РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100500346 по описа за 2022 година
С решение № 5 от 14.01.2022г., постановено по гр.д.№ 1179/2021г. по
описа на Районен съд –К. е отхвърлена молбата на Н. А. У., ЕГН **********,
с адрес: гр.К., ул. С. П. № *, за издаване на заповед за защита от домашно
насилие по чл. 5 и следващите от ЗЗДН срещу С. А. М. ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. С., общ.К. за налагане на мерки за защита от домашно
физическо, емоционално и психическо насилие, с искане за задължаване на
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да му
бъде забранено да приближава молителката, жилището и в гр. К., на ул.С. п.
№ *, местата за социални контакти и отдих на по малко от 50 метра за срок от
18 месеца.
Н. А. У. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 25 лв., както и
държавна такса от 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
за горепосочената сума, по сметка на Районен съд К.. Молителката е осъдена
да заплати на С. А. М., сумата от 500 лева, представляващи направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Против постановеното решение е постъпила жалба от Н. А. У., ЕГН
**********, с адрес: гр.К., ул. С. П. № *, чрез адв.Стефан Кенов, съдебен
адрес: гр.К., ул.“Тодор Каблешков“ № 8. Твърди се, че решението е
неправилно. Посочва, че механизмът на причиняване на телесните повреди
кореспондира с получените наранявания. Ударите са нанесени със сабя, а
това, че раната е описана като охлузна е по преценка на съдебния лекар.
Нанесеният удар е с особена жестокост, поради което има оток и
кръвонасядания около самата рана.Относно достоверността на показанията на
свидетелите на ответника оставя на преценката на съда. Описаното от тях
насилие, извършено от бащата на молителката спрямо нея не би могло да
причини получените наранявания.Излага становище, че в хипотезата на
извършено насилие в дома на ответника, пред свидетели- негови
родственици, следва да се кредитира представената декларация по чл.9 ЗЗДН,
която е подкрепена и с писмено доказателство – съдебно-медицинско
удостоверение. Твърди, че констатациите на РП Бургас и действията на
служителите на МВР следва да се преценят от въззивния съд.
Иска от съда отмяна на решението и постановяване на ново, с което
молбата да бъде уважена, да бъде издадена заповед за защита и бъдат
наложени мерки за закрила по отношение на молителката.
В срока по закон е постъпил отговор на жалбата от ответната страна -
С. А. М. ЕГН **********, чрез адв.Желка Апостолова, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Любен Каравелов“ № 5, вх.В, ет.1. Излага становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че в нея не се съдържат конкретни
основания за отмяна на атакуваното решение, а изложените доводи били
формални. Сочи, че механизмът на получаване на нараняванията според
медицинското удостоверение е от действие с твърд предмет и не съответства
на твърденията на молителката за удари със сабя. Посочва, че въпросното
съдебно-медицинско удостоверение само по себе си не може да послужи като
доказателство за осъществен акт на физическо насилие. Ищцата не е провела
успешно доказване на извършено спрямо нея домашно насилие.Излага
становище, че декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН има съответната
доказателствена стойност само, ако по делото няма други доказателства. В
настоящия случай обаче са ангажирани свидетелски показания и то на
очевидци, които заявяват,че не са възприели ответникът да е осъществил акт
2
на домашно насилие спрямо молителката. Представената декларация не се
подкрепя от събраните по делото доказателства.
Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваният акт
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира разноски.
Производството е по чл.7 и сл. от ЗЗДН.Образувано е по молба на Н.У.
против С. А. М. за защита от осъществено от него домашно насилие на
11.10.2021г.Твърди се, че страните са във фактическо съжителство от
м.август 2021г, като са живели в дома на родителите на ответника в
с.С..Твърди се също така , че вечерта на посочената дата ,след скарване ,
ответникът е нанесъл побой на молителката с шамари по лицето, ушите и
главата, както и със сабя по цялото тяло.Вследствие на ударите е получила
охлузна рана с размер 7 см на 5 мм ,установена от съдебен лекар.От
нанесените удари са останали синини по тялото.На другия ден след скандала
тя се е прибрала в дома на родителите в гр.К..Ответникът й звънял
многократно да се извинява и дошъл в К. да се видят.Молителката се качила
в колата му и двамата се върнали в село С.. Родителите й били силно
разтревожени, търсили я по телефона , майка й припаднала от притеснение и
те дошли да я приберат от селото на ответника.Молителката се качила в
колата на родителите си и ответникът я последвал със своята кола до К..
Моли да бъде наложена мярка за защита от домашно насилие –забрана на
ответника да се приближава до дома, местата за социални контакти и отдих
на повече от 50метра за срок от 18 месеца, както и да се въздържа от
извършване на домашно насилие.
