№ 1502
гр. София , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000502696 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Решение № 4538/05.07.2018г. постановено по гр. д. № 31/2016г. по описа на СГС, ГО, 18 състав, е
уважен частично иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, като „ЗД ”Бул инс” АД, са
осъдени да заплатят в полза на С. Т. Г., сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от контузия на главата, дифузна травма на главния мозък, мозъчен оток,
счупване на ставния израстък вдясно и тялото на долна челюст с разместване на фрагменти, разкъсно - контузна
рана на лявата ушна мида, контузия на бял дроб, счупване на 7 и 8 ребро вдясно, подкожен емфизем, контузия на
корема, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 04.12.2014 г. от Б. Х. Д., водач на л.а. Опел Астра с per. №
********, застрахован по силата на Договор ОП-51-Д- 75/16.12.2013г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 369,10 лева (триста
шестдесет и девет лева и
десет ст.) - имуществени вреди - разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на извършване на
разходите до окончателното изплащане.
Със същото решение „ЗД „Бул Инс” АД е осъден да заплати на К. Г. Т., сумата от 2500 (две хиляди и
петстотин) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - контузия на главата, мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област, разкъсно-контузна рана в основата на носа,
контузия на лявата гръдна половина, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 04.12.2014 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 23,20
лева (двадесет и три лева и двадесет ст.) - имуществени вреди - разходи за лечение, ведно със законната лихва от
датата на извършване на разходите - 08.12.2014 г. до окончателното плащане.
Със същото решение са отхвърлени претенциите в останалата им част, както следва: за С. Т. Г. за разликата
над сумата от 20 000 лева до предявения размер от 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и за
1
разликата над сумата от 369,20 лева до предявения размер от 586,29 лева като неоснователен, а за К. Г. Т. за
разликата над сумата от 2500 лева до предявения размер от 45 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и за
разликата над сумата от 23,20 лева до предявения размер от 31,90 лева като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - „ДЗИ - Общо
застраховане“ АД. Присъдени са разноски.
С решение от 26.10.2018г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението досежно фамилното
име на К., което е Д., а не Т., както е погрешно записано.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищците по делото.
Жалбоподателите-ищци С. Т. Г. ЕГН ********** и К. Г. Д. ЕГН ********** оспорват
решението в неговата отхвърлителна част, както следва:
1. С. Т. Г. – разликата над 20 000 лв. до сумата от 150 000 лв., т.е за още 130
000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания от
процесното ПТП;
2. К. Г. Д. – разликата над 2500 лв. до сумата от 30 000 лв., т.е. за още 27 500
лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на причинените му телесни увреждания от процесното
ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП - 04.12.2014 г. до
окончателно изплащане.
Посочват, че съдът неправилно е определил размера на паричния еквивалент на
търпените от тях морални вреди. Съдът въобще не е съобразил, че на пострадалия С. Г. са
причинени 4 отделни среди телесни повреди, като обезщетение в размер на 20 000 лв. за
всички увреждания е изненадващо занижено и по никакъв начин не репарира нанесените
вреди от материално естество. Извършена е оперативна интервенция във връзка със
счупената челюст, като двете челюсти са „заковани“ една за друга и пострадалия не е можел
да отваря устата си 1,5 м, като през това време е приемал единствено течности. В резултат
на претърпените травматични увреждания пострадалият С. Г. е получил съчетана травма-
глава, гърди, корем; контузия на главата; дифузна травма на главния мозък; мозъчен оток;
счупване на ставния израстък вдясно и тялото на долната челюст с разместване на
фрагменти; разкъсно-контузна рана на лява ушна мида; контузия на бял дроб; счупване на 7-
мо и 8-мо ребро вдясно; подкожен емфизем вдясно; контузия на корема. Към настоящия
момент не е напълно възстановен и продължава лечението си. За продължителен период е
имал нужда от грижите на близките си. Вследствие на причинените телесни увреждания
търпи изключително много болки и страдания, търпи редица неудобства, както и един
продължителен период е на болнично лечение. При инцидента е изживял и изключителен
стрес, който не е преодолян и до днес. Преди инцидента е бил водач на служебен автомобил,
а към настоящия момент изпитва страх и се стресира от шофиране, което допълнително го
2
травмира.
