№ 340
гр. ****, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200923 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д–63д от ЗАНН, и е образувано по жалба на Б. Д.
Г. от гр.****, ЕГН:**********, срещу Наказателно постановление № 25-0967-001045 от
04.09.2025 г., издадено от началник група към ОД МВР-****, сектор „Пътна полиция”
гр.****, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 лева.
С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП.Поддържа
се,че жалбоподателят страдал от заболяване ,което го освобождавало от задължение за
носене на колан /чл.137а ал.2 т.2 ЗДвП/ при управление на МПС.Излага се,че при проверката
жалбоподателят не носел медицинската документация в тази насока,но уведомил
проверяващите за наличието на такава,които не взели предвид този факт,а му заявили да
обжалва НП.Не претендира разноски.
При гледане на делото жалбоподателят поддържа жалбата, така както е подадена.
Ответникът редовно призован не се е явил в съдебно заседание и не е ангажирал
становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ****, с което е представена
административната преписка, се моли обжалваното НП да бъде потвърдено.Не се
претендират разноски. Прави се възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение
под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по същество
депозираната жалба се явява неоснователна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
1
установяване на административно нарушение с.GA № 3172252/23.08.2025 г., затова, че като
водач,при управлението на лек автомобил м.„****“ с рег.№ ****, в гр.****,на кръстовището
между ул.“****“ и ул.“****“ ,на 23.08.2025г.около 09.23ч., водачът е без поставен
обезопасителен колан,с какъвто автомобилът е бил оборудван. Жалбоподателят бил спрян от
полицейските служители,които му съставили на място АУАН., в който описали
констатираното нарушение.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,подписан е от него, връчен му е,като в
графа „възражения“ е отразено, че няма такива. Възражения не са постъпили и в срока по
чл.44 ал.1 ЗАНН.
Констатирано е в АУАН, че водачът е извършил следното нарушение: не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137а ал. 1
от ЗДвП .
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лв.
Изложеното до тук се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства.
По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени
доказателства: АУАН с.GA № 3172252/23.08.2025 г,; Наказателно постановление № 25-0967-
001045 от 04.09.2025 г, издадено от началник група към ОД МВР - ****, сектор „Пътна
полиция” ****;епикризи-5 бр.,решение на обща клинична онкологиччна комисия,ЕР на
ТЕЛК от 23.02.2024г., карта за паркиране, Справка за нарушител/водач; Заповед №8121з-
1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Писмените доказателства не се
оспорват от страните, поради което съдът няма основание да ги изключва от
доказателствената съвкупност.
В хода на делото са събирани и гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Н.Н.- атосъставител и Р.И.- свидетел на нарушението и при съставяне на акта.
От показанията на свидетелите–полицейски служители-актосъставител и очевидец на
нарушението, се установява, че докато управлявал автомобила си на отразената дата и място
в АУАН, жалбоподателят- водач е бил без поставен обезопасителен колан,с какъвто
автомобилът бил оборудван. При проверката жалбоподателят обяснил, че има здравословни
проблеми, бил претърпял операция. Не бил представил документи в тази насока, поради
което проверяващите му обяснили,че може да представи съответната медицинскаа
документация в с-р ПП, при което акта ще отпадне. Съдът дава вяра на показанията на
разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления. Същите са
незаинтересован от изхода на делото. Показанията им са последователни и
безпротиворечиви, и се подкрепят и от останалите доказателства по делото,вкл.и от
изявленията на самия жалбоподател.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи: АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши
автоконтрольор към ОД МВР - ****, сектор „Пътна полиция“, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189
ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, от компетентен орган,
съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН
съдържа задължителните реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН.
Спазена е разпоредбата и на чл.57 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление
2
съдържа всички минимално изискуеми реквизити.Нарушението е описано точно и ясно,
ведно с обстоятелствата, при които е извършено. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е правилно определено. В случая, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Правилно,както се изложи е квалифицирано
деяниянието, с оглед текстовото му описание, посочена е дата и място на нарушението,
както и извършителя. Посочена е санкционната разпоредба, въз основа на коятото е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, посочена в АУАН и НП. По категоричен и несъмнен начин се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение.
В разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП се предвижда, че водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Настоящият състав приема, че деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл.
