РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Кърджали, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова И.
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И. Гражданско дело №
20245100100275 по описа за 2024 година
С Решение № 118/03.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 177/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Кърджали, по реда на въззивното обжалване е
обезсилено изцяло Решение 269/09.06.2024 г. по гр.д. № 747/2023 г. по описа
на Районен съд – Кърджали и делото е изпратено на компетентния Окръжен
съд – Кърджали по подсъдност на спора. Въззивното решение е влязло в сила
на 12.11.2024 г.
Въз основа на постановеното, в Окръжен съд – Кърджали е образувано
настоящето гр.д. № 275/2024 г. по описа на същия съд.
Ищецът К. А. Г. чрез упълномощения си представител твърди в исковата
молба, че е единствен син и наследник на Д. К. П., бивш жител на град М.,
починала на **.**.**** г. Сочи, че на **.**.**** г. бил уведомен по телефон за
смъртта на майка си, като лицето, което се обадило се представило като В. С..
Същото лице посочило, че дни преди кончината на майка му, тя не се
чувствала добре и последната й включвала системи, идвала в нейния дом.
Сочи, че ищецът живее и работи в ***********, поради което не е успял да
пристигне за погребението на майка си, като през месец март упълномощил
съпругата си Г. С. Г. да пътува до България и да провери оставеното от майка
му имущество, задължения и банкови сметки. Същата установила, че на
01.11.2021 г. бил извършен банков превод на стойност 28 000 лв. в полза на З.
Е. С. с основание захранване на сметка, като на следващия ден същата сума
била преведена обратно в сметката на майката на ищеца с основание
закупуване на имот № 40909.118.150.1.8150.1.8. Сочи, че продавач по
договора е майката на ищеца, а купувач е ответницата, като цената по
договора е сумата от 28 000 лв., платена по банков път на продавача, като тази
1
цена е платена със сумата, получена предишния ден с основание захранване
на сметка. Твърди, че така сключеният договор за покупко-продажба е
нищожен, поради противоречие на добрите нрави. В настоящия случай
продавачът-майката на ищеца не е получила насрещна престация, тъй като тя
е захранила сметката на купувача със средства, платени впоследствие като
цена на недвижимия имот. Твърди, че продавачът е отчуждил своя
собственост, без да получи дължимата цена. В допълнение твърди, че
процесната сделка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите, както и че сделката е изповядана на
значително по-ниска от пазарната цена. Моли съда да постанови решение, с
което да прогласи за нищожен договор за покупко- продажба на имот с
идентификатор 40909.118.150.1.8 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К. и представлява Апартамент № *, със застроена площ 70.82
кв. м., състоящ се от две стаи кухия и сервизни помещения при съседи на
същият етаж: имот с идентификатор № 40909.118.150.1.9 и имот с
идентификатор № 40909.118.150.1.7, под обекта - имот с идентификатор №
40909.118.150.1.5, над обекта - няма, ведно с принадлежащото му избено
помещение № * с полезна площ 8.55 кв.м., при съседи: северозапад - избено
помещение № *; югоизток - избено помещение № *; югозапад - коридор както
и 5.302% идеални части от общите части на сградата в размер па 6.97 кв.м. и
правото на строеж върху мястото за 77.79 кв.м сключен с нотариален акт № *,
том. *, per. № ** ***, дело № ***/**** г. на Р. В. - помощник нотариус по
заместване при нотариус Д. Г., вписана в регистъра на нотариалната камара
под № *** с район на действие PC - К., поради противоречие с добрите нрави.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника З. Е. С. чрез представител по пълномощие, с който искът
се оспорва като неоснователен. Сочи се, че майката на ищеца Д. К. П. била
*******, със специалност ********* и до смъртта си на **.**.**** г. е
работила в МБАЛ „ Д.“, гр.М.. В същата болница е работила и В. С., майка на
ответницата. Твърди се, че майката на ищеца Д. К. П. е имала двама сина от
два брака - ищецът в настоящото производство К. Г. и покойният Д. С.. Твърди
се, че през 2005 г. Д. С. получил от баща си, бивш съпруг на Д. П., сума в
размер на 50 000 евро. Разбирайки за това, ищецът и съпругата му Г. Г.
предложили на Д. С. да му помогнат да инвестира средствата в закупуване на
имот, като за целта оформили договор за заем между него и снаха му Г. Г..
