О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№260586
Гр.Пловдив,
20.11.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, Х – ти граждански състав, в закрито
заседание на двадесети
ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
като изслуша
докладваното от съдията Р.Андреева ч.гр.д.№ 2860/2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.423 ГПК.
С
възражение с вх. № 266852 от 28.09.2020 г. молителят П.Е.Г. чрез
процесуалния си представител адв. Р.С.
твърди, че не е могъл да подаде своевременно възражение против заповед № 1047/20.02.2015
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2049
по описа за 2015 г. на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр.с-в в полза на Застрахователна
Компания „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, тъй като заповедта не му е била връчена надлежно
с твърдения за нередовност на връчването на заповедта поради нарушения на чл.47
от ГПК при процедурата по връчване, както и не му е била връчена лично, тъй
като в деня на връчването трайно е живеел в чужбина и по същата причина не е
могъл своевременно да узнае за издаването и. Позовава се на приложението на
чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, като моли съда да приеме настоящето възражение
и да обезсили заповедта за изпълнение поради липсата на предпоставките за
издаването и. Прави и искане за спиране на изпълнението на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, издаден въз основа на същата при условията на
чл.282, ал.2 ГПК.
Насрещната
страна Застрахователна Компания „Лев Инс” АД е подала писмен отговор, с който
застъпва становището за неоснователност на възражението.
Пловдивският
окръжен съд, Х гр.с-в, като се запозна с
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2049 от 2015 г. на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр.с-в, по същото на 20.02.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК срещу длъжника П.Е.Г. в полза на Застрахователна Компания „Лев Инс”
АД за
сумата от
1120,07 лв. - главница, представляваща регресно вземане на застрахователя за
изплатено застрахователно обезщетение по Рамков договор № 000-9-297/0013766 от
06.12.2007г., сключен между ЗК „Лев инс” АД и „Обединена Българска банка” АД по
щета по договор за издаване на кредитна карта № 4333271144350052 с
кредитополучател П.Е.Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 19.02.2015 г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото, от които 25 лв. - държавна такса и 190 лв. - адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен
лист на 24.04.2015 г. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано
изп.дело № 20208180400077 на ЧСИ Кремена Петрова с рег.№ 818, р-н на д-ие ПОС,
а до длъжника е било изпратено съобщение за образуване на изпълнителното дело
на 12.08.2020 г., връчено му лично на 15.09.2020 г. в кантората на ЧСИ.
Възражението е постъпило на 28.09.2020 г., в
рамките на едномесечния срок от узнаването за издаване на заповедта, изхожда от
длъжника, насочено е против съдебен акт, за който е предвидена процедура за
защита правата и законните интереси на молителя, поради което съдът го намира
за процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 2 ГПК, подаването на
възражението само по себе си не спира изпълнението на заповедта. Такова спиране
съдът, разглеждащ възражението, може да постанови при условията на чл.
282, ал. 2 ГПК, ако е представено надлежно обезпечение. В настоящия случай молителят
е длъжен да представи доказателства за учредяване на надлежно обезпечение пред
съд по чл.
180 и 181 ЗЗД, като същото трябва да покрива целия размер на дълга (главница и
изтекли лихви) и да гарантира привилегированото удовлетворяване на взискателя.
Молителят не е представил такива доказателства,
следователно не са налице предпоставките за спиране на принудителното
изпълнение на издадената Заповед и искането за това следва да се остави без
уважение.
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д. № 2049 от 2015 г. на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ
гр.с-в,
заповедта е
изпратена за връчване на длъжника П.Е.Г.
на адрес ***, който е и постоянният и настоящ адрес на тази страна, видно от
изготвената пред ПРС справка, считано от 30.05.2000 г.
Заповедта не е била връчена, а се е върнала с
отбелязване на връчителя от 05.03.2015 г. относно това лицето да не е открито,
тъй като по справка от живеещия в апартамент № 22 наемател от три-четири години живее в чужбина. ПРС е пристъпил към залепване
на уведомление по чл.47 ГПК, което е било изпратено на същия адрес на длъжника.
С разпореждане от 23.04.2015 г. съдът е
приел уведомлението за редовно връчено, приел е, че в срока по чл.414 ГПК не е
постъпило възражение от длъжника, поради което заповедта е влязла в сила и е
постановил издаване на изпълнителен лист въз основа на нея.
В
производството по чл.423 ГПК молителят П.Г. е представил удостоверение за
регистрация на гражданин на държава – членка на ЕС в превод от гръцки език, видно от което
считано от 28.03.2013 г. е регистриран като пребиваващ в Република Кипър
с адрес в гр.Никозия.
Предвид тези
данни Пловдивският окръжен съд в настоящия си състав намира, че към момента на
връчването на уведомлението на длъжника П.Е.Г. за издадената против него
заповед за изпълнение той е имала обичайно местопребиваване извън територията
на Република България и не е получил заповедта лично. Налице е хипотезата на
чл.423, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да се приеме възражението на
длъжника по чл.423 ГПК. Тъй като не са били налице предпоставките на чл.411,
ал.2, т.5 ГПК за издаване на заповедта по чл.410 ГПК, същата ще се обезсили
ведно с издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Предвид
основателността на искането и приключването на производството по делото, в
полза на молителя и в тежест на ответната страна ще се поставят направените от
същия разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
искането на П.Е.Г. за спиране на
основание чл. 423, ал. 2, вр. чл.
282, ал. 2 ГПК изпълнението на заповед № 1047/20.02.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2049 по описа за 2015 г. на
Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр.с-в.
ПРИЕМА възражение с вх. № 266852 от 28.09.2020
г. на П.Е.Г. против заповед № 1047/20.02.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2049 по описа за 2015 г. на
Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр.с-в.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 423, ал.3, изр.последно
от ГПК заповед № 1047/20.02.2015 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2049 по описа за 2015 г. на Районен съд –
Пловдив, ХVІІІ гр.с-в., както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист
от 24.04.2015 г.
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Лев Инс”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Черни
връх” № 51 Д да заплати на П.Е.Г. сумата от 300 /триста / лв.
разноски по делото.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: