Решение по дело №737/2025 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 149
Дата: 4 август 2025 г.
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20251630200737
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Монтана, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
в присъствието на прокурора Г. Н. Б.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20251630200737 по описа за 2025 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия А. Р. К. – роден на ХХХХХХг. в град Б., обл.М.,
българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан
/реабилитиран/ с постоянен адрес в село М. обл.С., ул.“Е.“ № 1, работи като
заварчик в „Б.И.“ ООД град В., с ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това, че на
10.06.2024г. в гр.Монтана, при условията на продължавано престъпление - с
две отделни деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, извършени са в непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
пред орган на властта - Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Монтана,
потвърдил неистини в два броя писмени декларации, изискуеми по чл.141,
ал.2 и чл.143, ал.6 от Закон за движението по пътищата, като деянията са
извършени, както следва:
- На 10.06.2024 год. в гр.Монтана, пред орган на властта - Сектор „Пътна
1
полиция“ при ОД на МВР-Монтана, потвърдил неистина в писмена
декларация, изискуема по чл.141, ал.2 от Закон за движението по пътищата, че
Свидетелство за регистрация на МПС марка „С.“, модел „Г.“, с
регистрационен № ХХХХХ, рама № GS500E700158 не отнето от контролен
орган, а е изгубено /откраднато/;
- На 10.06.2024 год. в гр.Монтана, пред орган на властта - Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Монтана, потвърдил неистина в писмена
декларация, изискуема по чл.143, ал.6 от Закон за движението по пътищата, че
след снемане от отчет на МПС то ще се съхранява в частния му имот в гр.В.,
ул.Б. №ХХ - престъпление по чл.313 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА обвиняемия А. Р. К. – роден на ХХХХХХг. в град Б.,
обл.М., българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан
/реабилитиран/ с постоянен адрес в село М. обл.С., ул.“Е.“ № 1, работи като
заварчик в „Б.И.“ ООД град В., с ЕГН ********** на основание чл.78а ал.1 от
НК от наказателна отговорност за така извършеното престъпление чл.313 ал.1
във връзка с чл.26 ал.1 от НК, като му НАЛАГА административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева в полза на Държавата.
ОСЪЖДА А. Р. К. със снета по-горе самоличност и ЕГН да ЗАПЛАТИ
на основание чл.189 ал.3 от НПК направените по водене на делото разноски в
размер на 182.48 лева в полза на ОД на МВР-Монтана, както и по 5.00 лева
държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист в
полза на РС-Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд-Монтана.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решението № 149/04.08.2025г. по
АНД № 737/ 2025г. по описа на РС - Монтана


Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от
17.07.2025г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемият А. Р. К.
живущ в село М., обл.С., с ЕГН ********** за престъпление по чл.313 ал.1
във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа
обвинението и моли съда да освободи по реда на чл.78а от НК обвиняемия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание в
минималния предвиден в правната норма размер.
Обвиняемият А. Р. К. се признава за виновен за извършеното деяние,
като дава кратки обяснения. Моли съда да му наложи наказание в минимален
размер, като развида доводи за това – получава минимална работна заплата и
има непълнолетно дете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
обвиняемия, както и становището на прокурора изложено в мотивирано
постановлението, намира за установено следното:
Обвиняемият А. Р. К. е с постоянен адрес в град В., но пребивава в село
М., обл.С., където работи.
Живее при условията на фактическо съжителство със свидетелката Ц. И.
Б..
Обвиняемият К. има издадено на 09.12.2019г. СУ на МПС № ХХХХ за
категориите А, М, В, С, АМ и ТКТ.
През 2017г. закупил и регистрирал мотоциклет марка „С.“, модел
Г.С.ХХ, с рама № ХХХХ, като получил регистрационни табели с №
ХХХХХХХ. През 2018г. обвиняемият К. обявил в Интернет мотоциклета за
продажба, като с него се свързал свидетелят В.Р.В. от село Т., обл.В. и се
договорили за продажбата. Св.В. посетил населеното место, където живеели
обвиняемият К. и свидетелката Б., като последната му предала мотоциклета и
свидетелство за регистрация част II /малък талон/ срещу сума в порядъка от
1200-1500 лева. Обвиняемият К. не присъствал на предаването на
мотоциклета и малкия талон. Свидетелството за регистрация част I /голям
талон/ на мотоциклета останал във владение на обв.К..
Страните по сделката не се договорили за дата на посещение на
нотариус за оформянето на писмено договор с нотариална заверка на
подписите съгласно нормативната уредба, като дадените от тях гласни
доказателствени средства се различават за причината.
1
Св.В. В. ползвал мотоциклета, а обв.К. плащал данъка му в Община В.
до 2024г.
На 10.05.2024г. обв.К. подал молба до началника на РУ-Берковица за
издирване на регистрационната табела на мотоциклета „С.“- ХХХХ, тъй като
била изгубена.
На 10.06.2024г. обв.К. посетил Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Монтана и подал Заявление № 240996008452 за прекратяване на
регистрацията на мотоциклета с рег.№ ХХХХХХХ. Съгласно действащата
нормативната уредба в такива случаи подал и декларациите: 1. декларирал, че
свидетелството за регистрация на МПС с рег.№ ХХХХ, е изгубено
/откраднато/, като бланката съдържа предупреждението, че за деклариране на
неверни данни се носи наказателна отговорност по чл.313 от НК; 2.
декларирал, че табелите с регистрационен номер ХХХХ не са отнети от
контролен орган, а са изгубени, като бланката съдържа предупреждението, че
за деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл.313
от НК; 3. декларирал, че след снемането от отчет на мотоциклета марка „С.“
ще се съхранява в частния му имот на адрес гр.В., ул.“Б.“ № ХХ, като на
бланката, върху която били попълнени с ръкописен текст обстоятелствата,
било вписано обстоятелството, че му е известна отговорността по чл.313 от
НК.