В резултат на претърпените травматични увреждания пострадалият К. Д. е получил
контузия на главата; мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна
област; разкъсно- контузна рана в основата на носа; контузия на лявата гръдна половина.
Към настоящия момент пострадалият Д. не е напълно възстановен и търпи периодични
болки и страдания. От процесното ПТП пострадалият не е могъл да да се самообслужва и е
бил принуден да ползва чужда помощ като ангажира непрекъснато близките си. Вследствие
на причинените телесни увреждания търпи изключително много болки и страдания, търпи
редица неудобства, не се чувства добре физически и емоционално. При инцидента е изживял
и изключителен стрес, който не е преодолян и до днес.
На второ място посочват, че съдът неправилно е приел съпричиняване от страна на К.
Д. и то в процент от 50 %. Дори да се приеме, че евентуално с правилно поставен предпазен
колан той би избегнал травма в областта на главата, то би могло да се определи обема на
съпричиняване на не повече от 20 %, каквато е и трайната съдебна практика в тази насока,
но в никакъв случай равен обем на приноса с този на виновния водач. В конкретния случай
дори да се приеме, че е налице принос от страна на пострадалия, то същият е в толкова
нисък обем, че изобщо не следва да се отчита и да се отразява на размера на обезщетението.
Претендират разноски.
Въззиваемата страна „ЗД „Бул Инс” АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като
правилно и законосъобразно. Посочва, че обезщетението присъдено от първоинстанционният съд
не е завишено, а е справедливо определено, тъй като няма представени медицински
документи за периода от инцидента на 04.12.2014г. до настоящия момент за евентуално
наличие на някакви реални усложнения. Счита, че исканата сума е прекомерно завишена.
Претендира разноски.
Третото лице помагач „ДЗИ Общо застраховане“ АД не изразява становище по
жалбите.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищците С. Т. Г. и К. Г. Д. твърдят, че на 04.12.2014г. около 10.30 часа с посока от
гр.Силистра към с.Калипетрово се движел патрулен полицейски автомобил, в който
пътували ищците, собственост на ОД - МВР Силистра, с per. № ********, управляван от Б.
Х. Д., при което е настъпило ПТП при мокро и мъгливо време и мокра пътна настилка.
Твърдят, че водачът Д. е изгубил контрол върху л.а., то поднесло и навлязло в лентата за
3
насрещно движение, където правомерно се движел л.а.Ауди 80 с per. № ********,
управляван от И. П. Х.. При настъпилия челен удар С. Г. получил контузия на главата,
загуба на съзнание, травма на главния мозък, мозъчен оток, фрактура на долна челюст и на
7- мо и 8-мо ребро вдясно, рана на лявото ухо, контузия на белия дроб и корема. Оценява
неимуществените си вреди на 150 000 лв. Твърди, че е направил разходи за лечение в размер
на 586,29 лева. На второ място К. Д. е получил контузия на главата, загуба на съзнание, рана
на лицето и носа, рана на лявото слепоочие, контузия на лява ребрена дъга, множество
натъртвания. Твърди, че е направил разходи за лечение в размер на 31,90 лв. Претендират
обезщетения както следва: С. Г. сумата от 150 000 лева - неимуществени вреди, както и
сумата от 586,29 лв. - имуществени вреди, а К. Д. сумата от 45 000 лева - неимуществени
вреди, както и сумата от 31,90 лв. - имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на
настъпване на застрахователното събитие, както и направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „Бул Инс" АД поддържа доводи за неоснователност на исковете, като
оспорва механизма за настъпване на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена
връзка с претендираните вреди. Възразява, че не са налице твърдените от ищците телесни
увреждания, както и че те не са им причинени от процесното ПТП. В условие на евентуалност
възразява, че в случая е налице съпричиняване от страна на пострадалите, които не са използвали
обезопасителни колани. Въвежда твърдения за независимо съизвършителство на двамата
водачи. Претендира разноски.