Сочи се, че същите измамили сина на Д. П. - Д. С., в резултат на което същият
се разболял, а впоследствие и починал. Майката на ищеца била разочарована
от постъпката на сина си и на нейната снаха и не желаела да поддържа
каквито и да било отношения с двамата. Твърди се, че от 2006 г. ищецът не е
идвал в гр. М., не е посещавал майка си и брат си, не я подкрепял финансово,
не е оказвал дължимата грижа като син. Сочи се, че майката на ищеца Д. П.
била изключително близка с майката на ответницата В. С. и с нейното
семейство, като прекарвали заедно празниците, същите полагали
непосредствена грижа за нея, включително след смъртта на сина й. Всички
нужди на Д. П. - в емоционален, финансов, социален план и битов план, били
подпомагани, задоволявани и реализирани от ответницата и нейната майка В.
2
С., за което тя изразявала желание да се отблагодари подобаващо за
безусловните грижи и внимание. Сочи се, че Д. П. починала на **.**.**** г. от
мозъчен инфаркт, като преди смъртта си изрично заявила, че не желае за
смъртта и да бъде уведомен синът й Г., не желаела същият да присъства на
погребението. Оспорват се основанията, на които се основава предявения иск
за прогласяване на нищожност, поради противоречие на добрите нрави. Сочи
се, че майката на ищеца е била в правото си да продаде имота на когото и
както прецени, като не съществува морално задължение, същата да остави
наследство на своя син, в това число и притежавания от нея приживе
недвижим имот. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът К. А. Г. се представлява от представител
по пълномощие – адв. И. Б., който поддържа исковата молба по изложените в
нея съображения. Претендира присъждане на разноски по представен списък
по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът З. Е. С. се представлява от
представител по пълномощие – адв. И.а Б., която оспорва изцяло предявения
иск. Претендира присъждане на разноски, обективирани в договори за правна
защита и съдействие от 02.10.2023 г., направени пред Районен съд –
Кърджали, и от 18.07.2024 г. пред Окръжен съд – Кърджали.
Окръжен съд – Кърджали, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен от К. А. Г. против З. Е. С. е иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
обявяване за нищожен договор за покупко-продажба на имот с идентификатор
40909.118.150.1.8 по КККР на гр. Кърджали, представляващ Апартамент № *,
със застроена площ 70.82 кв. м., ведно с принадлежащото му избено
помещение № * с полезна площ 8.55 кв.м., както и 5.302 % идеални части от
общите части на сградата в размер на 6.97 кв.м. и правото на строеж върху
мястото за 77.79 кв.м., обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № *, том *, рег. № ** ***, дело № ***/**** г. на помощник-
нотариус по заместване при нотариус № *** по РНК, като накърняващ
добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации.
Видно от НА № */**.**.**** г., том *, рег. № ** ***, дело №***/**** г.
на Р. В. помощник-нотариус по заместване при нотариус Д. Г., на 02.11.2021 г.
Д. К. П. продала на З. Е. С. имот с идентификатор № 40909.118.150.1.8150.1.8
по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. К., бул. „Б.“ № **, бл.**,
вх.*, ет.*, представляващ Апартамент № *, със застроена площ 70.82 кв. м.,
състоящ се от две стаи кухня и сервизни помещения при съседи на същия
етаж: имот с идентификатор № 40909.118.150.1.9 и имот с идентификатор №
40909.118.150.1.7, под обекта - имот с идентификатор № 40909.118.150.1.5,
над обекта - няма, ведно с принадлежащото му избено помещение № * с
полезна площ 8.55 кв.м., при съседи: северозапад - избено помещение № *;
югоизток - избено помещение № *; югозапад коридор както и 5.302% идеални
части от общите части на сградата в размер на 6.97 кв.м, и правото на строеж
върху мястото за 77.79 кв.м. за сумата от 28 000 лева, заплатена от продавача
на купувача по банков път. Данъчната оценка на недвижимия имот е 27 092.67
3
лева, видно от удостоверение за данъчна оценка на имота с изх. №
5394/12.07.2023 г. и същият, видно от схема № 15-658542/19.06.2023 г.,
издадена от СГККР, гр. К. представлява самостоятелен обект на етаж * в
сграда с идентификатор № 40909.118.150.1, с адрес гр. К., бул. „Б.“ № **,
бл.**, вх. *, ет.*, ап.* с площ 70.82 кв.м, ведно с мазе № * с полезна площ 8.55
кв.м., при съседи: северозапад - избено помещение № *; югоизток - избено
помещение № *; югозапад коридор както и 5.302% идеални части от общите
части на сградата в размер на 6.97 кв.м, и правото на строеж върху мястото за
77.79 кв.м.
