Р Е Ш Е Н И Е
№1551
гр. Перник, 12.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 06041 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на М.Б.Т. срещу “Водоснабдяване и канализации” ООД с искане за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1001,77 лева –
главница за стойността на доставени ВиК услуги за периода от 24.09.2012 г. до
15.01.2015 г., както и сумата от 111,89 лева – лихва за забава за периода от
07.12.2012 г. до 13.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 22,42 лева – разноски, които суми са половината от вземанията в
изпълнителния лист, издаден по гр. д. № 1297 по описа за 2015 г. на Пернишки районен
съд. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че процесните
суми представляват ½ от стойността на вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 1297 по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд.
Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
1134/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., което било прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Изложени са подробни доводи, че претендираните вземания са
погасени по давност, тъй като не били извършвани изпълнителни действия.
Ответното дружество не се е възползвало от
възможността да подаде отговор на исковата молба. Постъпила е молба от
04.12.2018 г., в която се посочва, че
искът е недопустим и неоснователен. Поддържа се становище за липса на правен
интерес. В противовес на становището за неоснователност на исковата претенция
се посочва, че вземанията са погасени по давност.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са
приложени материалите по ч. гр. д. № 01297
по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд, от които се установява, че “Топлофикация - Перник” АД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу
М.Б.Т.. Установява се още, че е издадена заповед № 1139 от 10.03.2015 г.
за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 01297 по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд, касаеща
следните вземания: 2003,54 лева - главница за стойността на доставени ВиК услуги
за периода от 24.09.2012 г. до 15.01.2015 г., сумата 237,77 лева - лихва за
забава за периода от 07.12.2012 г. до 13.02.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.03.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 44,83 лева – разноски.
Обсъжданата
заповед за изпълнение е връчена
на М.Б.Т. на 23.04.2015 г. (без да се анализира редовността на връчването,
доколкото това е предмет на друго производство), поради което същата
е влезнала в сила на 07.05.2015 г. Впоследствие е издаден изпълнителен
лист от 13.05.2015 г. за сумите, които са предмет на обсъжданата заповед за
изпълнение.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 23.07.2015
г. на “Топлофикация - Перник” АД е образувано изпълнително дело № 1134/2015
г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи
запор върху трудовото възнаграждение.
От материалите по изпълнителното
дело се установява, че съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение изх. №
12012 от 18.08.2015 г. до „Билла България“ ЕООД, с което е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба липсват твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна не оспорва изпълнението по смисъла
на чл. 439, ал. 1 ГПК, а твърди, че не дължи парични суми, без да е навела
доводи същите да са предмет на производство по индивидуално принудително
изпълнение, поради което предявеният иск намира основанието си в общата норма
на чл. 124, ал. 1 ГПК като отрицателен установителен иск.
Ищецът твърди, че не дължи процесните
вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай
ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се
връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по
нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение заповедта влиза в сила и всякакви
възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за
възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 01297 по описа за 2015 г. на Пернишки
районен съд. Съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта
на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно,
което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече
правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г.
о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по
чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод
за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да
избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при
вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не
е повелята на закона.
По
изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от
16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник.
В случая заповедта за изпълнение е влезнала в сила на 23.04.2015 г.., от която дата започва да тече
предвидения в закона петгодишен давностен срок. Давността е прекъсната на 23.07.2015 г. с подаването на молбата за
образуване на изпълнително производство, като от тази датата е започнала да
тече нова тригодишна давност. Това е така, тъй като в нея е направено искане за
за налагане на запор върху вземанията на
длъжника и налагането на възбрана върху недвижим имот. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този
смисъл мотивите от т. 10 от
Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Впоследствие
на 18.08.2015 г. отново е прекъсната давността, тъй като на тази датата
е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение. Съгласно дадените
задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане
от взискателя) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
След прекъсването на давността на 18.08.2015 г. започва да тече нова петгодишна давност. Исковата молба е подадена на 18.08.2018 г., което е преди изтичане на обсъждания давностен срок. Това води до извод за неоснователност на исковата претенция и като такава следва да се отхвърли.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че процесуалният
представител на ответното дружество поддържа с молба от 04.12.2018 г., че
вземането е погасено по давност. Съдът намира, че подобно изявление
представлява признание на факт (изтекъл период от време) по смисъла на чл. 175 ГПК, което следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. По
изложените по – горе доводи, съдът намира, че направеното признание на факт не
намира опора в доказателствения материал по делото, както и с изводите на съда,
относно приложимостта на петгодишния давностен срок. Следва
да се отбележи, че с молбата 04.12.2018
г. не е направено признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, тъй като липсва изрично
изявление за това, а и процесуалният представител не е упълномощен да извършва
подобни действия. Направеното искане на ответника за постановяване на решение
при признание на иска е ирелевантно, тъй като подобно искане може да прави
единствено ищеца – чл. 237, ал. 1 ГПК.
По разноските:
Ответното
дружество не претендира разноски, поради което такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения отрицателен установителен иск от М.Б.Т., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” за признаване за установено, че Н. С.Д. не дължи на „Топлофикация - Перник” АД 1001,77 лева – главница за стойността на доставени ВиК услуги за периода от 24.09.2012 г. до 15.01.2015 г., както и сумата от 111,89 лева – лихва за забава за периода от 07.12.2012 г. до 13.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 22,42 лева – разноски, които суми са половината от вземанията в изпълнителния лист, издаден по гр. д. № 1297 по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 01297 по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато в
архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Дата на обявяване на Решението:12.12.2018г.
Съдебен деловодител: