Решение по дело №230/2023 на Административен съд - Смолян

Постъпила е жалба от Р. Ф. Р., [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], ет., ап. , срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП № 23-1058-000124/26.08.2023 г., издадена от началник Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - [населено място].

Жалбоподателят сочи, че с обжалваната заповед му е наложена санкция "Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца", като моли съда да я отмени като незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че обжалваната заповед противоречи на материалния закон. След като е оспорил пробата взета с прибор за установяване той е дал кръвна проба и урина за изследване, но до настоящия момент резултатите от изследванията още не са готови.

В жалбата се сочи, че е обяснил на проверяващите употребата на лекарства, като твърди, че е пропуснал да посочи употребата на ... - лекарство, което съдържало .... Твърди още, че бил публичен факта, че различни лекарства от няколко фармакологични групи могат да повлияят на теста направен за наркотици, тъй като малки концентрации от тях можели да наподобят някои от забранените наркотични вещества. По тази причина счита, че оспорената заповед е недоказана, поради което същата противоречи на закона. Също така в нея липсвали мотиви относно срока за прилагането й и се явявала несъразмерна. Последният аргумент сочи във връзка със задължително тълкуване, което според него СЕС дава по дело С-97/2021, като навежда довод, че за едно и също нарушение е недопустимо вътрешното право да допуска две санкции - по издаване на НП и по налагане на ПАМ.

По тези съображения моли съдът да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и с адв. Б. К. поддържа подадената жалба срещу ЗППАМ № 23-1058-000124/26.08.2023 г., на началник Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - [населено място].

За ответника гл. юриск. Ш. оспорва жалбата. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна и правилна, постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила за нейното издаване, поради което жалбата следва да се отхвърли.Претендира за присъждане на юриск. възнаграждение.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалба вх. № 2686/29.08.2023г. е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт. Административен съд-Смолян е местно и функционално компетентен да се произнесе по нея. Налице са всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на делото и липсват отрицателни такива. Съдът дължи произнасяне по съществото на оспорването.

По фактите:

Оспорената заповед е издадена при следната фактическа обстановка:

1.На 26.08.2023г. мл. автоконтрольор Ф. бил назначен в наряд по пътен контрол за времето от 06.30ч. до 18.30ч. заедно с мл. автоконтрольор К. Около 11.40ч. оперативният дежурен им съобщил, че автомобил с рег. № [рег. номер] се управлява от водач, който шофира рисково.

2.Водачът бил спрян за проверка от друг наряд по ООР на кръстовище на улиците „Н.“ и „М. Г.“ в [населено място]. След пристигане на наряда по пътен контрол, водачът Р., настоящ жалбоподател бил тестван с Алкотест дрегер и с дрегер Дръг тест 5000, фабричен № ARJF-0262. При теста за употреба на наркотици дисплея на уреда отчел положителна проба за опиати.

3.Жалбоподателят Р. не се съгласил с показанията на уреда, обяснил, че не е употребявал наркотични вещества, а медикаменти- ..... и ..... от около една година.

4. Едва в жалбата се съдържат твърдения, че той приема и лекарство ....., което съдържало ...... Представят се доказателства във връзка с това твърдение- рецепта от д-р Ф., издадена на 23.08.2023г.

5. На жалбоподателя бил издаден талон за изследване № 102480 от същата дата, като до момента на приключване на устните състезания по делото няма резултат от пробата. Бил издаден АУАН за установеното нарушение и оспорената ЗППАМ.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна!

Според чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 345з-1695/22.11.2022г. /л.28/ директорът на ОД на МВР – Смолян е оправомощил различни служители при ОДМВР – Смолян, в това число и началника на Сектор „ПП“ да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т. 7 от ЗДвП. Поради това съдът счита, че заповедта изхожда от компетентен орган.

Заповедта съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, като съдът не установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. ПАМ се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт по см.на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед по чл. чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП е осъществено от водача нарушение по чл. 5, ал. 3, т. пр.2 от ЗДвП, което се установява с АУАН на компетентните длъжностни лица.

По делото се установи, че на оспорващия е извършена проверка с техническо средство, отчело наличие на опиати, като му е издаден талон за мед.изследване и водачът е дал кръвна проба за анализ. Нарушението е констатирано със съставения акт за административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на АУАН представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това, тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. (Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.).

Обстоятелството, че жалбоподателят е дал кръвна проба не представлява факт, с който се оборват констатациите по АУАН. Въпросът за отговорността на лицето не се решава само с факта на даване на такава проба. До получаване на резултата от лабораторията, какъвто резултат все още не е наличен, определящ е резултатът от извършения тест с техническо средство одобрен тип, който показва по категоричен начин, че жалбоподателят управлява МПС след употреба на .....За разлика от управлението след употребата на алкохол, където значение имат промилите, при управлението след употреба на наркотични вещества е без значение до каква степен водачът е повлиян, достатъчно е да е отчетено наличието на наркотично вещество. Ирелевантен е начина, по който наркотичното вещество е попаднало в организма, възможно е това да е станало при прием на медикаменти, но това не освобождава водачът да се съобразява със закона. Целта на налагане на процесната ПАМ е да се преустанови управлението на МПС след употреба на наркотици именно до решаване на въпроса за отговорността, което ще стане в по-късен момент, след получаване на резултата от лабораторията.

Определяйки реда за установяване употребата на наркотични вещества, разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП препраща към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. дава възможност установяването на наркотични вещества да се установява с тест. Така също нормата на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП постановява, че само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Анализът на посочените текстове посочва като определящ резултата от проведения по време на проверката тест до получаване на резултатите от иизследването на кръвта. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, според която в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на МПС на водача се изземва със съставянето на АУАН. Несъстоятелен е доводът на оспорващата страна, че при назначено лабораторното изследване отпада резултатът от направения при проверката на водача тест и АНО е следвало да изчака резултата от лабораторното преди издаване на ЗППАМ.

Предназначението на принудителните административни мерки с превантивен характер е да осуети възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция.

Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на ПТП, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения.

В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

Съдът счита, че при издаване на заповедта, няма нарушаване на разпоредбата на чл. 6 АПК. Не е налице и основание за отмяна на заповедта по съображения, изложени в решение на СЕС по дело С-97/21. Това решение на СЕС е неприложимо по отношение на процесната ПАМ по ЗДвП, тъй като става дума за изцяло вътрешна правна регламентация. Тази законова уредба няма трансграничен елемент, за да се прилага правото на ЕС. Регулира обществени отношения, свързани с ограничаване управлението на ППС с концентрация на алкохол или след употреба на наркотични вещества, или водачите са отказали проба; За тези принудителни административни мерки няма приложимо Право на ЕС и няма формула за привръзка с ПЕС.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски в полза на ОД МВР- Смолян в размер на 120 лв.по чл. 37 ал.1 ЗПП вр.чл.24 Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното Административен съд Смолян

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Ф. Р., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет., ап.№ срещу Заповед за ПАМ №23-1058-000124/ 26.08.2023г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР-Смолян, с която на основание чл. 171, т.1, б“б“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Р. Ф. Р., [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР- Смолян разноски за юриск. възнаграждение в размер на 120лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.