О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….11.2019 г.
гр.
***
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 25.11.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1133 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по обективно съединени претенции на
ползващо се от застраховка „гражданска отговорност“ пострадало лице за заплащане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от телесно увреждане и психически стрес и имуществени вреди
по разходи за лечение, причинени от застрахован водач на МПС, ведно с
обезщетение за забава от дата на увреждането 15.08.2017г.
Между страните са разменени книжата по
делото: Исковата молба вх. №21089 от 10.07.2019г, предявена от Й.М.Й.,***, чрез адв. Св. С. (ВАК), в частта
за търсено обезщетение е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити и посочване на доказателства. В допълнителна искова молба вх.№25511/27.8.19г
пълномощникът на ищеца е оспорил възраженията на ответника.
Исковата и
допълнителната молба са връчени на насрещна страна. В срок са депозирани
отговори вх.№ 24486/14.08.19 и вх.№28865/02.10.2019г. Ответникът ЗД "БУЛ
ИНС" АД гр. София, чрез адв. Б. (ВАК) възразява по размера на
отговорността си, като е заявил възраженията си и е направил доказателствени
искания.
Насрещните страни
са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.
По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска
отговорност” и настъпили вреди, причинени при управление на застраховано МПС.
Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че
производството се води срещу надлежно регистриран застраховател.
Претендира се
реално изпълнение по застраховка, сключена на 07.07.2017г за обезщетяване на
отговорност възникнала на 15.08.2017 г., съответно за това правоотношение се
прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за
обезщетяване на пострадалото лице чл. 498, ал.3 КЗ. С оглед съвпадащи твърдения
на страните за поискано на 28.01.2019 и липса на определено в тримесечен срок от
застрахователя обезщетение съдът преценява
предявения иск за допустим.
Сезираният съд с
район съвпадащ с постоянен адрес на ищеца е компетентен по силата на чл. 115,
ал. 2 ГПК.
По
предварителните въпроси: Ищецът
по настоящото производство е освободен от внасянето на държавна такса и разноски
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК(т.15 от ТРОСГТК 6/2012).
Представителната
власт на пълномощниците на страните е надлежно удостоверена (л. 6 и л. 25).
Ищецът е посочил изрично като начин на
изплащане на претендирана с осъдителен иск сума банковата сметка, обявена в
извънсъдебната претенция, чийто титуляр е надлежно овластен да получи
присъдените суми.
Пострадалият като
ползващ се от задължителна застраховка
търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното
правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като
пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски
спорове.
Възражение срещу
характера на спора не е предявено.
Съдът констатира, че е пропуснал да изиска уточнение на размера на
претенция, съединена с искове за обезщетението. Доколкото за разлика от
акцесорно искане за натрупани лихви след завеждане на иска, претенцията за
забава преди този момент е самостоятелен иск, нередовността на тази част от
сезирането следва да се укаже на ищеца. Предприемането на уточнение преди
окончателния доклад на съда би заличило нередовността с обратна сила, поради
което съдът следва да подготви и производството в тази част.
По
доказателствените искания:
В исковата молба са
формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
приложени в копия, заверени за вярност, представляващи книжата, представени
пред застрахователя за установяване на застрахователното събитие. Искането за
задължаване на страната да представи оригиналите е безпредметно, доколкото не
се оспорва вярност на копията, а същите са заварени от адвокат, съответно имат
сила на официални преписи ( чл. 32 ЗАдв.). Документацията по щетата следва да
бъдат да бъде допусната като относима към безспорно проведеното рекламационно
производство и забавата при определяне и изплащане на обезщетение. Събиране на
доказателства за безспорно установено застрахователно правоотношение не се
налага.
С оглед зачитането
на установени в акт с характер на присъда факти от правопораждащ отговорността
на застрахования престъпен състав не е допустимо оспорване и повторно доказване
на механизма на ПТП, причинено от виновен водач на МПС и престъпния резултат –
средна телесна повреда. В настоящия процес се твърди и допълнителен вредоносен
резултат, извън съставомерното
увреждане, чието доказване от ищеца като елемент от деликта налага
събиране на поисканата от страните съдебно-медицинска и психологическа
експертиза. Доколкото ответникът
обосновава оспорване на част от вредоносните последиците от деликта
представените документи за лечение и резултата от него(епикриза, талон и
фактура) които съдът приема за допустими писмени доказателства, също следва да
се преценят от експерт травматолог. Съответно и разноските по това експертно
доказване следва да се поделят между страните.
Поисканите гласни
показания на свидетели за понесени от ищеца
страдания съдът възприема като способ за установяване на описани в
исковата молба обстоятелства относно проявленията на изживяните от него болки и
страдания. Доколкото страната не е конкретизирала кои от твърденията, изложени
в исковата молба относно неимуществените вреди и съответно понасянето им ще
установява с разпит на всеки от двамата свидетели, съдът намира възражението на
ответника за прекомерна интензивност на доказването за принципно основателно.
На ищеца следва да се дадат указания за конкретизира всяко от лицата, от чийто
показания ще се ползва и възприетите от тях факти, с оглед конкретната преценка
на съда за необходимостта от разпита на всеки от тях. Неоснователно е обаче
възражението срещу събиране на каквито и да е гласни показания. Свидетелски
показания са необходими и за формиране на извод за справедливия размер на
понесените неимуществени вреди.
Ответникът е
поискал допускане на автотехническа експертиза за установяване на факти по
възражение за съпричиняване на вредите. Присъдата на наказателния съд има
значение само за поведението на виновното лице и въпросът за причиняване на
средната телесна повреда с това виновно
поведение (чл. 343 ал.1 б. Б НК) не може да бъде пререшаван, но не изключва
установяването на фактите извън състава на престъплението, каквито са
поведението на другия участник в ПТП (увредения пешеходец). Само въпросите, които касаят поведението на
водача- признат за виновен с присъда, не могат да бъдат установявани отново,
съответно не следва да се допуска ново установяване на фактите относно
механизма на ПТП, местопроизшествието и движението на участниците по пътното
платно. Доказателствените искания на
ответника обаче, следва да се уважат доколкото се отнасят до възражението за
съпричиняване, но изследванията на експертите следва да се ограничат до
установените с присъдата факти. Ето защо могат да бъдат изследвани въпросите
относно възможностите на пешеходеца да влияе върху настъпването на събитието
или резултата от него, но не и да се преценява опасна зона, доколкото такава би
изключила вина на осъдения водач.
Позоваването на
съдебните книжа от наказателното дело е допустимо само доколкото представляват
актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство ( присъда с мотиви
към нея) или писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като
частни документи, съответно съставени огледни протоколи на местопроизшествие,
веществени доказателства и медицинската документация, които да се ценят като
официални удостоверителни документи. Доказателствата, съставени в наказателното
производство от вещи лица с прилагане на специални знания не могат да се
приемат в гражданския процес, доколкото недопустимо биха подменили надлежни доказателства,
подлежащи на събиране от сезирания съд. С оглед изложеното съдът ограничава
предмета на изследване на експертизите до тези документи от приложеното в
цялост на НОХД № 2936/2018 г..
На страните следва
да се укаже и необходимостта от представяне на и списъци на разноските с
конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на
становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен
устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА
на осн. чл. 129 ал. 4 ГПК ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с
препис за насрещна страна да отстрани неяснотата в съединената претенция за
обезщетяване на забавеното изплащане на обезщетението(предвидена в чл. 493 ал.1
т. 5 вр. чл. 429 ал.3 КЗ като самостоятелно основание за отговорност на
застрахователя) като уточни размера на
съединена претенция за лихви, начислени до предявяване на иска на 10.07.2019г.
При неизпълнение исковата молба ще бъде
разгледана само в редовната си част за
претендирана главница и акцесорно искане, съобразно ограничението по чл. 214
ал.2 ГПК, допускащо начисляване на лихви само след предявяване на иска, а в
останалата част производството по това искане ще бъде прекратено.
ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ
СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК)
предявен пряк иск на пострадал от виновно причинено от водач на автомобил,
предмет на застраховка „гражданска отговорност“, за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки от телесни увреждания и психични страдания в размер на общо 50 000 лв., и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение в
размер на 1200лв закупено медицинско
изделие, ведно със законната лихва за
забава от предявяване на иска на 10.07.2019г, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ДОПУСКА
като доказателства по делото писмените документи: приложени към искова молба
заверени по реда на ЗАдв.: констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
15.08.2017 г. (л. 9), заявление за претенция (л. 10), епикриза (л. 11); талон,
касов бон и фактура за медицинско изделие (л.12); справка за сключена
застраховка гражданска отговорност (л. 14); и приложени към отговор по искова молба заверени по реда на ЗАдв.:
застрахователна полица № BG/02/117001908418
(л.24)
ПРИЛАГА изискано НОХД 2936/18
на РС – ***.
ДОПУСКА позоваване на налични
документи от НОХД 2936/18 на РС – ***:
решение за признаване на обвиняемия за виновен в извършено престъпление по чл.
343 ал.1 б. Б НК и мотивите към него
(л.23-27) и съответно от досъдебно производство №377/17 на ОД МВР ***: протоколи за оглед на местопроизшествие и оглед на МПС с
фото албум и скица (л. 8 -12); показания на пострадал ( л-. 22).
ДОПУСКА освидетелстване на ищеца
Й.М.Й., като го
ЗАДЪЛЖАВА да окаже съдействие
като се яви на преглед при вещи лица лекари (ортопед – травматолог) и психолог,
назначени от съда по настоящото дело за установяване на физическо и психическо
състояние и има ли обективни данни за проведено лечение, приложени медикаменти
и резултата от тях, като при неизпълнение ще бъде прието, че лицето осуетява
събиране на доказателства с прилагане на последици по чл. 161 ГПК.
Възлага по реда на чл. 206, ал. 2 ГПК
освидетелстване на Й.М.Й.
от вещите лица по допуснатите експертизи, след съгласуване на посочена от всеки
от тях дата за преглед, но не по- късно от една седмица от уведомяване на
вещото лице за поставена задача.
НА осн. чл. 190 ГПК
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи за оглед на вещите лица личния си медицински
картон, както и други медицински документи с които разполага за проведени
прегледи, лечения, оперативни намеси.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК съдебномедицинска
експертиза с вещо лице
ортопед-травматолог Р.Б.М.(№ 21 от списък), който след запознаване с
медицинската документация, налична по делото и книжата от преписката по НОХД
2936/2018, допълнително представени медицински документи и личен преглед на пострадалия да даде
заключение за това:
•
Какъв е
характерът и степента на уврежданията, настъпили за ищеца, вследствие ПТП от
15.08.2017г.? Има ли понесени други увреждания извън посочената в решението
средна телесна повреда (счупена ключица), съответстват ли обективните находки
(образна диагностика и друга медицинска документация) на причиняване на
допълнителни увреждания?
•
какво
лечение е предприето спрямо пострадалия
и съответно ли е то на данните по представената медицинска документация,
какви са сроковете на иммобилизация, какви са обичайните срокове за
стабилизиране на състоянието на пациента и възстановяване на движението му в
пълен обем?
•
има ли
обективни данни за провеждане на лечение с ортопедични материали и съответстват
ли те на посочените в представените от ищеца платежни документи за закупуването
им; съответства ли издадената фактура за медицинско изделие на приложеното
лечение на пострадалия?
•
свързани
ли са така установените увреждания,
лечението им или рехабилитацията обективно с продължаващи болки?
•
какво е
общото състояние на пострадалия понастоящем, има ли трайни остатъчни
неблагоприятни последици(неотстраними оперативни белези и козметични дефекти,
ограничение на нормални за ежедневието движения, нарушения на възможностите за
работа и спорт, болки при промяна на метеорологични условия)?
•
необходимо
ли е продължаване на лечението до пълно възстановяване, евентуално с нова
хоспитализация за оперативно лечение, рехабилитация или физиотерапия, какви са
причините за такова евентуално допълнително лечение, и какъв би бил необходимия
период на възстановяване на здравето му в цялост
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., от които
150 лв платими от бюджета на съда и 150
лв вносими от ответната страна.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК
съдебнопсихологична експертиза с вещо лице психолог М.М.Ц. – Г.(
№ 41 от списък), която след личен преглед на пострадалата да даде заключение за
това:
• По какъв начин е изживял и продължава
ли да изживява като травматичен спомен пътния инцидент на 15.08.2017г и как се е отразил на личността и характера
му?
• Има ли промяна в състоянието на
психиката на пострадалия преди инцидента и към настоящия момент, представлява
ли тази промяна психологическа или психическа травма или друго необичайно
състояние на страх, тревожност,
депресия или др. дискомфорт,, която да е
свързана с ПТП или последвалото влошаване на телесно здраве или процеса на
възстановяване и лечение? Ако е налице
такова състояние, какво е обичайното
лечение прилагано за него, какви са обичайните срокове за възстановяване на
психиката и прогнозите за възстановяване на пострадалия до нормално ниво на
живот?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., от които 150 лв платими от бюджета на съда и 150 лв вносими
от ответната страна.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключенията от явяването на ищеца за
личен преглед и краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне на
заключението най-малко една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ на вещите лица за работа до крайния срок за
изготвяне на заключението преписката по т.д. № 1133/19 г. на ВОС, ведно с
приложеното НОХД 2936/2018г.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК съдебноавтотехническа
експертиза с вещо лице А.Х.В. (който
след запознаване с посочените по-горе като допустими за позоваване налични в приложено към настоящото производство
преписка по НОХД и съответно досъдебно производство документи,
както и съобразяване с установения
от наказателен съд механизъм на настъпване на ПТП от
15.08.2017 г. и да даде
заключение за това:
·
Имал ли е пешеходеца видимост към автомобила преди предприемане на
пресичането и можел ли е да възприеме като заплаха движещия се към него автомобил **?
·
Имало ли е прегради или други ограничения на видимостта между
пешеходеца и автомобила?
·
Съответно на установени в мотивите на наказателния съд факти по
механизма на причняване на увреждането, имал ли е обективна възможност
пешеходеца да избегне удара, евентуално с какви негови действия ПТП е могло да
бъде предотвратено?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносими от ответника, в 3 дневен срок от
връчване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението след уводемяване за внасяне
на депозита като ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да
представи заключението си най-малко една
седмица преди съдебното заседание
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане на задачи относно фактите
по поведението на пешеходеца при навлизане и движение по платното, различни от
установени от наказателния съд като механизъм на ПТП.
На осн. чл.
101 ГПК указва на ищеца, че при искане
за допускане на гласни доказателства, страната следва да обяви конкретните
факти (прояви на изживяна болка и страдание, промени в ежедневие, характер и
поводение), възприети от лицата, които ще бъдат доведени за разпит като
свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА ищеца в седмичен срок от връчване на настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи кои лица ще
води за разпит и кои от конкретните факти са били възприети от всеки от
свидетелите.
Предупреждава
ищеца, че при пропускане на това уточнение съдът ще счита доказателственото
искане за ненаправено и ще заличи втория свидетел.
ДОПУСКА до разпит
(под условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на
възприетите от двама свидетели различни факти) при довеждане от ищцовата страна
на общо двама свидетели, за установяване
на твърденията за конкретни проявления на вредоносния резултат от ПТП.
На осн. чл. 7 ГПК
допълнително указва на страните да представят справка и доказателства за
направени разноски по чл. 80 от ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.01.2020 г.
от 9.30 часа.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е
пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в
протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото
други участници се считат призовани. Да се призоват страните и назначените ВЕЩИ ЛИЦА ортопед, психолог и автоексперт с обявяване на задачите им - след внасяне на
депозит.
