№ 1455
гр. Плевен, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430102769 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от ***,
вписано в Търговския и фирмен регистър под ***, с адрес на управление във
***, представлявано от ***, в качеството му на изпълнителен директор и член
на съвета на директорите, чрез ***, ***, представлявано от законния
представител ***, чрез *** против ***, ЕГН **********, Адрес: ***,в която
се твърди следното : по *** по описа на ***, в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение срещу ответника и предвид дадените указания на съда,
е инициирано настоящото исково производство по реда на чл.422 от ГПК,
което се обосновава със следното:
На 17.05.2017 г. между *** и ***, ЕГН ********** е сключен договор за
потребителски паричен кредит *** посредством, който страните са
постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ
размер на *** за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на
договора до 20.05.2022 г., съгласно погасителен план, включващ падежните
дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размер на
1
оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 60
броя равни месечни вноски, всяка в размер на ***, като в договора е посочена
и общата стойност на плащанията по кредита.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен
годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплаща и такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на §1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора
условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса
ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е
датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като
страните изпълняват точно задълженията си по него.
Сумата, предмет на договора, е преведена по личната банкова сметка на
ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
На основание на чл.3 във връзка с чл.4 от договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по ***, като в чл.5
от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна
банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за
първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1
юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се
изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит *** на
20.10.2017 г., като към тази дата са погасени 4 месечни вноски.
На основание чл.5 от договора, вземането на ***а изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в
настоящия случай е 20.11.2017 г., от която дата вземането е станало ликвидно
2
и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено
изрично уведомление до длъжника.
Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от
кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ТПК в Районен съд- Плевен за следните
дължими суми по договор за потребителски паричен кредит *** както следва:
- *** лева (ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ
ЛЕВА и 41 СТОТИНКИ )- главница,
- *** лева - възнаградителна лихва за периода от 20.10.2017 г. до
20.05.2022 година;
- *** - мораторна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 15.01.2021 г.
- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ТПК до окончателното
изплащане на вземането.
Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната
лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за
просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен
в предходното изречение. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да признае за установено, че в полза на *** чрез ***, *** съществува
вземането по договор ***, обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по *** по описа на ***, а именно: ***
лева - главница по договора за кредит, - *** лева възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от ***, *** - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от *** , ведно със законната лихва,
считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се разноски, вкл. от заповедното производство.
При условията на евентуалност, се предявява осъдителен иск за сумите ,
посочени по-горе.
3
Представените писмени доказателства следва да се приемат.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения
особен представител на ответника - *** — ***,с който исковата молба се
оспорва.
Оспорва обстоятелството процесната сума да е получена от ответника.
Счита, че кредитът не е обявен на ответника за предстрочно изикуем от
кредитора. Няма представени доказателства, относно уведомяването на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на 20.11.2017г.
Представена е „последна покана”, която първо е от дата 17.04.2018г., в нея не
е посочена конкретна датата, на която вземането да е станало предсрочно
изискуемо. Към този покана, която няма доказателства - обратна разписка или
товарителница, от които да е видно, че ответникът е получил лично
уведомяването за предсрочна изикуемост. Спирането на плащането на
длъжника и датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем са две
различни неща.
Оспорва претендиралата възнаградителна лихва, както твърди, че
лихвеният процент и ГПР са прекомерни и надхвърлят многократно
нормативно установените размери.
Посочва, че възнаградителна е лихвата, която представлява цената или
възнаграждението по договора и се дължи по силата на уговорката между
страните. Възнаградителната лихва се дължи наред с главното задължение и
при точно изпълнение на главния дълг. Съгласно т.2 от Тълкувателно
Решение № 3 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017г.
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период след
настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи. С волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага
на основното задължение по договора, а именно връщане на заетата сума,
поради което искането за изпълнение може да се кумулира с искане за
обезщетение за забава. Ако се приеме, че предсрочната изискуемост е
обявена на ответника /липсват доказателства за това/ на 20.10.2017г., то
считам, че възнаградителна лихва се дължи за периода от 17.05.2017г. до
30.05.2018г. В настоящия случай оспорваме датат на обявяване на
предсрочната изискуемост.
По отношение на обезщетението за забава сочи следното : мораторната
4
лихва се дължи наред с главното задължение, но само при забава в
изпълнението на главния дълг. Съгласно т.2 Тълкувателно Решение № 3 от
27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017г. изпълнението на
задължението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното
задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост до плащане на вредите на кредитора от неизпълнение подлежат
на обезщетяване.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява.
В о.с.з. се яввяа особеният представител – адв.М., която оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните
и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – частично основателен/ по
отношение претенцията за главница и възнаградителна лихва/ и доказан и
следва да бъде уважен.
От приложеното *** се установява, че на 26.01.2021год. ищцовото
дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК срещу ответника. Съдът е издал заповед за сумите,
предмет на настоящата искова претенция, и на същото правно основание. Т.е.,
вземането е идентично по основание и размер в двете производства –
исковото и заповедното.
Представените по делото доказателства доказват по несъмнен начин
налично изискуемо вземане на ищеца към ответната страна, вкл. към момента
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК. Вземането към ответника е обявено за предсрочно изискуемо
предвид неизпълнието на задълженията по така сключения договор за кредит.
Не е налице недействителност на договора, нито сключването му с
ответника, като кредитополучател. Наведенити от особения представител на
ответнтика доводи за неоснователност на исковата претенция не са
състоятелни. Доказва се, че сумата, отпусната по процесиня договор за
кредит, е предоставена на ответника. От приетото заключение на ВЛ,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно изготвено и
отговорило на всички поставени задачи, се установява, че на 18.05.2017год.
по банковата сметка на ответника е преведан сумата от ***, след като е
5
удържана такса ангажимент, договорена в процесния договор в размер ***, с
издадено платежно нареждане. Ответникът е извършил плащания по
договора общо в размер ***, с която са погасени първите четири вноски-
главница, договорна лихва и застраховка, съответно 212,59лв., 283,37лв. и
112лв. От заключението на ВЛ се установява, че размерът на главницата,
неиздължена от ответника, възлиза на сумата 4787,41лв. ,заедно със
застраховка 168,00лв., или общо ***лв. Съдът с оглед задължението си да
следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в договора за
потребителски кредит, намира така уговорената клаузата за заплащане на
такса ангажимент за недействителна. На първо място дължимостта на такса
свързана с усвояването и управлението на кредита е в нарушение на
императивната норма на чл.10а ал.2 ЗПК. На следващо място дори да се
приеме, че таксата е за услуга, която не е свързана с усвояването и
управлението на кредита, то тази услуга не е предоставена на потребителя и
той не дължи нейното заплащане. В договора се посочва, че такса ангажимент
се дължи срещу задължение на кредиторът да фиксира лихвения процент за
срока на договора, при съдържащите се в договора условия, размери и
срокове. След като кредиторът е избрал да се възползва от възможността да
обяви предсрочна изискуемост на договора и да лиши потребителя от
уговорения в негова полза срок, то няма как да бъде предоставена услугата, за
която е удържана такса ангажимент – фиксиране на лихвения процент по
договора за кредит за целия срок на договора. Заплатената от ответника такса
ангажимент /удържана при усвояване на кредита/ в размер на *** се явява
недължима от ответника и с тази сума следва да се намали размера на
дължимата от него главница. Към месечните вноски са прибавени 60 вноски
по 28,00лв. - 160лв. за застрахователна премия. След м.април 2018год. всички
застрахователни премии са анулирани. Останали като дължими са вноските
от застраховките от 20.10.2017год. до 20.03.2018год./168лв./ В о.с.з. ВЛ
уточнява, че се олихвява само главницата - без такса ангажименти
застраховка. Или, дължимият размер главница е – 4780,41лв., като за
разликата до претендиранаа главница в размер ***лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение договорната лихва се установява, че за периода, за който
се претендира от ищеца възлиза на сумата от ***лв. Тази лихва обаче се
6
дължи до момента на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането,
т.е. от 20.10.2017год. до 20.11.207год. и възлиза на сумата 133,52лв. До този
размер следва да се уважи тази претенция, а до претендираните ***лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Основателна се явява,
вкл. по размер, с оглед изчисленията на ВЛ - дава по-голяма по размер лихва/
тази претенция на ищеца – 1525,74лв. за периода от 20.11.2017год. до
15.01.2021год.
По разноските : в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер за исковото производство – 883,32лв. /за внесена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, депозит за особен
представител и ВЛ - съразмерно уважената част на исковете/ и разноски за
заповедното производство – в размер 128,79лв. –държавна такса и 50лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото по евентуално предявения иск съдът не следва
да се произнася.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че ***,
ЕГН **********, адрес: *** *** ***, № ***, представляван по делото от
особен представител – *** ДЪЛЖИ на ***, вписано в Търговския и фирмен
регистър под ***, с адрес на управление във ***, представлявано от ***, в
качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите,
чрез ***, ***, представлявано от законния представител ***, чрез *** сумите,
както следва : 4780,41лв. - главница по договора за кредит, 133,52лв.
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
20.10.2017г. до 20.11.2017 г., 1525,74 лв. - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от ***, ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 26.01.2021год. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ***, като за разликата от
присъдената 4780,41лв. до претендираната главница в размер ***лв. и за
разликата от присъдената 133,52лв. възнаградителна лихва до претендираната
***лв. за периода от 21.11.2017год. до 20.05.2022год. ОТХВЪРЛЯ иска, като
7
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК ***, ЕГН **********, адрес:
***, представляван по делото от особен представител – *** ДА ЗАПЛАТИ на
***, вписано в Търговския и фирмен регистър под ***, с адрес на управление
във ***, представлявано от ***, в качеството му на изпълнителен директор и
член на съвета на директорите, чрез ***, ***, представлявано от законния
представител ***, чрез *** направените в исковото производство разноски в
общ размер 883,32лв. и направените по делото разноски в заповедното
производство по *** по описа на ПлРС в размер 128,79лв. – държавна такса и
50лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен
съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8