Видно от приложените към исковата молба препис-извлечение от акт за
смърт, издаден въз основа на акт за смърт № */**.**.**** г. и препис на
удостоверение за наследници изх. № 74/18.04.2023 г., издадени от Община М.,
починалата на **.**.**** г. Д. К. П. има двама синове – ищецът К. А. Г. и Д. Е.
С., починал на **.**.**** г.
Видно от препис на извлечение от банкова сметка IBAN
********************* в ********* за периода 10.10.2021 г.-12.05.2023 г.,
титутяр на сметката е Д. К. П., която на 01.11.2021 г. захранила банковата
сметката на З. Е. С. с 28 000 лева, а на 02.11.2021 г. по сметката на Д. К. П. е
постъпила сумата в размер на 28 000 лева, с основание закупуване на имот.
Видно от платежно нареждане от 02.11.2021 г., З. Е. С. е превела на Д.
К. П. сумата от 28 000 лева за закупуването на имот № 40909.118.150.1.8.
От представения препис-извлечение по банкова сметка IBAN
********************** на З. С. за периода 02.01.2021 г.- 31.10.2021 г. на
****-клон К., се установява, че титуляр на сметката, от която е заплатена
сумата в размер на 28 000 лева е З. Е. С..
Като писмени доказателства по делото са приложени Договор за заем
от 07.10.2025 г., сключен между Д. Е. С. като заемодател и Г. С. Г. като
заемател, за сумата в размер на 50 000 евро, ведно с платежно нареждане от
07.10.2005 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
пазарната оценка на имот, представляващ Апартамент № *, ет. *, бл. №**, бул.
“Б.“ №**, гр. К. в състоянието, в което се намира към датата на продажбата
02.11.2021 г. възлиза на 25 000 лв., а след извършване на ремонтни работи към
датата на изготвяне на експертизата: 89 200 лв.
В показанията си св. В. К. сочи, че с покойната Д. П. са били като две
сестри, като близкото им приятелство датирало от повече от 35 години, от
работата им в ****** отделението на болницата в гр. М., в което свидетелката
била ****, а тя е *********. Оказвали си взаимно помощ и подкрепа.
Свидетелката сочи обстоятелства около смъртта на малкия син на П., с който
живеели заедно, за влошаване на състоянието му и причините, довели до това,
както и станали причина да се прекъснат всякакви взаимоотношения с по-
големия й син – ищецът по делото. Свидетелката сочи, че с нейната помощ и
подкрепа П. успяла да се съвземе след смъртта на малкия си син, която приела
изключително тежко, а останала и сама. Сочи, че П. работила в болницата до
4
смъртта си, починала внезапно, не се била залежавала, не била лягала болна,
не била лежала в болница. Година преди продажбата на апартамента, дъщерята
на свидетелката – З. С. започнала да й помага при покупки, в домакинството,
да я придружава, да й прави компания. Оказала й също така съществена
помощ при извършения основен ремонт на апартамента в гр. М..
Свидетелката сочи, че изключително трудно намерила контакт и се свързала
със съпругата на ищеца, за да му съобщи, че майка му е починала и кога ще е
погребението, но той не дошъл. Много скоро след това се чуло, че съпругата
му е идвала в гр. М. и е продала апартамента.
Св. Н. С. Ч. сочи в показанията си, че П. работила до последно и
починала внезапно в къщи. Била **-ти набор и починала преди две - три
години, но до последно работила. Знаел, че има две деца от различни бащи –
големият й син К., който бил ****** в гр. С. и малкият й син Д., който бил при
нея – не бил женен, нямал семейство. Съобщава за обстоятелства, поради
които майка му считала, че малкият й син се разболял, влошил, накрая бил
лежащо болен, изцяло на нейните грижи и впоследствие – починал. С големия
си син спрели да контактуват именно заради пари, дадени на заем от малкия й
син, които в крайна сметка не били върнати. След смъртта на малкия й син, П.
останала сама, но й помагала св. В. К., с които били дългогодишни и много
близки приятелки. П. имала и подкрепата на дъщерята на В. – З., която
започнала да ходи да й помага. ***** направила голям ремонт в апартамента в
гр. М., като й помагала З. и с чистенето, и с пазаруването. Свидетелят сочи, че
няколко пъти карал П. до апартамента й в гр. К., поради което го е виждал –
апартаментът бил в окаяно състояние – отвсякъде течал, паркетът бил надут,
дори имало кандидат за купувач, но като го видял, се отказал.