Третото лице помагач „ДЗИ Общо застраховане“ АД оспорва предявените искове
като недоказани и неоснователни. Твърди, че л.а.Ауди 80 с per. № ********, управляван от И.
П. Х., няма вина за случилото се и не е превишавал допустимата скорост. Прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалите, които не са използвали обезопасителни колани, а
автомобилът им се е движил с несъобразена скорост.
От фактическа страна се установява, че с влязла в сила на 18.01.2017г. Присъда №
6 от 12.03.2016г. постановена по НОХД № 156/2015г. по описа на ОС- гр.Силистра Б. Х. Д.
е признат за виновен в това, че на 04.12.2014г. около 10.43 ч. на път ІІІ-213 км. 10+500 в
посока от гр. Силистра към с. Калипетрово, при управление на л.а.Опел Астра per. №
******** е нарушил правилата за движение, като е управлявал със скорост от 114 км.ч. при
максимално допустима скорост в този участък от 70 км.ч., при което по непредпазливост е
причинил смъртта на И. П. Х., водач на л.а. Ауди 80 с per. № ********.
В мотивите на ВКС е посочено, че е законосъобразно заключението, че подсъдимият
е допуснал нарушение на режима на скоростта, като е управлявал МПС със скорост от 114
км.ч, въпреки наличието на пътен знак, ограничаващ скоростта в пътния участък на
местопроизшествието до 70 км.ч. Това нарушение е в пряка причинна връзка със загубата на
управление на автомобила, частичното му навлизане в насрещната лента за движение и
настъпилия удар с насрещно движещия се автомобил, при който пострадалият е получил
тежки увреждания, довели до смъртта му. Скоростта на движение на автомобила на
подсъдимия надхвърля както разрешената в населено място скорост от 50 км.ч, така и
посочената от знак В-26 скорост от 70 км.ч., поради което е несъстоятелно възражението, че
бланкетната норма на чл.343 НК не е запълнена с точното нарушение на правилата за
движение и това прави деянието несъставомерно. Не е налице и основание за
преквалификацията на деянието по чл. 343а НК, доколкото фактите, приети от решаващите
съдилища не сочат на оказана помощ на пострадалия от страна на подсъдимия. ВКС
напълно споделя заключението, че професионалните задължения на Д. /пътен полицай/ по
контрол и санкциониране на нарушителите на правилата за движение предпоставят по-
високи изисквания към самия него при управление на МПС и завишават укоримостта на
поведението му в конкретния случай.
4
Следователно и на основание чл.300 ГПК за настоящата инстанция е
задължителен изводът на наказателния съд относно това дали то е извършено или
отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Безспорно е установено, че
пострадалият Д. е пътувал на предна дясна седалка, а ищецът Г. на задна лява седалка, като
и двамата са пътни полицаи към тази дата.
От заключението на депозираната на л.140 авто-техническа експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че ударът е настъпил около средата на частта от платното за движение в посока
гр.Силистра, на 3,5-4,0 метра вляво от надлъжната ос на пътя. При настъпване на
произшествието л.а.Ауди се е движел в лявата лента на движение, като е бил насочен
надясно, спрямо посоката му на движение. Изключителна вина за настъпването на ПТП има
л.а. Опел, който се е движел с превишена скорост от 114 км/ч. при лоши пътни условия,
довели до аквапланинг – завъртане в посока обратна на часовниковата стрелка, при което са
навлезли в насрещното пътно платно. Вещото лице приема, че ако л.а.Ауди се е движел в
дясната, а не в лявата пътна лента за неговата посока на движение, е можело да не възникне
съприкосновение. Това обаче е ирелевантно към предмета на доказване, доколкото
разпределението на вина между двамата съизвършители, както и налице ли са предпоставки
по чл.53 ЗЗД, е въпрос на последващо исково производство между техните застрахователи.