137а, ал.1 от ЗДвП и правилно е подведено под санкционната норма на чл. 183 ал.4 т.7 пр.1
от Закона за движението по пътищата. Именно в чл.183, ал.4, т.7 от ЗДП е предвидена глоба
за водач, който не изпълнява задължението си за използване на обезопасителен колан,
каквото виновно поведение в случая е налице.
Наложената санкция е в императивно предвиденият в закона размер от 50.00 лева,
поради което пред съда не стои въпроса за индивидуализация на наказанието.
Разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП допуска изключения, като в нея е предвидено,
че определени лица могат да не използват обезопасителни колани.Именно на тази
разпоредба се позовава жалбоподателя.Настоящият състав намира за неоснователно това
възражение,респ.този довод на жалбоподателя. По делото не са представени категорични и
убедителни доказателства, че жалбоподателят попада сред категорията лица, които могат да
не използват обезопасителни колани.
В подкрепа на становището си жалбоподателят е представил обилна медицинска
документация,от която,обаче не може да се направи категорричен извод,че по отношение на
него е налице предвиденото изключение в чл.137а ал.2 ЗДвП.Последната разпоредба
предвижда няколко хипотези,при които водачът се освобождава от задължение за носене на
предпазен колан.Според изявленията на жалбоподателя той се позовава на разп.на чл.137а
ал.2 т.2 ЗДвП – освободени са от задължение за носене на предпазен колан водачите,чието
физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан.Касае се за
обективно здравословно физическо състояние на водача,което не позволява използването на
колан или използването на такъв би се отразило негативно върху здравословното му
състояние.Законът не предвижда специален ред за удостоверяване на подобно състояние на
водача.Наличието или не на подобна хипотеза е въпрос на преценка от АНО или съда с
оглед доказателствата по делото.В конкретния случай в нито една от представените
експертизи е отразено,че евентуално с оглед здравословното му състояние жалбоподателят
би могъл да се ползва от изключението на чл.137 ал.2 т.2 ЗДвП.Касае се за оперативни
интервенции/на стомаха и дебелото черво/,които са извършени през 2023г.и 2024г. и към
момента на проверката липсват данни да са дали отражение върху здравословното
физическо състояние на жалбоподателя, което да му пречи да използва обезопасителен
колан.Същото се отнася и за представеното ЕР на ТЕЛК.Единствено в епикриза от
3
м.09.2021г.-стр.32, от медицинските органи се дават препоръки лицето да не ползва
предпазен колан.Тези препоръки,обаче, са свързани с друго заболяване – инфаркт и касаят
здравословното състояние на жалбоподателя към този момент/2021г./.Към момента на
проверката несъмнено същото е отшумяло и дадената препоръка е неактуална към датата на
проверката,което е видно и от изявленията на жалбоподателя,който се позовава на
изключението по чл.137 ал.2 т.2 ЗДвП във връзка с другите си две заболявания/карциноми/ и
оперативните интервенции,свързани с тях.Че физическото състояние на жалбоподателя
позволява ползването на обезопасителен колан и не налага изключение от тази забрана е
видно и от самия факт,че жалбоподателят спокойно и безпроблемно се предвижва,явява се
сам в с.з. и пр.Като краен резултат съдът приема с оглед доказателствата по делото и
личните си впечатления от жалбоподателя,че физическото му състояние към момента на
проверката,независимо от претърпените интервенции позволява поставяне на
обезопасителен колан.
В заключение,според съда доказателствената сила на редовно съставения АУАН
срещу наказаното лице,въведена с нормата на чл.189 ал.2 ЗДвП не е оборена от събраните
по делото доказателства.
С оглед гореизложеното, съдът намира въззивната жалба за изцяло неоснователна,
тъй като извършването на административното нарушение от обективна и субективна страна
от страна на санкционираното лице е безспорно и категорично установено и доказано,
спазени са правилата на процесуалния и на материалния закон при издаването на АУАН и
НП, поради което съдебният състав намира, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото на ответника се дължат сторените в производството
разноски,но такива в случая не се претендират.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0967-001045 от 04.09.2025 г.,
издадено от началник група в ОД МВР-****, сектор „Пътна полиция” гр.****, с което за
нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183
ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП на Б. Д. Г. от грр.**** е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд **** по
реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
4