Съдът не обсъжда представеното по делото съдебно решение в
заверено копие, с което е прекратен брака между Д. П. и бащата на ищеца и
упражняването на родителските права е предоставено на бащата, като
неотносимо.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
изводи:
Предмет на спора в настоящото производство е установяване на
предпоставките на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
сключения на 02.11.2021 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в НА № № */**.**.**** г.., като накърняващ добрите нрави
поради нееквивалентност на престациите.
Така с Решение № 156/10.02.2021 г., постановено по гр.д. № 2451/2019
г., ІІІ г.о., ГК, ВКС, по допуснатия до касационно обжалване въпрос:
продажбата на недвижим имот на занижена цена, респ. на цена по данъчна
оценка, представлява ли основание за нищожност по смисъла на чл.26 ал.1
предл.3 ЗЗД, е прието следното: съобразно правната доктрина и
непротиворечивата практика на ВКС, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави. Според ТР № 1 от 15.6.2010 г. по т.дело
№ 1/2009 г. на ОСГК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които
5
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на
общоустановените нравствено-етични правила на морала.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД е
налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на
справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения.
Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие,
накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай. ВКС в
практиката си приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение
на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна
такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че
има практически нулева стойност. При преценката дали една сделка е
недействителна поради нарушаване на добрите нрави, съдът не трябва да се
ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената
престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на
вещ на цена, по-ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми
за справедливост и добросъвестност. Още повече законът за местните данъци
и такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат
възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната
такса се плаща по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и
законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на
данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна
нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална,
непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави. В този
смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение №
452 от 25.6.2010 г по гр.дело № 4277/2008 г на ВКС, Първо гражданско
отделение, решение № 119/22.3.2011 г по гр.дело № 485/11 г на ВКС, ГК,
Първо ГО, решение № 29 от 22.3.2017 г по гр.дело № 2955/2016 г на ВКС, ГК,
Първо ГО, решение № 24 от 9.2.2016 г по гр.дело № 2419/2015 г на ВКС, ГК,
Трето ГО и решение № 65 от 21.3.2017 г по гр.дело № 639/2016 г на ВКС,
Четвърто гражданско отделение.
В контекста на цитираната съдебна практика, по конкретния спор съдът
приема следното: с договора за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в НА № */ **.**.**** г. майката на ищеца Д. К. П. е продала на З.
Е. С. имот с идентификатор № 40909.118.150.1.8, представляващ Апартамент
№ *, със застроена площ 70.82 кв.м., намиращ се в гр. К., бул. „Б.“ № **, бл.**,
вх.*, ет.* и прилежащото му избено помещение № * с полезна площ 8.55 кв.м.,
за сумата от 28 000 лева, при данъчна оценка на имота към момента на
сключване на сделката 27 646 лева. Купувачът е заявил, че сумата е изплатена
изцяло и по банков път на купувача. Страните по сделката са декларирали на
основание чл. 25, ал. 9 ЗННД, че посочената цена в нотариалния акт като
продажна цена, е действително уговореното плащане по сделката. Плащането
е установено и от приетото като доказателство и обсъдено платежно
нареждане от 02.11.2021 г., съгласно което З. Е. С. е заплатила на Д. К. П.
6
сумата от 28 000 лева за закупуването на имот № 40909.118.150.1.8. От
съдържанието на нотариалния акт, неоспорено от ищеца, може да се направи
извод, че волеизявлението за продажба на имота, направено от неговата майка
в качеството й на продавач, свидетелства в достатъчна степен за разбиране на
основните елементи на сделката, в т.ч. за цената, на която продава и получава
като насрещна престация. Така по силата на чл. 9 от ЗЗД двете страни по
покупко-продажбата са преценили насрещните престации, тяхната взаимна
еквивалентност и съответно са ги обективирали в изповяданата сделка. От
заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза се
установява, че към датата на изготвянето му 14.04.2025 г. пазарната цена на
имота е 89 200 лв. От това следва, че имотът е продаден на цена 3,19 пъти по-
ниска от пазарната му такава. Само на база на посоченото изводът е, че не е
налице значителна и явна нееквивалентност на престациите, при която едната
от насрещните престации да е толкова незначителна, че има практически
нулева стойност.
От друга страна, не се установява по делото крайният резултат по
сделката да е несъвместим с общоприетите житейски норми за справедливост
и добросъвестност или да е злепоставящ чужди интереси с цел извличане на
собствена изгода. В тази връзка еднопосочно от неопроверганите от други
доказателства свидетелски показания се установява, че Д. П. е била
дългогодишен ******** в болницата гр. М., където е работила до последно и е
създала близки приятелки отношения с ******* В. С.. Преди смъртта на Д. П.
за нея изцяло се грижили В. С. и дъщеря й З. – пазарували, чистели дома й,
вземали я с колата, били нейна морална подкрепа след смъртта на сина й Д.,
която преживяла много тежко. Погребението й било организирано от
приятелката й В. С.. Предвид тези данни, изнесени от свидетелите относно
обстоятелствата в живота на Д. П., станали вероятно причина да продаде
апартамента на дъщерята на близката си приятелка В. С., не обосновават
извод за противоречие на сделката на общоустановените нравствено-етични
правила на морала. Предвид тези техни отношения на дългогодишно
приятелство, доверие и взаимопомощ, не е налице нееквивалентност между
уговорено и платено по сделката. В случая, наследодателката на ищеца, в
съответствие с морала и ценностната система, е избрала начина на
разпореждане със собственото си имущество.
Наред с това, доказателствата по делото не установяват и твърдението в
исковата молба, че ответникът по иска е приел без наличието на каквото и да е
материално или нематериално основание паричен превод от възрастна,
самотна жена и на следващият ден е заплатил на същата тази жена същата
сума като цена за закупеният от нея недвижим имот, с което се е възползвал от
средства, получени без основание, за да придобие недвижим имот, без
насрещна еквивалентна престация, като това твърдение е недоказано.
Обстоятелството, че на 01.11.2021 г. Д. П. е превела по сметка на З. С. сумата в
размер на 28 000 лв. с основание захранване на сметката, а на 02.11.2021 г.
последната е превела на Д. П. сумата от 28 000 лв., с основание – закупуване
на имот, не променя горния извод, като в тази връзка не е установено по
делото З. С. да е разполагала единствено и само с тази сума. В тази връзка
7
следва да се посочи, че от ищеца не е въведено основание за привидност на
възмездната сделка, като прикриваща продажба, поради и което на въведеното
основание, същата не е нищожна.
В обобщение следва извода, че съобразявайки установения в чл. 9 ЗЗД
принцип на свободата на договаряне, който урежда възможността страните по
своя воля да уговорят съдържанието на договора в рамките на предвиденото
от закона ограничение – да не противоречи на повелителните норми на закона
и на добрите нрави, следва извода, че сделката отговаря на добрите нрави.
Предвид отношенията между страните, сделката е била резултат от свободата
им на договаряне и постигане на един незабранен от закона резултат, който не
води до накърняване на добрите нрави с нееквивалентност на престациите,
която да ощети една от страните до степен сделката да е нищожна.
По тези съображения искът по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е неоснователен и
следва да се отхвърли.
При този изход на делото ответникът има право на направените по
делото разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 4000 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Г., с ЕГН **********, понастоящем
живущ в ***********, действащ чрез пълномощника си адв. И. Б., със съдебен
адрес: гр. К., бул. „Б.“ № **, Комплекс „***“, офис № *, Адвокатска кантора
„*****“ срещу З. Е. С., с ЕГН **********, от гр. М., ул. „П.“ *, вх. „*“, ет. *,
ап. *, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Б.“ № ** иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за
обявяване за нищожен договор за покупко-продажба на имот с идентификатор
40909.118.150.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К. и
представлява Апартамент № *, със застроена площ 70.82 кв. м., състоящ се от
две стаи кухия и сервизни помещения при съседи на същият етаж: имот с
идентификатор № 40909.118.150.1.9 и имот с идентификатор №
40909.118.150.1.7, под обекта - имот с идентификатор № 40909.118.150.1.5,
над обекта - няма, ведно с принадлежащото му избено помещение № * с
полезна площ 8.55 кв.м., при съседи: северозапад - избено помещение № *;
югоизток - избено помещение № *; югозапад коридор както и 5.302% идеални
части от общите части на сградата в размер на 6.97 кв.м, и правото на строеж
върху мястото за 77.79 кв.м., обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № *, том *, рег. № ** ***, дело №***/**** г. на Р. В.
помощник- нотариус по заместване при нотариус Д. Г. на цена от 28 000 лв.,
поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА К. А. Г., с ЕГН **********, понастоящем живущ в
***********, действащ чрез пълномощника си адв. И. Б., със съдебен адрес:
гр. К., бул. „Б.“ № **, Комплекс „***“, офис № *, Адвокатска кантора „*****“
да заплати на З. Е. С., с ЕГН **********, от гр. М., ул. „П.“ *, вх. „*“, ет. *, ап.
8
*, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Б.“ № ** направените по делото разноски в
размер на 4000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
9