Проектът за устен доклад, представляващ,
приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
Препис от
определение да се изпрати на страните, чрез пълномощника на ищеца адв. С. (на
служебен адрес по искова молба) и на ответника на адв. Б. (на служебен адрес,
посочен в отговора), ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.Към съобщението до ищеца да
се приложи и препис от допълнителен отговор
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер № 1133 по описа за 2019 г.,
Производството е
образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Приети са за разглеждане искове на Й.М.Й.,
ЕГН ********** ***, представлявана от адв. Св. С. (ВАК), със служ. адрес: *** предявен срещу
ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от С С П и К Д К, чрез адв. Хр. Б.( АД“Андреев, Х. и
партньори“- САК) със служ. адрес гр. ***за заплащане на:
обезщетение в размер на 60 000
лв. за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни увреждания(счупване на
ключица, травма на глава,травма на флексорен мускул и сухожилие на китка и длан
в дясно, рана на дясно рамо) и
психическа травма и емоционален стрес,
обезщетение в размер на 1200 лв. за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицинско изделие, приложено при
лечене на същите увреждания, понесени в резултат на ПТП, причинено от водач на
застраховано МПС по застраховка „гражданска отговорност“, признат за виновен
извършител на престъпление,
ведно със
законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателно изплащане на
обезщетението по банкова сметка *** ***.
като и за
заплащане на обезщетение за забавеното изплащане на тези остатъци в периода от
15.08.2017г до предявяване на иска на
10.07.2019г (при условие че бъде уточнен размер на тази претенция).
Насрещните страни претендират и определяне и
присъждане на разноски по делото
По
твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават
или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):
Безспорни са
фактите относно застрахователното правоотношение, признати въз основа на
удостоверенa по общодостъпен начин регистриранa полица за застраховка
гражданска отговорност на автомобилист за л.а. ** с рег. № ***, сключена със ЗД
"Бул Инс" АД с полица № BG/02/117001908418,
валидна от 08.07.2017 г. до 07.07.2018
г.
Безспорен е фактът
на изпратено до ответното дружество искане за обезщетяване с вх.№ 60703/28.1.2019г.
и липсата на предложено от застрахователя обезщетение за последици от
застрахователно събитие.
Установени по задължителен
за гражданския съд начин с решение по чл. 78а ал.1 НК са обстоятелства от
фактическия състав на престъплението по чл. чл. 343 ал. 1, б. „б“ пр. 2 НК
(противоправност на поведението на водача на лекия автомобил и механизъм на
причиняване на престъпен резултат – средна телесна повреда на пешеходеца по
непредпазливост от водача на застраховано МПС): на 15.08.2017г. В Д в гр. ***,
при управление на МПС – л.а. ** с рег. № ***, нарушила правилата за движение –
чл. 20, ал. и ал.2 и чл. 21ал.1 ЗДвП: като управлявала автомобила със скорост
над разрешената в населено място и без да съобрази конкретна обстановка при
навлизане на пешеходец на платното не е намалила скоростта до възможност за
спиране при възникнала опасност за движението и при удара му с автомобила причинил счупване с разместване на
фрагменти на дясна ключица, което обусловило трайно затруднение в движението на
десния горен крайник за период от около 2.5 – 3 месеца.
За тези
обстоятелства не се налага доказване.
Оспорването на тези
факти, макар и предприето под форма на оспорване на съставен протокол за ПТП и
позоваване на обстоятелство, изключващо вина на осъдения водач(случайно деяние
поради настъпване на удара в опасната зона, изключваща обективно възможност за предотвратяването
му) е недопустимо.
Спорни са твърденията относно характера на
всички травматични увреждания, претърпени вследствие процесното ПТП, причинната
връзка между описаните и допълнително понесени физически и психически болки и
страдания и инцидента, и съпричиняването на крайния резултат с поведението на
ищцата.
Ищецът твърди, че претърпените телесни увреждане, изразяващи се в открито счупване
на ключицата с рана на дясно рамо, травма на глава,травма на флексорен мускул и
сухожилие на китка и длан в дясно, са
били диагностицирани по спешност непосредствено след ПТП и се е наложило
болнично лечение, като е бил настанен в МБАЛ „Света Анна – ***“, където е
извършена оперативна интервенция за поставяне на плака, била постановена ортеза
и гипсова имобилизация. Изписан бил на 21.08.2017г. с препоръка за терапия от
25 дни и обездвижване да 35 дни. Твърди, че въпреки проведеното лечение продължава
да има затруднение и болки в увредените области. Освен описаните физически
болки и страдания, неотшумяли изцяло повече
от две години след претърпяното ПТП, ищецът
описва и промени в психическото си състояние. Сочи, че изживял негативно
инцидента и получил емоционален стрес,
станал тревожен и неспокоен, нарушил се ежедневния ритъм на живота му. Твърди,
че развил чувство на страх от пресичане и настъпили нарушения в съня му,.
Ответникът оспорва
наличието описаните леки телесни повреди вследствие на ПТП, както и остатъчни
затруднения, непреодолени след изписването на пострадалия и приключване на имобилизацията. Сочи, че при изписването му не
са били установени усложнения, напротив лечението е адекватно и ищецът бил
изписана с клинично подобрение. Оспорва
характера и продължителността на твърдените физически болки и страдания
както и посочените от ищеца психически такива.
Оспорва заплащането
на разходите за медицинскто изделие, евентуално нуждата от използването му за
лечението на увреждането от ПТП.
Ответникът оспорва определения от ищеца
паричен еквивалент като го счита несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване
на неимуществени вреди от този характер.
На следващо място
ответникът възразява за наличие на съпричиняване на престъпния резултат от
страна на пострадалия. Твърди, че ищецът е навлязъл внезапно и изненадващо на пътното платно без да се огледа и без да
съобрази разстоянието до приближаващите се МПС. Освен това, счита, че след като
е започнал движението си по платното, пешеходецът ненужно е удължил времето за
пресичане, като се спрял и поколебал вместо да продължи с бързия темп с който е
навлязъл. Описаното поведение е оспорено
от представителя на ищеца.
По отношение на
акцесорната претенция за лихва ищецът се позовава на общо правило за забава на
делинквента. Оспорване на това искане не е предприето самостоятелно, а само с
довод за обусловеността му от недължимостта на обезщетение. Въпреки това,
фактите имащи значение за забавата на застрахователя са посочени като безспорно
установените действия на насрещните страни по предварителното извънсъдебно
рекламационно производство.
По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т.
2 ГПК):
Така очертаните
фактически обстоятелства обуславят квалификацията
на иска за неимуществени вреди като пряка претенция на пострадал, останал неудовлетворен
след уведомяване на застрахователя за породеното задължение за покритие на
риска „гражданска отговорност” по задължителна застраховка на автомобилистите
за вреди, причинени при ПТП, от водач на застрахован автомобил. Съответно
приложимия материален закон, уреждащ правопораждащото правоотношение
представляват диспозитивните норми,
определящи съдържанието на застрахователното правоотношение към момента на
твърдяното сключване на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" и ползващите се по нея лица (гл. 47 от КЗ) и по специално
правата на ползващото се лице (чл. 477 КЗ) и обема на покритата отговорност на застрахования( чл. 493 КЗ).
Застрахователното
събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение на водача на л.а. **,
покриващо фактическия състав на престъпление или деликт (чл. 45 ЗЗД), поради което
приложимост за преюдициалното отношение намират и правилата за зачитане на
присъда /респ. решението, което има силата на влязла в сила присъда/ от
граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК, вр. чл. 305 ал. 5 НПК).
Тези преюдициални отношения съставляват и основание за ангажиране на
договорната отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към
пострадалия. Ето защо са недопустими възраженията основани на твърдения за
механизъм на ПТП, който изключва вината на водач, нямал възможност да избегне
удара. Въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат се урежда от правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В настоящото производство
е допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да
се изследва и степента на причиняване на резултата от поведението не само на
водача на автомобила, но и на самия пострадал, което само по себе си не е част
от наказателния състав и не е преклудирано с акта на наказателния съд,
доколкото не изключва вината на осъдения и приносът му за престъпния резултат. Съответно и
възражението за съпричиняване на резултата поради допринасяне с поведението на
пешеходеца преди удара не е преклудирано от задължителна сила на присъдата и
следва да бъде разгледано от настоящия съд като значимо за размера на
отговорността на делинквента.
