Решение по дело №130/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/.

Образувано е по жалба от Т. И. Г., [ЕГН] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0819-000054/13.01.2025г. на Началник Група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, по чл. 171 т. 1 б.“б“ от Закон за движението по пътищата /ЗдвП/, с която му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като след като пробата му с техническо средство е дала положителен резултат за употреба на наркотици, той е направил изследване, което е отрицателно. Предвид това, моли съда да отмени заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Претендира направените съдебно-деловодни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв. П. М., който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – Началник Група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г., който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 10.01.2025г. в 22.20 ч. в гр. Варна, ул. „Кракра“ посока бул. „Христо Ботев“, жалбоподателят Г. управлява Мерцедес С500 с рег. № [рег. номер], собственост на Н. Г. С. след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, установено с техническо средство дрегер „Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARSD-0025, който е отчел положителен резултат за кокаин на проба №358. Издаден му е талон за медицинско изследване № 282092/10.01.2025г. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 3268911/10.01.2025г., който е подписан от нарушителя, същият е подписал и талона за медицинското изследване. В съответствие с изискванията на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., след като с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейският орган е съпроводил водача до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване – ВМА – Варна.

По делото са представени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., определяща службите за контрол по ЗДвП на министъра на вътрешните работи и Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Варна да прилагат ПАМ по ЗДвП, установяващи компетентността на издателя на оспорения акт – полицейски инспектор в сектор Пътна полиция, Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. за определяне на техническите средства за извършване на проверка за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и тестове за употреба на наркотични вещества или техни аналози, Протокол за сервизна проверка на Дръг Тест 5000 с № ARSD-0025 от 04.04.2024г.

Като доказателства по делото са приобщени и Докладна записка от мл. автоконтрольор Х. Г. сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози, Мотивирана резолюция № 25-0819-М000013/13.01.2025г. за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН серия GA №3268911/10.01.2025г., с оглед образуваното Досъдебно производство №19/2025 година по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, справка за актове, наказателни постановления и фишове на жалбоподателя Г..

По делото са представени от страна на жалбоподателя фиш за токсикохимичен анализ, извършен на 11.01.2025 г. от СМДЛ Сити лаб ЕООД.

С писмо с.д. № 9041/30.05.2025г. Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна уведомява съда, че с Постановление № 653/27.05.2025г. на Районна прокуратура Варна е прекратено ДП № 19/2025г., на основание чл. 24 ал. 1 от НПК – резултатът от СХЕ е отрицателен за наличие на наркотични вещества. Предвид това, е отпаднало основанието за прилагане на ПАМ и свидетелството за управление е върнато на Г..

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за прогласяване на нейната нищожност.

Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. За да се наложи ПАМ е достатъчно да бъде установена употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест. Следователно, не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146 т. 2 от АПК.

При действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, към момента на издаването на заповедта за това, е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества. Нарушението на водача следва да е констатирано от компетентните длъжностни лица и по посочения в закона начин – с тест. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. Установяването на употреба на наркотични вещества и/или техните аналози на водача на МПС, е нарушение, за което освен предвидените в закона санкции, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Изискването за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване не е задължително, според настоящия състав на съда, доколкото в закона установяването на употребата на наркотични вещества може да стане по един от алтернативно посочените начини - медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или тест. В случая, след установяване на положителен резултат за употреба на кокаин, при направен тест, налице е основание за прилагане на мярката.

Съдът не кредитира представеното от страна на жалбоподателя писмено доказателство – фиш за токсикохимичен анализ, извършен на 11.01.2025 г. Така направеното изследване не съответства на задължителните изисквания, заложени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., тъй като съгласно изискванията на чл. 15 ал. 5 от наредбата, вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване, като максимално предвиденият срок е 45 минути. Съдът намира, че не следва да се вземат предвид лабораторни изследвания, извършени повече от 24 часа след проверката, извършена на място с полеви тест.

Съдът, при съобразяване на нормата на чл. 142 ал. 2 от АПК, намира, че наличието на отрицателен резултат от взетите биологични проби на лицето, в резултат на което е прекратено ДП, не води до основателност на жалбата. Нормата на чл. 171 т. 1 т. „б“ предл. последно от ЗДвП определя, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, но към момента на издаване на оспорената заповед наличен е само резултатът от полевия тест. Прилагането на ПАМ е до решаване на въпроса с отговорността, който е решен от компетентния орган – в случая Районна прокуратура. Установяването на липсата на употреба на наркотици в разумен срок след полевия тест, е въпрос на организация, а не на законодателна празнота или противоречие, поради което при установяване по един от предвидените в чл. 171 от ЗДвП способи на наличие на следи от наркотични вещества, прилагането на ПАМ е законосъобразно.

Съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения акт. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143 ал. 3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. И. Г., [ЕГН] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000054/13.01.2025г. на Началник Група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция.

ОСЪЖДА Т. И. Г., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.