От заключението на депозираната на л.171 комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че л.а.Опел Астра с per. № ******** е бил оборудван
с триточкови инерционни колани на всички места, както и с въздушни възглавници, които
при този удар не се отварят, както и че пострадалите пътни полицаи не са били с
коректно поставени предпазни колани. Вещите лица достигат до този извод, въз основа
на получените травматични увреждания. Вещото лице-ортопед не е констатирало в
предоставената му медицинска документация данни за наличието на следи по телата на
пострадалите от използването на колани т.н. коланна травма. Затова е категорично, че и
двамата пострадали са били без поставени предпазни колани по време на ПТП. Независимо
от това дават заключение, че съобразно механизма на настъпване на процесното ПТП -
предпазният колан не би допринесъл за намаляване на уврежданията на пострадалите при
страничен удар в задната част на л.а.Опел Астра, тъй като същият е настъпил с голяма
скорост и огромна кинетична енергия. При последващата фаза от произшествието е
настъпило въртене в посока обратна на часовниковата стрелка, при което усилието на
пътниците е насочено надясно, като в този случай предпазният колан е можел само да ги
задържи да не изпаднат от купето, но не и да предотврати настъпването на вредните
последици. Същевременно посочват, че получената от К. Д. травма в областта на
главата се дължи на съприкосновение с разположените на арматурното табло
специални уреди - радарно устройство и др., т.е. само за вредите в областта на главата
предпазният колан евентуално би предотвратил настъпването им.
С оглед гореизложеното и при съвкупен анализ на събраните писмени и гласни
доказателствени средства настоящата съдебна инстанция намира за основателно
възражението за съпричиняване, изразяващо в непоставяне на колан, но само по
отношение на пострадалия К. Д. - пътник на предна дясна седалка. В останалата му
част възражението не е доказано пълно и главно, поради липсата на пряка причинна
връзка.
От заключението изготвено от вещо лице-травматолог, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на
ПТП С. Т. Г. е получил съчетана травма - глава, гърди, корем, а именно - контузия на
главата, дифузна травма на главния мозък, мозъчен оток, счупване на ставния
израстък вдясно и тялото на долна челюст с разместване на фрагменти, разкъсно -
контузна рана на лявата ушна мида, контузия на бял дроб, счупване на 7 и 8 ребро
5
вдясно, подкожен емфизем, контузия на корема. Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства вещото лице е установило, че е проведено 12- дневно болнично
лечение, като са извършени необходимите изследвания и консултации, проведено е
медикаментозно и инфузионно лечение, оперативна репозиция и метална фиксация на
фрактурата на долна челюст, а впоследствие лечението е продължило при домашно
амбулаторни условия. Дава заключение, че ищецът се е нуждаел от чужда помощ за срок от
30 дни, като спазване на строг постелен режим не е бил нужен след болничното лечение.
Установява се, че представените документи, удостоверяващи извършени разходи, са във
връзка с проведеното лечение и са били необходими за възстановяването му, както и че от
представената по делото медицинска документация не се установява да е имало травматичен
шок, тъй като хемодинамичните показатели са стабилни, дишането е нормохреквентивно,
кислородното насищане на кръвта е нормално.
От заключението на СМЕ на 168, изготвена от вещо лице дентален лекар се установява, че
не е получено увреждане на зъбите на С. Г.. В о.с.з. на 29.03.2018 г., както и в самото
заключение, вещото лице е заявило, че в първичната медицинска документация не е
отразено счупване на зъби, поради което приема, че това увреждане не е настъпило от
това ПТП.
По отношение на втория пострадал Д. вещото лице посочва, че е получил контузия на главата,
мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област, разкъсно-
контузна рана в основата на носа, контузия на лявата гръдна половина. Установява се,
че е проведено 5-дневно болнично лечение в МБАЛ Силистра, след което лечението е
продължило в домашно-амбулаторни условия за срок от 30 дни. Възстановителният период
за полученото увреждане - сътресение на мозъка е средно около 20-30 дни, като в
конкретния случай няма данни за настъпили усложнения, като не се е нуждаел от чужда
помощ след приключване на болничното лечение, както и спазване на леглови режим и
рехабилитация. Установява се, че на името на К. Д. не са представени документи във връзка
с проведеното лечение. Приета фактура от 08.12.2014г. за сумата от 23,20 лева -
потребителска такса, на името на К. Г. Д..