Подаденото заявление и декларации били проверени и приети от
свидетелката М.П. - служител на ОД на МВР-Монтана. На същата дата била
прекратена регистрацията на МПС.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно - почеркова
експертиза, оформена с Протокол № 77/ 13.02.2025г, изготвена от А.Н. -
експерт при НТЛ - ОДМВР -Монтана /л.134 - л.141 от ДП/, от заключението на
която е видно, че декларациите от 10.06.2024г. били изпълнени от обв.К..
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и
компетентно дадено и още повече не оспорено в производството.
Възприетата фактическа обстановка се потвърждава и от събраните
гласни доказателства - показанията на свидетелите М.П., Ц. Б., В. В., Д.Д.,
обясненията на обвиняемия дадени в хода на производството, като и
писмените доказателства и експертното заключение по назначенана на ДП
съдебно-почеркова експертиза.
От изложените фактически обстоятелства се налага правния извод, че
обвиняемият А. Р. К. е осъществил от обективна състава на престъплението по
чл.313 ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК, като на 10.06.2024г. в
гр.Монтана, при условията на продължавано престъпление - с две отделни
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са в непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, пред орган
2
на властта - Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Монтана, потвърдил
неистини в два броя писмени декларации, изискуеми по чл.141, ал.2 и чл.143,
ал.6 от Закон за движението по пътищата, като деянията са извършени, както
следва:
- На 10.06.2024 год. в гр.Монтана, пред орган на властта - Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Монтана, потвърдил неистина в писмена
декларация, изискуема по чл.141, ал.2 от Закон за движението по пътищата, че
Свидетелство за регистрация на МПС марка „С.“, модел „Г.С.ХХ“, с
регистрационен № ХХХХХХХ, рама № ХХХХ не отнето от контролен орган,
а е изгубено /откраднато/;
- На 10.06.2024 год. в гр.Монтана, пред орган на властта - Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Монтана, потвърдил неистина в писмена
декларация, изискуема по чл.143, ал.6 от Закон за движението по пътищата, че
след снемане от отчет на МПС то ще се съхранява в частния му имот в гр.В.,
ул.Б. №ХХ.
Деянието по чл.313, ал.1 от НК е от така наречените формални
престъпления, при които не са налице съставомерни имуществени вреди.
Обект на посегателство са обществените взаимоотношения, свързани с
лъжливо деклариране в документ - в настоящия случай писмена декларация,
която по силата на закон се дава пред орган на властта- в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Монтана
С такова престъпление се засяга правната сигурност на документирането
и документооборота и се затруднява дейността на държавните и обществените
органи, както и отношенията между гражданите.
На следващо място, за да бъде осъществен престъпния състав по чл.313
от НК е необходимо освен декларацията, която се дава по силата на закон, указ
или постановление на Министерския съвет, в самият акт да е предвидено, че
за невярно деклариране ще се носи наказателна отговорност по чл.313 от НК.
Законодателят изрично е предвидил това обстоятелство като съставомерен
признак, без наличието, на който престъплението не е осъществен. В
конкретните декларации – обект на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, изрично е посочено, че за деклариране на неверни данни се носи
наказателна отговорност по чл. 313 от НК.
Събраните доказателства несъмнено установяват елементите от
обективна и субективна страна на престъплението по чл.313 ал.1 от НК.
Текстът изисква потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по
силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някакво обстоятелство. Инкриминираната декларация, депозирана от
обвиняемия пред служител на сектор „ПП” при ОД на МВР по съществото си
представлява удостоверителен документ, които може да бъде предмет на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК, тъй като представляват изрично и
конкретно писмено изявление от страна на обв.А. К., което е с правно
значение, тъй като съдържат твърдения, установяващи съществуването на
3
определени факти и обстоятелства. Тя е депозирана пред орган на власт за
удостоверяване истинността на съдържащите се в нея факти и обстоятелства.
По делото несъмнено е установено, че декларираните факти и обстоятелства
не са истинни - не отговарят на действителното фактическо положение къде е
обичайното пребиваване на обвиняемия. Обследваната декларация се изисква
по силата на „закон”, каквато е регламентацията на чл. 313, ал. 1 от НК.
Двете деяния подсъдимият е извършил през непродължителен период от
време, които осъществяват едни и същи състав на престъпление, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
поради което съдът намери, че е налице и разпоредбата на чл.26 ал.1 от
НК.
От субективна страна обв. А. К. е действал при форма на вината пряк
умисъл, съгласно чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Съзнавал е, че полага подпис под
невярно документирани обстоятелства, защото е знаел къде се намира
мотоциклетът и обстоятелствата около него; обвиняемият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
В случая са налице предпоставките предвидени в чл.78а, ал.1 НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За извършеното от обвиняемия А. К. умишлено
деяние се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба
от 100.00 до 300.00 лв. Видно от свидетелството за съдимост – рег. №
714/01.02.2026г. обвиняемия не е осъждан за престъпления от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 НК
/реабилитиран е по право на основание чл.86 от НК/. От деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, тъй като престъплението е
формално. С оглед на изложеното съдът прие, че на обвиняемия следва да се
наложи минималната глоба предвидена в закона, а именно 1 000.00 лв, която
следва да се заплати в полза на Държавата.
При определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът
съобрази, че обвиняемия А. К. е извършил престъпно деяние за първи път
съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям
размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на
извършеното деяние от обвиняемия П. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2
от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които да обосновават
налагането на по – голям размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия А. К. да ЗАПЛАТИ
на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана
направените по ДП разноски за експертиза в размер на 182.48 лева, както и по
сметка на РС-Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на
всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
4


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5
Съобщи за изтекли лични данни