Р Е Ш Е Н И Е
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№…………., гр.София, 28.12.2017год..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 4-ти”в”
състав, в открито заседание, проведено на двадесет и
втори юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Калина Христова
при участието на секретаря Валентина Илиева, като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 747 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение на СРС, 45 състав от 06.10.2016г,. постановено по гр.дело №
26262/2012г., с което е отхвърлен предявеният от Х.Б.К., М.Б.С., Д.Б.Г., Г.Д.М.
и И.Б.К. срещу А.Б.К. отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК, с предмет- признаване за установено, че ответницата
не е собственик на следния недвижим имот: 78
кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор №
16448.7721.559 по ККР на с.Горни Богров с площ на целия имот от 1196 кв.м., при
съседи на целия имот: имоти с идентификатори 16448.7721.558, 16448.7721.573,
16448.7721.560, 16448.7764.34, 16448.7764.35, която реална част е с
геометричната форма на триъгълник, означена с букви А-Б-Г-А на скицата- проект
за изменение на кадастралната карта на имот с проектен № 16448.7721.813, при
граници на частта: имоти идентификатори 16448.7721.559, 16448.7764.560 и
16448.7764.34. Решението се обжалва и в частта, с която е отхвърлено искането
по чл. 537,ал.2 от ГПК – за отмяна на нот.акт № 172, том ІІ, рег.№ 4942 по
нот.дело № 342 от 29.12.2009г. на нотариус Г.Й.-Д.с рег.№ 343 в частта относно
гореописаната реална част.
Въззивниците, Х.Б.К., М.Б.С., Д.Б.Г., Г.Д.М.
и И.Б.К. заявяват искане за отмяна
на обжалваното решение, като поддържат доводи за неправилност и необоснованост.
Твърдят, че в резултат на неправилната преценка на първоинстанционния съд на
събраните по делото доказателства е изведен и неправилният и необоснован извод,
с който е прието, че по делото не е доказана площта на спорната част от
собствения им имот, заснета като част от имота на ответницата в кадастралната
карта и регистри /ККР/ на с.Горни Богров.
Твърдят, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд
след като е приел, че искът е доказан по своето основание, е отхвърлил същия
като недоказан по размер, като в нарушение на правилото на чл.146 от ГПК не им
е указал с доклада по делото, че не сочат доказателства, установяващи размера
на исковата претенция. Твърдят, че при доказаност на иска по основание, съдът
дължи и сам да определи размера му, съгласно нормата на чл.162 от ГПК, а при
невъзможност да стори това сам- да назначи вещо лице. С изложените доводи,
подробно развити в жалбата, ищците мотивират искането си за отмяна на
обжалваното решение и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен.
Претендират присъждане на направените по делото разноски. При условията на евентуалност- в случай на
отхвърляне на жалбата, заявяват евентуално възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.
Въззиваемата страна, А.Б.К.- не депозира
писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на
обжалваното решение . Моли съда да вземе предвид обстоятелството, че
претенцията на ищците се отнасят за част, която не е нанесена в действащия
план, а само в проект за изменение на
плана, докато собствения й имот е нанесен в плана. Заявява искане за
присъждане на разноските, направени във въззивното производство. .
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 т ГПК, приема за
установено следното:
При извършената
проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи,
че обжалваното решение е валидно и
допустимо Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК с предмет – признаване за установено, че
ответницата не е собственик на 138 кв.м. /съгласно допуснатото уточнение на
иска във въззивната инстанция/, представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № 16448.7721.559 по ККР
на с.Горни Богров с площ на целия имот от 1196 кв.м., при съседи на целия имот:
имоти с идентификатори 16448.7721.558, 16448.7721.573, 16448.7721.560,
16448.7764.34, 16448.7764.35, която реална част е с геометричната форма на
триъгълник, означена с букви А-Б-Г-А на скицата- проект за изменение на
кадастралната карта на имот с проектен № 16448.7721.813, при граници на частта:
имоти идентификатори 16448.7721.559, 16448.7764.560 и 16448.7764.34.
Съдът приема, че
за ищците е налице правен интерес от търсената съдебна защита с предявения
отрицателен установителен иск, произтичащ от твърдението, че те са собственици
на спорната част от собствения им процесен имот, която спорна част е нанесена
като част от имота на ответницата в ККР на с.Горни Богров и именно поради спор
за правото на собственост върху частта
от 138 кв.м. от процесния имот– по отношение
на ищците е постановен отказ за нанасяне на процесния реституиран имот в ККР.
Доколкото ищците твърдят, че разполагат с валиден титул на собственост и
отричат удостоверителната сила на констативния нот.акт за собственост на
ответницата в частта на удостовереното притежание на правото на собственост
върху спорната част от процесния имот, настоящият съдебен състав приема, че за
тях е налице правен интерес да бъде отречено със силата на пресъдено нещо
правото на собственост на ответницата върху спорната част от процесния имот.
С обжалваното решение от първата
инстанция е прието, че предявеният отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1
от ГПК е доказан по своето основание, но не е установена по размер спорната
част от процесния имот, поради което искът е отхвърлен.
Настоящият съдебен състав намира за
законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че от събраните по дело
писмени доказателства и неоспореното
заключение на СТЕ се установява правото на собственост на ищците върху
процесната част от 138 кв.м. от имот с идентификатор № 16448.7721.559 по ККР на
с.Горни Богров, респ.- от ответницата, в съответствие с носената от нея
доказателствена тежест, правилно разпределена с доклада по делото, съгласно
правилото на чл.154,ал.1 от ГПК, не е доказано притежанието на спорната част от
процесния имот на основанието, посочено в констативния нот. акт № 172/2001г., с
който тя се легитимира като собственик. Видно от представеното по делото влязло
в сила решение № 2746 от 14.08.2009г. и удостоверение за наследници № 43/
19.04.2011г., ищците се легитимират като съсобственици на имот пл.№ 10016 от
кад.лист Б-4-11-Б, Б-4-11-Г от помощния кадастрален план по чл.13“а“, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, с площ от 1 014 дак, който им е реституиран по реда на ЗСПЗЗ в
качеството им на наследници по закон на Ц.М.К.. От неоспореното заключение на
СТЕ, прието в първата инстанция и неоспореното заключение на СТЕ, допусната
служебно от въззивната инстанция, безспорно се установява, че спорната част от
процесния имот с площ от 138 кв.м., означена с контура 1-В—1 на скица № 2 към
заключението на СТЕ от 14.06.2017г. е
част от имота, реституиран на ищците, която неправилно е заснета като част
от имот с идентификатор16448.7721.559 по
ККР на с.Горни Богров, последният – идентичен с парцел ІV -42 от кв.32 по
рег.план на с.Горни Богров по констативния нот.акт за собственост на
ответницата. От документите по преписка
№ 4264/03.01.1991г се установява, че от ответницата в качеството й на наследник
на А. и Богдан Колеви е подадено
заявление за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, между които
и овощна градина в м.“Шабаница“ , землището на с.Горни Богров, с площ от 1.5
дка, установена с протокол за съдебна делба от 09.03.1949г. по ч.гр.д.№
8/1949г. на Новоселски околийски съд. От целия заявен имот от 1.5 дка на
ответницата, в качеството й наследник на А. и Богдан Колеви е възстановена само
частта от 0.530 кв.м.– с решение № 4264/25.04.1995г. и решение № 4264/
01.07.1998г. на ПК „Кремиковци“ , като
възстановеният имот е индивидуализиран с № 015035 по картата на землището и
съгласно приложена към последното решение скица № 127/ 02.07.1998г. Видно от решение № 4264/ 25.04.1995г. – за
останалата част от горепосочения заявен имот , която част е с площ от 0.870 кв.м.,
е постановен отказ за възстановяване, с мотива, че попада в регулация и за нея
ПК ще се произнесе с допълнително решение след издаване на удостоверението по
чл.13 от ППЗСПЗЗ от ТОА „Кремиковци“. Такова последващо произнасяне не се
установява да е извършено от административния орган и към датата на приключване
на устните състезания по делото. От неоспореното заключение на СТЕ, прието в
първоинстанционното производство се установява, че възстановеният на
ответницата имот по реда на ЗСПЗЗ, е нанесен в помощния кадастрален план по
чл.13“а“, ал.1 от ППЗСПЗЗ с пл.№ 10016 /идентичен с имот пл.№ 015035 по скица №
127/ 02.07.1998г./ и е съседен на възстановения имот на ищците имот с пл.№
10017, като първият не включва спорната част, която е с площ от 138 кв.м., последният
факт- установен със заключението на СТЕ, прието във въззивното производство,
тъй като спорната част представлява част от възстановения на ищците имот и като
такава е част и от имот с проектен № 16448.7721.813
, предвиден за нанасяне в ККР.
При така доказаното право на собственост
на ищците върху спорната част и недоказано такова от страна на ответницата,
съдът намира предявения отрицателен установителен иск за основателен и като
такъв приема, че следва да бъде уважен. Неоснователно се явява заявеното от
ответниците възражение, че в конкретния случай спорът касае бъдещи предвиждания
на плана. Спорът касае реална част от имота на ищците, за която от приетите по
делото заключения на СТЕ се установи, че неправилно е заснета като част от
имота на ответницата в ККР и именно последният факт е пречката възстановеният
на ищците имот, част от който са и спорните 138 кв.м., да не бъде нанесен в действащата кадастрална карта и регистрите за
землището на с.Горни Богров, като разрешаването на спора за собствеността по
настоящото дело ще има за правна последица правилното нанасяне на имотите на
страните в плана.
Като последица от уважения отрицателен
установителен иск и на основание чл.537,ал.2 от ГПК, съдът приема , че
констативният нот.акт № 172/2001г. следва да бъде отменен в частта, с която е
удостоверено притежанието на правото на
собственост от ответницата върху спорните 138 кв.м., доколкото в тази част се
установи, че нот.акт не отговаря на действителното правно положение относно
притежанието на правото на собственост върху тази част.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция не съвпадат с тези на първата,обжалваното отхвърлително решение
следва да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което предявеният
отрицателен установителен иск да бъде уважен като доказан и основателен и на
основание чл.537,ал.2 от ГПК констативния нот.акт за собственост на
ответницата- отменен в горепосочената част.
По разноските по делото: При този изход
на делото, ответницата дължи на ищците направените по делото разноски пред
първата инстанция в размер на 275лв. /държ.такса, такси за съд.удостоверения и
депозит за вещо лице/ и тези ,
извършени във въззивното производство от
125лв. /държ.такса и
възнаграждение за вещо лице/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на СРС, 45 състав от 06.10.2016г,.
постановено по гр.дело № 26262/2012г., с което е отхвърлен предявеният от Х.Б.К.,
М.Б.С., Д.Б.Г., Г.Д.М. и И.Б.К. срещу А.Б.К. отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, с предмет- признаване за установено, че
ответницата не е собственик на следния недвижим имот: 78 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот
с идентификатор № 16448.7721.559 по ККР на с.Горни Богров с площ на целия имот
от 1196 кв.м., при съседи на целия имот: имоти с идентификатори 16448.7721.558,
16448.7721.573, 16448.7721.560, 16448.7764.34, 16448.7764.35, която реална част
е с геометричната форма на триъгълник, означена с букви А-Б-Г-А на скицата-
проект за изменение на кадастралната карта на имот с проектен № 16448.7721.813,
при граници на частта: имоти с идентификатори 16448.7721.559, 16448.7764.560 и
16448.7764.34 и с което е отхвърлено искането по чл. 537,ал.2 от ГПК – за
отмяна на нот.акт № 172, том ІІ, рег.№ 4942 по нот.дело № 342 от 29.12.2009г.
на нотариус Г.Й.-Д.с рег.№ 343 в частта относно гореописаната реална част., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
Х.Б.К., М.Б.С., Д.Б.Г., Г.Д.М. и И.Б.К. срещу А.Б.К. отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК, че А.Б.К. не е
собственик на следния недвижим имот: 138
кв.м. /съгласно уточнението на иска, допуснато във въззивното производство/,
представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № 16448.7721.559 по
ККР на с.Горни Богров с площ на целия имот от 1196 кв.м., при съседи на целия
имот: имоти с идентификатори 16448.7721.558, 16448.7721.573, 16448.7721.560,
16448.7764.34, 16448.7764.35, която реална част е с геометричната форма на
триъгълник, означена с букви и цифри 1-В-2-1 на скица № 2 към заключението на
СТЕ от 14.06.2017г., /представляваща неразделна част от настоящото решение/ при
граници на частта: имоти идентификатори 16448.7721.559, 16448.7764.560 и
16448.7764.34.
ОТМЕНЯ,
на основание чл.537,ал.2 от ГПК, констативен нот.акт №
172, том ІІ, рег.№ 4942 по нот.дело № 342 от 29.12.2009г. на нотариус Г.Й.-Д.с
рег.№ 343 в частта, с която А.Б.К. е призната за собственик на основание
наследяване на 138 кв.м., /съгласно
уточнението на искането, допуснато във въззивното производство/, представляващи
реална част от поземлен имот с идентификатор № 16448.7721.559 по ККР на с.Горни
Богров с площ на целия имот от 1196 кв.м., при съседи на целия имот: имоти с
идентификатори 16448.7721.558, 16448.7721.573, 16448.7721.560, 16448.7764.34,
16448.7764.35, която реална част е с геометричната форма на триъгълник,
означена с букви и цифри 1-В-2-1 на скица № 2 към заключението на СТЕ от
14.06.2017г., /представляваща неразделна част от настоящото решение/ при
граници на частта: имоти с идентификатори 16448.7721.559, 16448.7764.560 и
16448.7764.34, като част от имот парцел ІV-42 от кв.39 по плана на с.Горни
Богров, целият с площ от 1200 кв.м.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в 1 месечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280,ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.