По делото са събрани гласни доказателствени средства в о.с.з. на 30.11.2019г. -
разпит на св.Г.а /съпруга на ищеца Г./ и св.И. /фактическа съпруга на ищеца Д./, като
показанията и на двете се кредитират при условията на чл.172 ГПК.
Св.Г.а веднага отишла в болницата, но не видяла мъжа си, а само чула стенания.
Обяснили й, че ухото му е разкъсано и в момента му го шият. Вечерта я пуснали да го види
за малко. Той бил в безсъзнание, на системи. Бил син с превързана и надута глава, целият
обезобразен. В болницата го виждала за малко, носела му храна. След престоя си в
болницата в Силистра бил транспортиран до болница Света Марина във Варна и там
останал около 7-8 дни. Направена му била операция на долната челюст, която била
счупена. Имал счупени зъби. Слагали му шини. Свързани били двете челюсти с тел.
Така стоял около месец, за да може да зарасне. Имал и счупени ребра. Изпитвал страшни болки, стенел.
Налагало се да пие обезболяващи. За първи път се изправил след операцията във Варна по
препоръка на лекарите, но това било невъзможно. Съпругът й не можел да яде, не пиел.
Насила в началото му давали по малко вода. Около 10 дни не помнел нищо нито за
семейството си, нито за децата. Трудно си спомнял назад какво било станало. Впоследствие
си възстановил спомените. Когато се прибрал в къщи около два месеца тя се грижела за
него. Бил на легло, не можел да става. В леглото го обслужвали за хранене, тоалет, за
всичко. Започнал да се захранва с по-лека храна след като била махната шината. Единият му
6
зъб бил изваден, а другият за момента не. Близо пет месеца седял в къщи, а около 40 дни
бил със затворена челюст. Започнал работа през м. април - м. май 2017г. отново в полицията,
но на по-леко място. Твърди, че все още продължавал да изпитва болки. Изтръпвала му
устната, долната челюст, ребрата и ключицата, когато се застуди и започвал да фъфли.
Заявява, че съпругът й се променил - станал изнервен, по - импулсивен, отслабнал с около
20 килограма.
Св.И. посочва, че мъжът й се обадил по телефона. Той бил в болницата в
хирургическото отделение в Силистра. Ходела по два пъти на ден в болницата. В началото
не помнел нищо от случилото се. Имал рана на главата, превръзка, рана на носа. Ставал, но
дясната му страна откъм ръката не била подвижна. Трябвало да я пази и да не я движи.
Нямал шина, но имал синини. Операция не му е правена. Останал в болницата пет дни.
Около месец имал болки при движение на ръката. Започнал да я раздвижва, но болката
продължила за по-дълъг период. Променил се, станал раздразнителен. Около месец и
половина след ПТП, като си седял в къщи, бил много изнервен, не понасял никакъв
шум. Изпратили децата при родителите й, тъй като дъщеря им била малка и не можело да й
се обясни, че трябва да пази тишина. Имал постоянно световъртеж, главоболие, повръщал,
отказвал да се храни доста дълъг период от време. Към настоящия момент се върнал на
работа като пътен полицай. В началото, след като си върнал спомените, не можел да спи,
постоянно се събуждал. После започнал да вдига кръвно и впоследствие се установило, че
трябва постоянно да пие медикаменти за това. Преди инцидента не му се налагало.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 226 ал.1 КЗ “Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя.”
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Установи се, че ищците са пострадали при пътен инцидент, представляващ резултат
от противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който
е нарушил правилата за движение по пътищата. В тази насока съдът е обвързан по смисъла на
чл.300 ГПК от влязлата в сила присъда, което е задължително по отношение деяние,
противоправност и вина.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
7
причинна връзка с претърпените от ищците травми, наложили разходване на парични
средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със
значителни болки и страдания.
Основателно е възражението за съпричиняване от страна на пострадалия К. Д.,
което се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат - като се вземат
предвид механизмът на ПТП, в конкретния случай при поставен предпазен колан, травмите
в областта на лицето и главата не биха настъпили в този обем.