В отговор на молбата, ответникът е признал обстоятелството ,че с
молителката живеят на съпружески начала в жилището на неговите родители
и, че на посочената дата между тях е имало скандал.Оспорил е твърденията
за нанесен от него побой на 11.10.2021г, като твърди, че на следващия ден,
когато родителите й дошли да я приберат, бащата на Н. й нанесъл побой, като
е издърпал насила от неговата кола, започнал безразборно да я удря с шамари
и да я влачи по земята към своята кола, като през цялото време я псувал и
обиждал.С ритници я избутал в колата си, като телефона и обувките й
паднали, поради което ответникът ги последвал до К..На паркинга на
болницата в града бащата извадил нож и започнал да заплашва и обижда
ответника, ритал калника на колата и счупил огледалото.
3
Страните са били във фактическо съжителство и молителката е
защитено лице по смисъла на чл.3,т.2 от ЗЗДН.Молбата е подадена в
преклузивния срок по чл.10,ал.1 ЗЗДН и е допустима.
По делото са разпитани няколко свидетели и е представено съдебно
медицинско удостоверение №531/21г, издадено от съдебен лекар на
13.10.2021г. От този документ се установява, че при прегледа лекарят е
установил следните наранявания : в средната трета на гръдния кош, ляво
странично охлузна рана с размер 7 см на 5 мм, с кафеникава корица на нивото
на кожата ,около нея отток и синкаво кръвонасядане с размер 13х2 см;
външно странично на лявото коляно синкаво кръвонасядане с размер 5х5 см;
ляв лакът с охлузна рана с кафеникава корица на нивото на кожата с размер
1см х 2-3 мм; по външната повърхност на лява предмишница отток и синкаво
кръвонасядане с размер 7х4 см. Съдебният лекар е дал заключение ,че тези
наранявания отговарят да са получени по време и начин както съобщава
пострадалата от действието на твърд тъп предмет, каквито са удари с
човешки ръце и /или калъф или дръжка на сабя. Показанията на разпитаните
две групи свидетели са противоположни по съдържание по отношение на
изложените факти и обстоятелства, възприети от тях. Всички свидетели са в
роднинска връзка с една от страните по делото – майка и баща на
молителката, майка, сестра и първа братовчедка на ответника. Свид.У. и
свид.Б. / баща и майка на молителката/ не са били очевидци на акта на
домашно насилие.Те съобщават ,че на другия ден, след като се прибрала в
дома им в К., са видели по тялото на дъщеря си синини по ръцете, по корема,
рана отстрани на гръдния кош от удар.Тя им споделила ,че тези наранявания
са в следствие побой, нанесен от С.. Свидетелят У. отрича да е нанесъл
побой на дъщеря си на следващия ден и да я карал насила да влиза в неговата
кола.Аналогични са показанията и на майката на пострадалата –свид.Б., която
описва нараняванията, които е видяла по тялото на дъщеря си на 12.10.2021г.
Свид.М. –майка на ответника, от своя страна, в показанията си потвърждава,
че на 11.10. 2021г вечерта между страните е станал скандал за някакви
снимки , но отрича синът й да е нанесъл побой на молителката – сочи, че след
скандала той излязъл от къщи и се върнал късно през нощта.Свидетелката
заявява, че молителката не й се оплаквала да е удряна от С., но на другия ден
си събрала багажа и се върнала при родителите си.Вечерта той отишъл да я
вземе от К., а по-късно в селото дошли родителите й.Баща й се опитал да
4
измъкне Н. насила от колата, започнал да я дърпа, да я сурка по земята и да я
налага с шамари и ритници.Свид.М., сестра на ответника, не е очевидец на
скандала на 11.10.2021г, но на другия ден присъствала , когато родителите
на Н. дошли вечерта да я приберат от селото, като твърди, че тогава баща й я
дърпал насила от колата на брат й, псувал я, влачил я по земята.С побой я
прибрал в своята кола. Свид.М. М. не е присъствала нито на скандала
вечерта на 11.10.2021г, нито на следващата вечер, като заявява, че се видяла
на 12 .10.2021г през деня Н. и пили кафе, но тя не била притеснена, нито се е
оплакала на свидетелката от нанесен от С. побой.
По делото е представена и декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.
Съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства –гласни
и писмени води до извод на основателност на подадената молба.Всички
свидетели са заинтересовани от изхода на спора, поради близките родствени
връзки със страните по делото и техните показания следва да се ценят
съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК-с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.Съдът счита,
че не следва да се даде вяра на показанията на свидетелите З. М. и Ю. М., тъй
като описаните в съдебно-медицинското удостоверение наранявания не
могат да бъдат причинени от описаните от свидетелите действия на бащата
на молителката. Такива наранявания не могат да бъдат причинени от влачене
по земята, нито от множество нанесени удари по тялото с ритници.Касае е се
за четири наранявания по тялото ,които са единични, на различни места и
могат да се получат от отделни удари с твърд предмет, а не от влачене и
суркане по земята и безразборни удари по цялото тяло, които биха
причинили множество охлузвания и синини.Показанията на свидетелката
М. М. пък не дават сведения нито за инцидента на 11.10.2021г, нито за
твърдяните събития на следващия ден вечерта.Съвкупният анализ на
показанията на свидетелите У. и Б., които са видели синините и белезите по
тялото на молителката на следващия ден, съдебномедицинското
удостоверение и декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН обосновава извод за
извършено домашно насилие от страна на ответника на 11.10.2021г.
Следва да се отбележи, че фактът, че молителката не е звъняла вечерта
на инцидента на телефон 112, нито на следващия ден е сезирала органите на
полицията, кмета или роднини по никакъв начин не прави недостоверно
5
заявеното от нея относно упражнено насилие. Налице са много случаи, при
които жертви на насилие не сезират на момента органите на реда, а в случая
тя още на 13.10.2021г, т.е.два дни след инцидента, е подала молба до
районния съд по реда на ЗЗДН и е поискала заповед за небавна защита, която
е отказана от съда.Що се отнася до механизма на нараняванията, описаните в
молбата съответстват на посоченото в съдебномедицинското удостоверение
и като е приел обратното, районният съд е постановил необосновано
решение.Още повече, че ответникът твърди, че нараняванията са били
вследствие нанесен побой от бащата на молителката, но именно начинът, по
който се твърди, че е нанесен този побой не кореспондира на констатираните
и описани от съдебния лекар кръвонасядания и охлузни рани по тялото и
крайниците. Фактът, че молителката и ответникът вече не живеят заедно по
никакъв начин не води до отпадане на нуждата от защита, още по-малко
живеенето в различни населени места ограничава по някакъв начин
ответникът да осъществи и други актове на домашно насилие.Изводът на
районния съд, че страните нямат общи места за социален отдих и контакти,
тъй като живеят в различни населени места не е подкрепен от никакви
доказателства по делото.
С оглед на гореизложените мотиви съдът намира, че атакуваното
решение е неправилно и следва да се отмени.Следва да се уважи молбата на
Н.У. за налагане на мерки за защита от осъществено на 11.10.2021г домашно
насилие от страна на С. А. М. ,като бъде наложена мярката по чл.5,ал.1,т.1
ЗЗДН- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие и мярката по чл.5,ал.1,т.3 -забрана на извършителя да
приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от 18 месеца. Във
всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и
глоба в размер от 200 до 1000 лв./чл.5,ал.4 ЗЗДН/.В конкретния случай съдът
счита,че следва да наложи глоба в размер на 200лв.На ответникът следва да
се възложат разноските, направени от молителката в първа инстанция , за
което е направено искане от нейна страна.Разноските са в размер на 400лв –
заплатено адв.възнаграждение.Той следва да заплати и дължимата държавна
такса за производството в двете инстанции в размер на 50лв.
Мотивиран от горното съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5/14.01.2022г по гр.д.№1179/2021г на КРС и
вместо него постановява:
НАЛАГА мярка за защита на Н. А. У., ЕГН **********, от гр.
К.,ул.“С. п.“ №* срещу домашно насилие, осъществено на 11.10.2021г , като
ЗАДЪЛЖАВА С. А. М., ЕГН**********, с адрес: с.С., област Б.,
община К. да се въздържа от домашно насилие спрямо Н. А. У., ЕГН
**********, от гр. К., ул.“С. п.“ №*.
ЗАБРАНЯВА на С. А. М. , ЕГН**********, с адрес: с.С., област Б.,
община К. да приближава на по-малко от 50 м жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на Н. А. У., ЕГН **********, от гр.
К.,ул.“С. п.“ №* за срок от 18/осемнадесет/ месеца, считано от датата на
съдебното решение.
НАЛАГА на С. А. М. , ЕГН**********,с адрес: с.С.,област Б.,община
К. глоба в размер на 200лв, която следва да заплати в полза на държавата.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. А. М., ЕГН**********, с адрес: с.С., област
Б., община К., че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският
орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита в полза на Н. А. У., ЕГН
**********, от гр. К.,ул.“С. п.“ №*.
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение и за нейното
изпълнение следят полицейските органи.
Препис от заповедта да се изпрати на районното управление на МВР
по настоящия адрес на С. А. М., ЕГН********** по реда на чл.16,ал.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. А. М., ЕГН**********, с адрес: с.С., област Б., община
К. да заплати сума в размер на 50 лв, представляваща държавни такси за
водене на производството пред двете инстанции, в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд –Бургас.
7
ОСЪЖДА С. А. М., ЕГН**********, с адрес: с.С., област Б., община
К. да заплати на Н. А. У., ЕГН **********, от гр. К.,ул.“С. п.“ №* сумата
400 лв, представляваща съдебно –деловодни разноски пред първа инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8