Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 13.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, обявено в открито съдебно заседание на тринадесети юли
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора ...................................., като разгледа докладваното
от съдия Христова а.х.д. № 219/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
вр. с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Административното дело е образувано по жалба на С.Б.Б.
с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора Ловеч. Оспорва се Заповед №Л-635/17.06.2021г. на Началника на Затвора
Ловеч, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в
наказателна килия” за срок от 14 денонощия за извършено дисциплинарно нарушение.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на заповедта и издаването й в нарушение на административно производствените
правила. Твърдят се неспазване на чл.34 от АПК, липса на мотиви и преждевременно
изслушване на нарушителя. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично, като
поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта като незаконосъобразна.
В съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява
и не се представлява. В придружителното писмо към преписката ангажира становище
за неоснователност на жалбата, като излага подробни доводи за законосъобразност
на оспорения акт.
Окръжна прокуратура Ловеч, своевременно уведомена за
заседанието, не изпраща представител.
Настоящият състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото дисциплинарна преписка се
установява, че на 09.06.2021г. по заповед на Окръжен прокурор – Ловеч било
извършено претърсване на помещения в корпуса на затвора и личен обиск на лишени
от свобода. Едно от претърсените помещения било килия 402 на трета
затворническа група, в която е настанен Б.. При влизането в килията
жалбоподателят бил видимо смутен, а след разпореждане да премести шкафчето си
той започнал да намества нещо под него. Претърсващите установили, че това е
мобилен телефон, разпоредили на Б. да го предаде, но той умишлено и
демонстративно го счупил и след това го предал на служителя. С протокол телефонът
бил иззет заедно със СИМ-карта на мобилен оператор. Б. отказал да даде писмени
обяснения, а устно признал, че телефонът е негов.
Горната фактическа обстановка се потвърждава както от
докладната записка за случилото се на мл.инсп. К. и становището на ИСДВР на ІІІ
и ХІ група, така и от протокола за иззети вещи при личен обиск и претърсване от
09.06.2021г.
От Б. са били изискани писмени обяснения на 14.06. и
15.06.2021г., но последният е отказал да даде такива, удостоверено с писмени
сведения на двама лишени от свобода. В устни обяснения на 10.06.2021г. л.св. е
признал, че е собственик на телефона.
За случая било изготвено становище от ИСДВР от 15.06.2021г.,
в което подробно били описани установените факти и извършеното от Б. нарушение на
чл.96, т.3 и т.4, чл.97, т.1, т.2 и т.3 от ЗИНЗС и чл.88а, ал.1 от ППЗИНЗС, прието
за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.100, ал.1, ал.2, т.1, т.5 и т.8 от ЗИНЗС. Направено било предложение Б. да бъде наказан с изолиране в наказателна
килия за 14 денонощия на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, като било посочено, че
л.св. има 7 наказания за 2020г. и едно наказание за 2021г., от тях две за
същото нарушение – притежаване на мобилен телефон, което сочи на системност. Върху
становището била поставена резолюция от 17.06.2021г. от НС СДВР „Съгласен
съм!”.
Дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) изслушал лично
лишения от свобода на 10.06.2021г. и приел устните му обяснения, че е
собственик на телефона, за което било направено отбелязване върху докладната.
На 17.06.2021г. ДНО издал и оспорената в настоящото производство Заповед № Л-635/17.06.2021г.,
с която на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС наложил на С.Б. дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия. ДНО възприел
в заповедта фактическата обстановка, изложена в докладната записка и
становището на ИСДВР, като приел, че с деянието си Б. е нарушил разпоредбите на
чл.96, т.3 и чл.97, т.1 и т.3, осъществяващо състава на чл.100, ал.1 и ал.2,
т.5 от ЗИНЗС. В заповедта изрично е отбелязано, че ДНО е взел под внимание
характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на л.св. към него,
както и поведението му на системен нарушител до момента, и че преди налагане на
наказанието л.св. е изслушан на 10.06.2021г.
По искане на жалбоподателя е изслушан един свидетел. Той
излага, че двамата с жалбоподателя са били пред килията по време на
претърсването и Б. е бил извикан вътре едва когато са открили нещо. Съдът
кредитира отчасти показанията му само досежно факта, че на обиска не са
присъствали други лица освен служителите в затвора, но не кредитира останалата
им част поради явното противоречие с показанията на всички други свидетели.
По делото са разпитани като свидетели и служители от
надзорно-охранителния състав, извършили обиска. От показанията им се
установява, че по прокурорско нареждане са претърсили именно килията на Б., в
която няма видеонаблюдение, последният е бил вътре по време на обиска като
килиен отговорник, телефонът е бил под неговото шкафче и той го е предал едва
след като го е счупил.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресат
на оспорения акт, и пред местно компетентния административен съд, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма, съдържа всички задължителни по закон реквизити, включително фактически
и правни основания и е мотивирана – противно на възраженията на оспорващия. В
мотивите си органът е описал подробно фактическата обстановка, извършеното
нарушение и се е позовал на съдържанието на дисциплинарна преписка №
ДЗ-322/10.06.2021г. Заповедта е издадена от компетентното за това съгласно чл.104,
ал.1 от ЗИНЗС длъжностно лице, в границите на неговата териториална и материална
компетентност. Спазени са установените в чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаването
й.
Съдът не установи съществени нарушения на процедурата
по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание.
От жалбоподателя са изискани писмени обяснения, а отказът му да даде такива е
удостоверен със сведения на присъствали л.св. Взети са от него и устни
обяснения (вкл. от ДНО), в които той е потвърдил, че иззетият телефон е негова
собственост, следователно е бил запознат с вмененото му нарушение. Няма данни и
не се твърди да му е било отказано да се запознае със събраните по
дисциплинарната преписка доказателства. Изготвени са докладна записка и
становище от ИСДВР. В този смисъл административният орган е спазил чл.34 от АПК,
и преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил проверка на събраните
доказателства и е преценил характера и тежестта на нарушението, като е
представил и доказателства за системност на нарушението. Спазено е изискването
на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието задължително да се
изслуша нарушителя, което последният потвърждава и в жалбата си.
Съдът намира, че приетата от административния орган
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, като споделя напълно
направените въз основа на нея правни изводи. Заповедта е издадена в
съответствие с приложимия материален закон.
На С.Б. е наложено дисциплинарно наказание затова, че
е нарушил разпоредбите на чл.96, т.3 и чл.97, т.1 и т.3 от ЗИНЗС, с което е
изпълнил състава на чл.100, ал.1, ал.2, т.5 от ЗИНЗС. В чл.100, ал.1 от ЗИНЗС е
регламентирана дефиниция за дисциплинарно нарушение – това е деяние (действие
или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава
вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или
обидно отношение към служители или лишени от свобода. В случая е налице именно нарушаване
на вътрешния ред.
Съгласно чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно
нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в този закон. Разпоредбите на чл.97, т.1 и т.3 от ЗИНЗС изрично забраняват на лишените от свобода да внасят и държат при себе си
неразрешени предмети (в случая мобилен телефон), както и да притежават, ползват
или държат при себе си мобилен телефон.
Анализът на събраните по делото доказателства и
установената фактическа обстановка дават основание на съда да приеме за
безспорно доказано, че на 09.06.2021г. оспорващият е притежавал и държал в
килията си мобилен телефон – негова собственост (факт, потвърден в устните му
обяснения и който не се отрича в жалбата и хода по същество). Фактическите
обстоятелства, описани в заповедта, се потвърждават и от показанията на
разпитаните свидетели. Б. с посочените по-горе действия е нарушил разпоредбите
на ЗИНЗС, забраняващи неспазване на вътрешния ред и притежаването на мобилен
телефон, поради което деянието му съставлява дисциплинарно нарушение по чл.96,
т.3 и чл.97, т.1 и т.3, във вр. с чл.100, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС. Безспорно
доказателствата установяват, че жалбоподателят е извършил вмененото му
дисциплинарно нарушение.
При определяне вида и размера на дисциплинарното
наказание наказващият орган е взел предвид характера и тежестта на извършеното
нарушение, отношението на лишения от свобода към него, и системността при
извършване на нарушения от Б.. Наказанието е наложено при условията на
системност по чл.102, ал.2, предл. последно от ЗИНЗС. От представената от
ответника справка се установява, че на Б. за последната 1 година преди
процесното са наложени още 4 (четири) дисциплинарни наказания – на 07.07.2020г.
„извънредно дежурство по поддържане на хигиената и чистотата” (за нарушение по чл.100,
ал.2, т.1, т.2 и т.5 ЗИНЗС), на 18.09.2020г. „лишаване от хранителна пратка за
срок от 3 месеца” (за нарушение по чл.100, ал.2, т.1, т.2 и т.5 ЗИНЗС), на 02.11.2020г.
„изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия” (за нарушение по
чл.100, ал.2, т.2 и т.5 ЗИНЗС), на 24.03.2021г. „изолиране в наказателна килия
за срок от 14 денонощия” (за нарушение по чл.100, ал.2, т.1 и т.5 ЗИНЗС). Не се
твърди от оспорващия тези наказания да са отменени или заличени. Последните две
от горните дисциплинарни наказания са наложени за същото нарушение (притежаване
на мобилен телефон).
Всички изброени наказания са наложени за неизпълнение
на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС, и очевидно
не са изиграли своята превантивна и превъзпитателна цел. При наличие на влезли
в сила повече от три наказания за една година по чл.101, т.1, т.2 или т.5 от ЗИНЗС, което обосновава системност, законосъобразно ДНО е приложил разпоредбата
на чл.102, ал.2, предл. последно от ЗИНЗС, като е наложил наказание „изолиране
в наказателна килия“. Следователно наложеното наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС
и неговия срок се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението.
Оспорената заповед съответства и на целта на закона
при изпълнението на наказанията да се осъществява контрол върху поведението на
осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да
причиняват вреди на обществото (чл.2, т.1 от ЗИНЗС). Този контрол включва и налагането
на дисциплинарни наказания за извършени от лишените от свобода нарушения на
разпоредбите на ЗИНЗС, задължаващи ги да спазват установените за тях правила и забраняващи
притежаването и държането на определени в закона вещи.
Възраженията на оспорващия за отмяна на заповедите за
наложените му през 2018г. наказания настоящият състав намира за неотносими,
доколкото системността на нарушението се обосновава с наложени наказания през
2020г. и 2021г. Неотносимо е и позоваването на видеозаписи от коридора пред
килията, тъй като от тях по никакъв начин не може да се установи какви действия
се извършват вътре в килията и на кои от тях е присъствал жалбоподателя.
По изложените съображения съдът намира жалбата за
неоснователна и недоказана, поради което заповедта на Началника на Затвора
Ловеч следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.111, ал.6, т.1 във
вр. с чл.111, ал.5 от ЗИНЗС, Ловешки административен съд, втори административен
състав,
Р Е Ш И:
Потвърждава Заповед № Л-635/17.06.2021г. на Началника
на Затвора Ловеч, с която на С.Б.Б. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Ловеч, е наложено дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от неговото обявяване пред тричленен състав на Административен съд Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: