Присъда по дело №207/2024 на Софийски градски съд

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 207/2024г. на СГС, НК, 14 с-в

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
С. Н. Н. за престъпление по чл.319б, ал.3, вр. ал. 1 от НК за това, че на
22.07.2021г. около 06.48 часа, в гр. София, чрез платформата за онлайн
кредитиране на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД ЕИК: ****: https://cashonline.tbibank.bg,
посредством заявка, изпратена от електронна пощенска кутия:
**********@****.**, неправомерно добавил компютърни данни в
информационни система - осъществил компютърни обработка на реална
снимка на Н. Я., в резултат на която обработка е добавена снимката на
личната карта на същия с номер ****, кандидатствайки за кредит в размер на
5 000.00 /пет хиляди/ лева, в резултат на което е сключен договор за банков
кредит № 720031102386 от 22.07.2021г. за сумата от 6 752.00 /шест хиляди
седемстотин петдесет и два/ лева, от които 1 752.00 /хиляда седемстотин
петдесет и два/ лева - застрахователна премия, наред с въведените по
електронен път данни на Я. в банковата платформа, което довело до
одобрение на заявения кредит и неговото отпускане, като сумата за
получаване по настоящия договор е в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева и
тази сума е получена на каса в „ИЗИ ПЕЙ“ АД, като деянието е извършено с
цел имотна облага - С. Н. Н. е получил сумата по одобрения кредит в размер
на 5 000.00 /пет хиляди/ лева.
В съдебно заседание подсъдимият С. Н. Н. на основание чл.371,
ал.1, т.2 от НПК признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
С определение, постановено в съдебно заседание, на основание
чл.372, ал.4 от НПК е обявено от съдебния състав, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
обвинението, като излага доводи, че фактическата обстановка изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя изцяло от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства. Относно реализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия С. Н. Н., излага тезата, че следва
същият да бъде освободен от наказателна отговорност, на основание чл.78а от
НК и да му бъде наложено административно наказание, тъй като не е осъждан
и действащата към момента на осъществяване на инкриминираното деяние
норма е предвиждала наказание „лишаване от свобода за срок „от една до три
години“ и „глоба“ в размер до 5 000.00 лева.
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на присъда, с
която да бъде освободен от наказателна отговорност, на основание чл.78а от
1

НК и да му бъде наложено административно наказание.
Подсъдимият моли за минимален размер на административното
наказание „глоба“.
Съдът, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и на основание
чл.14 и чл.373, ал.2 от НПК приема за установено от фактическа и правна
страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С. Н. Н. е роден на ****г. в гр.София, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.
Към месец юли 2021г. свидетелят Н. К. Я. работел като информатор-
приемна към „П.М.К.“ АД в обекта, находящ се в „Мега Мол“ в ж.к.,,Люлин.
На 21.07.2021г. същият бил на работа /нощна смяна/ за времето от 20.00 часа
на 21.07.2021г. до 08.00ч. на 22.07.2021г. Служителите ползвали съблекални,
разделени по пол, до които достъпът бил възможен единствено с пръстов
отпечатък, като нямало предоставени индивидуални заключващи се
шкафчета. Преди началото на смяната си свидетелят Я. оставил в
помещението мъжката си чанта с пуснато капаче, като в най-задния джоб на
същата, оставил портмонето си, в което била прибрана и личната му карта. В
хода на вечерната смяна свидетелят отишъл до съблекалнята отново, когато
установил, че капачето на чантата е вдигнато. Погледнал в нея и видял, че
портмонето му е преместено в предния джоб, но не проверил съдържанието
му. След края на смяната си посетил офис на фирма „Еконт“, където открил,
че личната му карта липсва и подал сигнал в районното управление.
На 22.07.2021г., около 06.48 часа, чрез платформата за онлайн
кредитиране на „Т.Б.А.Б.“ подсъдимият С. Н. Н. кандидатствал за
потребителски кредит в размер на 5 000.00 лева, ползвайки личните данни на
свидетеля Я.. Процедурата за отпускане на паричните средства се изразявала
в няколко стъпки. На първо място, следвало да се въведат личните данни на
кредитополучателя в платформата за кандидатстване. Данните се обработвали
автоматично от системата на банката и тяхната автоматична проверка от
същата, включвала справки в публични регистри. Одобрението за отпускане
на кредит също се осъществявало автоматично от системата след
предоставяне на снимка на лична карта от двете й страни. В последствие, на
предоставения от клиента мобилен телефон за контакт автоматично бил
изпращан шестцифрен код за верификация във връзка с генерирания му
електронен подпис, необходим за подписване на договора. Сумата по кредита
можело да се получи на каса на „Изи Пей“.
Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК и
подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство, а именно –
показанията на свидетелите Н. Я., В.Г., М.Н., С. С.ов, К. В., М.Б., М.М., А.Ч., А.А., Р.П.,
В.Л., Тереза Н.а, С.С. и Х.А., заключенията на експертизите, свидетелство за съдимост и
2

