РЕШЕНИЕ
№ 1337
гр. Варна, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110106420 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Б. Я.. С., с ЕГН
********** и адрес *****, чрез пълномощника му адв.Ц.Б. – АК Варна срещу
Г.Д.П.Б.З.Н, с адрес *****, с която са предявени искове с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати
на ищеца сумата от 1695.01 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, в размер на 215.07
часа за периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г., както и сумата от 333.74 лв.,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко
неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от
01.01.2018г. до 10.07.2020г. извънреден труд, изчислени, считано от първо
число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до
26.04.2021г.
В исковата молба се твърди, че в периода от 01.01.2018г. до
10.07.2020г. ищецът полагал труд на длъжност „младши инспектор“ в
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна.
Същата била на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ в МВР. Съгласно Закона за
Министерството на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен
служител. Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в
МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била с 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно
чл.187 ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало
в работни дни-подневно, а за работещите на 8, 12, или 24- часови смени -
1
сумирано на тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 работата извън
работното време се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период. В разпоредбата на чл.178, ал.1, т.З
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014г./отм./ изрично било предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143 (чл.31, ал.2 от
Наредбата). Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. била отменена с приемане
на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи,
която била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016г. В процесния период действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. В чл.3, ал.3 от същата наредба се
посочвало, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. липсвала изрична норма, предвиждаща превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до
31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от11.08.2014г., която в нормата на чл. 31,
ал.2 регламентирала изрично при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. за отчетния период
се умножава по 1.143. Ищецът поддържа, че липсата на такава норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато
изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. За
периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г. ищецът положил общо 1504 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1719 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от
215 часа, който не бил заплатен от ответника и заплащането, на който се
претендира от ищеца. Ищецът претендира също заплащане на обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, считано от първо число на
месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 26.04.2021г., като
сборът на дължимите обезщетения за забава се претендиран в общ размер от
281.44 лева. Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания
по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
2
разноски.
В срока и по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който се оспорват исковите претенции като неоснователни и недоказана.
Счита претенциите за погасени по давност. Не се оспорва, че страните по
делото са били в служебно правоотношение през процесния период. С
исковата претенция се въвеждала нова дефиниция несъществуваща в
правните норми уреждащи полагането на труд като своеобразен наднормен
такъв. Положеният труд в един отчетен период били отработените часове
дневен и нощен труд и резултатът от сумирането установявал, дали общо
положеният труд е в рамките на нормата за продължителност на работното
време за отчетния период или я надвишава, при което надвишението
представлявало извънреден труд и се заплаща като такъв. Трудът или бил в
нормите за продължителност, или част от него бил извън тях. Поддържа, че
часовете нощен труд не могат да бъдат определени като положени над
нормата, за да се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) се
прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във
всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците
на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в
държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2
НСОРЗ). Ищецът бил държавен служител и неговото служебно
правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се
прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния
труд. Нормалната продължителност на работното време през деня била до 8
часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица била до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно
специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата
разпоредба при работа на смени било възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следвало, че
нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа и не
е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Извършването на
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на
дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала
специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени
по ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове. Видът и условията за
заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на
държавните служители в МВР били предмет на подробна уредба в гл. XV,
раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. (Обн. ДВ. бр.17 от 24
Февруари 2006г., отм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.) (ЗМВР-2006) и гл. VII,
3
раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., последно
изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.) (ЗМВР-2014). От анализа на
законодателството и измененията в него , ответникът прави извод, че
изброяването на видовете възнаграждения било изчерпателно, като в
противен смисъл било безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва
възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи
по силата на ЗДСл. Излишно било и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на
възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на
разположение, които също биха следвали от ЗДСл. Допълнението в чл. 202,
ал. 5 ЗМВР-2006, касаещо характера на изброяването, на текста „за
държавните служители от МВР“ показвало желанието на законодателя
недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни
възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са
насочени специално към служители на МВР. През периода, за който ищецът
претендира допълнително възнаграждение като извънреден труд след
превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 действала Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Наредба 8121з-407 от
11.08.2014г., отменена с Наредба 8121з-592 от 25.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г. не била относима към
посочения в исковата молба период на полагане на труда. В ЗМВР в чл. 187,
ал. 3, законодателят определил продължителност на нощния труд от 8 часа.
Затова не била налице празнота, а има специфична законова уредба, различна
от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
Определената законова норма от 8 часова продължителност на работното
време, установена със закон и се ползва с презумпцията за конституционност
и задължителност за прилагането й до момента в който не бъде оспорена и
призната за несъответстваща на конституционните норми. Претенцията
следвало да бъде напълно отхвърлена и с оглед на обстоятелството, че било
налице искане за дължимо възнаграждение за положен нощен труд не на
основание правните норми, които го уреждат по реда на ЗМВР, а с оглед на
искане от ищеца да се извърши преценка на законодателната целесъобразност
на същия. С оглед спецификата на служебните правоотношения на
държавните служители в МВР били предвидени редица компенсаторни
механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178,
ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1
ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1
ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234,
ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по
неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР
и други. Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд
имало самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за
разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондирали с
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време,
включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен
труд. Предвидените компенсационни механизми били във връзка с равнището
на безопасност и отчитане условията на неговото полагане, а не с
4
компенсирането чрез превръщане на същия в извънреден такъв. Специалните
норми, определени в други актове на Общността, например във връзка с
продължителността на почивката, работното време, годишния отпуск и
нощния труд за някои категории работници, имали приоритет пред
разпоредбите на директивата. Ответникът твърди, че задължението му за
заплащане на положеният нощен труд било напълно и своевременно
изплатено, поради което превръщането на часовете нощен труд в извънреден
такъв след приравняването им в извънреден би се явило като недължимо
платено, респективно от друга страна да се заплати по-висока стойност на
труд, който реално не е положен. ЗМВР прави ясно разграничение между
извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР.
В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за
извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Смесването на двата
института би представлявало прилагане на норми извън законовата им
регламентация. Законодателят ясно разграничавал извънреден от нощен труд,
като възнагражденията за извънреден труд били посочени в закона, а тези за
нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи. Моли за
отхвърляне на исковите претенции, прави искания по доказателствата и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Не е спорно между страните, че са били в служебно правоотношение в
процесния период, по което ищецът е заемал длъжност - „младши инспектор“
в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна
при Главна дирекция ПБЗН към МВР
Спорно между страните е какъв е размерът на дължимите от ответника
възнаграждения за положен извънреден труд, както и дали тези
възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора
на исковата молба.
За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани
специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението на вещото лице се посочва, че в процесния период
ищецът е отработил 1504 часа нощен труд, при което в случай, че се
преизчислят положените часове нощен труд с коефициент 1.143 се получават
незаплатени часове извънреден труд в размер на 215.07 часа. Вещото лице е
направило и представило изчисления, според които при преизчисляване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143 за превръщането му в
дневен труд неизплатеното възнаграждение на ищеца е в размер на 1695.01
лева, а дължимото обезщетение за забава е в размер на 333.74 лева, изчислено
като сбор от отделните обезщетения за забава върху всяко неплатено
задължение – допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода
от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до
датата на предявяване на иска – 26.04.2021г. Изчисленията са извършени въз
5
основа на констатираното основно месечно възнаграждение на ищеца.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.262-268/.
Ищецът е предявил иск за заплащане на възнаграждение за положен
от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период от 01.01.2018г. до 09.01.2020г. приложима към
спора касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, а в периода от
10.01.2020г. до 10.07.2020г. Наредба № 8121з-36 за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от посочените наредби „При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период“.
В Наредба № 8121з-776 и Наредба № 8121з-36 липсва изрична норма
съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от
19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба №
8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична
норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр.9 от
6
26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3,
изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата
продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е
била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в
която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен
труд.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето
основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР
основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за
доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.
Възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията,
съдът счете за частично неоснователно. За исковия период отчитането се
извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./, като
падежът на задължението за тримесечния период м. януари - м. март 2018г.
настъпва в края на м. март. Исковата молба е постъпила в съда на
29.04.2021г., към който момент са изтекли три години от падежа на
задължението.
Претенцията за първото тримесечие в размер на 165.60 лева главница
и 51.62 лева обезщетение за забава е неоснователна. Исковете следва да се
уважат в следните размери: 1529.41 лева главница и 282.12 лева обезщетение
за забава, като за разликата над тези суми подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода от спора в полза на всяка страна следва да се присъдят
разноски. Сторените от ищеца разноски са в размер на 370 лева заплатено
адвокатско възнаграждение. Ответната страна своевременно е направила
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение, но
същото се явява неоснователно. Заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение не надвишава минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и не следва да бъде присъждано в редуциран размер. При
съобразяване с уважените размери на исковете, в полза на ищеца следва да се
присъди сумата 330.38 лева. На основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК в полза на
ответника следва да се присъди сумата 21.41 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде
7
осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 283.77 лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството и възнаграждение за вещо
лице, съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Д.П.Б.З.Н , с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на Б. Я.. С., с
ЕГН ********** и адрес ***** сумата от 1529.41 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от
ищеца, в размер на 191.33 часа за периода от 01.04.2018г. до 10.07.2020г.,
както и сумата от 282.12 лева, представляваща сбор от дължимите
обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение
за положен в периода от 01.04.2018г. до 10.07.2020г. извънреден труд,
изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на
дължимото плащане до 26.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 1529.41 лева до предявения размер от 1695.01 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от ищеца, в размер на 23.74 часа за периода 01.01.2018г. -
01.03.2018г. и иска за обезщетение за забава за разликата над 282.12 лева до
предявения размер от 333.74 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Д.П.Б.З.Н , с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на Б. Я.. С., с
ЕГН ********** и адрес ***** сумата от 330.38 лева, представляваща
направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.П.Б.З.Н , с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от
283.77 лева - разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Я.. С., с ЕГН ********** и адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Д.П.Б.З.Н, с адрес **** сумата от 21.41 лева – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8