.Л. и А.Т., а Ц.Т. живеела на квартира в гр. Б., като последната никога не била
изразявала каквито и да е било намерения по отношение на процесния имот и изградените в
него сгради. Заявяват, че ищците притежавали по наследство от починалия им баща К. Л. Т.
по 1/6 ид.ч. от процесния имот и изградените в него сгради, като останалата 1/2 ид.ч. била
на ответницата Е.М..
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са обективно и субективно
(активно и пасивно) съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, имащи за
предмет установяване на правото на собственост на по 1/3 идеална част за всеки един от
ищците върху процеснияте сгради.
Предявените установителни искове са допустими.
Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са
собственици на претендираните идеални части от процесните сгради - ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН
ЕТАЖ и ВТОРОСТЕПЕННА ПРИСТРОЙКА -„ЛЯТНА КУХНЯ“, въз основа на заявеното
правно основание – давностно владение. В тази връзка трябва да установят, че са
упражнявали фактическа власт върху процесните сгради с намерение за своене;
осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и
същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период
от време.
Ответниците, при условията на насрещно и непълно доказване, следва да докажат
направените от тях възражения, с които оспорват правото на собственост на ищците.
От удостоверение за наследници на Л. Х. Т., с изх. № 97/31.10.2021 г., издадено от Община
С., се установява, че ищците АЛБ. К. Т., ЦВ. К. Т., Л.К. Т. и ответницата ЕЛ. Л. М. са
наследници по закон на Л. Х. Т., починал на 14.04.1986г. Наследник по закон на Л. Х. Т. е
била и неговата съпруга Ц. И. Т., починала на 12.04.2008г., която е оставила за наследници
същите наследници, а именно ищците и ответницата Е.М..
Прекият наследодател на ищците е бил синът на Л. Х. Т. и Ц. И. Т. – К. Л. Т., починал на
22.05.2017г. Бащата на ищците К. Л. Т. и ответницата ЕЛ. Л. М. са били брат и сестра, като
техни родители са били Л. Х. Т., починал на 14.04.1986г. и Ц. И. Т., починала на
12.04.2008г. Следователно ищците са племенници на ответницата Е.М., а тя е тяхна леля
/сестра на бащата на ищците/. Съответно ищците и ответниците Т. ХР. М. и К. ХР. Н. са
първи братовчеди.
Процесните сгради са били изградени в поземлен имот УПИ VII-252, представляващ
парцел VII-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25-
двадесет и пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и
индивидуализацията му по плана на с. К. общ.С., обл.Б., одобрен със Заповед
№513/31.03.1975г. на Кмета на община С., при съседи: югозапад- улица, УПИ VIII-253; УПИ
V-262, УПИ VI-251. Описаният имот представлява дворно място, като същият е бил
придобит от наследодателите на страните Л. Х. Т. и Ц. И. Т. (съответно баба и дядо на
2
ищците и родителите на ответницата Е.М.) през 1968 г. Този факт се установява от приетия
по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 147, том П, дело
№ 336 от 22.05.1968г. по описа на Б.ски народен съдия.
В процесния имот Л. Х. Т. и Ц. И. Т. изградили процесните сгради - двуетажна масивна
жилищна сграда и пристройка, представляваща лятна кухня.
Установява се от събраните гласни доказателствени средства (показанията на разпитаните
свидетели П. Г., И. Г. Н., В. С. Н. и В. Н. П.), че в имота, в който са изградени процесните
жилищна сграда и лятна кухня, са живеели и израснали децата на Л. Х. Т. и Ц. И. Т., а
именно бащата на ищците К. Л. Т. и ответницата ЕЛ. Л. М.. Става ясно, че през 1980-те
ответницата Е.М. сключила граждански брак и се преместила да живее в гр. Б.. В къщата
останали да живеят нейните родители Л. Х. Т. и Ц. И. Т., както и нейният брат К. Л. Т. и
неговото семейство. След смъртта на Л. Х. Т. на 14.04.1986г. в имота останали да живеят Ц.