Размерът на обезщетението за вредите, за които застрахованото лице носи
отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.
Акцесорната претенция за присъждане на мораторни лихви намира основание
в нормата, уреждаща забава при непозволено увреждане ( чл. 84 чл.3 ЗЗД).
Покриването на това вземане с отговорността на застрахователя обаче е
лимитирано според чл. 493 ал.1 т. 5 вр.
429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ до периода на забава на застрахования, следващ
уведомяването на застрахователя и съдействието
за представяне на необходима документация. Приложение намират правилата
на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ и препращаща норма на чл. 409, вр. чл. 405 и чл.
380, ал. 3 КЗ, като в тази връзка значение има и специфичното рекламационно
производство като предварителна извънсъдебна фаза по предявяване на
претенцията, уредено в чл. 498, ал. 3 КЗ
и общите правила на чл. 106 и 108 КЗ,
които уреждат реда и сроковете за произнасяне на застрахователя.
По доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1,
т. 5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл. 146, ал. 2 ГПК):
Доколкото
настъпването на вредите като фактически понесени болки и страдания и
накърняване на съществуващата преди деликта емоционална среда чрез конкретни
негативни изживявания (психическо страдание) представляват елемент от
правопораждащ фактически състав на претендирано вземане, ищцата носи пълна
доказателствена тежест за установяване на оспорените твърдения за тези
обстоятелства. Твърденията извън установени с медицинска документация счупвания
и оздравителен процес надхвърлящ обичайния, както и направените разходи за
лечението, причинени от ПТП, също подлежат на самостоятелно доказване. Страната
се е позовала на писмени доказателства за медицински изследвания, гласни
доказателства за търпените страдания и заключения на медицински специалисти.
Ищецът носи
доказателствена тежест за установяване на възприемани в практиката критерии
(ППВС № 4/68 г. и решения по чл. 290 и сл. ГПК: № 83/6.07.2009 г., по т. д. №
795/2008 г. на II т. о., № 749 от 5.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на II т.
о. и № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 25 от
17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г., по т.
д. № 35/2009 г. на II т. о), като обективно съществуващи конкретни
обстоятелства имащи значение само за формиране на извода да съда за
справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В тежест на ищецът е
да установи още и момент на предходно уведомяване на застрахователя за
настъпилото събитие(чрез застрахования водач или от органите по контрол на
автотранспорта) и момента на представяне
на всички изискани документи, вкл. банкова сметка. ***елото, макар и за момент,
следващ посочения от ищеца момент на забава.
Ответникът носи
тежестта за установяване на възражението за съпричиняване на телесното
увреждане с противоправно поведение на пострадалия ищец, с което обективно е
създала предпоставки или възможности за настъпване на самото увреждане или само
на неговия по-значителен интензитет (т. 7 на ППВС № 17/63 г.). Ангажирано е
заключение на авто-експерт и писмени доказателства, официално съставени в хода
на разследването като предмет на изследване на вещото лице.
Размер на законната лихва не следва да се доказва, с оглед нормативното
му определяне и възможността да бъде изчислен служебно от съда чрез аритметичен
калкулатор ( изчислителна система на „Апис“ или
https://www.calculator.bg).
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на
действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като
доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното
дирене.
По
възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера
на спора и наличието на безспорни обстоятелства по наличие на вреди от деликт,
съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от
доброволно уреждане на спора:
В случаите на
постигната спогодба между страните половината от дължимата държавна такса ще
бъде опростена.
Доколкото
наказателното производство е приключило със подлежащ на зачитане акт и
концентрирането на спора до размера на обезщетението, съдът намира спора за
особено подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор, съдът
указва и тази възможност на страните. Медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице –
медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от
ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза
процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на
волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по
отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи
за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което
страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни
интереси. Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на
ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд *** на адрес: гр. ***, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.