С оглед горното и предвид механизма на ПТП, САС намира, че процентът
съпричиняване следва да бъде намален от дадените от първа инстанция 50%, и редуциран до
30 %. В останалата му част същото е неоснователно.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и част от причинените вреди. При това положение
ищците имат правото да получат обезщетение за причинените вреди - неимуществени и
имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че и двамата ищци са били в активна
трудоспособна възраст - 41 години към датата на ПТП през 2014г. с оглед икономическата
конюктура в страната, съдът взема предвид вида и обема на причинените травматични увреждания
при С. Г. : съчетана травма - глава, гърди, корем, а именно - контузия на главата, дифузна
травма на главния мозък, мозъчен оток, счупване на ставния израстък вдясно и тялото на
долна челюст с разместване на фрагменти, разкъсно - контузна рана на лявата ушна мида,
контузия на бял дроб, счупване на 7 и 8 ребро вдясно, подкожен емфизем, контузия на
корема. Съдът отчита проведената оперативна репозиция и метална фиксация на
фрактурата на долна челюст, която била прикрепена с тел, факта, че не е можел да се храни
пълноценно, в резултат на което е отслабнал около 20 кг., общият възстановителен период
от около 5 месеца, необходимостта да бъде обслужван в битов план, продължаващите болки
при застудяване на времето и промяната в обичайното му поведение - станал изнервен и
избухлив, по - импулсивен. В периода на възстановяване, Г. не е упражнявал професията си
като пътен полицай, а и към настоящия момент е преместен на друга по-лека длъжност в
полицията.
При отчитане на тези обстоятелства, вземайки предвид, възрастта на лицето (41 г.) и
социално-икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането, съдът
неправилно е преценил, че сумата от 20 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл.52 ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. САС намира, че обезщетението следва да
бъде увеличено до 40 000 лв. без съпричиняване.
8
По отношение на втория пострадал К. Д., съдът взема предвид характера на получените
леки травми, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-
контузна рана в лявата слепоочна област, разкъсно-контузна рана в основата на носа,
контузия на лявата гръдна половина. Съдът съобразява факта, че проведеното лечение
е било само консервативно, тъй като няма фрактури, че дясната му страна откъм ръката
не била подвижна, което е налагало да я пази и да не я движи, че в рамките на около месец
имал болки при движение на ръката. Около месец и половина след ПТП, си седял в къщи,
бил много изнервен, не понасял никакъв шум, променил се, станал раздразнителен, имал
постоянно световъртеж, главоболие, повръщал, отказвал да се храни, не можел да спи,
постоянно се събуждал. Към настоящия момент се върнал на работа като пътен полицай,
като се е възстановил напълно.
С оглед горното съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения размер от
5000лв. за ПТП през 2014г. е неправилно определено, като същото следва да бъде увеличено до 10 000 лв., но при
отчитане на 30% съпричиняване за непоставяне на колана /3000 лв./, т.е. следва да се присъди обезщетение от
7000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над
20 000 лв. до 40 000 лв., а искът в тази част - уважен като основателен по отношение на С.
Г., както и за разликата над 2500 лв. до 7000 лв. по отношение на К. Д.. В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 157 500 лв., като жалбата на ищците е частично
основателна до общо 24 500 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на ищците направените
разноски за въззивна инстанция – 3400 лв. платена д.т., от които дължими с оглед уважената
част от жалбата са само 528.88 лв.
При този изход на спора на процесуалния представител на ищците - адв. П. К., със
служебен номер *********, се дължи адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, в размер на 1518лв. общо за двамата, с вкл.20% ДДС, съобразно
уважената част от жалбата.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите дължат в полза на застрахователя
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбите - 133 000 лв.
Платен адв.хонорар в размер на 4800 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно,
предвид факта, че в рамките на едно производство са субективно съединени две претенции
на двама пострадали. От тях дължими са само 4053.33 лв. с оглед отхвърлената част от
жалбите.
Разноските, направени пред първа инстанция, следва да бъдат преизчислени,
както следва:
9
На осн.чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на С. Г. и К. Д. направените
пред първа инстанция разноски в размер на 1500 лв., от които дължими са само 374.21 лв.
На ищцовата страна се следват направените по делото разноски за адвокатска защита,
осъществявана безплатно на основание чл. 38 ЗА или сума в размер на 2780 лева, в полза на адв.