И. Т. и синът й К. Л. Т. заедно с децата му ищците АЛБ. К. Т., ЦВ. К. Т., Л. К. Л.. Ищците до
пълнолетието им живеели в къщата, след което отишли да учат в гр. Б.. Ц. И. Т. продължила
да живее в къщата заедно със сина й К. Л. Т. до нейната смърт на 12.04.2008г. Докато била
жива Ц. И. Т., е била посещавана редовно от нейната дъщеря ответницата ЕЛ. Л. М.. След
смъртта на Ц. И. Т. в къщата останал да живее само бащата на ищците К. Л. Т., който
отглеждал малка по размер овощна и зеленчукова градина. Ответницата Е.М. посещавала и
брат й К. Т. до неговата смърт на 22.05.2017г., но посещенията й били по-редки, тъй като се
грижила за тежко болния й съпруг в гр. Б.. При разпитите им всеки един от свидетелите
описва родствените връзки между страните по делото, техните отношения във връзка
уреждане въпроса с имот и изградените в него къща и лятна кухня, както и това дали и
колко често ответницата Е.М. е посещавала имота. Според възприятията на доведените от
ищците свидетели П. Г. и И. Г. Н., след като ответницата Елена М. през 1980-те години се
преместила да живее в гр. Б., същата рядко е посещавала къщата. Според възприятията на
доведените от ответниците свидетели В. С. Н. и В. Н. П., ответницата Е.М. е посещавала по-
често имота, докато е била жива нейната майка Ц. Т., а след нейната смърт е идвала в имота
по-рядко, за да се вижда с брат й К. Т..
След смъртта на брат й К. Т. ответницата Е.М. се била снабдила с констативни нотариални
актове съответно № 76, том II, дело №212/27.06.2018г. и №74, том II, дело №210/27.06.2018г.
на нотариус К. М., с които последната била призната за собственик на 1/2 ид.част от
поземления имот на основание наследствено правоприемство и на първия жилищен етаж от
изградената в него двуетажна жилищна сграда, и на лятната кухня на основание давностно
владение.
Установява се от показанията на всички разпитани свидетели, че ищците понастоящем
живеят и работят в чужбина. Ищците А.Т. и Л. К. Л. са заминали и живеят в чужбина от над
10 години, а ищцата Ц.Т. от около две години. От всички ищци А.Т. се прибирала най-рядко
в България, като ищците Л.Л. и Ц.Т. са посещавали имота най-често.
Установява се от показанията на всички разпитани свидетели, че бащата на ищците К. Л.
Т. е бил извършил с помощта на сина си Л. К. Л. около 2013г. -2015г. ремонт на втория етаж
на къщата, като била подменена и дограмата на къщата.
След смъртта на К. Л. Т. в имота не живее никого, като ключ за същия има свидетелят И.
Г. Н..
Между ответницата Е.М. и ищците след смъртта на К. Л. Т. са възникнали спорове
относно имота и изградените в него жилищна сграда и лятна кухня. В тази връзка от
преписка вх. № 7852-00- 2645/30.09.2019 г. се установява, че ответницата Е.М. е депозирала
жалба, в която е посочила, че децата на ищцата Ц.Т. – К. и В. С. са били счупили входната
врата на къщата. В жалбата си ответницата е описала от нейна гледна точка спора й с
нейните племенници и ищци по делото.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, наследственият дял от имуществото на Л. Х. Т. и Ц. И. Т. е в
размер на по 1/2 ид. част за всяко едно от двете им деца – К. Л. Т. (баща на ищците) и
ответницата ЕЛ. Л. М. (леля на ищците). При това положение децата на К. Л. Т. - ищците
АЛБ. К. Т., ЦВ. К. Т., Л.К. Т. са придобили по 1/6 ид.ч. от наследството на техните дядо и
баба Л. Х. Т. и Ц. И. Т..
3
С оглед изложеното приложение намират постановките на Тълкувателно решение № 1 от
06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. В тези постановки е утвърдено
разбирането, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата
власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на
техните идеални части и това е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, трябва чрез едностранни действия, сведени до
знанието на останалите съсобственици, да превърне държането чуждите идеални части във
владение.
Според тезата на ищците, същите са осъществявали фактическата власт върху процесните
сгради, чрез назначени управители, лично и чрез трети лица, включително и чрез покойния
им баща К. Л. Т. над 30 години, като по този начин са придобили собствеността над целите
сгради при равни квоти от по 1/3 ид.ч. Тази теза не може да бъде споделена поради следните
съображения:
От събрания по делото доказателствен материал не може да се направи обоснован извод,
че ищците са установили фактическа власт върху сградите по посочения от тях начин. В
тази връзка следва да се изтъкне, че фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал.
1 ЗС включва както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективният елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението –
упражняване на фактическа власт, съвпада с този при държането, като от значение една
фактическа власт да се определи като владение е субективният елемент на своене на вещта.
Намерението според чл. 69 ЗС се предполага от упражняваната фактическа власт. Според
цитираното по-горе ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. презумпцията на чл. 69
ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато
съсобственик е започнал да владее своята идеална част и да държи вещта като обща, то той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за
оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно
съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
В настоящия случай бащата на ищците и техен пряк наследодател К. Л. Т. не е упражнявал
фактическа власт върху сградите за другиго, а именно за ищците, а за себе си. Това е така,
защото същият е живеел в къщата, ползвал е и лятната кухня и е установил фактическа
власт върху сградите на основание наследствено правоприемство от страна на Л. Х. Т. и Ц.
И. Т. /баба и дядо на ищците/. По делото са събрани доказателства, от които се установява,
че другият наследник на Л. Х. Т. и Ц. И. Т. ответницата ЕЛ. Л. М. се е интересувала от
процесните сгради и е посещавала същите. В тази връзка недоказано остана твърдението на
ищците, че ответницата Е.М. се била дезинтересирала от собствеността й. Дори да се
приеме, че ответницата Е.М. е живеела от 1980-те години в Б., а не в К., това не означава
само по себе си, че тя се е била отказала от наследството на нейните родители. Следва да се
съобрази обстоятелството, че нито един свидетел, не сочи факти, а и ищците не се позовават
на такива, въз основа на които да се заключи, че прекият наследодател на ищците К. Л. Т. е
извършвал действия, с които е обективирал спрямо останалия наследник ответницата Е.М.
намерението си да владее нейната идеална част за себе си. Обстоятелството, че същият е
извършил действия по ремонт на къщата, не е действие, за което може да се приеме, че е
насочено към владение на идеалната част на ответницата Е.М.. В тази връзка следва да се
посочи, че ответницата Е.М. е имала достъп до имота до смъртта на брат й на 22.05.2017г.
Последната се е снабдила на 27.06.2018г. и с констативни нотариални актове за 1/2 ид.ч. от
4
имота, за първия етаж от къщата и за лятната кухня.
Освен посоченото следва да се съобрази, че не е достатъчно едно лице да ползва имота
според неговото предназначение, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с
намерение за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се придобие по
давност притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е необходимо
намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия,
които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване от
имота, недопускане, оспорване на права т.е. все действия, които са достигнали до неговото
знание.
В тази насока е нужно да се посочи, че след като веднъж фактическата власт върху имота е
установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на
собственост по давност, освен ако държателят промени намерението си и превърне
държането във владение и в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се
приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата
власт да се упражнява вместо за другиго изключително за себе си да намери външна проява
чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
С оглед изложеното ищците са собственици на по 1/6 ид.ч. от процесните сгради на
основание наследствено правоприемство от техните дядо и баба Л. Х. Т. и Ц. И. Т., а не на
по на 1/3 ид.ч.
Ответницата Е.М. е собственик на основание наследствено правоприемство от нейните
родители Л. Х. Т. и Ц. И. Т. на останалата 1/2 ид.ч. от сградите.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените обективно и субективно (активно и
пасивно) съединени установителни искове се явяват частично основателни и като такива
подлежат на уважаване за по 1/6 ид.ч. за всеки един от тримата ищци, като за разликите до
пълните предявени размери от по 1/3 ид.ч. подлежат на отхвърляне.
Относно искането на ищците по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Отмяната на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а последица
при уважаване на иска за материално право на третите лица, засегнати от акта.
От частичната основателност на установителните искови претенции за собственост следва
изводът, че и акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка с № 74, том II, дело № 210/27.06.2018г. на нотариус К. М.
за собственост на първи жилищен етаж и лятна кухня, придобити на основание давностно
владение на основание чл. 587, ал. 2 ГПК, за над 1/2 ид.ч. от процесните сгради също трябва
да се уважи.
Относно разноските:
При този изход от делото всяка една от страните има право на разноски. Искане за
присъждане на разноски е направено както от ищците, така и от ответниците. При
определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направените от процесуалните
представители на страните възражения за прекомерност за претендираните от ищците и от
ответниците адвокатски възнаграждения. В тази връзка съдът намира възраженията за
неоснователни. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на
разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени
минималните адвокатски възнаграждения. Ищците претендират адвокатско възнаграждение
в размер на 1500 лв., а ответниците претендират адвокатско възнаграждение в размер на 900
лв., като с оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар е 600 лв.
