Определение по дело №355/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 199
Дата: 13 юли 2021 г.
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20213001000355
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 199
гр. Варна , 13.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев

Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20213001000355 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Компас ЕСОЕС” ЕООД, с ЕИК *********, срещу
определение №1/12.03.2021 г. по т.д.№62/2020 г. на СОС, с което същото е прекратено
поради липса на процесуална легитимация на ищеца като надлежна страна по спора по иск
по чл.440 от ГПК.
В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и постановено в
противоречие с процесуалните правила. Намира, че исковата претенция по чл.440, ал.1 от
ГПК е предвидена като процесуална форма за защита срещу поведението на взискател,
насочил изпълнението срещу имущество, което не принадлежи на длъжника. Излага доводи,
че процесуалната легитимация по този иск е предоставена на всяко трето лице, чиито права
са засегнати от изпълнението. Счита за неоснователни мотивите на Силистренския окръжен
съд относно правомощията, предвидени в чл.372, ал.2 от ГПК. Моли съда да отмени
обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Постъпил е писмен отговор само от „Елика Ойл” ЕООД, в който се излагат подробни
доводи за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски.
Частната жалба е допустима, депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по т.д.№62/2020 г. по описа на СОС е образувано по предявен от
„Компас ЕСОЕС” ЕООД, с ЕИК: ********* срещу ЕТ „Компас ЕСОЕС – Л. В.”,
„Национална агенция по приходите”, „Обединена българска банка” АД, „ДСВ Роуд” ЕООД,
„Таурус транс” ЕООД, „Елика ойл” ЕООД и „Сатурния” ЕООД, иск с правно основание
чл.440 от ГПК. Ищецът излага, че е бил в търговски правоотношения със „Сатурня” ЕООД,
по силата на които дружеството е следвало да му заплати сумата от 154 000 лева. Твърди, че
вместо по неговата сметка, сумата е била преведена на ЕТ „Компас ЕСОЕС – Л. В.” –
длъжник по изп.дело 20197670400844 по описа на ЧСИ Г. Г.. Излага, че сумата не
принадлежи на длъжника, което обуславя интереса му от предявяване на иск по чл.440 от
ГПК
В допълнителната си искова молба, „Компас ЕСОЕС” ЕООД излага, че по силата на
1
договор за цесия със „Сатурня” ЕООД от 29.10.2020 г. е придобил вземането на „Сатурня”
ЕООД към ЕТ „Компас ЕСОЕС – Л. В.”, поради което наред с иска по чл.440 от ГПК,
предявява и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за връщане на
сумата от 154 000 лева.
Първоинстанционният съд е прекратил производството след като е установил, че
липсва процесуална легитимация на ищеца като надлежна страна по спора относно иска с
правно основание чл.440 от ГПК, както и че е недопустимо последващо съединяване на
установителен и осъдителен иск.
Процесуалната легитимация по иска с правно основание чл.440 от ГПК, се обуславя
от твърдение за накърнено с изпълнението право на трето лице върху вещ, вещно право или
вземане, но не от самия длъжник в принудителното изпълнение, а право върху вземане от
друго трето за изпълнитетлното производство лице, спрямо което, но в качеството му на
вземане на длъжника от същото това трето лице, е насочено изпълнението.
В конкретния случай, въззивникът с предявения и уточнен с допълнителната искова
молба в първоинстанционното производство иск, претендира, че преведената сума по
сметката на ЕТ „Компас ЕСОЕС – Л. В.” му принадлежи с оглед договор за цесия от 04.2020
г., доколкото плащането е било погрешно извършено от праводателя му по сметката на
горепосоченото ЕТ – длъжник в изпълнителното производство.
Парите са родово, а не индивидуално определени вещи, поради което
неоснователното им получаване в патриомониума на определено лице, предпоставя правен
интерес от осъдителен иск на основание чл.55 от ЗЗД – връщане на даденото при начална
липса на основание, при това само против получилото сумата лице, но не и от всяко трето
лице, което я е усвоило в идентичен размер от сметката на последното, било то и взискател
по принудителното изпълнение срещу неправомерно получилия сумата длъжник по същото
– в този смисъл е създадената задължителна практика на ВКС - определение №
715/04.12.2019 г. по ч. т. д. № 2577/2019 г. на Т.К., II ТО. Това е достатъчно за съда да
приеме, че при изложените в исковата и допълнителната искова молба твърдения, за ищеца
липсва процесуална легитимация по спора относно иска с правно основание чл.440 от ГПК,
поради което производството следва да се прекрати като недопустимо.
Посоченият иск в допълнителната молба няма характер на инцидентен такъв, а на
последващо обективно съединяване на искове, чрез въвеждане на нов. В разпоредбата на
чл.372, ал.2 от ГПК изчерпателно са изброени правата, които може да упражни ищецът след
завеждане на иска. Тези права се изразяват в поясняване и допълване на исковата молба. В
константната практика на ВКС е изразено разбирането,че с допълнителната искова молба е
допустимо изменение на основанието на първоначално предявения иск или изменение на
неговия петитум, но не и на двете едновременно, тъй като подобно изменение би
представлявало на практика предявяване на нов иск – Определение №62 от 04.02.2016г. по
ч.т.д. №2669/2015г.,I т.о. на ВКС, Решение № 203 от 15.01.2016г. по т.д. №2605/2014г., I т.о.
на ВКС.
От гореизложеното следва, че обжалваното определение, с което производството е
прекратено е правилно и законосъобразно, поради коеточастната жалба, следва да се остави
без уважение.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на насрещната
страна, следва да се присъдят направените по делото разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение, в размер на 1800 лева.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Компас ЕСОЕС” ЕООД, с ЕИК
*********, срещу определение №1/12.03.2021 г. по т.д.№62/2020 г. на СОС, с което същото
е прекратено поради липса на процесуална легитимация на ищеца като надлежна страна по
спора по иск по чл.440 от ГПК..
ОСЪЖДА „Компас ЕСОЕС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Силистра ДА
ЗАПЛАТИ на "Елика Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Силистра, сумата от
1 800 (хиляда и осемстотин) лева с ДДС, представляваща направените по делото разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3