К., изчислена по реда на чл.7 ал.2 т.4 Наредба № 1 /2004г. върху уважената част от исковете /47
392 лв./ с вкл.ДДС или общо 2342.06 лв.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
САС сумата от общо 1895.68 лв. дължима д.т., вместо вече присъдени 514 лв., представляваща
държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете /общо 47 392 лв./ При приспадане на
частично внесените от ищците 650 лв., остават дължими 1245.68 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ответника
направените за разноски за експертизи и депозит за свидетел в размер на 550 лв., съгласно списъка
по чл.80 ГПК на л.109, съобразно отхвърлената част от исковете /142 600 лв./ Следователно
дължими са само 411.92 лв. за първа инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4538/05.07.2018г. постановено по гр. д. № 31/2016г. по описа на СГС, ГО, 18
състав и решение от 26.10.2018г. за поправка на ЯФГ в диспозитива на решението - неразделна част от него В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди, депозиран от С. Т. Г., ЕГН
**********, гр. Силистра, ул. „Витоша“ № 2, за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв., д.т. и
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С. Т. Г., ЕГН **********, гр.
Силистра, ул. „Витоша“ № 2, разликата над сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ до 40
000 лв. /четиридесет хиляди лева/ или допълнително още 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания, в резултат на ПТП, причинено на 04.12.2014 г. от Б. Х. Д., водач
на л.а. Опел Астра с per. № ********, застрахован по силата на Договор ОП-51-Д-75/16.12.2013г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2014 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 4538/05.07.2018г. постановено по гр. д. № 31/2016г. по описа на СГС, ГО, 18
състав и решение от 26.10.2018г. за поправка на ЯФГ в диспозитива на решението досежно фамилното име на К.
Д. - неразделна част от него В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди,
депозиран от К. Г. Д., ЕГН **********, гр. ***, ул. *** № *, за разликата над 2500 лв. до
7000 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК - ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К. Г. Д., ЕГН **********, гр.
***, ул. *** № *, разликата над сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ до 7000 лв.
/седем хиляди лева/ или допълнително още 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/,
10
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания, в резултат на ПТП, причинено на 04.12.2014 г. от Б. Х. Д., водач
на л.а. Опел Астра с per. № ********, застрахован по силата на Договор ОП-51-Д-75/16.12.2013г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2014 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК - ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адвокат П. К., със служебен
номер *********, гр. Казанлък ул. “Славянска” № 6, офис 10 сумата от 1518 лв./хиляда
петстотин и осемнадесет лева/ - адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, с вкл.20%
ДДС, дължимо от ответника съразмерно на уважената част от жалбите, при предоставената им
безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, както и сумата от 2342.06 лв./две
хиляди триста четиридесет и два лева и шест стотинки/ адвокатско възнаграждение за първа
инстанция, с вкл.20% ДДС.
ОСЪЖДА С. Т. Г., ЕГН **********, гр. Силистра, ул. „Витоша“ № 2 и К. Г. Д., ЕГН
**********, гр. ***, ул. *** № * ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
сумата от 4053.33 лв./четири хиляди петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/
направени разноски пред въззивна инстанция с оглед отхвърлената част от жалбата, както и
сумата от 411.92 лв./четиристотин и единадесет лева и деветдесет стотинки/ направени
разноски пред първа инстанция с оглед отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК - ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С. Т. Г., ЕГН **********, гр.
Силистра, ул. „Витоша“ № 2 и К. Г. Д., ЕГН **********, гр. ***, ул. *** № *, сумата от 528.88
лв./петстотин двадесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/ направени по делото разноски
пред въззивна инстанция, както и сумата от 374.21 лв./триста седемдесет и четири лева и двадесет
и една стотинки/ направени разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 1245.68 лв. /хиляда двеста четиридесет и пет лева и шестдесет и осем
стотинки/ дължима д.т., от заплащане на която ищците са частично освободени.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - „ДЗИ - Общо
застраховане“ АД.
В необжалваната осъдителна част за неимуществени вреди, както и изцяло за
имуществените вреди, за всеки от ищците, решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12