(арг. от чл. 7, ал. 5 от Наредбата). Исканите адвокатски възнаграждения не са прекомерни, с
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищците съразмерно с уважената част на предявените искове, се дължат разноски в
5
исковото производство в общ размер на 788,79 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответниците се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част на предявените искове в
размер на 450 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Б., Гражданско отделение,
Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на ответниците ЕЛ. Л. М., ЕГН
**********, от гр. Б., ж.к.”Е.” № 44, вх. Б, ет. 5, ап. 13, Т. ХР. М., ЕГН **********, от гр. Б.,
ул. „Д. Г.“ № 19, ет. 3, ап. 8 и К. ХР. Н., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.” № 44, вх. Б, ет. 5,
ап. 13, че ищцата ЦВ. К. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б., ул. “К. М.”№ 10, вх.
Б, ет. 1, ап. 24 е собственик, на основание наследствено правоприемство от бащата на
ищцата К. Л. Т., ЕГН **********, починал на 22.05.2017г., като последният е от своя
страна е бил пряк наследник /едно от двете деца/ на дядото и бабата на ищцата Л. Х. Т. ,
починал на 14.04.1986г. и Ц. И. Т., починала на 12.04.2008г. на 1/6 ид.ч. от следните
недвижими имоти: 1. ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, представляващ самостоятелно жилище
от двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ около 80 км.м., ведно с 1/2
ид.ч от мазето и общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, която
жилищна сграда е изградена в УПИ VII-252, представляващ парцел VII-седми, отреден за
поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25-двадесет и пети, урегулиран с площ
от 542 кв.м, съгласно заснемането и индивидуализацията му по плана на с.К., общ.С., обл.
Б., одобрен със Заповед №513/31.03.1975г. на Кмета на община С., при съседи: югозапад-
улица, УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251; 2. ВТОРОСТЕПЕННА ПРИСТРОЙКА
-„ЛЯТНА КУХНЯ“, с площ около 16 кв.м., изградена калканно в североизточната част на
двуетажната жилищна, която второстепенна сграда е изградена в УПИ VII-252,
представляващ парцел VII-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две,
в кв.25-двадесет и пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и
индивидуализацията му по плана на с.К., общ.С., обл.Б., одобрен със Заповед
№513/31.03.1975г. на Кмета на община С., при съседи: югозапад-улица, УПИ VIII-253; УПИ
V-262, УПИ VI-251, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 1/3 ид.ч.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на ответниците ЕЛ. Л. М., ЕГН
**********, от гр. Б., ж.к.”Е.” № 44, вх. Б, ет. 5, ап. 13, Т. ХР. М., ЕГН **********, от гр. Б.,
ул. „Д. Г.“ № 19, ет. 3, ап. 8 и К. ХР. Н., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.” № 44, вх. Б, ет. 5,
ап. 13, че ищцата АЛБ. К. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б., ул. “К. М.”№ 10,
вх. Б, ет. 1, ап. 24 е собственик, на основание наследствено правоприемство от бащата на
ищцата К. Л. Т., ЕГН **********, починал на 22.05.2017г., като последният е от своя
страна е бил пряк наследник /едно от двете деца/ на дядото и бабата на ищцата Л. Х. Т. ,
починал на 14.04.1986г. и Ц. И. Т., починала на 12.04.2008г. на 1/6 ид.ч. от следните
недвижими имоти: 1. ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, представляващ самостоятелно жилище
от двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ около 80 км.м., ведно с 1/2
ид.ч от мазето и общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, която
жилищна сграда е изградена в УПИ VII-252, представляващ парцел VII-седми, отреден за
поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25-двадесет и пети, урегулиран с площ
от 542 кв.м, съгласно заснемането и индивидуализацията му по плана на с.К., общ.С., обл.Б.,
одобрен със Заповед №513/31.03.1975г. на Кмета на община С., при съседи: югозапад-улица,
УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251; 2. ВТОРОСТЕПЕННА ПРИСТРОЙКА -„ЛЯТНА
КУХНЯ“, с площ около 16 кв.м., изградена калканно в североизточната част на двуетажната
жилищна, която второстепенна сграда е изградена в УПИ VII-252, представляващ парцел
VII-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25-двадесет и
6
пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и индивидуализацията му по
плана на с.К., общ.С., обл. Б., одобрен със Заповед №513/31.03.1975г. на Кмета на община
С., при съседи: югозапад-улица, УПИ VIII-253 ; УПИ V-262, УПИ VI-251, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1/3 ид.ч.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на ответниците ЕЛ. Л. М., ЕГН
**********, от гр. Б., ж.к.”Е.” № 44, вх. Б, ет. 5, ап. 13, Т. ХР. М., ЕГН **********, от гр. Б.,
ул. „Д. Г.“ № 19, ет. 3, ап. 8 и К. ХР. Н., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.” № 44, вх. Б, ет. 5,
ап. 13, че ищецът Л. К. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б., ул. “К. М.”№ 10, вх. Б,
ет. 1, ап. 24 е собственик, на основание наследствено правоприемство от бащата на
ищeца К. Л. Т., ЕГН **********, починал на 22.05.2017г., като последният е от своя
страна е бил пряк наследник /едно от двете деца/ на дядото и бабата на ищeца Л. Х. Т. ,
починал на 14.04.1986г. и Ц. И. Т., починала на 12.04.2008г. на 1/6 ид.ч. от следните
недвижими имоти: 1. ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, представляващ самостоятелно жилище
от двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ около 80 км.м., ведно с 1/2
ид.ч от мазето и общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, която
жилищна сграда е изградена в УПИ VII-252, представляващ парцел VII-седми, отреден за
поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25-двадесет и пети, урегулиран с площ
от 542 кв.м, съгласно заснемането и индивидуализацията му по плана на с.К., общ.С., обл.
Б., одобрен със Заповед №513/31.03.1975г. на Кмета на община С., при съседи: югозапад-
улица, УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251; 2. ВТОРОСТЕПЕННА ПРИСТРОЙКА
-„ЛЯТНА КУХНЯ“, с площ около 16 кв.м., изградена калканно в североизточната част на
двуетажната жилищна, която второстепенна сграда е изградена в УПИ VII-252,
представляващ парцел VII-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две,
в кв.25-двадесет и пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и
индивидуализацията му по плана на с.К., общ.С., обл. Б., одобрен със Заповед
№513/31.03.1975г. на Кмета на община С., при съседи: югозапад-улица, УПИ VIII-253 ;
УПИ V-262, УПИ VI-251, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 1/3 ид.ч.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с № 74 от 27.06.2018 г.,
том II, peг. № 7295, издаден по нот. дело № 210 от 2018 г. по описа на кантората на нотариус
К. М., с район на действие – районът на Районен съд – гр. Б., с който ответницата ЕЛ. Л. М.,
ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.” № 44, вх. Б, ет. 5, ап. 13 е призната за собственик на
следните недвижими имоти: 1. ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, представляващ самостоятелно
жилище от двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ около 80 км.м., ведно
с 1/2 ид.ч от мазето и общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, която
жилищна сграда е изградена в УПИ VII-252, представляващ парцел VII-седми, отреден за
поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25-двадесет и пети, урегулиран с площ
от 542 кв.м, съгласно заснемането и индивидуализацията му по плана на с.К., общ.С., обл.Б.,
одобрен със Заповед №513/31.03.1975г. на Кмета на община С., при съседи: югозапад-улица,
УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251; 2. ВТОРОСТЕПЕННА ПРИСТРОЙКА -„ЛЯТНА
КУХНЯ“, с площ около 16 кв.м., изградена калканно в североизточната част на двуетажната
жилищна, която второстепенна сграда е изградена в УПИ VII-252, представляващ парцел
VII-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25-двадесет и
пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и индивидуализацията му по
плана на с.К., общ.С., обл.Б., одобрен със Заповед №513/31.03.1975г. на Кмета на община С.,
при съседи: югозапад-улица, УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251, в частта над 1/2
идеални части от тези имоти.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЕЛ. Л. М., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.”
№ 44, вх. Б, ет. 5, ап. 13, Т. ХР. М., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Д. Г.“ № 19, ет. 3, ап. 8 и
К. ХР. Н., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.” № 44, вх. Б, ет. 5, ап. 13 да заплатят на ЦВ. К.
Т., ЕГН **********, АЛБ. К. Т., ЕГН ********** и Л. К. Л., ЕГН **********, и тримата със
7
съдебен адрес: гр. Б., ул. “К. М.”№ 10, вх. Б, ет. 1, ап. 24, разноски в производството в
размер на 788,79 лв. /седемстотин осемдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/,
съобразно уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЦВ. К. Т., ЕГН **********, АЛБ. К. Т., ЕГН
********** и Л. К. Л., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр. Б., ул. “К. М.”№
10, вх. Б, ет. 1, ап. 24 да заплатят на ЕЛ. Л. М., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.” № 44,
вх. Б, ет. 5, ап. 13, Т. ХР. М., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Д. Г.“ № 19, ет. 3, ап. 8 и К. ХР.
Н., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.” № 44, вх. Б, ет. 5, ап. 13, разноски в производството в
размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Б. в двуседмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се по дава
чрез Районен съд – гр.Б..
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8