писмените доказателства.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в
случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава
на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, настоящият състав принципно приема, че в
сочената, каквато е и процесната хипотеза, е длъжен да приеме съществените
релевантни факти точно така, както са описани в обвинителния акт. Този
извод следва от естеството на диференцираната процедура в разновидността
й по точка втора на чл. 371 НПК. С повторното уточнение, че съжденията се
отнасят до съществените факти, включени в предмета на доказване, съдът
отбелязва, че подсъдимият признава именно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт като дава съгласие да не се
събират доказателства за тях. Поради това съдът не разполага с принципната
възможност да релевира съгласието на подсъдимия към различни фактически
обстоятелства (непосочени в акта на обвинението или различно посочени),
дори за последните да се съдържат данни в събраните в досъдебното
производство доказателства. В подобен случай, съдът не би следвало да
проведе делото по реда на съкратеното съдебното следствие, а по общия ред.
В настоящия казус съдът прие, че фактите, посочени в акта на
обвинението и признати от подсъдимия С. Н. се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане
в цялост на същите съобразно отразяването им в обвинителния акт.
При така установените факти съдът приема следното от

От правна страна:

При така приетата фактическа обстановка съдът счете, че
подсъдимият С. Н. Н. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението чл. 319б, ал.3, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна на 22.07.2021г. около 06.48 часа, в гр. София,
чрез платформата за онлайн кредитиране на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД ЕИК: ****:
https://cashonline.tbibank.bg, посредством заявка, изпратена от електронна
пощенска кутия: **********@****.**, неправомерно добавил компютърни
данни в информационни система - осъществил компютърни обработка на
реална снимка на Н. Я., в резултат на която обработка е добавена снимката на
личната карта на същия с номер ****, кандидатствайки за кредит в размер на
5 000.00 /пет хиляди/ лева, в резултат на което е сключен договор за банков
кредит № 720031102386 от 22.07.2021г. за сумата от 6 752.00 /шест хиляди
седемстотин петдесет и два/ лева, от които 1 752.00 /хиляда седемстотин
петдесет и два/ лева - застрахователна премия, наред с въведените по
електронен път данни на Я. в банковата платформа, което довело до
3

одобрение на заявения кредит и неговото отпускане, като сумата за
получаване по настоящия договор е в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева и
тази сума е получена на каса в „ИЗИ ПЕЙ“ АД, като деянието е извършено с
цел имотна облага - С. Н. Н. е получил сумата по одобрения кредит в размер
на 5 000.00 /пет хиляди/ лева. Добавянето на компютърни данни в
информационни система е осъществено, чрез компютърна обработка на
реална снимка на свидетеля Н. Я., в резултат на която обработка е добавена
снимката на личната карта на същия. Кандидатствайки за кредит,
подсъдимият е целял имотна облага.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да
настъпят. Всичките му действия, извършени в логична последователност
показват, че той е съзнавал, че добавя компютърни данни в информационни
система, като действията му показват и целена имотна облага.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 319б, ал.3, вр. ал.1 от НК, извършено от
подсъдимия С. Н. Н. е предвидено наказание “лишаване от свобода” от пет до
седем години и „глоба“ до 10 000.00 лева. Към датата на деянието е действала
по-благоприятна за подсъдимия норма, която е предвиждала наказание
„лишаване от свобода за срок „от една до три години“ и „глоба“ в размер до
5 000.00 лева, поради което съдът приложи разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК.
Предвид това, съдът намери, че са налице са предпоставките за
освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия С. Н. с налагане на
административно наказание, съгласно разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, тъй
като за престъплението, което е умишлено, към момента на осъществяването
му е предвидено наказание от една до три години „лишаване от свобода“, от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, същият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
При индивидуализацията на административното наказание „глоба“
съдът, като съобрази липсата на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, счете, че следва да определи размера около средния предвиден
в закона - 3 000.00 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С. Н. Н. следва да
заплати направените по делото разноски в размер на 1 411.18 лева по сметка
на бюджета на държавата, както и държавна такса в размер на 5.00лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	79
Дата:	9 май 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия:	Ралица Манолова

Дело:	20241100200207
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 януари 2024 г.

Присъда по дело №207/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите